Никола М. Николов
Тайните протоколи (6)

Ционизъм

Думата е производна на Цион — името на един от двата хълма на старял Ерусалим. След като цар Давид превзема крепостта Цион, той я прави своя столица. Не е ясен произходът на името, но то най-често е употребявано от пророците и поетите и носи емоционално-религиозен смисъл поради важността на Ерусалим като царски град и град на храма. Връх Цион е мястото, което Йехова (Яхве) — богът на Израел, е обитавал, в което е властвал и в което е настанил за цар Давид. Израилтяните никога не забравят Цион, тъй като според техния бог Йехова спасението им ще дойде оттам. Името на Цион много често се среща в Стария завет, както и в християнската литература, и се сочи като райски и световен град на християнската вяра.

От XIX-то столетие названието ционизъм се дава на движението, което се бори за създаването на Национален дом на евреите в Палестина — Hevrew Eretz Jsrael (Земята на Израел). Въпреки че ционизмът започва по-открито да се разпространява през XIX в. в Източна и Централна Европа, той всъщност е продължение на една много стара национална привързаност на евреите към Палестина, датираща още от Средните векове.

През XIX-то столетие евреите в Европа, предимно в Източна Европа и особено в Русия, живеят като обособени общества със собствен език, религия, бит и култура, както и със самостоятелна икономическа структура. По това време те не притежават равни по закон политически права с руснаците. Това става причина голяма част от евреите да емигрират в Западна Европа и в САЩ. Малка част еврейски младежи заминават за Палестина, където изграждат земеделски колонии, които успяват да просъществуват благодарение на моралната и материална помощ на барон Едмонд де Ротшилд от Париж.

Преди Първата световна война в Европа започва антисемитско движение. Центърът му е в Австрия. По това време там живее и работи журналистът Теодор Херцел, който е стигнал до заключението, че единственият начин евреите да заживеят нормален живот е да се съсредоточат на една територия. Той е човекът, който оформя ционизма като политическо движение със световно значение, и става негов неуморим организатор и пропагандатор. През август 1897 година се е състоял Първият ционистки конгрес в Базел, Швейцария^[1]. Изработена е Първата конституция на ционисткото движение. Нейната основна цел е пръснатите по света евреи да създадат своя собствена държава в Палестина, осигурена и защитена от техни — еврейски обществени закони. Виена става център на движението, а от всички държави Англия е единствената, която подкрепя Херцеловата идея и за тази цел предлага на ционисткото движение 6000 кв. мили ненаселена земя в Уганда. Това предложение се отхвърля на Седмия ционистки конгрес в 1905 г., който отказва каквато и да е колонизация извън Палестина. През 1904 г. Теодор Херцел умира. По това време ционисткото движение обединява малко евреи. Сред еврейските общности по света е съществувала голяма опозиция на движението. Значителна част от евреите са настоявали да си останат по местата в държавите, в които живеят. В същото време започва подем и на религиозното движение — юдеизма, по отношение на който Ционизмът се обявява за неутрален. Еврейските земеделски колонии в Палестина започват да нарастват. В 1914 г. там вече са се заселили над 90 000 евреи. Извънредно благоприятно за развитието на ционистките планове повлиява Балфурската декларация от 2 ноември 1917 г. Англичаните по политически съображения искат да привлекат в Палестина по-голяма маса от еврейския народ, като по този начин подсигурят приближаването си до Суецкия канал, респективно до Индия, и по тази причина подкрепят ционистките инициативи. През 1925 г. еврейското население в Палестина вече наброява 108 000^[2], а само десет години по-късно, в 1935 г. — 300 000. Притежаваната от евреите земя от 177 кв. мили през 1914 г. нараства през 1936 г. на 500 кв. мили, а Тел Авив, бивше предградие на Яфа, вече наброява повече от 100 000 жители. Арабите започват да се страхуват от превръщането на Палестина в еврейска държава, в която те да се окажат малцинство на собствената си земя. Дейците на ционисткото движение са тези, които успяват да убедят арабите, че единствената им цел е да образуват нова модерна Палестина, в която палестинците — араби и евреи, ще живеят приятелски.

Арабите многократно въстават срещу ционизма и английската официална политика на арабска подкрепа, докато неофициално англичаните помагат на ционистите. В отговор на разрастващия се и укрепващ се ционизъм възниква антисемитското движение.

През Втората световна война гонението на евреите в Европа ги сплотява и ги принуждава масово да я напуснат и се заселят в Палестина или в САЩ. Разделят Палестина между араби и евреи, а Ерусалим става международен град. Мечтата на ционистите да имат своя държава в Палестина става реалност.

Икономическото съществуване на Израел се основава на навременното навлизане на милиарди долари, подарени от евреи, живеещи в САЩ, от американското правителство, както и от репарациите, получени от Германия.

Опозиция срещу ционизма сред евреите винаги е съществувала. Тя продължава да съществува и днес. Поддържам напълно ционисткото движение в смисъла, в който го интерпретира Британската енциклопедия: тежненията и идеята на евреите, както на всеки друг народ, да се борят за осъществяване на националните си интереси и създаване на собствена държава. Разбира се, това в никакъв случай не трябва да става за сметка на друг народ, какъвто в случая е палестинският. Възниква друг въпрос: ционизмът наистина ли цели да събере на едно място евреите, пръснати по света?… На този въпрос дават отговор Протоколите на ционските мъдреци, които преведох от английското им издание и които тук предоставям на читателя.

Думата протокол произлиза от двете гръцки думи proto (пръв) и kolla (лепило), което ще рече един свободен лист, залепен върху официален документ. В конкретния случай Протоколите са като чернова на плана за действие на еврейските лидери. В различни периоди от еврейската история е имало много такива чернови, но изключително малко от тях са видели бял свят.

Мисля, че за да станат по-ясни някои неща, трябва да се спра, макар и накратко, на юдеизма. Юдеизмът е обяснен и описан от големия еврейски учен Мойсей Менделсон^[3]. Той го характеризира така:

„Юдеизмът не е религия. Той е религиозен закон“.

Основната трудност да се пише нещо по еврейския въпрос е свръхчувствителността към този въпрос както на евреи, така и на неевреи. Съществува едно смътно чувство, че дори и откритото използуване на думата евреин е някак си неуместно. Най-учтивите и изискани думи за това понятие в миналото са били „хабро“ и „семит“. По-късно обаче тези понятия са критикувани и отхвърлени като неточни. Впоследствие еврейските мислители се спират на хубавата стара дума евреин. Тази дума не е епитет, тя е старо и почтено име, носещо определено значение през всички периоди на човешката история в миналото, в настоящето и в бъдещето. Евреите са извънредно чувствителни, когато се разглеждат и обсъждат техни въпроси, особено от неевреи. Те предпочитат всичко засягащо ги да бъде забулено в мълчание. Ето защо неевреите обикновено избягват да засягат каквито и да са еврейски въпроси. Подобна ситуация доказва, че съществува някакъв проблем, който трябва да бъде обяснен.

По цял свят съществува еврейски въпрос. В миналото най-изразен е бил в Русия, а днес той още продължава да съществува в републиките от бившия Съветски съюз. Независимо от факта, че евреите са само 2% от населението на Земята, те с комбинативността си контролират обществения живот не само в Русия, но и в САЩ, Германия, Австрия и в още много други държави, и точно в това се състои еврейският въпрос — в контрола, упражняван от тях върху целия свят.

По времето на Версайския договор евреите присъстваха в тайния съвет на „четиримата големи“. Днес те присъстват във върховните съдилища, в Съвета на Белия дом и във всички световни финансови организации, навсякъде, където може да се използва някаква власт или сила. Те са абсолютно навсякъде, и то по върховете. Евреинът притежава нюх, инициативност и пробивност, които като че ли автоматично го изкачват на върха, вследствие на което той става по-бележит и биещ на очи от представителя на който и да било друг народ. И точно оттук започва еврейският въпрос: как обикновено евреинът без голяма съпротива достига до най-високите места; какво го поставя там; защо той е поставен там; какво прави там; от какво значение е за света именно той да бъде там. Ето това поначало е еврейския въпрос, отговорът на който е или проеврейство, или антисемитизъм.

Като следствие от факта, че евреите дълго време са били разпръснати по света и все още са, те са привикнали постоянно да мислят за себе си, само за себе си. Сега, когато вече имат собствена държава, следва да помислят и за останалите хора, за цялото човешко общество. Да се върнат назад и да видят колко безпомощни са били самите те срещу антисемитските тълпи В Русия, в САЩ, както и в целия свят бедният евреин е този, който страда заради вината на богатия експлоататор от своя народ.

Световното еврейство ще си направи най-голямата услуга като спре да крещи без повод и по всякакъв повод — антисемитизъм! За уважение са всички народи в света и аз съм твърдо убеден, че всеки народ има право на държава и на съществуване, защото пред Всевишния народите са равни.

Въпросът се състои не в това, че между световните финансови магнати има евреи, а в това, че абсолютно всички, които контролират света, са евреи. Поставя се въпросът за явление, което за съжаление създава не особено благоприятна обстановка за повечето евреи, които нямат нищо общо с тези по върховете, за обикновените хора от еврейския народ. И понеже, както казах, Световното управление е съставено единствено от евреи, въпросът неизбежно засяга този забележителен народ.

Международната еврейска мафия управлява света не само защото евреите са извънредно богати — те притежават и много по-големи предимства — те носят търговските, финансови и майсторски способности на своя народ, лоялност и солидарност помежду си, каквито никой друг народ не притежава. Това е народ, издържал на извънредно силния натиск да бъде унищожен, народ, който стриктно съблюдава всички природни закони, чието нарушаване е в основата на неимоверно голямото смесване между етносите, народ, който излиза и се издига от миналото с две действително големи традиционни морални и древни стойности — монотеизъм и моногамия. И тази съвкупност от мисъл, вяра и обичаи не може да го промени, да го направи нещо друго. Евреинът е евреин, и докато живее със своите непристъпвани традиции, той ще си остане евреин. И винаги ще има самочувствието, че да бъдеш евреин, означава да принадлежиш на по-висш народ.

Категорично отхвърлям общоприетото твърдение, че този голям еврейски успех не се дължи само на качествата им. В търговията евреинът е по натура много по-бърз, по-проницателен и по-инициативен от другите и преуспява по-бързо, а бавният честен търговец постоянно се съмнява в почтеността на преуспелия. Връзката, която съществува между самите евреи, липсва между хората в останалите народи, ето още едно голямо преимущество на еврейската общност.

Евреите твърдят, че не са обичани по следните причини: религиозни предубеждения, икономическа завист, социална антипатия и др. Не мисля, че съществува религиозно предубеждение по отношение на евреите, докато икономическата завист наистина съществува поради това, че цялата световна финансова система се контролира от евреи, и техните решения са станали общи икономически закони. Именно икономическата завист обяснява някои от антиеврейските настроения. Колкото до социалната антипатия — безспорно е, че в света ненавижданите неевреи са много повече от ненавижданите евреи.

Теодор Херцел, основателят на ционисткото движение, заявява: „Ние сме един народ“^[4], като подчертава, че еврейският въпрос е политически въпрос. В своя предговор към „Еврейската държава“ той казва:

„Аз мисля, че разбирам антисемитизма, който в действителност е много сложно явление. Аз го разглеждам повече от еврейска гледна точка, отколкото през призмата на страха от омразата.“

По въпроса за еврейския народ, съпоставен с другите народи в света, д-р Херцел пише:

„Когато потъваме, ние ставаме революционен пролетариат — подвластни служители на революционни партии; когато се издигаме, тогава се увеличава страшната мощ на нашата кесия.^[5]“

Еврейският комунизъм и ционизъм се оформиха почти ръка за ръка. Ционистката партия изигра основополагаща роля за установяването и за узаконяването на еврейската държава в Палестина. След всичко, което обяснявам по-горе, не съм съгласен с твърдението на Херцел, че еврейската нация се държи заедно и е свързана тясно поради единствената причина — общия неприятел, който е целият останал нееврейски свят.

 

 

Херман Бернщайн пише в „Американ Хиброу“ (American Hebrew) от 25 юни 1920 г.:

„Преди около година един представител на американското Министерство на правосъдието ми предостави препис на текст от професор Нилус, озаглавен «Еврейската опасност», и поиска моето мнение за тази работа. Той ми каза също, че текстът е превод от руска книга, публикувана през 1905 г. и по-късно забранена от Ционисткия конгрес в Базел. Той изразява мнението, че някои американски сенатори, които видели преписа, били смаяни, че виждат проектоплан, който е бил изготвен преди много години, че болшевизмът е бил замислен от евреите, които чрез него са целели да разстроят света!“

Тъй като документите обикновено се съхраняват, предполагам, че този документ и днес се намира в архивите на американското Министерство на правосъдието. С този въпрос американското правителство се е заело малко по-късно в сравнение с много други държави, които вече са притежавали документа. Екземпляр от руска публикация на Протоколите е бил депозиран в Бритиш мюзиъм още на 10 август 1906 г.

Документът е публикуван и в Англия — от Ейр енд Спотсвууд (Eyere end Spotswoode), официалната печатница на Британското правителство. Въпреки твърдението на ционистите, че Протоколите са дело на някой криминален престъпник или на някой луд човек, правителствата на много държави са им обърнали наистина сериозно внимание и са си направили необходимите изводи. Общественото мнение е било силно шокирано и книгата се е предавала от ръка на ръка, а настървеността, с която ционистите са отричали Протоколите, още повече навежда на мисълта за тяхната автентичност.

Интересът към Протоколите е действително оправдан, защото те неминуемо пораждат въпросите: имат ли евреите организирана система; каква е тяхната политика; как са работили и са успели досега?

Авторът на тези Протоколи не е някакъв луд или някакъв престъпник, а един изключително умен и предан на своите хора и своята вяра човек.

В момента Протоколите будят извънредно голям интерес в цял свят, защото те още са в сила. Анонимността им ме намалява тяхното значение, така както например не намалява стойността на една неподписана картина, когато в нея е вложен дълбок смисъл и майсторство. Не съществува никакво съмнение, че Протоколите по същността си са една световна програма, и в случая името на автора не е от значение. Тази програма се изпълнява успешно от 1000 години насам и резултатите й са налице. Тя се покрива напълно с предначертаното в Протоколите, които са били четени от д-р Херцел на тайни заседания. Оповестената в Протоколите програма е била прокарвана и се изпълнява твърдо и последователно не само във Франция, но и в цяла Европа и най-явно и резултатно в САЩ. И това е неопровержимо доказателство за ционисткото авторство на Протоколите. Подробното анализиране на тези Протоколи разкрива тяхната крайна цел — установяване на световна автокрация — диктатура. Намеренията на тази програма не са срещу аристокрацията, не са срещу капитала, не са и срещу правителствата, напротив, усилията й са за обединяване на аристокрация, капитал и методология на управлението за изпълнение на плана. Той е насочен срещу всички неевреи в света — така наречените гои. Най-ценните им помощници за осъществяване на плана са т.нар. либерали, народното „либерално“ движение, всякакви подривни философии в религията, в икономиката, в политиката и в семейството, които се поощряват с единствената цел — да разлагат обществената солидарност.

Протоколите никога не казват „ние, евреите, ще направим това“, а гласят: „гоя ще бъде накаран да мисли и да направи тези неща“. От тях лъха цинична студенина като от наказателни съдебни документи. Тези Протоколи са били предназначени не за масите и за обикновеното еврейство, а за високо подготвени, изпитани и посветени лица от висшите кръгове. По всичко личи, че разсъжденията са изразявани само във вид на беседи и речи и че това са бележки, които си е водил някой, който ги е слушал. Едни от тях са по-дълги, докато други — съвсем кратки… Тяхната цел не е била да се приеме някаква нова програма. Протоколите са чисто информативни и по-скоро се отнасят до програма, която вече е в процес на изпълнение. Те не съдържат никаква покана за участие или за даване на нови идеи и мнения. В тях се обявява, че разисквания, обсъждания и промени са нежелателни.

В първия Протокол срещаме думите „свобода, равенство и братство“ между хората — думи, повтаряни много пъти и не донесли нищо добро на Човечеството. Спомнете си Френската революция, където са използвани най-често — те бяха мотото на революцията, и какво спечели френският народ? Обедня, разсипа благоденствието си и унищожи личната си свобода. Така че евреите са прави, като твърдят, че в природата не съществува равенство.

В Протоколите е отбелязано какво е трябвало да се направи, какво е направено до момента и какво остава да се направи. Заявеното е наистина ужасяващо, що се отнася до тайните сили, движещи обществения живот, и още по-ужасяващо със съдържащото се в него съзнание и разбиране за надмощие.

Наистина нелогично изглежда обяснението, че това може да бъде дело само на луд човек. Тези Протоколи са идеология и план за осъществяването й. Отделно стои въпросът морални ли са, или не. Бих бил много доволен, ако всеки евреин прочете Протоколите.

Крайно време е хората да знаят и да разберат как масите, също като овцете, се поддават на влияние и въздействие, което не разбират. Повече от сигурен съм, че след като хората разберат първопричината и първоизточника на тези Протоколи, всички критики срещу гоите, изложени в тях, няма да бъдат повече валидни.

Предварително направената програма дава успешни резултати, и много от нейните по-важни фази са вече действителност. Хората трябва да знаят това. Те трябва да се събудят, да бъдат предупредени. Трябва да се повлияе на чувствата им, както се препоръчва в плана, отразен в Протоколите — това е един от техните методи. Единственото средство за противодействие е да осветлим хората за съдържанието им.

Трябва да се знае, че Протоколите най-често се четат от евреи. Попитах известен професор от Портландския щатски университет за причината, поради която те се четат така настойчиво от всички евреи и отговорът му ме изненада приятно;

„Ние проверяваме нещата, които водят до подозрение върху нашите имена“.

Това ясно показва, че мнозинството, средната еврейска класа, която скъпо заплати с кръвта си при холокоста, не е съгласна, няма нищо общо с тези, които се опитват да въведат „нов ред в света“, който да служи само на техните интереси. Колко от „големите“ се пожертваха за еврейската кауза? Нито един. Докато те винаги са жертвали еврейските маси за своя лична изгода, и то не само през Втората световна война, а и винаги преди това. Виенският Ротшилд бива задържан от Гестапо и още на следващия ден е посетен в килията си лично от Химлер — дясната ръка на Хитлер, и след като му предлага цигари, го запитва дали охраната се е държала прилично с него. И колкото и невероятно да изглежда, на другия ден Ротшилд и неговият доверен прислужник получават паспорти и с германска охрана заминават за Швейцария. Какво означава това — в същия момент, в който според официалните еврейски данни милиони евреи биват най-жестоко избивани, техният Първенец и ционистки водач Ротшилд с германска охрана преминава границата на Австрия на път за Швейцария?! По подобие на Ленин, който с брониран влак през финландската граница бе прехвърлен в Русия, за да оглави болшевишката революция.

Еврейският народ чака много отдавна истински лидери, които да го освободят от опеката на самоналожилите му се господари в областта на религията и на политиката. Най-големите неприятели за самоосъзнаването на евреите са тези, които се облагодетелстват от еврейското закрепостяване, и това са групите, които следват американския ционистки еврейски комитет и политическите равини. Когато истинският еврейски лидер се издигне, ще бъдат пометени всички тези егоисти, себелюбци, интриганти и безсърдечни еврейски водачи, чийто единствен идеал е да „прибират“ вместо да творят.

И между самите евреи има разделение. Те не всички са евреи, както се наричат днес. Макар и да не се дава голяма гласност, вътрешни борби съществуват отдавна. Между евреите има един татарски клон, който няма нищо общо с израелския народ. Съществуват и други евреи от нееврейско потекло, които напълно се различават от някогашните израилтяни — юдеите. Досега всички разновидности на еврейството са държани заедно, защото еврейските първенци се нуждаят от тълпи от хора с по-ниско положение, които да провеждат тяхната световна програма.

Нека видим как Протоколите идват в Русия. В 1884 г. дъщерята на един руски генерал — г-ца Юстина Глинка^[6], е работела в Париж по събиране на политическа и информация, която предавала на генерал Оргевски^[7] в Петербург. За тази цел тя наела един евреин — Жозеф Шорст^[8], член на масонската ложа Мизраим в Париж. Един ден Шорст й предложил документ от много голямо значение за Русия срещу 2 500 франка. Сумата е получена от Петербург и е заплатена срещу документа, който е предаден на г-ца Глинка. Тя изпратила френския оригинал, придружен с руски превод до Оргевски, който от своя страна го предал на началника си генерал Шеревин за представяне на царя. Шеревин, който бил под опеката на много богати евреи, не го предал, а го „загубил“ в архивите^[9].

По това време в Париж излиза една книга върху руския дворцов живот^[10], която не се харесва на царя. Той нарежда да се открие истинският автор. Преднамерено^[11] авторството бива приписано на г-ца Глинка, и при завръщането си в Русия тя бива осъдена на изгнание в собственото й имение в Оред. Г-ца Глинка дава копие от Протоколите на маршал Алексей Сухотин, който от своя страна ги показва на двама свои приятели — Степанов и Нилус. Степанов ги напечатва и ги пуска в обръщение в 1897 г. Проф. Сергей А. Нилус ги публикува най-напред в Царское село в 1901 г. в книга със заглавие „Великото в малкото“. Скоро след това — на 10 август 1906 г., приятел на Нилус, Ж. Бутми, депозира едно копие от книгата в Бритиш мюзиъм. По същото време чрез евреи^[12], работещи в руската полиция, Нилус се сдобил с ръкописа на проведените тайни заседания на ционисткия конгрес в Базел от 1897 г., които напълно съответствали на Протоколите.

През януари 1917 г. Нилус подготвя второ издание, което е подредено, подкрепено документално и предадено за публикуване лично от него. Преди обаче то да излезе от печат през март 1917 г., при идването си на власт Керенски нарежда всичко с автор проф. Нилус да бъде унищожено. В 1924 г. професорът бива арестуван от ЧК в Киев, репресиран и съден. Съдът, чийто председател бил евреин, излиза със следното обвинение:

„Нанасяне на неизмерима вреда на еврейството с публикуването на Протоколите“.

Освободен за няколко месеца, той бива отново задържан в ГПУ за около 2 години и изпратен на заточение във Владимирска област, където умира на 13 януари 1929 г.^[13]

Друг човек, който превежда Протоколите от руски на английски език, е кореспондентът на английския вестник „Morning Post“ Виктор Марсден. Революцията от 1917 г. го заварва в Русия, откъдето продължава да описва съвсем честно и точно събитията по онова време. Многогодишният му престой в Русия, както и оженването му за рускиня му помагат да научи добре руски език. Много скоро след това е арестуван и изпратен за две години в затвора „Петър и Павел“. По дипломатически път е освободен и екстрадиран в Англия като английски поданик, където незабавно започва да превежда Протоколите от един запазен там екземпляр на руски език, намиращ се и днес в Бритиш мюзиъм. Когато Виктор Марсден бил към края на превода, той става специален кореспондент в свитата на Негово Височество Уелския принц, и след една обиколка из страната с принца Марсден умира скоропостижно и съвсем мистериозно. Кратките анотации, поставени над Протоколите, са лично негово дело. Те дават възможност да се добие по-ясна представа за съдържанието на всеки от Протоколите.

С превода си на английски език Марсден прави голям принос за английски говорещия свят. Това е първият английски превод на Протоколите от събранията на ционските мъдреци. В текста им се срещат думите „агентура“ и „политически“, които и носят специфичен смисъл.

Под агентура се разбира цялата система от агенти и агенции, използвана от Старейшините, състояща се било от членове на племето, било от техни нееврейски оръдия. Под политически Марсден не разбира само управленческите органи, а цялата политическа машина.