Тимъти Зан
Войната на завоевателите (9)

9.

— По-внимателно, корабен командир Спс-кудах — предупреди Нзз-ооназ, докато наблюдаваше как индикаторите наближават заплашително синия сектор. — Не бива да се приближаваме толкова до планетата. Не трябва да ги подплашим предварително.

— Зная какво правя, изследовател. Не ми се ще да ги гоня из космоса още не знам колко тентарка — тросна се Спс-кудах.

— Надявам се — промърмори Нзз-ооназ; опашката му подхвана нервен ритъм. Първият контакт с мрачанците преди не повече от половин цикъл не бил нищо повече от краткотрайно споглеждане между два кораба над един почти необитаем свят. Вторият контакт, само преди двайсет пълни завъртания, в същата звездна система, тъкмо започвал, когато мрачанският космически кораб открил огън със старейшиноубийствени оръжия. Двамата мрачанци, които оцелели след зхиррзхианската контраатака, били отведени на Оакканв, където — преди да умрат — предложили съюз срещу хората-завоеватели.

Седалището на Върховния клан бе сметнало молбата им за искрена. Нзз-ооназ обаче не беше убеден. Все се питаше дали няма да се наложи да се приюти в родовия си храм, преди да приключи това завъртане.

Индикаторите се кръстосаха с тъничък пукот от оптроничните кондензатори и „Затворена уста“ се върна в нормалния космос.

За да установи, че мрачанците вече го очакват.

Някой в залата за управление просъска ругатня.

— Всички да запазят спокойствие — предупреди ги Нзз-ооназ. Поне петнадесет космически кораба се бяха подредили в пространството пред тях, разпръснати надалеч в полезрението на приборите — повечето само тъмни точки на фона на осветената от слънцето планета.

— Корабен командир Спс-кудах, готов ли е плаващият буй?

— Вече наредих да го освободят, говорителю — отвърна Спс-кудах. — Ето го — виждате ли го?

Нзз-ооназ кимна, загледан в малката кутия, която бавно се отдалечаваше от „Затворена уста“. Прикрепващото я въже се развиваше зад нея. Спускането на буя, без да бъде поискано разрешение от него, си беше нарушение на субординацията, но точно в момента на Нзз-ооназ не му беше до това. Това бе същата техника за обмен на информация, без да се стига до насилствени средства, която мрачанците бяха използвали на Доркас.

Вярно обаче, че ако мрачанците на Доркас бяха членове на друг клан или родова група, нищо чудно групата, срещу която сега се бе изправил „Затворена уста“, да сметнеше буя за някакъв вид оръжие. В такъв случай срещата можеше да не завърши миролюбиво.

За щастие поне тези опасения се оказаха безпочвени. Буят едва бе започнал движението си, когато един от мрачанските кораби премина на курс на прехващане. Само няколко стоудара по-късно, след като достигна избраната от него позиция, той на свой ред изстреля съобщителен буй. Старейшините го огледаха веднага щом навлезе в техния обхват, и обявиха, че това е записващо устройство от типа, който използват хората-завоеватели — и същото, каквото бяха използвали мрачанците на Доркас.

— Поне си имаме работа със същия клан — изсумтя корабният командир Спс-кудах. — Това все пак е нещо.

— Ако въобще имат отделни кланове — подметна Нзз-ооназ и втренчи поглед в изображението върху екрана на мрачанската кутия. Забеляза, че знаците са на езика на хората-завоеватели.

— Преведете тези надписи — нареди Спс-кудах и посочи екрана с език.

— Не е необходимо — намеси се Нзз-ооназ. — Там пише: „Ние сме мрачанците. Не сме ваши врагове. Искаме разрешение да разговаряме директно с вас“. Това е същото съобщение, което използваха и на Доркас.

— Добре, отговорете… — нареди Спс-кудах. — „Не сме тук, за да се бием, а да преговаряме. Ще ни изпратите ли инструкции за кацане?“

Нзз-ооназ се огледа и посочи с език Глл-боргив.

— Можеш ли да напишеш това на езика на хората-завоеватели?

— Разбира се — увери го Глл-боргив, наведе се над контролното табло на буя и се захвана за работа.

Нзз-ооназ наблюдаваше разтревожено чевръстите движения на пръстите и езика на Глл-боргив. Тревогата му бе породена от предупреждението на Върховния вожд относно клана Дхаа’рр малко преди да отлетят от Оакканв. Въпреки посредствените способности на Глл-боргив като изследовател, той се оказа далеч по-добър познавач на другоземни езици, отколкото би могъл да се надява Нзз-ооназ.

Както и следваше да се очаква, мрачанците бяха предугадили какъв ще е следващият въпрос. Малко след като съобщението на Спс-кудах се появи на монитора на буя, върху тяхното записващо устройство вече премигваше отговорът.

— Тук пише — започна да превежда Глл-боргив. — „Този кораб ще ви насочва. Следвайте го до един безопасен район за кацане.“

Нзз-ооназ погледна към тъмния корпус на мрачанския кораб и неосветената половина на планетата зад него. Безопасен район, където ще могат да преговарят на спокойствие? Или безопасен район, където мрачанците да се разправят на спокойствие с тях и да получат кораба им? Но за тях самите, или по идея на хората-завоеватели?

Това бе един от въпросите, чийто отговор „Затворена уста“ бе пратен да узнае.

— Глл-боргив, уведомете ги, че сме съгласни — разпореди се той и посочи с език изследователя. — Спс-кудах, приберете буя и подгответе „Затворена уста“ да ги следва. — Той погледна отново неосветената страна на планетата. — Да видим къде са решили да ни скрият тези мрачанци.

 

 

Мрачанците наистина бяха избрали потайно място, но то не отговаряше на представите на Нзз-ооназ за такова. В интерес на истината не приличаше на нищо, което бе виждал.

Първата му мисъл, когато се приближиха към обозначения район, бе, че по някаква неясна и необяснима причина мрачанците са създали за собствено ползване комбинация от пущинаци, тропическа гора и непроходими планини. Докато летяха над повърхността, имаха усещането, че земята под тях е сгърчена и насечена от щръкнали зъбери, подредени в продълговати групи от закривени хребети. Между стърчащите скали се виждаха отделни горички или шубраци.

Над целия този поразяващ въображението пейзаж доминираше една още по-впечатляваща полукръгла планинска верига, висока половин хилядоразкрача и широка почти десет, която наподобяваше останките на загаснал вулкан, изригнал и срутил се върху самия себе си. На юг от този планински пръстен имаше сравнително неравна, но все пак подходяща за кацане равнина, която постепенно се извиваше на север и преминаваше в непроходими пущинаци. Мрачанският космически кораб ги отведе при нея и докато я приближаваха, Нзз-ооназ забеляза, че там вече ги очакват няколко големи наземни машини. Вероятно бяха транспортни средства, макар да изглеждаха възголемички за подобно предназначение. А може би бяха тежкотоварни влекачи, докарани, за да изтеглят на буксир „Затворена уста“ до някое скривалище.

Той въздъхна и се обърна. До него бе застанал Глл-боргив. Изглеждаше разтревожен.

— Погледнете онзи пръстеновиден зъбер, изследовател Нзз-ооназ — заговори той. — Какво според вас представляват черните точки?

Нзз-ооназ присви очи към монитора. Мразеше тази игра на предположения. Но от друга страна, Глл-боргив беше прав: сред скалите наистина се виждаха някакви тъмни петна. Дори след като ги загледа по-внимателно, установи, че са разхвърляни равномерно. Почти на права линия…

— Корабен командир?

— Да, изследователю?

Нзз-ооназ посочи монитора.

— Искам лазерно сканиране на тези тъмни петна в скалите.

— Вече е направено. Изглежда, това са прозорци.

Нзз-ооназ го изгледа строго.

— Не смятахте ли, че е редно да ме информирате?

— Предположих, че изследовател с вашия опит вече ги е забелязал — отвърна равнодушно Спс-кудах. — И тъй като наоколо е пущинак, се е досетил, че вероятно те са крайната цел на нашето пътуване.

Нзз-ооназ млясна обидено с език. Тук, в сърцето на една потенциално враждебна страна, корабният командир продължаваше да си играе своята игра.

— А не ви ли е хрумвало, че може въобще да не са прозорци, а отвърстия за мрачанските оръжия?

По лицето на Спс-кудах трепна нещо.

— Обяснимо е, ако проявяват известна предпазливост. В края на краищата те не знаят почти нищо за нас.

— Също както и ние не знаем нищо за тях — засече го Нзз-ооназ. — Като например, дали не са съюзници на хората-завоеватели.

— Смятах, че тази теория е отхвърлена — намеси се Глл-боргив. Забравихте ли за експлозивната атака на хората-завоеватели срещу мрачанските дипломати на Доркас?

— Не съм забравил — отвърна търпеливо Нзз-ооназ. — Помня също и последния доклад на командир Трр-мезаз, според който все още не е известно откъде е дошла атаката. — Той изгледа навъсено Глл-боргив. — Според вас как точно е станало?

Глл-боргив сви рамене.

— Чрез някое непознато оръжие на хората-завоеватели.

— Хм. — Нзз-ооназ отново посочи пръстеновидните скали. — А не ви ли се стори възможно, че няколко точни изстрела през тези отвърстия биха могли да причинят непоправими щети на този кораб?

Глл-боргив не отговори.

— Корабен командир? — подкани го Нзз-ооназ, като премести поглед върху него.

— Ние сме нащрек за всякакви признаци на опасност — отвърна сухо Спс-кудах. — Не бива да се нагърбвате с военния аспект на тази мисия.

— Аз съм говорителят — припомни му Нзз-ооназ. — Всички аспекти на тази мисия са и моя грижа.

За миг лицето на корабния командир се изпъна. От уважение, или от нещо друго.

— Разбрано, говорителю.

— Добре. — Нзз-ооназ обърна гръб на монитора и отпусна опашката си. Ето че бе имал възможност да изпълни съвета на Върховния вожд отпреди началото на тази мисия — при първа възможност да даде урок на командира на кораба кой всъщност ще дърпа конците.

Мрачанците вече ги очакваха долу. Нзз-ооназ се надяваше, че Върховният вожд ще се окаже прав и за всичко останало.

 

 

Предположенията на Нзз-ооназ за очакващите ги машини бяха верни. Веднага щом „Затворена уста“ замря на площадката, те забръмчаха по неравния терен — насочиха се право към трите предни хексагонални издатъка. Бяха оборудвани с дебели стоманени въжета и прихващачи. Когато Нзз-ооназ погледна надолу към рампата, те вече бяха заели позиция и около тях щъкаха неколцина мрачанци.

В подножието на рампата се бе изправил един самотен мрачанец, издокаран в разноцветно наметало с невероятни шарки.

— Добре дошли — провикна се той на езика на хората-завоеватели. — Като представител на управляващите мрачанци ви приветствам с добре дошли, братя зхиррзхианци. Разбирате ли ме?

Превеждащата машина в ухото на Нзз-ооназ шептеше интерпретираната версия на думите, произнесени от другоземеца, които Нзз-ооназ вече бе разбрал.

— Да — отвърна той на същия език.

— А, вие говорите езика на нашия общ враг — каза другоземецът. — Чудесно — това значително ще улесни разговора ни. Аз съм Валойтаджа, посланик на управниците на мрачанците.

— Аз съм изследовател Нзз-ооназ Флии’рр — представи се Нзз-ооназ. — Говорител на тази експедиция.

— Приветствам ви, изследовател Нзз-ооназ, Флии’рр. — Валойтаджа премести поглед над рамото му. — Но сигурно не сте дошли сам?

— Спътниците ми са заети с някои приготовления — увери го Нзз-ооназ. — Скоро и те ще се присъединят към нас.

— Ще им оставя водачи — кимна Валойтаджа и посочи група неголеми превозни средства, отворени отгоре. — Важно е да започнем нашата дискусия колкото се може по-бързо.

— Разбира се — съгласи се Нзз-ооназ, докато вървяха към колите. — Но преди това искам да ви информирам, че нося някои нерадостни новини. Вашите първи посланици — двамата, които срещнаха зхиррзхианския кораб в една незаселена система на трийсет и пет светлинни цикъла оттук…

— Зная какво имате предвид — рече Валойтаджа. — Наричаме тази планета Мра-кахие.

— Разбирам. Трябва да ви кажа, че двамата са мъртви.

— Какво? — Валойтаджа подскочи, спря и се извърна към Нзз-ооназ. Внезапно между тях повя хлад. — Как са умрели?

— Не знаем причината за смъртта — отвърна Нзз-ооназ, кой знае защо, завладян от желанието да се оправдава. — Мога да ви кажа, че при срещата им със зхиррзхианския кораб е имало размяна на изстрели. Възможно е по това време да са получили наранявания.

— И вие не се опитахте да им спасите живота? — настоя да знае Валойтаджа.

— Разбира се, че опитахме — протестира Нзз-ооназ; отново се бореше с желанието да се извинява. В края на краищата мрачанският кораб пръв бе открил стрелба, със старейшиноубиващи оръжия. — Но познанията ни за физическата им структура и техния метаболизъм са твърде оскъдни.

В продължение на няколко удара Валойтаджа стоеше и го гледаше втренчено. Нзз-ооназ затвори уста и съжали, че Спс-кудах и Глл-боргив не са до него. Но те нямаше да дойдат, освен ако не ги повикаше. Според предварителния план той трябваше да остане насаме с мрачанеца, поне в продължение на няколко стоудара, за да провери каква ще е реакцията му на вестта за смъртта на неговите сънародници.

— Каквото станало — станало — произнесе накрая Валойтаджа Гласът му вече не издаваше гняв, а по-скоро дълбока печал. От това Нзз-ооназ се почувства още по-зле. — Що се отнася до опразнените черупки на техните тела… ще може ли да ги получим за погребалната церемония?

— Разбира се — Побърза да го увери Нзз-ооназ. — Взели сме ги с нас. Съхранени, доколкото ни е по силите.

— Аха — промърмори Валойтаджа. В продължение на няколко удара той гледа към „Затворена уста“, като очевидно полагаше усилия да смени обсъжданата тема. — Но оплакването на изгубените ще трябва да почака — заяви той и отново закрачи напред. — Чака ни много работа и много въпроси за обсъждане. Ако завоевателите без причина открият кораба ви, всичките ни надежди ще бъдат пропилени. Нека нашите техници го скрият, а вас ще отведем на място, подходящо да си отдъхнете.

Стигнаха една от откритите коли и Валойтаджа даде знак на Нзз-ооназ да се настани вътре. Като се имаше предвид обкръжаващият ги терен, Нзз-ооназ реши, че колата вероятно лети, и веднага щом Валойтаджа запали двигателя, предположенията му се потвърдиха.

— Какво е това място? — попита той, след като се насочиха към скалистия пръстен.

— Нарича се Пувкит Тру Кай — отвърна Валойтаджа — На езика на нашите общи врагове се превежда като Градината на обезумелия каменоделец. Съхранена е в почти непроменен вид от най-древни времена, като се изключат някои интересни екземпляри на растения, които са били засадени из околностите. В началото е било само пущинак, после голямо тържище, част от поземлените владения на един благороден крал, обществен парк и сега — той вдигна поглед към Нзз-ооназ — средище за разговори с другоземци.

— Забележително — обяви Нзз-ооназ, докато се оглеждаше. — А това там? — Той посочи с език пръстеновидните скали.

— Отново голяма структура с напълно естествен произход — отвърна Валойтаджа — Благородният крал, когото споменах преди малко, я превърнал в крепост, където да отбива набезите на противниците си.

Щом е имало нужда от крепост, следователно мрачанската история също познаваше въоръжените конфликти. Още едно полезно сведение.

— Той ли е изкопал тунелите и кухините в скалите?

— Така е, но цялата работа е свършена майсторски и сега помещенията се радват на неописуем лукс. Освен това има много прозорци, през които се разкрива великолепна гледка във всички посоки.

— Да, забелязах ги — потвърди Нзз-ооназ. — Там ли ще бъде прибран нашият кораб?

— Да, на едно място, където благородният крал е държал животните си. — Валойтаджа посочи с пръст към дясната част на скалите. Там наистина се виждаше голям правоъгълен отвор, на около три хилядоразкрача от пръстена. — Корабът ви има странна форма, но би трябвало лесно да мине през отвора.

— А не може ли да бъде оставен тук? Да го замаскирате или да го покриете с мрежа?

Валойтаджа го погледна, стиснал лекичко ъгълчетата на устните си.

— Изглежда, не си давате сметка за последствията, които може да предизвика пристигането ви, изследовател Нзз-ооназ — рече той. — Не само за тези, които сме тук, но и за цялата мрачанска раса. Ако някой от завоевателите без причина засече тахионните килватерни следи на вашите кораби, ще пратят цял боен флот на Мра за разследване. Корабът ви трябва да бъде старателно скрит срещу всякаква подобна възможност.

Нзз-ооназ притисна отвътре с език бузата си.

— Значи те биха могли да ни проследят дотук?

— Бойните кораби на завоевателите без причина прекосяват необезпокоявани целия мрачански космос — обясни му Валойтаджа и в гласа му се долови горчивина. — Те се опитват да господстват не само над нашите планети, но и над живота ни.

— Аха — промърмори Нзз-ооназ. Ето го най-сетне: окончателното потвърждение, което очакваше Военното командване. Хората-завоеватели действително разполагаха с метод за проследяване на кораби в междузвездните тунели.

— Когато разбрахме, че идвате насам — продължи Валойтаджа, — се наложи да променим маршрутите на всички наши космически съдове. Не зная дали бихме могли да го направим още веднъж. За щастие… — той изгледа Нзз-ооназ и разтегна устата си в зъбата усмивка — това няма да е необходимо. Вие вече сте тук и ще сте в относителна безопасност, докато не дойде време да си вървите.

— Разбира се — отвърна машинално Нзз-ооназ. Едва след няколко удара осъзна последствията от това, което му бе казал Валойтаджа: нищо чудно да се наложи да останат тук, докато хората-завоеватели не бъдат отблъснати.

Но толкова по-добре. В случай, че Върховното командване и Седалището на Върховния вожд решаха да сключат съюз с мрачанците, щяха да имат нужда от местно представителство.

— Съжалявам, ако с пристигането си сме изложили народа ви на опасност — произнесе той.

— Не вие ни заплашвате — увери го Валойтаджа. — А нашият общ враг. Чували ли сте нещо за едно тяхно оръжие, което наричат КИОРО?

— Да — отвърна припряно Нзз-ооназ и се огледа. Само старейшините на „Затворена уста“ бяха посветени в тайната на КИОРО. — Трябва да разговаряте само с мен за това оръжие.

— Разбирам опасенията ви — кимна другоземецът. — КИОРО е ужасяващо оръжие, дори самото му назоваване предизвиква ужас и в най-храбрите войници. Но времето да се боим от паниката отмина.

— Какво искате да кажете? — попита Нзз-ооназ.

— Искам да кажа, че нашите врагове най-сетне са успели да съберат всички компоненти на това страховито оръжие. В момента са в процес на неговото сглобяване. И когато го сглобят, зхиррзхианците ще бъдат първата им цел.

 

 

— „И когато го сглобят — предаваше разговорът старейшината, — зхиррзхианците ще бъдат първата им цел“.

Върховният вожд погледна към комодор Прм-жевев.

— Това е значи — въздъхна комодорът. — Те имат КИОРО.

— Така изглежда — кимна Върховният. — Освен ако мрачанците не грешат.

— От дълго време са под властта на хората-завоеватели — припомни му Върховният главнокомандващ. — Логично е да предположим, че разполагат с ефективна шпионска мрежа.

Върховният вожд вдигна глава, осъзнал, че подаваните от Мра сведения внезапно са били преустановени.

— Старейшина? Какво става?

— И двамата млъкнаха — докладва старейшината, трепна, за миг се изгуби от погледите им, сетне отново се появи. — Стигнаха до входа на скалната постройка и сега слизат.

— Предохранителни мерки? — попита Върховният главнокомандващ Прм-жевев.

— Не виждам други, освен часовоите, които споменах.

Той изчезна, а мястото му бе заето от друг старейшина.

— Изследователят Нзз-ооназ и другоземецът Валойтаджа влизат в пръстеновидната крепост — докладва той. — Още трима мрачанци са се присъединили към шестимата пазачи пред входа.

— Новодошлите въоръжени ли са? — попита Прм-жевев. Един от войниците пред оперативно-тактическия монитор добави нови три точки към шестте, които вече бе разположил по указания на старейшините. Малко след това пристигна още един старейшина, с планове на първото вътрешно ниво.

— Не открих оръжия по тях — съобщи старейшината.

— Значи това е почетен ескорт — заключи Прм-жевев. — Сигурно Валойтаджа скоро ще си тръгва. Нека двама старейшини останат с него.

— Подчинявам се — каза старейшината и изчезна.

Върховният посочи с език главния монитор.

— Виждам, че вече местят кораба.

— Да. — Прм-жевев кимна. — Приберат ли го там, ще е с цял хилядоразкрач извън обсега на старейшините.

Отново се появи един старейшина.

— „Отредените ви помещения са по този коридор — цитира той дословно Валойтаджа. — Охраната ще ви отведе там. Ако пространството ви се стори недостатъчно, просто ги информирайте“.

Той изчезна и на негово място изникна друг старейшина.

— „Сигурен съм, че всичко ще е наред. Кога искате да започнем нашия разговор?“

Отново се върна първият старейшина.

— „Веднага щом ви е възможно. Не бива да губим време, тъй като завоевателите без причина вече работят над своето оръжие. Трябва да ги нападнем неочаквано, още преди да са го завършили“.

— „Разбирам. Незабавно след като останалите членове на моята група се настанят, можем да започнем преговорите“.

— Виждам, че другите от контактната група вече се приближават — посочи с език главния монитор Прм-жевев. — Корабът също наближава западния ръб на скалния пръстен, но вече е извън обсега на старейшините. Бихме могли да изнесем една от пирамидите и да я разположим вътре в главната крепост.

— Ако се опитате, току-виж екипажът се разбунтувал — предупреди го Върховният вожд. — Забравихте ли обвиненията, които Цвв-панав стовари върху седалището, когато старейшината Прр’т-зевисти беше изгубен на Доркас? Не бива да позволявате да се случи нещо подобно и със старейшините на „Затворена уста“.

— Това е война, Върховни вожде — припомни му Върховният главнокомандващ. — Сега не е време да се занимаваме с проблемите на говорителя на Дхаа’рр. — Той се огледа. — Като стана дума за него, той къде е? Смятах, че ще иска да е сред нас, когато корабът стигне на Мра.

Върховният вожд се намръщи.

— Все още е на Дхаранв. Подозирам, че се уговорил със старейшините да му докладват там.

— Дано да не е — заяви мрачно Прм-жевев. — Старейшините са войници и са на служба към Военното командване. Ако разбера, че са докладвали другиму без мое разрешение, ще ги уволня.

Върховният млясна недоволно с език. Това беше стандартна заплаха срещу старейшините и при повечето обстоятелства — доста ефикасна. Нито един старейшина с полезна работа не би допуснал да я изгуби, особено когато зад гърба му имаше стотици други, готови на всичко, за да напуснат досадното си уединение. Но в конкретния случай нямаше такава опасност. Военното командване не разполагаше с регулярен транспорт до Мра, с помощта на който да изтегли фссс-резените оттам.

Което означаваше, че засега поне старейшините на Мра бяха недосегаеми. Доста неприятно положение.

Появи се един старейшина.

— Изследователи Глл-боргив и Свв-селик пристигнаха при входа на пръстеновидната крепост — докладва той. — Няколко мрачанци излязоха да ги посрещнат.

Изникна още един старейшина.

— „Като пратеници на управниците на мрачанците — зарецитира той, — приветстваме нашите братя от Зхиррзх на Мра.“

 

 

— Вече сте наясно откъде иде опасността — каза Валойтаджа и посочи с език разположението на световете на хората-завоеватели върху картата пред тях. — Врагът ни е могъщ и безскрупулен, той притежава както волята, така и способността да унищожи нашите два народа. Само съюзът помежду ни ще ни даде лелеяната надежда да оцелеем.

— Съгласни сме — отвърна Нзз-ооназ; опашката му все още тупкаше нервно върху креслото. — Но как да ги спрем?

— Имайте смелост — успокои го Валойтаджа и изгледа тримата зхиррзхианци подред. — Можем да ги надвием, с дързост и умение. — Той докосна едно синьо копче на пулта и картата изчезна от екрана. На нейно място грейнаха две звезди. — Това са центровете на вражеската сила — посочи ги той. — Общественият център, на тяхната родна планета Земя, и тайният добавъчен център на Формби, колониален свят на техните съюзници йикроманците. Ако зхиррзхианските въоръжени сили успеят да унищожат тези два центъра, войната ще бъде спечелена.

— Това звучи разумно — кимна Нзз-ооназ.

— Но ще трябва да се консултираме с Върховното командване — припомни му Глл-боргив.

Нзз-ооназ му хвърли гневен поглед. Той бе онзи, който трябваше да разговаря с Валойтаджа. Дори Глл-боргив не биваше да го забравя.

— Разбирам, че не ви е позволено да вземате сами толкова важни решения — каза Валойтаджа, но в гласа му се долови едва потиснато недоволство. — Ще ви помоля обаче да не губите време. Хората-завоеватели привършват с окомплектоването на своето оръжие и скоро животът на всички ни ще виси на косъм.

— Сигурен съм, че Върховното командване ще се съгласи — каза Нзз-ооназ, като обмисляше всяка дума. Мрачанците не биваше да знаят, че разговорът им се предава пряко във Върховното командване с помощта на старейшините. — Ще се свържа с тях веднага щом тази среща приключи.

— Ами да свършваме тогава — рече нетърпеливо Валойтаджа. — Така ще спестим безценно време и аз ще имам възможност да ги запозная лично с позицията на Мрач.

— Боя се, че това няма да е възможно — рече му Нзз-ооназ. — Нашият метод за връзка трябва да остане в тайна.

— Щом трябва… — рече Валойтаджа, но в гласа му се долови презрение. — Припомнете на вашите водачи, че ненужните тайни между съюзници могат да са от полза на техния общ противник.

— Ще им го кажа — обеща Нзз-ооназ. Вече не се съмняваше, че могат да имат доверие на мрачанците.

— Вървете тогава, изследователю Нзз-ооназ — подкани го Валойтаджа — Дано вече да не е твърде късно.