Тимъти Зан
Войната на завоевателите (8)

8.

„Външните ми микрофони улавят звука на приближаваща се наземна кола от типа «д’акорд» 65.55 секунди преди тя да се появи в обхвата на камерите при северозападния ъгъл на ремонтно-снабдителния отсек, до който е паркиран танкерът, където се намирам. Стъклото е затъмнено, но с помощта на един подсилващ алгоритъм получавам напълно нормална картина, благодарение на която установявам, че в колата има само един пътник. Изчислявам вероятност от 87% пътникът да е мъж и 54% да е не друг, а помощник-асистент и офицер за свръзка Питър Бронски.

Колата спира точно пред танкера. Пътникът вътре изчаква 5.93 секунди преди да отвори вратата и да излезе.

Предположението ми се оказва вярно: това е офицер за свръзка Бронски. В продължение на 3.43 секунди той оглежда танкера. Ако се съди по ъгъла на погледа му, се интересува най-вече от затворения люк.

— Кавана! — провиква се той. — Тук ли си?

Технически погледнато той не говори на мен, така че не съм задължен да отговоря. Но присъствието му тук подклажда любопитството ми, тъй като той може да даде отговори на някои въпроси, които не ми дават покой.

— Бронски, това съм аз, Макс. Господин Кавана не е тук.

Лицето му се променя едва забележимо. Сравнявам изражението му с профилите, с които разполагам, и установявам, че е изненадан от отсъствието на Арик Кавана.

— Знаеш ли къде мога да го открия?

— Не, мистър Бронски. Предположих, че може би вие ще знаете.

Отново тези лицеви изменения. Алгоритмите ми не са в състояние да ги анализират.

— Кое те кара да мислиш така?

— Защото, когато напускаше миротворческата база, го проследи един мъж, който явно действаше по ваши указания.

Този път лицето му остава непроменено.

— Брей, така ли? И откъде разбра?

Има девет процедури, свързани с моето програмиране, които биха ми позволили да отговоря по начини, граничещи с лъжа. Но след като проверявам изражението на лицето му и извършвам съответния анализ, стигам до извода, че той вече знае отговора.

— Подслушах разговора ви с вашия сътрудник, след като излязохте от миротворческата сграда.

Бронски кима. Ако се съди по изражението му, заключението ми е било вярно.

— Така си и помислих. Миротворческите техници откриха, че някой се е ровил в мрежата точно по това време. Реших, че най-вероятно си бил ти.

Отделям 2.09 секунди, за да обмисля всички нюанси, свързани с последното му изказване, тъй като ми е добре известно, че един обикновен офицер за свръзка не би трябвало да разполага с достъп до класифицирана техническа информация. Превъртам отново предхождащите разговори и забелязвам някои странни особености в поведението на адмирал Рудзински, докато се обръща към офицера за свръзка Бронски. Тези нови анализи ме довеждат до заключението, че има вероятност от 68% двамата да се познават отпреди.

— Да не си прехапа езика, Макс?

— Какво искате да ви кажа?

Той се усмихва, но изражението му може да се класифицира по-скоро като цинично.

— Няма значение. Предположих, че човек като лорд Кавана би те научил да лъжеш. Нещо против да вляза?

След като чувам въпроса, отделям 0.24 секунди да изследвам изражението му. Но този път не могат да ми помогнат никакви алгоритми и профили.

— Защо?

— Искам да видя какво има вътре. Освен това ми се ще да обсъдим някои въпроси насаме.

От юридическа гледна точка танкерът е частна собственост и аз не съм задължен да го допускам вътре. Но изкушението да науча отговорите на някои глождещи ме въпроси е твърде силно. При нужда винаги бих могъл да повикам помощ.

— Е, добре.

Само след 1.07 секунди спуснах кабината на товарния лифт до приземно ниво. Отворих товарната врата и след още 21.91 секунди Бронски беше в контролната зала.

Междувременно прегледах някои по-стари файлове и забелязах, че Мелинда Кавана е изгубила 48.69 секунди, за да измине същото разстояние, а на Арик Кавана му е отнело 51.03 секунди. За разлика от тях, шефът на отдела за безопасност Адам Куин го е взел само за 18.24 секунди. От което стигнах до 87-процентовата възможност, че офицер за свръзка Бронски има опит с подобни летателни съдове, придобит, докато е бил на служба при миротворците.

В контролната зала офицер Бронски прекарва 4.52 секунди да изучава таблото за управление. Ако се съди по лицето му, е доволен от наученото. После се отпуска на едно кресло и се обляга назад.

— От колко време работиш за Кавана, Макс?

— Аз съм компютър на «Кавтроник» от момента на задействането ми. Не бях се срещал лично с лорд Кавана, докато той не ме избра за тази мисия.

— Сигурно е направил някое и друго препрограмиране?

— Не се налагаше да нанася кой знае колко сериозни промени. Знаете ли къде е Арик Кавана?

Той поглежда към вътрешната камера. Изражението му е замислено и малко учудено.

— Аз задавам въпросите, ако нямаш нищо против. Интересува ме списък с аварийни миши дупки, които лорд Кавана може да е програмирал в теб.

— Моля, обяснете термина «миши дупки».

В погледа му се чете подозрителност.

— Места, където да се скрие, ако загази. Може би това са адреси на приятели на лорда или негови бизнес партньори. Някой нерегистриран цех на «Кавтроник» например.

В програмата ми са заложени шестнайсет процедури за отклоняване на въпроси, на които не бих желал да отговарям.

— И защо ще разполагам с подобна информация?

Той се усмихва, но като съдя по лицето му, стигам до 96-процентовата вероятност да е разкрил опита ми да отклоня разговора в друга посока.

— Защото те пратиха заедно с Куин и синчето на Кавана на една напълно незаконна спасителна операция. Човек като Кавана щеше да се подсигури, в случай че му се наложи да си прикрие следите. Питам те направо, Макс: има ли списък на такива миши дупки, или не?

В продължение на 0.02 секунди преглеждам листа, за който ме разпитва офицер Бронски, като се съсредоточавам върху ограниченията за разпространение на съдържащата се в него информация.

— Съжалявам, помощник Бронски, но търсената от вас информация е строго поверителна и нямам право да ви я предоставям.

Той посяга с лявата си ръка към сакото си и изважда портфейл.

— О, мисля, че ще можеш, Макс.

Портфейлът е под ъгъл спрямо моята камера, но като използвам съответния алгоритъм, успявам да потвърдя, че идентификационната карта в горния ляв ъгъл е неговият официален дипломатически пропуск.

Той изважда картата, но вместо да я приближи към камерата, притиска с палец горния й ляв ъгъл отзад. След 3.56 секунди дръпва палеца и започва да отделя един тънък метален лист. Едва сега обръща картата наопаки и я поставя пред моя монитор.

Върху задната страна на дипломатическия му пропуск има втора идентификация, която го категоризира като бригадир Питър Бронски от Севкоордското военно разузнаване.

Не разполагам с възможност за ретино– или ДНК сканиране, но на картата са прикачени две фотографии и отделям 0.14 секунди, за да ги сравня с лицето на Бронски. Обръщам специално внимание на позицията на устата и очите, на очертанията на ушите и определям 99.9-процентовата вероятност на съвпадение. Прехвърлям данните от идентификацията на отделен файл и само след 0.07 секунди удостоверявам, че тя е оригинално севкоордско издание.

— Това дава отговор на много въпроси, бригадир Бронски.

— Така си и мислех. — Докато говори, той пак залепва металното фолио. — Между другото, ще те помоля да не разпространяваш това, което научи за мен. Нека си остана само един обикновен чиновник на Общността и нищо повече. Разбрахме ли се?

— Да.

— Добре.

Той прибира картата в портфейла си, после го пъха в джоба на сакото.

— Така. А сега — да видя онзи списък.

Подбирам следващата избягваща процедура.

— За какво може да ви е този списък? Арик Кавана и шефът на безопасността Адам Куин предпочетоха вместо да се възползват от адресите вътре да дойдат направо на Едо.

Едва забележима промяна в лицето му.

— Значи са поглеждали в този списък, така ли?

— Не съм твърдял подобно нещо.

— Отговаряй на въпроса ми, Макс! Виждали ли са този списък, или не?

Отделям 0.17 секунди, за да прегледам законите и разпоредбите, отнасящи се до разпит от правителствени представители. За съжаление в нито един от тях не се визира възможност за разпит на компютърна система. Липсват и сведения за възможни наказания в случай на укриване на истината. Въпреки това стигам до 92-процентовата вероятност, че бригадир Бронски само ще получи потвърждение на информация, която вече му е известна.

— Арик Кавана, командир Фелиан Кавана и Адам Куин прекараха 16.55 минути от пътуването си към дома в изучаване на този списък. Както вече казах, те предпочетоха да не се отправят към нито един от адресите в него.

Бригадир Бронски промърморва нещо под нос.

— Не става въпрос за това. Питам те дали са запознати със съдържанието му. — Веждите му се повдигат с 2.1 милиметра. — И дали не са го копирали за по-нататъшно използване?

— Арик Кавана си направи копие. Но не и командир Фелиан Кавана.

— Познах значи. — Той вдига ръка към камерата и щраква с пръсти. — Хайде, дай да го видя.

След като преглеждам в продължение на 0.11 секунди съответните правни разпоредби, ми хрумва нова идея.

— Имате ли писмена заповед?

В продължение на 1.38 секунди той оглежда мониторната камера с изражение, което определям като обидено. За разлика от предишните случаи, този път не се налага да прибягвам до лицевите алгоритми.

— Не зная дали трябва да ти напомням, че идентификацията, която ти показах преди малко, ми дава необходимите юридически права. Още повече, че се намираме в състояние на война.

Прекарвам 0.08 секунди да се запозная с раздела, посветен на законовите уредби по време на война, и стигам до извода, че бригадир Бронски наистина има право да копира списъка на лорд Кавана.

— Добре, нека не стигаме до крайности — продължава с поомекнал глас бригадир Бронски. — Искам само да уточня, че Арик Кавана се намира в голяма опасност и само аз бих могъл да му помогна.

— И каква е тази опасност? — питам, след като изучавам лицето му в продължение на 1.44 секунди.

— Ще получа ли списъка?

В продължение на 0.15 секунди обмислям възможността да му откажа. Но една от най-стриктните заповеди на лорд Кавана беше да пазя живота на сина му с цената на всичко. Изглежда, бригадир Бронски е в състояние да заплати част от тази цена. След като изучавам отново лицето му, стигам до 78-процентовата вероятност, че той наистина знае какво прави.

Което с нищо не променя факта, че Арик е моята първостепенна грижа.

Вземам решение.

— Копирах списъка.

— Благодаря ти.

Наблюдавам го, докато вади картата от устройството и я поставя в джобния си компютър. Лицето му е грейнало в триумфално изражение.

— Каква опасност грози Арик Кавана?

— Всичко, което зная със сигурност, е, че след като е напуснал заседателната зала, е получил спешно съобщение и незабавно се е насочил към клона на «Кавтроник» на Едо. Те пък, от своя страна, са разпратили съобщения из цялата планета и през следващите два дни са получили доставки от над петнайсет сандъка с електронно оборудване. След което Арик и оборудването са изчезнали — добавя той навъсено. — Вероятно не без чужда помощ.

— И вие смятате, че той възнамерява да се отправи към някое от местата в този списък?

— Това е една от възможностите.

Изучавам изражението му, докато затваря миниатюрния екран на компютъра. Съществува 88-процентова вероятност, че крие нещо от мен.

— Но не по тази причина настоявахте да получите списъка.

Той поглежда за миг към мониторната камера.

— Пак ще се видим — подхвърля с неразгадаемо изражение.

Изправя се и бутва стола назад. Обръща се и тръгва към изхода. Междувременно извиквам в паметта си записа на разговора извън заседателната зала, след края на прослушването. Като интегрирам информацията от него с новополучените сведения за бригадир Бронски, стигам до една съвсем нова хипотеза.

— Не ви вярвам, че сте загрижен за безопасността на Арик Кавана. Вие търсите лорд Кавана и смятате, че той може да е на някое от местата в списъка.

Бригадир Бронски се обръща и поглежда към камерата. На лицето му се чете изненада и любопитство.

— Много добре, Макс. Наистина съм впечатлен.

— Благодаря ви. Защо искате да намерите лорд Кавана?

— Нека кажем, че той се е натъкнал случайно на нещо, което не бива да знае. Искам да се уверя, че няма да разлее млякото, ако ми позволиш този израз.

Според алгоритмите ми съществува 92% вероятност да говори метафорично. Но много по-интересна сега е промяната в поведението му. Макар бригадир Бронски да е ядосан от внезапното изчезване на лорд Кавана, не долавям в него онази злоба, която се излъчваше от парлимин Джейси Вандайвър. Стигам до 87-процентовата вероятност бригадир Бронски наистина да вярва, че служи на интересите на Общността, и че не влага в работата си никакви лични чувства.

— Да не би лорд Кавана и Арик Кавана да са в опасност?

Лицето му помрачнява.

— Макс, ние сме във война. Всички са в опасност — в една или друга степен. — Размахва джобния компютър във въздуха и добавя усмихнато: — Благодаря за помощта.

Връща се при клетката на асансьора и аз го спускам на приземното ниво. Докато пътува, виждам, че е включил компютъра и преглежда списъка на лорд Кавана. По някое време спира, изважда с другата си ръка телефона и набира някакъв номер. Ръката му е блокирала изцяло видимостта към клавиатурата, но с анализ на движенията на мускулите и ставите определям набрания номер с приблизителна точност от 79%. Той се свързва тъкмо когато стига приземното ниво. И този път тялото му запречва видимостта към екранчето, но аз увеличавам звука от външните микрофони и улавям ясно гласа от другия край на линията.

— Чо Минг.

— Бронски. Прав бях — Кавана е оставил списък с разни тайни местенца. Ще ти ги прочета едно по едно, а ти провери какво имаме за тях.

Започва да чете списъка още докато крачи към колата. Сега вече разбирам защо му е бил необходим списъкът: той подозира, че някое от имената може да е ключова дума, под която да е скрито съобщението, което е получил Арик Кавана.

От друга страна, съм изненадан, че след толкова много време все още не са успели да засекат кое от спешните съобщения е било предназначено за Арик. Като се има предвид, че той разполага с цялата мощ на Севернокоординационното военно разузнаване, по мои изчисления ще му отнеме не повече от 5.7 часа да прегледа всички спешни съобщения, получени по това време на планетата. Стигам до две алтернативни обяснения. Първото, че лорд Кавана е бил крайно предпазлив при написването на своето съобщение и е избягвал всякакви ключови думи. Второто — че за момента бригадир Бронски притежава ограничен достъп до ресурсите на Севернокоординационното военно разузнаване.

Той се настанява на седалката на колата и приключва с четенето.

— Нещо интересно?

Увеличавам микрофона до максимум, но въпреки че вратата на колата е широко отворена, гласът на Чо Минг е твърде слаб. Опитвам пет различни техники за звукоусилване, но нито една от тях не е успешна.

— Е, най-сетне… Не, Ешър Дейлс не е човекът… пък и на Ейвън има доста диви места… Откъде, по дяволите, мога да знам? Нищо чудно Кавана да се е запилял някъде из горите. Размърдай се и ми издействай онова разрешение… Добре, страхотно, да видим какво ще излезе. Моли се само да не го е зашифровал.

Бригадир Бронски премества компютъра по-близо до очите си и мълчи в продължение на 20.33 секунди. Виждам само част от лицето му, колкото да определя, че на него е изписано крайно съсредоточено изражение. По движението на очите му стигам до 90-процентовата вероятност, че чете нещо, което, от своя страна, ме довежда до заключението, че съобщението не е било зашифровано.

Последното ме обезпокоява. Зная, че в семейство Кавана се използва поне един вътрешен код: лорд Кавана го програмира в мен в случай, че получа някое спешно съобщение от член на фамилията. Статистически 30.9 процента от всички спешни съобщения са зашифровани, тъй че фактът на тяхното кодиране не означава, че крият в себе си някаква подозрителна информация. Защо все пак лорд Кавана не си бе направил труда да зашифрова своето съобщение?

Изчислявам три алтернативни обяснения, които да са достатъчно вероятностно значими.

Първо: лорд Кавана е изгубил или забутал някъде своето копие от шифриращия алгоритъм преди да състави съобщението. Второ: той смята, че по някаква причина това се е случило с Арик.

Или, трето: съобщението не е било изпратено от лорд Кавана.

Изражението на бригадир Бронски внезапно се променя.

— Проклет да съм! Трябваше да се сетя, че ще се забъркат в това. Събери останалите — ще се срещнем на космодрума. Това променя всичко.

После затваря вратата на колата и само след 1.3 секунди тя се стрелва в посоката, от която пристигна. Завива зад следващата сграда и се изгубва от полезрението ми, но чувам шума от двигателя и триенето на гумите в продължение на още 31.66 секунди. След това звукът потъва в общата глъчка на града.

А аз отново оставам сам.

Анализирам случката от няколко различни страни и стигам до едно и също заключение. По причини, който все още не са ми известни, лорд Кавана е изпаднал в немилост пред Севернокоординадионното военно разузнаване. Ако се съди по думите и поведението на бригадир Бронски, има 90-процентова вероятност положението на лорд Кавана да е доста сериозно.

Но не постъпките и благополучието на лорд Кавана са моя първостепенна грижа сега. Над всичко стои безопасността на неговите деца и тъкмо върху нея съсредоточавам всичките си усилия.

С оскъдната информация, с която разполагам, не съм в състояние да определя реакцията на Бронски на засеченото съобщение. Въпреки това изчислявам 80-процентова вероятност бригадир Бронски да е едновременно изненадан и потиснат от съдържанието на това съобщение. А като прибавя и думите му «това променя всичко», стигам до 50-процентовата вероятност, че сега вече Арик Кавана и лорд Кавана не са негова първостепенна грижа.

По-ранните ми анализи сочат 87-процентова вероятност бригадир Бронски да е последователен и съвестен офицер на Общността. Като съчетавам това с предположението, че е променил целта на своето разследване, стигам до 50-процентовата вероятност, че Арик Кавана се намира в сериозна опасност.

Изчислявам 93-процентова вероятност, че ако мога да прочета съобщението, бих могъл да определя местонахождението на Арик Кавана и начина, по който да му помогна. Но нямам достъп до спешните съобщения, нито служебно положение, което да ми разреши подобен достъп. Въпреки това заключавам, че трябва да предприема нещо в тази насока.

Преглеждам отново оперативните си параметри. При приблизителна вероятност от 80% Арик Кавана да е напуснал планетата, на Едо няма никой друг, към когото да се обърна за помощ и информация. Съвсем наблизо е разположен един от филиалите на «Кавтроник», за който спомена Бронски, но аз нямам нито право, нито разполагам с нужните кодове, за да изискам нови сведения.

Това, с което разполагам обаче, са датчиците, ограниченото въоръжение и чабрайъровият междузвезден двигател на танкера, в който се намирам. След заминаването на Арик Кавана вече никой няма власт над мен и единствените ми ограничения са законите и правилата на Общността. С други думи, аз съм напълно автономен и целият обитаем космос на Общността е разтворен пред мен.

Обмислям всички възможности. Текущото местонахождение на лорд Кавана остава неизвестно. Същото може да се каже и за Арик Кавана. За Мелинда Кавана се знае, че е била на Доркас малко преди там да се спуснат зхиррзхианските сили.

Командир Фелиан Кавана беше изпратен на един свят, който сега определят като Цел едно, за да помага на изследователската група, която изучава сградата, където преди това зхиррзхианците са го държали пленник. Изчислявам, че мога да стигна дотам след 38.26 часа.

Всички тези анализи и разсъждения ми отнемат 2.27 секунди. Задействам комуникационната система на танкера и се свързвам с космодрумния център.

— Тук НХ-10, танкер на «Кавтроник», хангар едно-петдесет-девет. Имам заявка за предстартово зареждане.

В продължение на 3.05 секунди не последва отговор. Използвам първите 0,02 секунди да се запозная с документацията и по-специално с кодовете за сервизно обслужване, използвани от Арик Кавана предишния път, когато се приземихме на Едо, Другите 3.03 секунди преглеждам записите на Арик, но не откривам там нищо интересно.

— Прието, НХ-10 «Кавтроник». Какъв е разрешителният ви код?

— Сервизен договор номер БРК-17745-9067. Въведеното име е Арик Кавана.

— Почакайте.

Следва нова пауза от 1.10 секунди. Използвам я, за да се свържа с градската телефонна система и да потърся телефонния номер на Чо Минг, помощника на бригадир Бронски. Откривам номера и проследявам телефона; оказва се, че се движи в посока към космодрума, като проекцията на движението го извежда при западния паркинг. Изисквам космодрумния регистър и преглеждам всички кораби, разположени в този район, както и тези, които са отлетели оттам през последните пет часа.

— Добре, «Кавтроник» НХ-10, сверихме номера. Но ще ми е нужно лично разрешение от Арик Кавана. Той там ли е?

— Един момент. — Законите на Общността забраняват категорично да се използва гласово симулиране, за да се потвърждават каквито и да било кодове, свързани с финансови транзакции. Но тъй като както Арик Кавана, така и лорд Кавана вече са ми разрешили да извършвам подобни действия, гледам на това нарушение като на техническа дезинформация. Притежавам записи с гласа на Арик Кавана и са ми необходими 1.04 секунди, за да сглобя нужното изречение.

— Обажда се Арик Кавана. Давам разрешение за предстартово зареждане.

Следва нова пауза от 3.66 секунди.

— Прието, господин Кавана. Кога искате да пристигне камионът с горивото?

— Веднага щом е възможно. Искам да замина колкото се може по-бързо.

— Бързате значи?

Извършвам светкавичен анализ на гласа, но не долавям никаква подозрителност. Изчислявам едва 20-процентова възможност да намират в поведението ми нещо необичайно.

— Да.

— Добре, подготвяйте се тогава. До един час ще ви заредим. Добре ли е?

— Чудесно. Благодаря ви.

— Нищо работа. Затова сме тук.

Прекъсвам връзката и задействам стандартната предстартова процедура за подготовка на всички системи. Междувременно забелязвам, че телефонът на Чо Минг е спрял да се мести. Свързвам тази информация със сведенията от регистъра и откривам, че е стигнал до една космическа шхуна от типа «Улфгант 909», казва се «Шанс».

И този път информацията в регистъра е твърде оскъдна, за да стигна до каквито и да било сигурни заключения, но определям вероятност от 60%, че става въпрос за дегизиран кораб на Севернокоординационното военно разузнаване.

До момента в регистъра няма сведения «Шанс» да се готви за отлитане. Но аз смятам, че ако успея да разбера каква ще е следващата точка от придвижването на бригадир Бронски, ще разполагам с допълнителна информация, която да предоставя на командир Кавана, след като пристигна на Цел едно.

Без да прекъсвам връзката, продължавам предстартовата подготовка“.