Никола М. Николов
Тайните протоколи (14)

Протокол номер 1

Истината за лъжите, обясняващи могъществото на властта. Свободата като идея. Либерализъм. Златото. Вярата. Самоуправлението. Деспотизъм на капитала. Вътрешният враг. Тълпата. Анархията. Политиците срещу морала. Правото на силния. Непобедимостта на еврейско — масонската власт. Целта оправдава средствата. Тълпата — един сляп човек. Най-задоволителната форма на управление — деспотизъм. Алкохол. Класицизъм. Корупция. Принцип и господство на еврейско — масонското управление. Терор. „Свобода, равенство, братство“. Принцип на династична власт. Унищожаване на привилегиите на гоите и на аристокрацията им. Новата — нашата аристокрация. Психологично изчисление. Власт за премахване на представителите на народа.

… Да оставим настрана хубавите думи и нека да поговорим за значението на всяка мисъл и за това, което възнамеряваме да прокараме: чрез сравнения и умозаключения можем да изясним обкръжаващите ни факти. Това, което искам да обясня по-нататък, е как нашата система се възприема от наша гледна точка и от гледна точка на гоя — неевреина.

Трябва да отбележа, че хората с лоши инстинкти са повече на брой, отколкото добрите, и следователно най-ефикасния начин да бъдат управлявани са насилието и терора, а не академичните дискусии. Всеки човек се стреми към власт, всеки иска да стане диктатор, стига да може. В живота много рядко се срещат хора, които не биха жертвали благополучието на сънародниците си, за да осигурят собственото си благоденствие.

Какво е обуздавало животните, наречени хора, да крадат, да ограбват и да плячкосват?… Какво им е служело като подтик да вършат това досега?…

В началото на общественото структуриране те са били подвластни на жестокост и безразсъдна сила, а след това — на закона, който е същата тази сила, само че преоблечена. Идвам до заключението, че и по законите на природата основополагащото начало в правото е силата.

Политическата свобода — това е само идея. Тя никога не е факт. Трябва да се научим как да прилагаме тази идея според изискванията на случая, така че тя да привлече народните маси към една политическа партия с цел да сразим друга, която е на власт.

Задачата ще бъде лесна, ако самият опонент е запален на тема свобода — т.нар. либерализъм, идея, заради която е склонен да отстъпи нещо от своята власт. Именно тук в нашата теория се появява победата: отпуснатите юзди на управлението по закона на живота веднага биват хванати и същевременно стегнати от една нова ръка (защото слепият не може дори и да съществува без водач), и новата власт естествено заема мястото на старата, отслабена вече от либерализма.

В наше време властта, която замести тази на либералните владетели, е властта на златото. Отдавна мина времето, когато вярата управляваше. Идеята за свобода е невъзможна за реализиране, защото никой не знае как да я използва с умереност. Достатъчно е да дадете на един народ самоуправление за известно време, за да го превърнете в дезорганизирана тълпа. От този момент нататък настъпва изтребителен конфликт, който не след дълго се развива в битка между класите, сред която държавата изгаря до основи, а нейната значителност се свежда до тази на купчинка пепел.

Дали държавата се изтощава в собствените си конвулсии или вътрешните й раздори я поставят под властта на врага — тя така или иначе може да се смята за загубена: тя е в наша власт. Деспотизмът на капитала, който е изцяло в нашите ръце, протяга сламка, която държавата, ще не ще, трябва да хване здраво, иначе отива на дъното. Ако някой, който има либерални разбирания, каже, че размишления като горните са аморални, аз ще поставя следните въпроси.

Ако не се счита за неморално една държава да използва всякакви средства по всякакъв възможен начин срещу външния неприятел, като го държи в неведение за плановете си за атака и за отбрана (атакувайки примерно нощно време и пр.), защо когато се прилагат същите средства по отношение на вътрешен враг, който е по-опасен от какъвто и да е външен неприятел, тези средства трябва да бъдат квалифицирани като неморални и непозволени?

Възможно ли е здравомислещ ум да очаква резултат от тълпата, като я напътства с разумни съвети и аргументи? Ефект може да получите само ако предизвикате безсмислени и противоречиви дебати и възражения, които тълпата по-лесно ще приеме, тъй като нейната сила е в повърхностното разсъждение. Хората от тълпата, от масите, водени само от дребни страсти, незначителни вярвания, навици и обичаи, традиции и сантиментални теории, много лесно стават плячка на партийни разногласия, които спъват каквито и да са споразумения.

Политиката няма нищо общо с морала. Управник, който управлява с морал, не е опитен и квалифициран политик, и следователно е нестабилен на своя пост. Който желае да управлява, трябва да влага лукавство и умение, за да накара хората да му вярват. Велики качества като откровеност и честност в очите на народа са грехове в политиката. Те снемат управниците от троновете им много по-ефективно и сигурно, отколкото най-мощният противник. Такива качества трябва да бъдат определени за царството на гоя, докато ние в никакъв случай не трябва да се ръководим от тях.

Нашите права лежат върху силата. Думата право е абстрактна категория и не е обоснована и доказана от нищо. Тя не означава повече от: дай ми това, което аз искам, и така може би ще ти докажа, че съм по-силен от теб.

Къде започват правата?… Къде свършват те?…

Във всяка държава, в която има лоша организация на властта, безличност и несправедливо прилагане на законите от управници, които са загубили своята самоличност сред лавината от права, увеличаваща се непрекъснато под въздействието на либерализма, се създават добри условия за действие. Предложете и утвърдете в обществото едно ново право, за да го атакувате чрез правото на силния. По този начин ще отстраните всички действащи в момента сили (в смисъл на приетия ред и правила), ще преустроите държавните институции и ще станете върховни господари на онези, които са отстъпили от правата на тяхната власт, и то доброволно — чрез техния либерализъм.

Нашата сила при днешната нестабилност на всички форми на държавно управление ще бъде по-необходима от всяка друга, защото ще остане невидима до момента, в който спечелим такава мощ, че никакво лукавство да не е в състояние да я подкопае.

При това причинено от нас зло ние сме принудени да прокараме непоклатими правила, които ще възстановят нормалното функциониране на механизма на обществения живот, опропастен от либерализма. Целта оправдава средствата. Нека при това нашите планове да не се съобразяват с онова, което е добро и морално, а с това, което е необходимо и полезно.

Пред нас стои стратегически план, от който не можем да се отклоним, без да рискуваме да видим труда си, положен от много столетия, сведен до нула.

За да изработим задоволителни начини на действие, е необходимо да се поощряват мошеничеството, мързела и користолюбието в народите, за да ги направим нестабилни и неспособни да разберат и уважават законите на собствения си начин на живот или собственото си благополучие. Трябва да се разбере, че силата на масите е сляпа, сила, която винаги е зависела от благоволението и внушението отстрани. Не може слепият, когато е воден от сляп, да не стигне до пропастта. Т.е. личности, издигнали се от народа, колкото и да са гениални и мъдри, без политически разбирания не могат да напреднат като лидери на масите, без да доведат нацията си до гибел.

Само който е трениран от детство да бъде независим може да има познание върху способите, чрез които могат да се изработят основните политически принципи на управление. Възможно ли е народните маси да направят спокойно и без дребна завист някаква преценка, да се занимават с въпросите на държавата, като не ги смесват с частните си интереси? Могат ли те да се защитят от външен враг? Това е немислимо!

Тези планове могат да бъдат изработени обширно и ясно само от деспотичен управник по начин, който да разпредели правилно всичко между многото съставни елементи на държавния механизъм; от това следва заключението, че за да е задоволителна една форма на управление на която и да е държава, е неизбежно концентрирането на върховната власт в ръцете на едно отговорно лице. Без абсолютен деспотизъм е невъзможно да съществува която и да е цивилизация. Тя се държи не от народа, а от нейния водач, което и да е това лице. Масата е жестока, дива и проявява своята ярост при всеки удобен случай. В момента, в който тълпата сграбчи свободата в свои ръце, тя бързо я превръща в анархия, която сама по себе си е най-голямата степен на варварство. Не е за нас и за нашите да вървим по този път.

Хората от гоя са упоени от алкохол; тяхната младеж расте в безнравственост и оглупява от класицизъм — изкуства, литература, умишлено направлявана информация и т.н. Тяхната среда е завладяна от наши специалисти — агенти, учители, преподаватели, лакеи, гувернантки в къщите на богатите, чиновници и други, от наши жени в местата за развлечение, посещавани от гоите.

Нашата парола е „Сила“ и „направи да вярват.“ Само силата в политическите работи е от значение, особено ако е постоянна и е в ръцете на талантлив държавник. Насилието и лукавството трябва да бъдат принципите, чрез които можем да накараме народите да вярват в правилата на управлението, дори и тези, които не желаят да предадат властта си на нашите агенти, на нашата нова власт. Злото е единственото, което пречи да се стигне до края на доброто. Следователно ние не трябва да ограничаваме подкупничеството, измамата, лукавството, коварството и предателството, докато ни служат за постигане на крайната ни цел. В политиката трябва да знаем как да отнемем собствеността на другите без каквото и да е колебание, стига чрез това да осигурим подчинение и суверенитет.

Нашето обществено положение в движението си напред притежава правото (под формата на мирно завоевание) да замести ужасите на войната с по-малко забележими и по-задоволителни смъртни присъди, необходими да поддържат терора, който води към сляпо подчинение. Безмилостната строгост е най-важният фактор за могъществото на една държава, не само заради печалбата, но и в името на дълга. Заради победата ни трябва да поддържаме програмата на насилие и да накараме другите да вярват в нас. Не чак толкова със самите средства, колкото чрез веруюто за строгост ние трябва да възтържествуваме, за да сполучим и да поставим всички управления в света в подчинение на нашето Супер управление. За всички тях е достатъчно да знаят, че ние ще бъдем безмилостни за всяко тяхно неподчинение, докато не спрат да се съпротивляват.

Много отдавна в стари времена ние сме били първи между тълпите от хора, които са викали „Свобода, равенство, братство“ — думи, повтаряни много пъти оттогава и досега от глупави подстригани папагали. Наистина, толкова ли са глупави хората, че вярват в същността на тези думи, които сами по себе си са в пълно противоречие помежду си. Не разбират ли те, че в природата няма равенство, няма свобода, че самата Природа е създала неравенството между хората в умствено отношение, в характерите, във възможностите им така, както е наложила тотално своя Основен закон — Силата?

По всички краища на земята думите свобода, равенство, братство, достигайки до нас, отегчават и досаждат. Повтарянията на тези думи винаги са се впивали като пиявица и са прояждали като червей всяко благополучие, слагайки край на мира, спокойствието, солидарността, и са разрушили всички устои в държавите на гоя. Както ще видите по-късно, това помага на нашия триумф, дава ни великолепната възможност да имаме в ръцете си картбланш за унищожаване на съществуващата аристокрация на гоя — класата, която в момента е в отбранителна позиция. Върху развалините на природната и потомствена аристокрация на гоя ние ще издигнем от нашата образована класа Новата, нашата аристокрация, оглавена от притежателите на парите. Квалификацията на тази Нова аристокрация ще установяваме по богатството, знанията и способностите й.

Нашият успех е вече лесен, след като сме тясно свързани и работим с хора от гоя, които са съгласни да работят за нас, но само с тези от тях, от които административно зависи удовлетворяването на основните човешки потребности. Те са хората, които са в състояние да издигнат или да разорят човека и въобще да движат всички негови действия. Те имат възможността да парализират всяка човешка инициатива. От хилядолетия техните ръце обгръщат хората и желанията им. Човекът е на тяхно разположение, защото чрез тези закупени от нас хора ще направляваме човешката активност и дейност.

Отнемането и присвояването на свободата на гоя ни дава възможност да убедим масите във всички държави, че техните правителства са нещо като Управител и Разпоредител на народа, който е фактически собственик на държавата, както и че Управителят (правителството) може да бъде заменен като износена ръкавица. Това е начина да се заменят представителите на народа, който ги е поставил на наше разположение, след като ни е дадена властта за назначаване.