Никола М. Николов
Тайните протоколи (5)

Въведение

Главната цел на тази книга сте вие, читателите, вашето благополучие и бъдещето на децата ви.

Аз знам, че сте целенасочено дезинформирани от едно общество, което си служи с лъжа и измама до такава степен, че ви е невъзможно да различите истината от неистината. Това, което разбирам, разбират и много други хора по света, но разликата между мен и тях е, че аз не се страхувам да поема отговорността да опиша това, което виждам.

Има хора, които не желаят вие да знаете това, което искам да ви кажа. Те се опитаха много пъти да ме спрат да говоря за него. Годините, прекарани в лагери и затвори, побоищата и гаврите са единствените ми ордени за откровеност към вас. Зная много добре, че никой не е спечелил, казвайки на хората истината.

Желанието ми е и вие да бъдете информирани за света, в който живеете, и сами да направите своите изводи и заключения.

Животът ми премина в много приключения, произшествия и инциденти. Щом съм още жив, трябва да приема, че нещо ме е пазело! Да, аз, който не вярвам в предопределената съдба, казвам това. Аз, който не вярвам в случайности…

Не вярвам в теорията, че една поредица от събития без всякаква връзка помежду си трябва да определя бъдещото развитие на света и личната ни съдба. Съвсем ясно е, че тези, които притежават властта и богатствата, са се свързали заедно и провеждат един дългосрочен план, който да насочи бъдещето ни в желаната от тях посока. Аз се опитвам да защитя принципите, в които вярвам, а именно оцеляването на семейството ми и на човешкия род, без да бъде манипулиран и контролиран.

Играе се една необикновено голяма игра на шах, на такова високо равнище, което не сме в състояние да си представим — и за нещастие в тази игра ние сме пионките. А в шаха пионките обикновено се жертват заради някакво предимство.

Историята доказва, че всички войни са предварително планирани. Независимо коя страна ще загуби войната, „Елитът“ винаги печели. За него печалбата е всичко, и единствено тя е от значение. При всички случаи народите на двете воюващи страни са губещите. Аз съм може би един от малкото хора, които още вярват в събуждането, а мнозинството понастоящем се намира едва ли не в летаргичен сън. Правя всички усилия да прогоня апатията, която е обхванала човечеството. До преди 30 години и аз спях дълбок сън. В никакъв случай няма да оцелеем, ако все още живеем с фалшиво написана история. На всяка цена истината трябва да се разбере, ако искаме да бъдем част от бъдещето. Истината трябва да надделее, независимо кого ще засегне. Тя трябва да бъде казана, за да подсигурим съществуването си. Това е най-важното за нас. „Новият ред в света“ е вече на нашия праг и чука на вратата ни.

Да се разчита на фалшиво поднесеното ни минало е самоубийство. С апатичност си подсигуряваме само робството. Да научим истината и тогава да реагираме е единственото средство за оцеляването ни. Страхувам се за младежта, която вече плаща за нашите грешки.

— Аз вярвам в една Висша Всемогъща Сила, която е сътворила света.

— Аз вярвам в Конституцията на Съединените Американски Щати — една от най-демократичните и справедливи в света.

— Аз вярвам и поддържам българската Търновска конституция, на която съм дал свещената си клетва да я пазя и защитавам от външни и вътрешни врагове. И възнамерявам да изпълня тази клетва.

— Аз вярвам, че всеки човек без принципи е едно нищо, и приживе е умрял като личност.

Още от ранна възраст и до днес съм имал възможността да контактувам с не малко умни българи — политици и учени, както и с много чужденци. Обиколих доста държави, а от 24 години живея в САЩ, чийто социален и политически живот, мисля, че опознах добре.

Най-трудното за мен беше да разбера, че така нареченият капитализъм е задкулисно свързан със социализма и комунизма — нещо, което читателите ми много трудно бяха разбрали и приели.

Така както не може да се отрече личният патриотизъм и лоялност на повечето американски политици, така и не може да се отрече, че историята открито обвинява много от тях и — други световни лидери в манипулиране на света за сметка на шепа привилегировани хора. Тъй като не съществува друг начин и възможност да се помогне на Човечеството, използвам единствения възможен — да го накарам да бъде бдително към предателството и измамата, които се извършват днес в света. Принципите на свободата, човешкото достойнство и националната независимост са узурпирани от малцина високопоставени лица, които управляват целия свят.

През 1990 година написах книгата „Световната конспирация“, която се прие много добре от средната класа в САЩ, Англия, Канада, Австралия и много други страни. Получавам хиляди благодарствени и насърчителни писма. Чете се и от Международната еврейска федерация в Канада, която непрекъснато изпраща искания за нови бройки от книгата. Тя бе издадена и в България на български език. Получи се малко непонятна за мен реакция на няколко некомпетентни евреи и на един български историк. В български вестници се появиха няколко статии, изпълнени със злобни нападки и без каквито и да са обосновани критики.

На 27 ноември 1991 година в 20 ч. бях приятно изненадан да видя и чуя по 10-ти канал на Американската телевизия изказвания на известния еврейски деец и писател Ели Вайзел — носител на Нобеловата награда за мир. Изказването му напълно подкрепи моите твърдения, че обикновената средна класа е жертва на много по-малобройната от нея „висша класа“. Според г-н Вайзел дори само две седмици преди победата на съюзниците над Германия в концентрационните лагери са били вкарани десетки хиляди евреи. Негови са думите:

„Къде бяха Рузвелт и Чърчил, които с положителност са знаели кога ще настъпи победния ден? Не беше ли редно те да предупредят еврейството да бяга и да се укрие за десетина дни, вместо да се предава и да отива на заколение“.

Той каза някои истини, които предизвикаха дълбокото ми уважение към него:

„Да намерим истината без сила и жестокости. Ние сме човечни само когато сме слаби. Никога не са били убити в света толкова хора по такъв педантично планиран начин.

Омразата е естествено човешко чувство! На всяка цена нещо трябва да се направи, за да се премахне“.

Този човек, попаднал едва 13-годишен в лагера „Аушвиц“, е видял със собствените си очи смъртта на баща си, на майка си, на сестра си и на повечето от близките си роднини, и е успял да преодолее това общочовешко чувство — омразата. Може би много хора няма да му повярват, но аз почувствах, че той е искрен, и му вярвам. Аз също не мразя никого от тези, които са ме преследвали и тормозили и са ми причинили много мъки и страдания. Само ги съжалявам!…

Ако всички разсъждават като писателя Ели Вайзел и като много други културни и начетени евреи, нямаше да напиша тази книга за Протоколите на ционските мъдреци и ционизма — отричани от здравия разум, който евреи като Вайзел притежават. Книгата ми не се отнася за тях или за всички тези, които са пострадали — те единствени много добре знаят истината. Към тях — моите искрени симпатии.