Никола М. Николов
Тайните протоколи (12)

Списък на болшевишките посланици през 1935–1936 г.

Държава	Фамилия	Националност
Англия	Майски	евреин
Франция	Потемкин	руснак
Германия	Суриц	евреин
Италия	Щайн	евреин
САЩ	Троянски(женен за еврейка)	руснак
Япония	Юренев	евреин
Турция	Карахаин	арменец
Белгия	Рубинин	евреин
Норвегия	Якубовиц	евреин
Швеция	Александра Колонтай	рускиня
Румъния	Островски	евреин
Гърция	Кобецки	руснак
Латвия	Бородовски	евреин
Летиния	Карски	евреин
Финландия	Азмус	евреин
Швейцария	Багозки	евреин
Уругвай	Минкин	евреин

Още по-очебиещо е положението в съветския Съвет на цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или представител на друга националност. Всички членове са 100% евреи.

Много от руснаците започват да се оплакват помежду си, че болшевиките работят за юдеизма. Анархистите предприемат по-смела стъпка. Започват да правят научни и литературни събрания, на които известният анархист Лев Чорни обяснява, че болшевиките не са истински социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдеизма. Всички анархистични клубове в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите им са разрушени с оръдия, а членовете им — избити.

След Първата световна война (1919–1920 г.) за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун; Австрия — под опеката на Ото Бауер, който дълги години ръководи външната и вътрешната политика на страната. Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка са тяхна Ханаанска земя, както и цяла Америка.

Още през 1929 г., веднага след отстраняването на Троцки, Сталин постепенно започва да премахва неговите привърженици, повечето от които са евреи. Много са избити, а други са в затворите. Янкел, главата на политическия отдел на армията, е убит. Евреинът генерал Якир също е убит. Ягода е в затвора, а още много други изчезват, като на тяхно място застават руснаци. През 1938 г. повечето от старите ръководители, генерали и политици на болшевишка Русия са изправени пред съда за предателство, шпионство, измяна на родината, и са ликвидирани от Сталин. Много историци, критици и писатели твърдят, че Сталин прави тази голяма чистка единствено от страх да не го свалят от власт. Това действително е една от причините. Но той е имал достатъчно време да види и разбере какво става около него, и че самият той е попаднал несъзнателно в мрежата на това Световно невидимо управление и е станал негова пионка, затова прави опит да се отърве от опекунството му. И той, както много други преди него, не преценява добре силата на противника си. В потвърждение на това е загадъчната му смърт през март 1953 г.

Вярно е, че Сталин е бил груб и страхлив, но не е бил глупав, както го представяше международната работническа преса. Настъплението на чуждите интелектуалци по време на революцията и след това го плаши. Неслучайно той отново отваря вратите на руските православни църкви, когато германците са пред Сталинград, и апелира към Матушка Русия. Сталин официално заявява, че руската култура не трябва да изчезне.

Идвайки на власт, Никита Хрушчов напълно отрича Сталин и специално чистката след 1930 г. Кой е Хрушчов? Няколко дни преди отстраняването му от власт той имал 4-часова среща с Рокфелер. Предполага се, че неговият „бос“ му е наредил да се оттегли без съпротива.

А ето какво казва и Хенри Форд за Протоколите в интервю, публикувано в „Ню Йорк Херълд“ на 17 февруари 1921 г.:

„Единственото изявление, което мога да направя във връзка с Протоколите, е, че те напълно съответстват на това, което става и в момента. Те са писани преди 16 години и напълно съвпадат с положението в света и днес“.

Тези Протоколи документират изказванията на водачите на ционизма пред много тесен кръг от съмишленици. Те откриват плановете за действие на ционистите, разработени от векове, и редактирани от самите старейшини. От време на време в течение на столетия някои от тайните на старейшините са били разкривани и публикувани, но това не е попречило на осъществяването на плановете им.

Много изказвания на Теодор Херцел, както и на неговия наследник Хаим Вайсман, потвърждават автентичността на Протоколите. Така например във вестник „Джуиш гардън“ от 8 октомври 1920 г. Вайсман казва:

„Едно благотворно покровителство, което Господ е установил в живота на евреина, е че го е разпръснал по цял свят“.

Това твърдение ще го срещнете в Протокол номер 11. Друго изказване на Херцел за начина, по който трябва да се постъпи с английската аристокрация, публикувано в „Джуиш кроникъл“ на 14 юли 1922 г., се открива в Протокол номер 6.

Забележителното съответствие между тези изказвания и Протоколите показва, че мъдрите старейшини действително съществуват, както и че Хаим Вайсман знае всичко за тях. Протоколите доказват, че желанието за „национален дом“ в Палестина е само камуфлаж, и че то е една от най-малките частички от истинските намерения на ционистите. Протоколите доказват още, че световното еврейство няма намерение да се установи в Палестина или в каквато и да е конкретно обособена държава.

Няколко екземпляра са били скрити и разпратени от Русия в други държави, където Протоколите са били публикувани. В Германия — от Gottfried Zum Beek (1919 г.), в Англия от The Briton (1920 г.), във Франция — от Mgr. Jouin в „La revue Internationale des Societes secretes“ и от Urbain Gothier в La vieille France, в САЩ — от Small Manard and Co. Boston (1920 г.) и от The Beckwith Co. New York (1921 г.). По-късно излизат издания на италиански, на арабски и дори на японски. Това е историята на публикуването на Протоколите.

През 1844 г., в навечерието на Втората ционистка конференция във Франция Бенжамин Дизраели (покръстен евреин) публикува новелата си „Coningsby“. Картината, която той обрисува в тази новела за живота на евреите, управляващи света зад монархическите тронове, напълно се покрива със заявеното в Протоколите от книгата на проф. Нилус. В „Coningsby“ на стр. 249–252 един от неговите герои, Синдониа, който не е никой друг, освен Лионел Ротшилд, казва: „Ако следвам инстинкта си, трябва да остана тук.“ — Синдониа–Ротшилд има предвид Англия. Бенжамин Дизраели продължава:

„Може ли да има нещо по-абсурдно от това в една държава да иска от дадено лице да поддържа нейния кредит, т.е. нейното съществуване като империя, и това да е лице, на което законите й отказват правото на гражданство, правото да бъде избирано в сената и правото да притежава земя, защото по това време в Англия евреите не са имали такива права“.

Дизраели продължава:

„Неоспорим факт е, че никой не може да унищожи една чиста раса от кавказки корен. Това е един физиологичен факт, един прост закон на природата, който е попречил на египетски и асирийски царе, римски императори и християнски инквизитори. Нито наказателни закони, нито физически изтезания могат да въздействат на една по-висша раса да бъде погълната от една по-низша или да бъде разрушена от нея. Смесените преследвани раси изчезнаха, докато чистите преследвани останаха. И в този момент на световна деградация и упадък еврейската мисъл и ум упражняват грандиозно влияние над Европа.“

„Невъзможно е да намерите голямо интелектуално движение в Европа, в което евреите да не участват активно. Първите йезуити са били евреи; мистериозната руска дипломация, която изуми и уплаши Западна Европа, бе организирана и изпълнена от евреи; големите европейски революции от 1848 г. също бяха изцяло организирани и проведени от евреи, след което евреите почти монополизираха професорските катедри в Германия. Неандър, основателят на катедрата по християнско богословие в университета на Берлин, е евреин. Бенари, също много известен в същия университет, е евреин. Вехел, един от най-известните професори по арабски езици и автор на книга за живота на Мохамед също е евреин. Само в Берлинския университет повече от десетина от най-известните професори са евреи“…

По-нататък в книгата си Дизраели пише:

„Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си се срещнах с министъра на финансите граф Канкрин. Той беше син на латвийски евреин. Заемът беше свързан с Испания, закъдето заминах, и там се срещнах с министъра сеньор Мендизабел, в чието лице видях човек като мен — син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ, първия помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерло по нареждане на Ротшилд. Срещнах и други маршали като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех — също евреин. Заминахме за Прусия, където преговарях с друг министър — граф Арним, пруски евреин“.

От цитираните откъси от книгата на Дизраели става съвсем ясно, че този свят се управлява от лица, които народите, невиждащи зад кулисите на сцената, си въобразяват, че познават. Твърдението на Дизраели, че всички тези лица са евреи, не е случайно. Сега, когато Провидението хвърля светлина върху тайните на Протоколите, всеки от нас може сам да разбере кои са скритите сили, описани от Дизраели като действащи „зад сцената“ във всички управления.