Никола М. Николов
Тайните протоколи (44)

Повярвайте ми, те също са евреи!

Думата ХОЛОКОСТ не е немска, а е чисто еврейска, и означава изгаряне, жертвоприношение на Бога Молеш. Помъчих се да разбера защо евреите обвиняват Хитлер в холокост — жертвоприношение на един Бог, в който той никога не е вярвал. Отговор ми даде книгата „Коварство и измама“ от евреина Бен Хеч, който без какъвто и да е страх излага безброй документи, доказващи как ционистите преднамерено са организирали и съдействали на хитлеровите сътрудници за изтребването на евреите от Полша и Германия. Както подчертава авторът Бен Хеч, жертвуването на тези дълбоко религиозни, вярващи в Талмуда евреи от политиците-евреи ционисти, е действително съзнателно направляван от тях холокост — жертвоприношение на Бога им Молеш.

Препоръчвам на всички интересуващи се евреи да прочетат книгата на равина Моше Шьонфелд „Жертвите на холокоста“. В нея той потвърждава с много снимки и документи казаното от Бен Хеч, а именно, че само бедните, необразовани и неприсъединили се към ционистката кауза европейски евреи са били издирвани и предавани на хитлеровите концентрационни лагери от международната ционистка мафия.

Един от най-ревностните изследователи на холокоста Малкейл Гринуолд твърди, че между днешните израелски официални лица често среща ционисти като Рудолф Кестнер, който е сътрудничел на нацистите за избиването на един милион унгарски евреи, но трябва да не се забравя, че в лагерите са унищожени и хора от много други народи, за които никоя преса не споменава.

Дейвид С. Уимън, евреин-ционист, публикува през 1985 г. книгата „Изоставянето на евреите“. Тя е отпечатана от голямото и известно издателство в Ню Йорк „Пантеон букс“. В нея той обяснява (с. 175), че евреите от Америка са направили всичко необходимо, за да спасят европейските евреи от изтребление, като ги преселят в Англия или в Америка, но това не е било осъществено, тъй като американските ционисти са предпочели да решат приоритетно — именно чрез холокост — въпроса за бъдещата еврейска държава в Палестина. Според Дейвид С. Уимън спасяването на евреите от унищожение е било поставено на второ място. Авторът твърди (с. 198–199), че американските ционистки лидери, занимаващи се с палестинския въпрос, не са си помръднали пръста за спасяването на европейските евреи. Според някои историци, а така също и според североамериканския политоложко-тактически екип, ционистите са имали нужда от холокоста, за да предизвикат състрадание в света и оправдано да поискат и да получат национално тъждествено признаване на еврейска държава в Палестина, откъдето да наложат НОВИЯ РЕД в света. В същата книга (с. 200) можем да прочетем:

„Специалният Комитет за спасяването на евреите от Европа, част от еврейската преса, дори и един известен ционистки равин — Майер Берлин, публично обвиняват ционистките политически водачи в умишлено възпрепятстване на спасителните акции. Дори и някои американски сенатори — ясно подкрепящи ционизма — като Жилет, открито се възмущават от ционистките лидери.“

Лицата, които са се занимавали с емиграционните въпроси в Хитлеровия Трети Райх, са били под ционистки контрол. Малко преди войната и дори по време на нея всички ционисти успяват да напуснат Европа, докато основната маса евреи остават и попадат в лагерите, предадени от братята си. На същото място е казано следното:

„… Сол Блум, независимо от високия си пост в Конгреса, не направи нищо за евреите от Европа. Истина е, че за влиятелните евреи той уреди убежище в САЩ, но когато възникна възможност за по-голям брой емигранти, той се оправдаваше със спънки от страна на Държавния департамент на САЩ.“

В книгата си Дейвид Уимън доказва по безспорен начин, че повечето от евреите, загинали в концлагерите, са били съзнателно изоставени от ционистите, работещи в Държавния департамент на САЩ. А къде бяха Рузвелт и Чърчил, които много добре са знаели какво става?…

Тази глава написах специално за евреите, които биха прочели книгата ми, за да разберат, че това, което пиша, е потвърдено от много честни еврейски религиозни и политически лидери, които предупреждават бедната и средна еврейска класа да бъде нащрек — сами да отделят истината от онова, което твърдят и пишат ционистите.

Необходимо е обикновеният евреин да разбере, че тези хора не играят на простичката игра дама, а играят един сериозен шах, при което народите и обикновените евреи са и ще бъдат поставени на кладата.

В ерата на „свободата, братството и равенството“, прокламирани така упорито от ционистите, се проля най-много човешка кръв, а евреинът Робеспиер бе жестоко ликвидиран в деня на Шабат от сънародниците си ционисти само защото призна една истина — че съществува и действа скрита ръка, която ръководи световните събития.