Никола М. Николов
Тайните протоколи (28)

Протокол номер 15

Един ден — революция в целия свят. Екзекуции. Бъдеща участ на гоите-масони. Мистицизъм на властта. Размножаване на масонските ложи. Централно управително тяло на масонските старейшини. „Азевските тактики.“ Масонството като водач на всички тайни организации. Колективизъм. Жертви. Екзекуции на масони. Падане на престижа на законите и властта. Нашето място като избран народ. Краткост и яснота на законите в бъдещото царство. Подчинение на заповедите. Мерки срещу злоупотреби с властта. Строгост и неумолимост на наказанията. Ограничаване на възрастта на съдиите. Либерализъм на съдиите и властите. Парите на целия свят. Абсолютизъм на масонството. Право на апелиране. Патриархално „външно представяне“ на силата на бъдещите управници. Възвеличаване на Управителя. Правото на силния — единственото право. Царят на Израел — Патриарх на целия свят.

Когато най-после постигнем окончателно нашето царство с помощта на държавен преврат, подготвен навсякъде по света в един и същи ден, първата ни задача ще бъде да се подсигурим така, че заговори и съзаклятия срещу нас да са изобщо немислими. За тази цел ще бъдем безмилостни към всеки, който посмее да ни се противопостави и да вдигне оръжие срещу царството ни. Учредяването на всякакъв вид тайно дружество ще бъде наказвано със смърт. Сега съществуващите са ни известни, служили са ни и ни служат. Ние ще ги разформироваме, като разпилеем членовете им на заточение в други континенти, далеч от Европа. По такъв начин ще постъпим с всички масони-гои, които знаят твърде много. Тези, които освободим по една или друга причина, ще бъдат държани непрекъснато в напрежение и страх от изселване. Ние ще приемем и обнародваме закон, според който всички бивши членове на тайни дружества ще подлежат на изселване от Европа, където ще бъде центърът на нашето Управление. Резолюциите на нашето Управление ще бъдат окончателни и безапелационни.

Единственият начин да се възстанови реда в обществата на гоя, в които ние сме насадили и вкоренили дълбоко разногласие, е да използваме безмилостни мерки, които доказват нашата ръководеща и управляваща сила. Никакво внимание не трябва да се обръща на падащите жертви, те страдат за благополучието на бъдещето. Достигането до такова благополучие, дори с цената на жертви, е задължение на всеки вид управление, което, за да оправдае своето съществуване, не трябва да използва само своите привилегии, но и да изпълнява задълженията си. Основната гаранция за стабилността на една власт е да потвърди ореола на силата си. Този ореол се постига само чрез величествена непреклонност и могъщество. Те са неприкосновени, тъй като са ни дадени от самия Бог, когато ни е посочил като негов избран народ.

Междувременно докато постигнем нашето царство, ние трябва да действаме по обратния път. Ще създаваме и умножаваме франкмасонските ложи във всички страни на света, за да вкараме в тях всички, които могат да станат или които са бележити и именити в обществената дейност, така че в тези ложи ще имаме интелигенцията на гоя, която е много важна като средство за влияние. Ние ще поставим всички ложи под централно ръководство, което ще знаем само ние, а за всички останали ще бъде абсолютно непознато. То ще бъде съставено само от наши мъдри старейшини. Ложите ще имат свои представители, които ще служат само като параван на централното масонско ръководство, откъдето ще излиза паролата и програмата. В тези ложи ние ще вържем в един възел всички революционни и либерални личности. Ще ни бъдат известни най-секретните политически заговори и ще пропадат още в деня на замислянето. Между членовете на тези ложи ще бъдат почти всички агенти от интернационалната и националната полиция, които работят за нас.

Този род хора, които с готовност влизат в тайни организации, обикновено са кариеристи, авантюристи и общо взето хора, повърхностно мислещи, с които няма да имаме никакви проблеми да се справим, за да ги накараме да въртят механизма на машината, която работи за нас.

Ако този свят е разединен и възбуден, то е, защото сме го разбърквали и раздвижвали, за да разрушим неговата силна солидарност. И ако някъде в света трябва да се подготви заговор, то на върха му обезателно ще бъде един от нашите най-доверени служители. Съвсем естествено е, че ние, а не някой друг, трябва да ръководим масонската активност и действия.

Гоите влизат в ложите от личен интерес или от любопитство, за да захапят залък от някаква благинка, а някои — за да имат възможност по някакъв начин да представят пред хората своите фантазии. Ние сме забележително щедри към техните мечти за успех и аплодисменти. Целта на това наше поведение е да накараме тези хора по естествен път да ни вярват и да придобият доверие в нас, както да се убедят, че това, което са постигнали, е тяхна лична заслуга с наша помощ а също и да разберат, че не е възможно да получат от други това, което ние им даваме…

Вие не можете да си представите до каква степен на наивност може да достигне един много умен и начетен гоя, когато му помогнем да се наложи в обществото с някоя голяма идея, и обратното, колко лесно е да му наложим робско подчинение, за да си възвърне отнетия аплодисмент. Тази тяхна психология ни помага в работата, тъй като можем да го манипулираме във всяка посока, в която са ни необходими. Тези тигри на вид имат овчи души и вятърът съвсем спокойно преминава през главите им.

Ако сме успели да ги доведем до този стадий на глупава слепота, не е ли това доказателство, че умът на гоя е недоразвит в сравнение с нашия? Това е главното, което гарантира успеха ни.

Колко далеч са виждали нашите мъдри старейшини от стари времена, като са казвали, че за да се стигне до желания край, е необходимо в никакъв случай да не се спира и да не се броят жертвите, за да се постигне целта… Ние не сме броили жертвите на семето на гоевите животни, докато сме пожертвали; много от нашите собствени хора, но затова пък вече сме дали на нашите такова положение на земята, за каквото те не са и сънували.

Смъртта е неизбежния край за всички. По-добре е да се доведат до този край най-напред онези, които пречат и спъват нашите дела, отколкото самите ние, които сме основателите на делата. Ние ликвидираме масоните така умно, че никой от братството не може в нищо да се усъмни, нито дори самите жертви могат да разберат нашата присъда — те всички умират, когато ние заповядаме^[1], от някакъв вид заболяване… Дори някой от братството да знае нещо по въпроса, той няма да посмее да протестира. Чрез тези методи сме спрели в масонството всякакви протести срещу нашата сила. Докато проповядваме на гоя либерализъм, ние в същото време държим нашия народ и нашите агенти в състояние на неоспоримо подчинение.

Под наше влияние изпълнението на законите на гоя се е намалило до минимум. Престижът на закона се е дискредитирал чрез либералните тълкувания, въведени и в тази сфера. В най-важните и основни дела и въпроси съдиите решават, както ние им диктуваме. С тези, които ни се противопоставят или не са наши оръдия, се справяме много лесно чрез мнението на вестниците или с други средства… Дори сенатори и висши администратори приемат нашите „съвети“. Разликата между гоя и нас — избрания народ за управляване на света — е много голяма. Ние сме способни да мислим и творим, докато безхарактерният гоя не е способен за нищо.

Когато настъпи времето на нашето открито господство, ние ще преправим законодателството си. Всичките ни закони ще бъдат кратки, пълни, стабилни, без каквито и да са тълкувания, така че всеки да бъде в състояние да ги изпълнява безусловно. Главното им качество ще бъде подчинение на заповедите, и този принцип ще бъде изпълнен в най-голяма степен. Ние ще следим ревниво всяко действие на администрацията, от което зависи гладкото движение на държавните механизми, и всяко отстъпление от този път няма да оставим ненаказано. Ореолът на нашата власт изисква много жестоки наказания и за най-малкото нарушение, за да можем да задържим своя върховен престиж. Например нашите съдии ще знаят, че винаги, когато са склонни към глупава снизходителност, те нарушават и престъпват закона за справедливостта, който е въведен за назидание на хората чрез наказания на малки грешки и пропуски, а не за показ на духовните качества на съдията… Такива качества е редно да се показват в частния живот, който е възпитателната основа на човека, а не на обществени места, каквито са например съдилищата.

Нашата правна администрация ще служи до 55-годишна възраст, защото първо, старите хора по-лесно и по-често се влияят от чужди мнения и са по-малко способни да изпълняват нови нареждания, и второ — това ще даде възможност да бъдем по-гъвкави в смяната на администрацията, която по-лесно ще превием под нашия натиск. Който желае да задържи мястото си, ще трябва сляпо да се подчинява, за да го заслужи.

Изобщо нашите съдии ще бъдат избрани от нас само сред тези, които напълно разбират, че това, което трябва да правят, е да наказват и да прилагат закони, а не да мечтаят за либерализъм, както правят гоите.

Днешните съдии на гоя не изпълняват съвестно задълженията си, както и много други техни управленчески институции, поради което правителствата им пропадат не от друго, а от действията на собствените им администратори.

Ние ще имаме много примери за резултатите от техните действия, които служат за урок на нашето Управление.

Ние ще изкореним либерализма от всички важни стратегически постове на Управлението ни.

Ранното пенсиониране на 55-годишна възраст ще коства на нашата държава твърде много, но тъй като всички пари на света ще бъдат концентрирани в наши ръце, не е необходимо този въпрос да ни безпокои.

Нашият абсолютизъм ще бъде логично последователен във всяко отношение: ние ще игнорираме всякакви слухове и недоволства от какъвто и да е вид, и ще изтръгнем от корен всяка такава тяхна проява чрез наказание, което ще служи за назидание.

Ние ще премахнем касацията, която ще бъде предадена изключително на наше разположение. Народът в никакъв случай не трябва да се съмнява в решението на съдиите, поставени от нас. Ако нещо такова се случи, ние ще бъдем тези, които не само ще касираме, но в същото време ще накажем и съдията — постъпка, която ще продължи да поддържа нашия авторитет.

Нашето управление ще изглежда външно като патриархално бащинско покровителство. Народът ще бъде доволен от това, че ние сме урегулирали всичко в неговия живот, точно както се прави от умни родители, които желаят да приучат децата си към задължение и подчинение.

Както виждате, аз основавам нашия деспотизъм върху права и задължения. Правото да се застави всеки да изпълнява задълженията си е отговорност на всяко управление, което е баща на своите поданици. Това е правото на силния, който може да ползва постиженията на човечеството, определени от природата, наречени подчинение. Всичко в света е в състояние на подчинение, ако не на хората, то при всички случаи на обстоятелствата, когато са по-силни. Ето защо в името на нашето добро ние трябва да бъдем тези, които са силните.

Ние няма да се поколебаем да жертваме личности, които правят пробив в един установен ред, за назидание на другите.

Когато царят на Израел сложи на свещената си глава короната, предложена му от Европа, той ще стане Патриарх на света.

Нашият цар ще общува непрекъснато с народа чрез изказванията и речите си, така че славата му още в същия момент ще бъде разнесена по целия свят.