Никола М. Николов
Тайните протоколи (23)

Протокол номер 10

Външната форма на политиката. Геният на мошеничеството. Какво обещава един масонски преврат. Избирателното право в света. Самомнителността. Лидери на масонството. Учреждения и техните функции. Отровата на либерализма. Конституцията — училище за партийни раздори. Епоха на републиките. Президентите — марионетки на масонството. Отговорностите на президента. Ролята на Парламента и Президента. Масонството — законодателна сила. Нов републикански ред. Преход към масонски деспотизъм. Моментът за прокламация на Господаря на целия свят.

Днес аз започвам с повторение на онова, което казах преди, и ви моля да разберете, че правителствата и хората в повечето случаи се задоволяват със собствената си политика, ако тя изглежда добре и благоприятно извън страната. Тълпата питае специална привързаност и респект към гении с политическа сила и приема всяка тяхна насилствена дейност с възхищение. Например: „Мошеничество, добре, да, това е мошеничество, но колко хитро е изиграно, колко великолепно е направено, каква нагла дързост е проявена!“ И т.н., и т.н.

Ние разчитаме да привлечем всички държави да вземат присърце изграждането на нова основна световна структура, проектът за която е съставен от нас. Ето защо преди всичко ни е необходимо да се справим с всяко нехайство, което може да попречи за изпълнението на предначертания от нас план.

Когато вече ще сме осъществили нашия световен преврат, тогава ще кажем на различните хора: „Всичко мина много лошо, всичко стана с големи мъки. Ние разрушихме причините за вашите мъки — националности, граници, различия в сечене на пари и др. Вие сте свободни, разбира се, да ни обвините, но възможно ли е това обвинение да бъде справедливо, след като самите вие, преди да ни обвините, подкрепяхте това, което ви предлагахме…“ Тогава екзалтираната тълпа ще ни понесе триумфално на ръце, изпълнена с надежди и очаквания. Гласуването, което сътворихме — един от инструментите, който ще ни изведе към световния трон, ще изиграе своята роля, тъй като гоя възприе нашето учение, а то е: дори и в най-малката обществена единица всеки да има правото да гласува на събрание или при групови споразумения.

За да подсигурим напълно нашия успех, трябва да направим така, че всеки да може да гласува без разлика на класа и квалификация. Това е единственият начин да успеем да създадем едно абсолютно болшинство, каквото не може да се получи от образованите заможни класи на гоите. Създавайки у всеки лично самомнение, ние ще разрушим сред гоя значението на семейството и неговата обществено–обединяваща стойност. Нашата образователна програма ще бъде подходящо скалъпена и задължителна за изпълнение.

Плановете ни няма да обърнат съществуващите институции с главата надолу току-така. Те са направени, за да въздействат върху промените в държавните икономики и въобще върху движението на техническия прогрес, който ще бъде ръководен и направляван по предначертания от нас план.

Почти във всички държави съществуват едни и същи структури, независимо от различните им имена. Например: Държавен съвет, Правителство, Сенат, Министерства, Представители, Законодателна, Съдебна, Изпълнителна власт, и т.н. Всяка една от тези институции има някаква много важна функция в държавата, и забележете, че думата „важна“ се прилага не към съответната институция, а към функцията й. Тези управленчески институции са разделили помежду си всички държавни власти — административна, законодателна, изпълнителна, съдебна и т.н., така че да работят и функционират като органите на човешкото тяло. Ако повредим една част от механизма на държавата, тя заболява също като човешкото тяло и… следва смърт.

Когато вкарахме в държавния организъм отровата на либерализма, цялата негова политическа същност претърпя огромна промяна. Почти всички държави бяха сграбчени от една смъртоносна болест сепсис (отравяне на кръвта). Това, което ни остава, е да изчакаме края на смъртната им агония.

Либерализмът роди конституционните държави, които заеха мястото на единствения гарант и защитник на гоя — Диктатурата.

Една конституция не е нищо друго освен училище за разногласия и разединения, неразбирателство, разправии, безцелни партийни вълнения, партийни кризи — с две думи, училище за всичко, което служи да разруши индивидуалността на националната политическа активност и държавния суверенитет. След като това стана възможно, настъпи ерата на републиките. И тогава стана така, че ние заместихме властелина-Монарх с окарикатурено управление — Президент взет от масата, от средата на създадените от нас пионки, на подчинените ни „интелектуалци“. Такава беше мината, която поставихме в умовете на гоя.

В близко бъдеще ще установим отговорностите на президентите. Следващият етап е да подготвим избори в полза на такива президенти, които имат тъмно минало, някакво неоткрито петно, някаква сламена шапка или нещо друго. По тези причини те ще бъдат активни и предани агенти за реализирането на нашите планове, без да се страхуваме, че ще ни разкрият. Ние ще дадем на президента правото да обявява война. Оправданието за това му право ще се обосновава от обстоятелството, че той е главнокомандващ на цялата държавна армия и може да я използва, когато е необходимо, да защити Новата Републиканска конституция, чийто отговорен представител е.

Лесно е да се разбере, че при известни условия ключът на олтара ще бъде в нашите ръце, и никой освен нас няма да дирижира силата на законодателството.

Освен това с прокарването на Новата конституция ние ще отнемем от Парламента правото на интерпелация, запитване по отношение на мерките, вземани от правителствата, под претекст за запазване на политическите тайни, а по-късно чрез тази Нова конституция ще намалим броя на депутатите в Парламента до минимум, чрез което пропорционално ще намаляват и политическите страсти и увлеченията на политиците. От президента ще зависи назначаването на председатели и на заместник-председатели на Камарите — на Народното събрание и на Сената. Вместо непрекъснати законотворчески сесии на парламента, ние ще сведем неговите заседания до няколко месечни. Освен това президентът, като глава на изпълнителната власт, ще има правото да свиква и да разпуска парламента, както и да удължава времето му за вземане на решения. Ние ще накараме министрите и другите висши официални лица от администрацията да избягват да вземат самостоятелни решения без президента. Ние специално ще препоръчаме това право да бъде дадено на Сената, на Държавния съвет или на Министерския съвет, но в никакъв случай на отделно официално лице от тях. Президентът по наше усмотрение ще разтълкува смисъла на различните съществуващи закони. Той ще ги анулира тогава, когато му кажем, че е необходимо да стори това. Освен това той ще има правото да предлага временни закони под претекста, че те са необходими за върховното благоденствие на страната.

Чрез подобни мерки ще добием силата и малко по малко, крачка по крачка, ще унищожим всякакви видове конституции. И когато настъпи нашият час, ще сменим всички форми на управление с деспотизъм.

Признаването на нашия Деспот може да дойде и преди унищожаването на конституциите на гоите. Моментът на това признание ще дойде, когато хората стигнат до положение да не могат повече да търпят нередностите и некомпетентността на техните управници, които ние сме предизвикали. Тогава ще чуем силния протест на тълпата: „Те да се махат, и ни дайте един цар^[1] на цялата земя, на целия свят, който ще ни обедини и който ще унищожи причините за разногласията — граници, националности, религии, национални дългове^[2]. Той ще ни даде мир и спокойствие, които не можахме да намерим при нашите управници и представители“.

Вие сами прекрасно разбирате, че за да се стигне до такива изказвания и пожелания от всички народи, е необходимо да предизвикаме безпокойства и вълнения във всички държави, както и да влошим отношенията между народите и техните правителства до крайност — омраза, войни, глад, изтезания и ваксинации^[3]. При това положение, когато всичко се обърне с главата надолу, гоите няма да имат никакъв друг изход, освен да се приютят напълно под нашата върховна власт над парите и над всичко останало.

Но ако ние дадем на държавите в света кратка почивка, ще мине дълго време и моментът, който очакваме, ще дойде трудно, а може би никога няма да настъпи.