Тимъти Зан
Войната на завоевателите (2)

2.

Думата взе говорителят на двамата мрачанци. Имаше мек и нисък глас, ала достатъчно настойчив, че да подразни слуха на командир Трр-мезаз:

— Трябва да се вслушате в думите ни, командире на зхиррзхианците. — Преводът, който Трр-мезаз чуваше през затъкнатите в слуховите си цепки слушалки, закъсняваше с няколко секунди. — Тук, на Доркас, сме в голяма опасност. Накарайте вашите водачи да ни откарат при тях.

— Лахетилас, правим всичко по силите си, за да ви опазим — отвърна Трр-мезаз. — Но сигурно си давате сметка, че Върховният съвет на Военното командване е зает…

— Всичко по силите си? — прекъсна го презрително и надменно Лахетилас. — Приютили сте един от човешките завоеватели, който носи вина за ужасната атака срещу нас, и въпреки това твърдите, че сте ни защитили?

— Сржънт-яновиц, човешкият завоевател-затворник, е под строго наблюдение — намеси се заместник-командир Клнн-вавги иззад гърба на Трр-мезаз. — Ако наистина е един от отговорните за атаката срещу вас, няма да има възможност да я повтори.

Вторият мрачанец изломоти нещо.

— Така твърдите вие — последва го преводът. — Но сами признавате, че не познавате механизма на атаката. Как тогава предполагате, че можете да ни гарантирате безопасността?

— Никога не съм твърдял, че безопасността ви е гарантирана — отвърна хладно Трр-мезаз. Имаше нещо в поведението на тези двамата, което намираше за крайно раздразнително и неприятно. Последното, което му трябваше сега, бе да изнася лекция върху отговорността си като командващ зхиррзхианските наземни части. — Доркас се намира във военната зона, в която сте се озовали по собствена воля. Ще трябва да приемете опасността като всички нас.

Лахетилас заговори отново с хладнина, която можеше да си съперничи с тази на Трр-мезаз.

— Разликата, командир Трр-мезаз, е, че вие сте войници, а ние — посланици. Освен това не по наш избор пристигнахме в така наречената от вас военна зона. Молбата ни беше да бъдем откарани при вашите водачи, за да обсъдим съюза между нашите два народа.

— Както вече казах — отвърна Трр-мезаз, — това решение тепърва предстои да бъде взето. Нищо повече не мога да направя по въпроса.

Лахетилас въздъхна дълбоко. Гласът му се промени отново и стана мек, с нотки на печал.

— Мисля, че ви разбирам. Недоверието и страхът са неотменна част от военното време. Но толкова по-жалко ще е, ако позволим те да доведат до унищожаването на нашите два народа.

— Толкова по-жалко, наистина — съгласи се Трр-мезаз. — От друга страна, зхиррзхианците са далеч от подобна заплаха.

— Може и да сте по-близо, отколкото си представяте. Вашето Военно командване се нуждае от спешна информация за КИОРО. Ако човеците-завоеватели успеят да го сглобят отново…

Внезапно зад мрачанците се появи един старейшина — полупрозрачното му лице се подаваше от стената.

— Командире, прекратете незабавно този разговор — изсъска той.

Още преди Лахетилас да успее да се извърне, лицето изчезна. Той се намръщи.

— Тези зхиррзхиански гласове ме безпокоят, командире. Откъде идват?

— Ще запозная лично Военното командване с молбата ви — рече Трр-мезаз, като игнорира въпроса му. — Време е да вървим. Моите воини ще се погрижат за вас.

Лахетилас отново въздъхна и се поклони едва забележимо.

— Добре. Предполагам, че не може да се направи нищо повече. Особено когато става въпрос за дребни играчи на сцената на историята.

— Всичко хубаво — рече троснато Трр-мезаз и обърна обидено гръб на двамата мрачанци. Дребни играчи. За такъв ли го смятаха тези досадници — за дребен играч?

Как смееха да му хвърлят подобни думи в лицето? Той беше Трр-мезаз, командващ зхиррзхианския плацдарм във вражеската територия. Дребен играч!

Но той скоро щеше да им го докаже. Щеше да се свърже лично с Военното командване, ако е нужно, щеше да потърси самия Върховен вожд на клановете. И като изяснеше този въпрос, козината им щеше да настръхне.

— Арогантни дребосъци, нали? — промърмори зад него Клнн-вавги, докато пресичаха площадката за кацане и се приближаваха към щаба.

— Ужасно — озъби се Трр-мезаз. — Не зная какво си мислят тези мрачанци, Втори, но аз не се смятам за дребен играч.

— Ще трябва да им го докажем — рече Клнн-вавги и щракна с език. — Но видя ли какво се случи? За трети път, откакто сме тук?

— Говориш за неочакваната поява на старейшината по време на разговора, нали?

— Точно така.

— Интересно, наистина, — съгласи се Трр-мезаз. Върховният командир Дклл-кумвит им бе дал ясно да разберат, че присъствието на зхиррзхиански старейшини на кораба трябва да бъде запазено в най-строга тайна от мрачанците. Ала с внезапната си поява този старейшина заплашваше да наруши тайната.

Което може би означаваше, че има по-важни неща от нея. Или че Лахетилас е в течение на нещо, което все още не е известно на Трр-мезаз и войниците му.

— Имаше още едно повторение от предишния разговор — подметна той.

— Оръжието, заради което Лахетилас иска да разговаря с Военното командване. Онова нещо, което той нарече КИОРО. Какво ли може да е?

— Обзалагам се, че във Военното командване знаят отговора. — Трр-мезаз се огледа подозрително. Не видя никакви старейшини, които да витаят наблизо и да подслушват разговора им, но това не означаваше нищо. Лишени от субстанция и напълно прозрачни, старейшините бяха идеални агенти за подслушване.

— Изглежда, го смятат за въпрос, който не бива да бъде обсъждан с дребни играчи като нас — допълни Клнн-вавги. — Не зная как е с теб, но на мен взе да ми омръзва от това безсмислено политиканстване.

— Може би — рече Трр-мезаз. — Чудя се… не.

— Какво?

— Сетих се нещо. Не зная какво е известно на мрачанците и на Военното командване, но може би нашият затворник ще е в състояние да ни просветли.

— Интересна мисъл — призна Клнн-вавги. — Дали да не си поприказваме с него?

Трр-мезаз бе почти готов да се съгласи с него. Той бе зхиррзхиански командващ във военната зона и беше съвсем справедливо да знае всичко, което е известно на Военното командване.

Но затворникът, Сржънт-яновиц, бе поставен под постоянно наблюдение от страна на старейшините. Ако го попитаха за КИОРО, във Военното командване щяха да узнаят за това само след няколко стоудара. Цвв-панав, говорителят на Дхаа’рр във Върховния клан, вече бе правил веднъж опит да измести Трр-мезаз от поста командващ наземните сили на Доркас. Ако се опиташе да узнае нещо, което Военното командване очевидно смяташе да пази в тайна от него, това можеше да е поредният повод за неговия противник да действа.

Трр-мезаз хвърли кос поглед на Клнн-вавги — завладя го внезапно подозрение. Дали пък не ставаше дума за опит на неговия заместник да заеме мястото му, като го примами да направи нещо, заради което да бъде свален от поста? Клнн-вавги също бе Дхаа’рр в края на краищата.

Той примлясна недоволно. Подобна възможност, макар и абсурдна на пръв поглед, не биваше да се оставя без внимание. Или пък разговорът с Лахетилас му бе подействал по този начин?

— Да опитаме първо нещо друго — предложи той и зави към площадката за кацане. — Ела.

Войниците и техниците вече бяха завършили огледа на складовите помещения, където двамата мрачанци бяха нападнати от човешките завоеватели преди почти едно цяло завъртане. От външната страна на източната стена, където преди това имаше голяма врата, тревата бе зарината от трески и Трр-мезаз неволно потрепна, когато Клнн-вавги ги стъпка и натроши. Под взривената врата бяха намерили смъртта си двама от войниците му, превръщайки се преждевременно в старейшини.

И всички те все още страдаха от последствията на тази промяна. Също както бе станало и с останалите войници по време на първоначалната атака срещу Доркас. При разстояние триста светлинни цикъла между Доркас и Оакканв, където се съхраняваха техните фссс-органи, нищо чудно, че всички тези новоизлюпени старейшини пребиваваха в състояние на психически срив, граничещ с безумие.

Трр-мезаз, разбира се, бе чувал за теорията на изследователите, че ако зхиррзхианецът е твърде далеч от своя фссс-орган по времето на въздигането си, може да остане завинаги в състояние на такъв шок. Кланът и родовите водачи естествено отричаха подобна възможност, но от това слуховете не изчезваха. Трр-мезаз можеше само да се надява, че ако съществува някакъв обсег, Доркас се намира в пределите му.

В северната стена имаше още три назъбени дупки, пробити от взривовете на хората-завоеватели при разрушаването на вратата.

— Какво правим тук? — попита го Клнн-вавги, докато се насочваха към средното помещение.

— Имам уговорена среща с един от нашите свързочници — обясни Трр-мезаз. — Трябваше да ме чака тук, за да види дали ще имам нужда от него.

— Брей — възкликна Клнн-вавги и огледа началника си. — Уговорена среща значи.

— Да. — Трр-мезаз вече започваше да се пита дали идеята му е била чак толкова добра. Връзката, която бе осигурила дхаа’ррската старейшина Прр’т-касст-а преди две пълни обиколки между Трр-мезаз и брат му Трр-гилаг имаше една-единствена цел: да обсъдят подозрителното залавяне на съпруга на Прр’т-касст-а, Прр’т-зевисти от човешките завоеватели. Опитът да се използва подобна връзка с други цели несъмнено щеше да доведе до съпротива от страна на останалите старейшини, които пренасяха посланията, особено ако започнеха да обсъждат политическите ходове на Дхаа’рр. Може би трябваше да зареже тази работа и да се надява, че мрачанците само излишно раздухват случая със заплахата от КИОРО.

Изведнъж пред тях изникна старейшина.

— Командир Трр-мезаз — поде той. — Имате ли послание за Прр’т-касст-а?

— Не — отвърна Трр-мезаз. — Бих искал да използвам тази възможност да се свържа с брат ми, изследовател Трр-гилаг. Можете ли да го направите?

— Ще се опитам. — В гласа на старейшината се долови съмнение. — Мислех, че Трр-гилаг се е върнал на Оакканв.

— Така е — потвърди Трр-мезаз. — Ще бъде или в Седалището на Върховния клан в Града на единството, или в Тръстиковото село.

— Подчинявам се, командире — рече старейшината и изчезна.

— Нима смяташ, че Трр-гилаг може да знае нещо за това оръжие КИОРО? — попита го Клнн-вавги.

— Той прекара двайсет пълни обиколки на Базов свят дванадесет, в разпити на човешкия пленник Фелиан Кавана — припомни му Трр-мезаз. — Ако КИОРО е така опасно, както смята Лахетилас, има голяма възможност да стане дума за него по време на разговора.

— Може и да си прав. — Клнн-вавги огледа сградата. — Докато си бъбрите, би могъл да го разпиташ и за тези разрушителни оръжия на човешките завоеватели.

Изминаха няколко десетоудара, после още няколко пъти по толкова, докато не станаха сто. После двеста удара, триста, четиристотин. Трр-мезаз се огледа: опашката му нервно потръпваше. Какво можеше да не е наред? Разкъсван между своя фссс-орган и малкия фссс-резен източно от доркаския плацдарм, старейшината бе в състояние да се придвижва мигновено между Доркас и родната планета на Дхаа’рр — Дхаранв. Предаването на съобщението до него също не трябваше да представлява проблем. Дали пък в Седалището на Върховния клан не бяха взели решение да изместят напред момента за отпътуването на мрачанците? Трр-гилаг трябваше да пътува с тях.

Тъкмо когато реши, че вероятно случаят е такъв, старейшината се появи.

— „Аз съм Трр-гилаг — обяви той. — Здравей, братко мой. Има ли някакъв проблем?“

— И аз щях да те питам същото — отвърна Трр-мезаз и почувства, че опашката му се отпуска. — Къде се намираш всъщност?

Старейшината кимна и изчезна. Този път се върна за по-малко от един стоудар.

— „Намирам се на един кораб, който се е насочил към вас. Ще бъда при вас след пет пълни орбити“.

Трр-мезаз се намръщи.

— Очаквах да пристигне Клнн-даван-а.

— „Тя идва — предаде старейшината. — Тръгнала е от Шаманв и ще бъде при вас след две пълни завъртания, което значи, че ще пристигне преди мен. Ще носи със себе си пакета“.

Трр-мезаз отново почувства нервно потръпване на опашката. Пакетът! Предварително уговорената дума за тайния и абсолютно незаконен резен от фссс-орган, който Трр-гилаг и Клнн-даван-а бяха успели да получат предишната пълна обиколка.

Този резен вероятно бе последната надежда на Прр’т-зевисти да живее.

— Някакви проблеми в тази насока? — попита той.

— „Никакви, за които да ми е известно. Не съм разговарял с Клнн-даван-а, откакто е напуснала Дхаранв“.

— Защо тогава идваш тук? — попита го Трр-мезаз. — Доколкото знам, трябваше да заминеш за мрачанския свят.

— „Така е, но ме свалиха от тази мисия“.

Клнн-вавги изломоти нещо под носа си.

— Свалили са те? — повтори учудено Трр-мезаз. — И чия плоска глава роди тази идея?

Старейшината кимна, но не отговори. Вместо това изчезна.

— Обзалагам се на заплатата за двайсет пълни завъртания, че пак става въпрос за гнусна политика — изръмжа Клнн-вавги. — Направо подушвам намесата на говорителя на Дхаа’рр.

— Може и да не е така — възрази Трр-мезаз. Нарастващото му безпокойство се отразяваше върху нервните движения на опашката му. — Разговарях с баща ми преди известно време, когато той се опитваше отчаяно да открие Трр-гилаг. Изглежда, се е случило нещо сериозно в семейството ни, и това е причината Трр-гилаг да бъде оттеглен от мрачанската мисия.

— Трябва да е наистина сериозно, щом е изисквало намесата на Трр’т-рокик — коментира Клнн-вавги. — Срещал съм го само няколко пъти, но не ми направи впечатление на някой, който лесно се поддава на вълнение.

— Така е — съгласи се навъсено Трр-мезаз.

— Май не ти се говори много за това?

Трр-мезаз размърда отрицателно език.

— Всъщност нищо чудно някои от нещата, които каза, да са само предположения.

Старейшината се появи отново.

— „Било е съвместно решение на говорителя на Дхаа’рр и Върховния вожд на клана — цитира той отговора на Трр-гилаг. — Ще те запозная с подробностите, когато пристигна“.

— Добре — кимна Трр-мезаз. — Имам още няколко въпроса към теб. Първо: знаеш ли нещо за експлозивите на човешките завоеватели?

— „Само че са ефикасни също както и лазерите за превръщането на зхиррзхианците в старейшини“ — дойде горчивият отговор след стотина удара.

— Това и на мен ми е известно. Второ: да си чувал нещо за човешко оръжие, известно като КИОРО?

Старейшината изчезна… и двамата отново взеха да отброяват нервно ударите.

— Колко е тихо тук — подметна Клнн-вавги. — Обезопасена ли е връзката ви?

Старейшината се върна преди Трр-мезаз да успее да отговори.

— „Съжалявам, Трр-мезаз, но не мога да обсъждам този въпрос“.

Трр-мезаз погледна многозначително Клнн-вавги. Значи бяха прави. Имаше нещо свързано с КИОРО, което Военното командване предпочиташе да запази в тайна. И Трр-гилаг знаеше какво е то.

— Разбирам, мой братко — рече той. — Желая ти безоблачно пътуване.

— „И ти се пази. Ще се видим до няколко пълни обиколки“.

Трр-мезаз кимна на старейшината.

— Благодаря ти. Можеш да затвориш линията.

— Подчинявам се, командире — отвърна старейшината и изчезна.

— Значи се оказа прав — промърмори Клнн-вавги.

— Така изглежда. — Трр-мезаз огледа празното помещение: чудеше се дали не са били подслушвани от други старейшини. — По-добре да се връщаме.

— Що за оръжие може да е това? Дали не е някакъв атомен експлозив, как смяташ?

— Нямам представа — отвърна Трр-мезаз, примижал срещу яркото следобедно слънце и прахоляка, вдигнат от северния вятър. — Това, което не ми дава мира, не е въпросът какво, а защо. И най-вече — защо вече не са го използвали срещу нас?

— Може и да са — предположи Клнн-вавги. — Може би това, което мрачанците наричат КИОРО, са всъщност воините копърхед.

— Съмнявам се. Изследователската група на Трр-гилаг се добра до названието „копърхед“ от техния затворник. Мрачанците имат достатъчно чести контакти с човешките завоеватели, за да допуснат подобна наивна грешка.

— Освен ако човешките завоеватели не използват различна дума, когато говорят с различни раси — посочи Клнн-вавги.

— Интересна идея — щракна с език Трр-мезаз.

— Още нещо, за което ще трябва да попитаме Трр-гилаг, когато пристигне тук. Да узнаем дали затворникът е споменавал за КИОРО…

Внезапно пред тях изникна един старейшина.

— Командир Трр-мезаз, спешно съобщение от Върховния командир Дклл-кумвит — обяви той с тих гласец, едва надвиващ свистенето на вятъра. — Получил е новини от Военното командване, че Шаманв е бил нападнат преди две тентарка от група кораби на хората-завоеватели.

Опашката на Трр-мезаз щръкна. Шаманв — оттам трябваше да потегли Клнн-даван-а според думите на Трр-гилаг. Със специалния пакет.

— Има ли разрушения? — попита той.

— Все още не е ясно — отвърна старейшината. — В съобщението се казва само, че два зхиррзхиански бойни кораба отбили нападението на хората-завоеватели, но единият получил сериозни повреди.

— Ясно — рече Трр-мезаз. — Всички наземни сили да бъдат поставени в състояние на пълна бойна готовност, да приготвят „жилоптиците“ за излитане.

— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.

— Тръгвай — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги и се отправи към сградата на щаба.

Докато вървеше, се запита дали неговият заместник е осъзнал възможните обяснения за една подобна атака. Или противникът разполагаше със зхиррзхиански пленник, който бе проговорил, или бе успял да дешифрира оптроничната информация от зхиррзхианска бойна записваща машина…

Или пък разполагаше с напълно приложим метод за проследяване на кораби в междузвездните тунели.

Само преди две пълни завъртания Клнн-вавги бе подхвърлил идеята, че противникът би могъл да притежава подобна технология. А преди десет пълни завъртания Трр-гилаг си позволи да се пошегува на тази тема.

Може би и двамата бяха прави. Ако беше така, това променяше изцяло шансовете им във войната. Благодарение на човешката записваща машина, която бяха изровили сред останките от първата битка, Военното командване си бе осигурило предимството да разполага с точни сведения за местонахождението на човешките светове и бази, докато зхиррзхианските оставаха скрити из дълбините на пространството. Ала сега, съвсем неочаквано, това предимство бе изчезнало. Хората-завоеватели можеха да нападат всеки от техните светове, излизайки в тила на зхиррзхианците.

Започваше вече да си мисли, че името, което им бяха дали мрачанците, не бе лишено от смисъл. Хора-завоеватели.

— Трр-мезаз, май загазихме — подметна тихо застаналият зад него Клнн-вавги. — Първо КИОРО, а сега и това.

— Така е — съгласи се Трр-мезаз и погледна към небето. — Зная.