Никола М. Николов
Тайните протоколи (43)

Още нещо за Палестина и ционизма

Една много добре подготвена верига от събития доведе до Първата световна война, за която историците вече са направили извода, че не е била желана от големите европейски държави, както и че е могла лесно да бъде предотвратена. Убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд на 28 юни 1914 г. е било само претекст. Една невидима сила е разгласявала и е втълпявала на хората, че е необходима война, която да сложи край на всички войни.

„Война, която да направи света безопасен и да осигури истинска демокрация“.

Следва Балфурската декларация, подписана на 18 юли 1917 г., в която е записано:

„Управлението на Негово Величество приема следния принцип, а именно: Палестина да се преустрои в национален дом за еврейския народ“.

Четири години след тази декларация, през 1921 г. Уинстън Чърчил заминава за Палестина с мисията да започне прилагането й. Там той е бил посетен от една мюсюлманска делегация, която му заявила, че Англия иска да наложи нечувана неправда над арабското население, живеещо в този район от хиляда години. Отговорът на Чърчил е бил следният:

„Вие искате да отхвърля Балфурската декларация и да спра еврейската емиграция. Това не е по силите ми!… Ние мислим, че това е добре за Британската империя и възнамеряваме да го направим.“

През 1954 г. на една конференция между Уинстън Чърчил и Бернард Барух, Чърчил е заявил открито:

„Аз съм ционист и винаги съм поддържал ционизма“.

Адмирал Бари Домвил, директор на Британското морско разузнаване през Втората световна война, заявява, че много преди войната ционистите са използвали своите колосални богатства, за да закупят достатъчно власт, чрез която да насочат международните събития така, че да поставят държавите във военни конфликти една срещу друга. Също според адмирал Домвил целта на световния ционизъм (с централно правителство в Палестина) е да наложи своята тоталитарна идеология в целия свят. За да постигне целта си, той трябва да контролира едновременно и комунизма (Сталин), и фашизма (Хитлер), т.е. ционистите трябва да държат в ръцете си и социализма, и капитализма чрез контрол над международните банки, петрола и политиката. Тяхната цел е да постигнат едно световно управление, което да контролират така, както успяха да контролират всички държави, които бяха поставени под опеката на Съветския съюз от 1917 до 1989 г. Това е почти същото, което Джордж Буш нарича „Нов световен ред“.

Днес народите живеят във време, манипулирано от една все още непостижима идея за някаква общочовешка общност, с непреодолени идеологически и емоционални прегради. Тази идея определено ни води към антинационализъм (загубване на националната идентичност на отделните народи), което пък неизбежно ще ни доведе до някаква нова форма на обществена организация — тълпа от безлични народи. Виждаме, че навсякъде по света отделните държави доста лесно възприемат тази и разни други все „нови“ идеи като техни собствени, макар че те работят срещу самите тях.

Равинът Сейгал нарича резултатите от този процес „нов вид общество“, а Джордж Буш — „Нов световен ред“…