Тимъти Зан
Войната на завоевателите (25)

25.

Товарната количка се търкаляше по неравния каменен коридор и всяко завъртане на колелата й отнасяше Трр’т-рокик все по-далеч от мрачанския кораб и пълната със старейшини пирамида, която бе докарана тук заедно с останалите припаси на „Верния слуга“. Нямаше никакво съмнение, че и този път шансът бе на негова страна. Най-вече, защото щеше да е много по-безопасно, ако кутията с неговия нелегален фссс-резен бъде преместена колкото се може по-настрани от любопитните погледи на останалите старейшини от експедицията. Жалко само, че нямаше представа къде точно ще го отведе случайността. Дали не споменаха, че крайната им цел е една от зхиррзхианските лаборатории…

В сивия свят точно пред него внезапно се появи един старейшина.

— Ето те и теб — изсъска той. — Къде ли не те търсих, Цвв’т-рокик. Не чу ли обявата всички старейшини да се съберат в командната зала на „Затворена уста“?

Трр’т-рокик се намръщи. Разбира се, че не я бе чул — вероятно съобщението бе предадено директно до фссс-органите в пирамидата.

— Не знаех, че е толкова спешно — импровизира той. — Наредиха ми да държа под око тези припаси и да се уверя, че са доставени там, където трябва.

— Кой ти нареди? — запита подозрително старейшината.

— Един от войниците — отвърна Трр’т-рокик. Беше дочул нещо на излизане от кораба. — Каза ми да проверя дали припасите ще пристигнат на предварително установеното място, тъй като членовете на изследователската група спели.

Старейшината млясна с език, все още завладян от подозрения. Но изглежда, не си заслужаваше усилието да проверява.

— Добре, продължавай тогава — изръмжа той. — Но веднага щом приключиш с това, гледай да дойдеш в залата.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик.

Старейшината отново млясна с език и изчезна. Появи се друг старейшина, завъртя се за кратко наоколо, като наблюдаваше Трр’т-рокик и количката, после също се изгуби. Само след няколко удара обаче изникна още един, който взе да проверява една по една кутиите върху количката. Накрая и той се скри. По всичко изглеждаше, че се приближава към лабораторното помещение и че старейшините са пратени да го наблюдават. Тъй като нямаше желание още веднъж да обяснява присъствието си тук, Трр’т-рокик реши, че ще е най-добре, ако пристъпи към стратегическо отстъпление.

За щастие след като неговият фссс-резен се намираше на повече от един хилядоразкрач от „Затворена уста“, имаше само едно място, където можеше да се скрие. Той се премести пред търкалящата се количка, достигайки крайния периметър на своя обсег, и по такъв начин се озова извън обсега на старейшините от хангара.

Тук гледката бе почти същата: отново каменни тунели и зле осветени помещения. Изглежда, тази част на крепостта бе изоставена.

Или по-скоро, поправи се той, се използваше рядко. От стената вляво от него долетя тихо бръмчене, последвано от приглушен екот на гласове. Той се насочи към стената, за да провери какво има отвъд…

… и се отдръпна рязко, спотайвайки се в безопасността на сивия свят.

Помещението наистина бе заето.

От трима хора-завоеватели.

Той надви внезапно завладялото го желание да избяга, придвижи се към горния край на стаята и внимателно надникна. Двама от тримата хора-завоеватели седяха върху ниски метални конструкции, наподобяващи легла, които бяха приковани към стената, а третият бе коленичил до вратата и почукваше методично с камък върху някаква дълга сребриста метална лента, завършваща с черен край. Другият край на лентата бе пъхнат в процепа на вратата, или може би в ключалката?

Когато ситуацията му се проясни, Трр’т-рокик изпита внезапно облекчение. Тези трима хора-завоеватели съвсем не подготвяха някакво нападение, нито пък представляваха доказателство за предателството на мрачанците. Напротив, те бяха мрачански пленници.

Единият от двамата седнали говореше. Трр’т-рокик се подаде още малко, разчитайки да проследи разговора им благодарение на наскоро придобитите си познания по езика на хората-завоеватели.

— Чудя се защо не ни убиха — казваше единият чуждоземец. — Според мен е доста опасно да ни запазят живи.

— Не се безпокой, Кавана, скоро ще ни видят сметката — отвърна другият седнал. — Но преди това ще ни използват срещу зхиррзхианците.

— Как? — попита първият.

— Нямам представа. По някакъв начин, който ще им помогне да…(неразбираемо) позицията им тук. Може би ще кажат на зхиррзхианците, че сме ги нападнали. Или дори ще инсценират истинска атака. Ще убият неколцина от тях, а после ще стоварят вината върху нас.

— И никой няма да поиска да чуе нашето обяснение? — попита първият човек-завоевател.

— Сигурен съм, че ще бъдем мъртви, преди да успеят да ни попитат.

Първият човек-завоевател издаде някакъв ръмжащ звук и разговорът спря.

В продължение на няколко удара Трр’т-рокик продължаваше да ги наблюдава, като проиграваше отново разговора в главата си. Чудеше се дали е разбрал всичко правилно. Войниците от „Верния слуга“ говореха за мрачанците като за съюзници на зхиррзхианците. Едва ли мрачанците щяха да си позволят да нападнат изследователската група. Навярно тези хора-завоеватели лъжеха.

Но ако не лъжеха…

Той откри изследователя Нзз-ооназ заспал в една от стаите на изследователската група.

— Изследовател Нзз-ооназ? — повика го тихо, като се озърташе на всички страни за други старейшини. Ако го заловяха тук, насред изследователската група, без никаква конкретна причина, със сигурност щяха да го подложат на обстойна проверка. — Изследователю?

Нзз-ооназ премигна и отвори очи.

— Ммм? — промърмори той, след това втренчи поглед в лицето на Трр’т-рокик и се намръщи.

— Не съм с останалите старейшини — побърза да го предупреди Трр’т-рокик. — Казвам се Трр’т-рокик, Кее’рр. Аз съм бащата на Трр-гилаг — срещнахме се веднъж преди няколко цикъла.

— Аха — изломоти Нзз-ооназ, но кимна. После посочи с език тавана — универсален знак за предпазливост.

Трр’т-рокик също кимна: всички на борда бяха предупредени, че мрачанците могат да подслушват разговорите. И макар старейшините да не можеха да бъдат чути, въпросът не стоеше така с останалите членове на екипажа.

— Всъщност дори не трябва да съм тук — продължи с обясненията Трр’т-рокик. — Затова ще говоря бързо. Известно ли ви е, че мрачанците са заловили трима хора-завоеватели и ги държат само на четири хилядоразкрача северно оттук?

Нзз-ооназ присви очи и езикът му трепна отрицателно.

— Сигурен ли сте, че не са ви казвали за тях? — продължи да настоява Трр’т-рокик. — Защото те наистина са там. Видях ги само преди два стоудара. — Той се поколеба. — Може да не значи нищо, но хората-завоеватели обсъждаха възможността мрачанците да въздигнат неколцина зхиррзхианци в старейшинство и да стоварят вината върху тях. Не зная защо — не виждам в това никакъв смисъл.

Сега вече Нзз-ооназ се пробуди напълно. Скочи от кушетката и навлече гащеризона. След това махна на Трр’т-рокик да го последва и закрачи по коридора към хангара.

Коридорът гъмжеше от зхиррзхианци и мрачанци — и скрити старейшини — от „Верния слуга“ прекарваха нови припаси. Нзз-ооназ спря едва когато наближиха „Затворена уста“. Без да промълви нито дума, той се качи на борда и се отправи към задната част на кораба, където влезе в неголяма стая, разположена сред различни бръмчащи машини.

— И така — поде той, след като затвори внимателно вратата зад себе си. — Според техниците тази стая е напълно изолирана и разговорите тук не могат да бъдат подслушвани. Кажи ми сега отново какво чу и видя.

— Видях трима хора-завоеватели — повтори Трр’т-рокик. — Заключени са в малка стая в една част от крепостта, която изглежда изоставена. Разговаряха помежду си за възможността мрачанците да ги използват срещу нас, а после да ги убият.

— Да имаш представа от колко време са тук?

— Достатъчно дълго, за да се опитват да повредят ключалката на вратата. Но не достатъчно, за да я отворят.

— Сигурен ли си, че вратата е била заключена? — попита Нзз-ооназ.

— Вярно, че не проверих — призна Трр’т-рокик. — Механизмът беше метален…

— Иди и провери още сега — нареди Нзз-ооназ. — И докато си там, виж също така дали тези хора-завоеватели не са въоръжени.

— Подчинявам се — произнесе машинално Трр’т-рокик и се премести мигновено в помещението. Единият от тримата хора-завоеватели все още седеше на кушетката, а вторият продължаваше да работи над ключалката. Третият обаче крачеше покрай отсрещната стена и опипваше пукнатината, която я пресичаше от единия до другия край. Трр’т-рокик направи проверките, които му бе заръчал Нзз-ооназ, и се премести обратно на кораба.

При Нзз-ооназ имаше друг старейшина, а още един тъкмо си тръгваше.

— Наредих войниците да бъдат в готовност — рече му Нзз-ооназ. — Какво откри?

— Вратата наистина е заключена — докладва Трр’т-рокик. — Хората-завоеватели не са въоръжени, поне така изглежда на пръв поглед, макар че двама от тях носят празни кобури, в които вероятно се поставят малки лични оръжия.

— Съвсем логично да са им ги взели, ако са мрачански пленници — промърмори замислено другият старейшина.

— Така беше и с Фелиан Кавана, когато го заловихме — беше въоръжен с малко ръчнопреносимо оръжие.

— Фелиан Кавана? — повтори Трр’т-рокик. Това име пробуждаше спомени.

— Да не си чул нещо за него? — попита Нзз-ооназ.

— Не зная дали е важно — заговори бавно Трр’т-рокик, но чух един от хората-завоеватели да нарича другия с името „Кавана“. Възможно ли е да е роднина на Фелиан Кавана?

— Напълно възможно — рече Нзз-ооназ и се намръщи.

— Кавана трябва да е фамилното име, а те често ги използват, когато разговарят помежду си. — Той махна на другия старейшина. — Отвори линия към Трр-гилаг на Доркас. Може би той ще знае нещо повече за семейството на Фелиан Кавана.

— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна.

— Не исках да ви причинявам толкова много неприятности — обърна се Трр’т-рокик към Нзз-ооназ.

— Това не са неприятности. Поне засега. Всъщност дори съм любопитен да разбера какво ще излезе от тази история.

Трр’т-рокик направи кисела гримаса.

— Сигурно е излишно да пояснявам, че нямам никакво намерение да влияя на дипломатическата работа, заради която сте тук. Възможно е да има напълно достоверно и невинно обяснение относно това защо мрачанците не са ви съобщили за присъствието на хората-завоеватели.

— Повярвай ми, Трр’т-рокик — отвърна навъсено Нзз-ооназ, — повечето от нас продължават да се отнасят с недоверие към мрачанците.

Старейшината се появи отново.

— Съжалявам, изследовател Нзз-ооназ, но комуникациите с базата ни в Доркас са временно преустановени. Оставени са само няколко линии, през които действат избрани старейшини.

— Какви са тези избрани старейшини? — учуди се Нзз-ооназ. — Кой е наредил това?

— Не зная — рече старейшината. — Но забелязах, че и двамата от споменатите старейшини са с имена от клана Дхаа’рр. Единият ми намекна, че заповедта произхождала лично от говорителя на Дхаа’рр.

Трр’т-рокик и Нзз-ооназ се спогледаха.

— Това хич не ми харесва, Трр’т-рокик — тихо каза младият изследовател. — Ама хич.

— Може би няма да е зле да го обсъдите с Върховния вожд — подметна Трр’т-рокик. Мъчеше се да надмогне собственото си безпокойство.

— Може би — повтори Нзз-ооназ. — Проблемът е, че всички директни връзки с Върховния също са под наблюдението на старейшините от клана Дхаа’рр.

— Извинявам се, че се намесвам, изследовател Нзз-ооназ — обади се другият старейшина. — Всички мои свързочници са бивши войници и изпълняват съвестно настоящите си задължения. Те не биха позволили намесата на междукланова политика.

— Уверен съм, че това би било самата истина при нормални обстоятелства — рече Нзз-ооназ. — Но започвам да се питам дали сегашните обстоятелства са нормални. Можете ли да ни дадете гаранции, че нито един от старейшините от клана Дхаа’рр няма да предаде съдържанието на нашия разговор на говорителя Цвв-панав? Особено ако той е бил темата на този разговор.

Старейшината млясна с език.

— Не — призна той. — Не мога да го гарантирам със сигурност.

— Почакайте малко — сети се нещо Нзз-ооназ. — Трр’т-рокик, къде е твоят фссс?

— Имате предвид резена ли? — попита предпазливо Трр’т-рокик.

— Не, твоят главен фссс. Дали не е някъде в близост до Града на единството?

— Не точно — рече Трр’т-рокик. — Всъщност е в родовата гробница близо до Скалистата долина.

— Това може да свърши работа. — Нзз-ооназ поклати доволно език. — Само на няколко тентарка полет. Имаш ли там някого, на когото да можеш да се довериш?

— Имам — рече Трр’т-рокик. — Трр-тулкож. Той беше главен хранител на гробницата и е близък приятел на Трр-гилаг. Готов съм да му поверя и честта си.

Нзз-ооназ отново млясна с език.

— Налага се да рискуваме. Иди и му кажи да се премести някъде, където да не може да бъде подслушван. А после се върни, за да мога да разговарям с него. Работил ли си досега като свързочник?

— Не съм — призна Трр’т-рокик.

— Бързо ще му хванеш цаката. Действай.

 

 

— Всичко е съвсем просто — говореше с тих и любезен глас единият от двамата зхиррзхианци. — Имаме разрешение от Седалището на Върховния да издирваме тук всякакви доказателства за престъпна дейност. И според тези указания ние сме тези, които командват на Доркас. Можете да ни сътрудничите или да се присъедините към командир Трр-мезаз, който е затворен в транспортния кораб на хората-завоеватели.

— Който те бяха така добри да ни предоставят — допълни вторият, докато оглеждаше дебелия металически сейф, където само преди един тентарк бе скрит резенът на Прр’т-зевисти. — Солиден метален кораб, в който да го изолираме от останалите старейшини.

— Никъде в заповедта ви не е указано, че имате право да го затваряте — възрази Трр-гилаг, като се опитваше да запази спокойствие.

— В заповедта се казва, че трябва да си вършим задълженията и ние го правим — тросна се по-високият зхиррзхианец. — След като стана ясно, че командир Трр-мезаз възнамерява да възпрепятства изпълнението на служебните ни задължения, ние се постарахме да го отстраним, докато не открием онова, което търсим.

Не „ако“, а „докато“ го открият. Значи знаеха за резена.

— Но това е много опасно — продължи да се съпротивлява Трр-гилаг. — Там той е изолиран и от своя фссс-орган. Ако хората-завоеватели подхванат атака, той ще загине.

— Даваме си сметка, че е опасно — съгласи се зхиррзхианецът. — Да се надяваме, че ще открием бързо онова, което търсим.

Появи се един старейшина и докладва:

— Приключихме с претърсването на транспортьора, но не открихме нищо необичайно. — Той погледна към Трр-гилаг.

— Както и очаквах — каза по-високият зхиррзхианец.

— Нека старейшините претършуват и земята под мястото, където е летял транспортьорът при приближаването си към нас. Може да намерят някой захвърлен предмет.

Старейшината се намръщи — очевидно в израз на крайна обида, заради предположението, че някой би могъл да се отнася толкова непочтително с един фссс-резен.

— Подчинявам се — изръмжа той и изчезна.

— А може би си губим времето? — подметна вторият зхиррзхианец, втренчил поглед в Трр-гилаг. — Може би го е скрил някъде извън обсега на старейшините?

— Като например в крепостта на хората-завоеватели? — добави първият. — Затова ли ходи дотам?

— Отидох там, тъй като новият пленник се нуждае от лечител — отвърна Трр-гилаг, като се мъчеше да запази поне привидна самоувереност. Двамата постепенно се приближаваха към истината. — Той има нужда от лечение, а на мен ми трябва жив, за да мога да приключа с изследванията си. Вече претърсихте тяхната лечителка, не може ли да я пуснете при него?

Високият зхиррзхианец сви рамене и каза:

— Не виждам защо не. Свързочник?

— Ще се наложи да ида лично при нея — обясни Трр-гилаг в мига, когато се появи един старейшина. — Тя се нуждае от преводач.

Двамата зхиррзхианци се спогледаха и по-ниският повдигна рамене.

— Не виждам защо не — повтори по-високият. — Двамата пленници все още са заедно. Можеш да отведеш лечителката при тях.

Когато Трр-гилаг и Мелинда влязоха, Фелиан Кавана спеше — издаваше неприятни звуци.

— Радвам се да ви видя, докторе — посрещна я сержант Яновиц, докато Мелинда разопаковаше апаратурата. — Дадох му един кубик глевоморфин от неговата аптечка, но не го понесе никак добре.

— Виждам — съгласи се лаконично Мелинда. — Но мисля, че ще мога да му помогна.

Трр-гилаг се огледа нехайно. Високо под тавана, над двамата човеци, бе увиснал един старейшина, и не сваляше очи от тях. Когато отново сведе очи към Мелинда, тя също го гледаше и той бавно завъртя глава настрани в жеста, който при хората означаваше отрицание. Тя кимна леко, че го е разбрала, и се върна към работата си.

За момента Прр’т-зевисти и неговият фссс-резен щяха да останат скрити в кутията.

 

 

— Върховни вожде?

Върховният се сепна от дрямка и положеното в скута му записващо устройство падна на пода. Последното, което помнеше, бе, че се беше излегнал на кушетката, за да прегледа военната сводка…

— Да, какво има? — попита той и погледна с размътени очи увисналия над него старейшина.

Беше Дванайсети и бледото му лице бе насечено от необичайни за него мрачни линии.

— Току-що отвориха линия към вас по искане на хранителя в кее’ррския град край Скалистата долина. Мисля, че трябва да разговаряте с него.

— Сега ли? — попита Върховният и си погледна часовника. — Какво толкова важно има, че настоява да разговаря с мен лично?

— Не зная — отвърна Дванайсети. — Отказа да ни съобщи за какво става въпрос, но разполага с един от личните опознавателни кодове, който уредихте на изследователя Нзз-ооназ.

Върховният се намръщи. Защо Нзз-ооназ не го търсеше чрез старейшините, пратени да осигуряват свръзката на мисията? Или може би просто някой от старейшините се бе изпуснал за кода?

— Е, добре — въздъхна той. — Май наистина ще трябва да поговоря с него. Отвори линията.

Дванайсети кимна и изчезна. Върховният взе записващото устройство и провери докъде е стигнал с преглеждането на сводките. Малко по-късно Дванайсети се появи отново.

— „Приветствам те, Върховни вожде — цитира той, — и се извинявам, задето ти нарушавам покоя в този неудобен час. Казвам се хранител Трр-тулкож, Кее’рр. Изследовател Нзз-ооназ ме помоли да ти предам едно съобщение. Опознавателният код, който ми даде, е Мистранд над кулий“.

Върховният неволно се надигна. Това не беше просто един от опознавателните кодове, които бе раздал. Това бе сигнал за потенциално сериозни неприятности със завършека на мисията.

— Разбрано — кимна той. — Слушам те.

Дванайсети изчезна и се появи след няколко удара.

— „Изследовател Нзз-ооназ иска да се срещнеш с мен колкото се може по-скоро“.

— Защо?

— „Не желае да го обяснява през отворена линия. Но ме увери, че е много важно“.

Върховният се намръщи.

— Ти какво смяташ? — обърна се той към Дванайсети.

— Не зная какво да мисля — отвърна другият искрено. — Накарах да проверят два пъти списъка на старейшините от „Затворена уста“, но нито един от тях не е свързан с някой от храмовете близо до Скалистата долина.

— А как стои въпросът с „Верен слуга“? — попита Върховният. — На него е настанен доста голям контингент старейшини.

— Също е проверен — отвърна Дванайсети. — И там няма нито един от територията на Кее’рр. Това трябва да е някакъв номер.

— Я да видим тогава. Предай следното: сам ли трябва да дойда на срещата?

— Чудесна идея — одобри Дванайсети и изчезна. Върховният се наведе над записващото устройство и изтегли двата списъка на старейшини, за които вече бе попитал. Дванайсети беше прав: нямаше нито един старейшина от този район. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе намислил Нзз-ооназ?

Този път се наложи да чака малко по-дълго, сякаш хранителят обсъждаше въпроса с някой друг. Най-сетне се появи отново.

— „Нзз-ооназ настоява да не идвате сам — цитира той. — Дори препоръчва да вземете със себе си войници, на които имате доверие“.

— Интересно. — Върховният се замисли.

— Така е — съгласи се Дванайсети. — Ако това е клопка, поне се опитват да не я направят твърде очевидна.

Изникна още един старейшина — този път Четиринайсети.

— Направих независимо проучване на линията, Върховни вожде — докладва той. — Първоначалната й точка действително е в едно кее’ррско селце при Скалистата долина.

— Имате ли представа чрез кой старейшина той се свързва с Нзз-ооназ?

— Още не — отвърна Четиринайсети. — Но и това се проверява в момента.

Върховният кимна и махна на Дванайсети.

— Добре, ще дойда веднага щом мога — издиктува той. — Къде ще се срещнем?

Дванайсети изчезна. В стаята вече се бяха събрали шестима върховни старейшини, забеляза Върховният, докато кръстосваше напред-назад замислен. Той се наведе над записващото устройство и поиска въздушна снимка на Скалистата долина.

Не се наложи да чака дълго.

— „Препоръчвам една група от хълмове в източния край на долината на река Амт’бри, приблизително на двайсет хилядоразкрача от Скалистата долина — цитира Дванайсети. — Там има достатъчно място да се приземи транспортен кораб, и е уединено, точно както иска Нзз-ооназ“.

— Тук — посочи Четвърти, снижил се до рамото на Върховния. — Наистина изглежда доста изолирано.

— И не е в гора — добави Двайсет и първи. — Което означава, че ще е по-трудно да се организира засада.

— Хм — изсумтя Върховният, докато изучаваше снимките. Наистина мястото изглеждаше съвсем подходящо.

Но нямаше ли да е така, ако беше клопка?

— Ще бъда там след два тентарка — каза той. — Сам ли ще дойдеш?

— „Така мисля — донесе отговора Дванайсети. — Ако не съм, смятайте, че нещо не е наред“.

— Разбрано — отвърна Върховният. — Кажи на изследовател Нзз-ооназ, че очаквам да се свърже с мен лично. — Той махна на Дванайсети. — След като предадеш това, затвори линията. Двайсет и първи, предупреди командир Оклан-барджак да приготви пет транспортьора и десетима сигурни войници. Потегляме веднага, щом са готови.

Двамата старейшини изчезнаха.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, синко — произнесе тихо Двайсет и първи.

— Зная — отвърна решително Върховният и извади от бюрото приготвената за пътуване раница, която винаги държеше там. — Нзз-ооназ отдавна е спечелил доверието ми. Освен това си осигурих и охрана.

— Да, но самият Нзз-ооназ може да е бил подведен — припомни му Двайсет и първи. — И ако зад тази работа стои говорителят на Дхаа’рр, целта му може да не е някоя неочаквана атака, а да те примамят да напуснеш Града на единството за няколко тентарка.

— Не зная какво би спечелил той от това — отвърна Върховният. — През цялото време ще имам постоянна връзка със Седалището и Военното командване.

— Може въобще да не става въпрос за теб, а за това тук — рече Четвърти и посочи с език чекмеджето с кутията, която говорителят Цвв-панав почти бе захвърлил в лицето му неотдавна. Кутията, в която се съдържаше фссс-органът на Прр’т-зевисти.

Цвв-панав вероятно вече се бе върнал на Дхаранв, но разбира се, това не означаваше нищо. Ако беше някакъв предварително подготвен план, агентите му вероятно вече бяха заели места в комплекса на Седалището.

— Прав си — съгласи се той, отключи чекмеджето и извади кутията. — Но мисля, че мога да се погрижа за това.

— Как? — попита Седемнадесети. — Къде би могъл да я скриеш на по-сигурно място от това?

— На място, където ако бъде открадната, поне хиляда старейшини ще бъдат свидетели — отвърна Върховният и пъхна кутията в един празен джоб на раницата.

— А също и на евентуалната атака срещу Върховния вожд — сети се Четвърти и кимна одобрително. — Чудесно.

— Е, поне не изглежда неразумно. — Седемнадесети бе по-скептичен в преценката си. — Един хитро скроен план пак може да успее.

— Какъв план? — изсумтя Четвърти. — Върховният ще бъде охраняван от най-добрите войници…

— Каквото има да става, скоро ще разберем — прекъсна ги Върховният и размърда нетърпеливо език. Никога, обеща си той, ама никога, никога, никога нямаше да си позволи да подхвърля подобни разколебаващи предположения на следващия Върховен, когато той самият бъдеше въздигнат в старейшинство. — Седемнадесети, иди и кажи на командир Оклан-барджак, че съм тръгнал към транспортния хангар.

Когато излезе в коридора, войниците вече го очакваха. Закрачиха след него. Изведнъж му хрумна, че може би и другите бивши Върховни са си давали подобно обещание.

 

 

По дългия ред монитори преминаха трепкащи светлинки, сочещи, че корабът е излязъл от скоков режим.

— Отново в свободен полет… — обяви Куин и гласът му прозвуча приглушено в нулевата гравитация. Беше пъхнал глава в шлемофона, управляващ прибрания в хангара корвин.

— Хайде, действай — подметна нетърпеливо Дашка в интеркома. — Да видим дали са пристигнали.

— Разбрано — долетя отговорът на Чо Минг.

— Изправи малко — нареди Куин.

— Извинявай. — Арик повдигна с още няколко сантиметра единия край на диагностичния монитор, за да може Куин да вижда по-добре, когато поглеждаше през рамо. Бяха направили поне десетина скока, откакто напуснаха „Трафалгар“, като се прехвърляха в нормалния космос само колкото да проследят посоката, в която отстъпваше флотът на зхиррзхианците. Великолепно замислена и организирана стратегия на преследване, вероятно взета право от наръчника на Севкоордското военно разузнаване.

Само че Арик започваше да се чуди дали този път техниката няма да се обърне срещу тях. Всеки път, когато излизаха в нормалния космос, а зхиррзхианците пропускаха да го направят, те печелеха по няколко минути преднина. Част от бойните им кораби вече се бяха преместили в самия край на екранчето на килватерно-следовия детектор, с който работеше Чо Минг, а други три или четири вече се намираха извън неговия обхват.

— Аха — възкликна Чо Минг. — Ето ги, все още са пред нас.

— Видях ги — изръмжа Дашка. Може би и той вече си задаваше въпроса дали идеята е толкова добра. — Някой друг да има там?

— Този път има — потвърди Чо Минг. — Приближава се откъм Мра-миг.

— Мрачанци?

— Почакай — отвърна Чо Минг. — Идентификацията е доста странна — дай ми малко време да я разуча.

Куин бавно се облегна назад. В командната зала се възцари напрегната тишина.

— Готово — заговори Чо Минг. — Група мрачански транспортни кораби в разпръсната формация. Около десет тежкотоварни танкера от клас „Хренн“.

— Курсът им пресича ли този на зхиррзхианците? — попита Дашка.

— Не. Векторът преминава зад очакваното местоположение на зхиррзхианците при максималното им сближаване.

— А нашият? — попита Куин.

— На пръв поглед не изглежда така. Макар че ако продължаваме да… я!

— Какво? — попита Дашка.

— Току-що преминаха в скок — обясни Чо Минг. — Някъде на четири светлинни години пред нас.

— Точно пред нас ли?

— Не — рече Чо Минг. — На около трийсет градуса встрани от нашия вектор.

— Може би нямат нищо общо нито с нас, нито със зхиррзхианците — промърмори Дашка. — Там някъде има слънчева система. Може да са миньорски кораби.

— Възможно е — съгласи се Чо Минг. — Един момент, току-що се появи още една група. Този път са два танкера и се насочват в същата посока, в която и предишната група.

— Мда, май наистина са миньорски кораби — въздъхна Дашка. — Добре, да се върнем към нашите приятелчета. Зхиррзхианците поддържат ли първоначалния курс?

— Почти. Изместили са го с няколко градуса, но… проклет да съм.

— Какво има? — попита Дашка.

— Това вече сигурно ще ти хареса, Дашка — отвърна напрегнато Чо Минг. — От Формби тръгнахме след десет зхиррзхиански кораба, нали?

— Точно така. Плюс още един, който вече бе потеглил преди тях.

— Правилно. Е, та от тези десет в момента засичам само седем. През трийсет и двете минути от последния уловен килватерен сигнал три от тях са излезли от скоков режим.

— Така ли? — изсумтя Дашка. — Куин, защо не дойдеш тук?

Докато Куин и Арик се преместят на мостика, Чо Минг вече бе приключил с предварителния анализ.

— И така — почна той, като придвижваше светлинен показалец по един от мониторите, — нека ви кажа какво предполагам аз. Веднага след последния ни скок три от зхиррзхианските кораби са напуснали групата и са се насочили по този вектор, използвайки за прикритие кометното хало в тази система. Останалите са продължили напред. Надявали са се, че няма да забележим бегълците.

— А мрачанските кораби са нещо като снабдителна линия? — предположи Куин.

— Или ще им помагат за ремонта — допълни Дашка. — След срещата с „Трафалгар“ и йикроманците голяма част от оръдията им бяха разрушени. Куин, след колко време ще е готов за действие корвинът?

— Ще са ми нужни поне два часа — отвърна Куин.

— По дяволите! — Дашка се намръщи.

— Защо? — поинтересува се Арик.

— Защото ми се щеше да се разделим — изсумтя Дашка. — Разполагаме с две цели и само един кораб, който да ги следва. Значи ще трябва да хвърляме ези-тура.

— Ако ще следваме главния флот, се налага да скочим незабавно — предупреди го Чо Минг. — В противен случай ще ги изгубим.

— Зная — отвърна Дашка. — Остави ме да помисля.

Той мълча около минута, зареял поглед към екрана.

После изведнъж се размърда и посегна към контролното табло.

— Добре, решението е взето — заяви, докато въвеждаше промените в курса. — Най-добрият начин да разберем какво са намислили едните и другите е като проследим ранените вълци.

Чу се приглушен тътнеж, придружен от илюзията за навлизане в тунел, и те преминаха в скоков режим.

— И така — рече Дашка. — Около час и двайсет минути до пристигането ни в точката на предполагаемата среща. Вие двамата слизайте долу и се постарайте да приготвите корвина за полет. Чо Минг, най-добре иди да им помогнеш.

— Искам първо да попитам нещо — обади се Арик. — По какъв начин зхиррзхианците са знаели кога ще влизаме и излизаме от скок, за да подготвят тази маневра?

Дашка сви рамене.

— Ами то е очевидно. Мрачанците имат килватерни детектори, а зхиррзхианците разполагат със средство за мигновена връзка.

— С други думи, искаш да кажеш, че при мрачанците в тази система има и зхиррзхиански кораб.

— Или пък зхиррзхианците са им предоставили своето средство за връзка — допълни Чо Минг. — Добре де — накъде биеш?

— Вече разбрах — обади се Арик. — Първо: това е достатъчно доказателство, че мрачанците колаборират със зхиррзхианците. Спокойно можем да се връщаме и да надуем свирката.

Дашка поклати глава.

— Може да е случайна среща. Все още не разполагаме със сигурни доказателства.

— Дори при военно положение?

— Дори тогава.

Арик се намръщи.

— Хубаво де, остана второто. Ако мрачанците и зхиррзхианците си сътрудничат, значи ще действат срещу нас. Видели са ни, че сме тук, и вероятно вече са готови да ни посрещнат.

— Само че няма да знаят кога точно ще излезем от скок, за да ни подготвят засада — посочи Чо Минг.

— Не бъди толкова сигурен — възрази Арик. — Когато двамата с Куин търсихме Фелиан, зхиррзхианците ни бяха подготвили няколко неприятни изненади.

— Кавана, ние сме от Севкоордското разузнаване — припомни му Дашка. — Свикнали сме да си пъхаме главите в лъвската паст.

— И моята работа е такава — допълни спокойно Куин. — Съжалявам, господин Кавана, но в случая ще се съглася с тях.

Арик въздъхна. Ако преживееше всичко това, никога повече нямаше да напуска уютния си кабинет в „Кавтроник“.

— И, Маестро, когато летим, не съм Кавана — припомни той на Куин. — Позивните ми са Ел Дорадо, ако си забравил. Хайде, ела да подготвим корвина.

 

 

— Мрачанският транспортен кораб се е срещнал с пет бойни кораба на уговореното място — докладва един старейшина. — Вече е установил снабдителна линия с два от корабите. Ще бъде готов с останалите три до два тентарка.

Цвв-панав кимна и си отбеляза нещо в записващото устройство.

— А останалите?

— „Изпълнителен“ е близо до мястото на втората среща — намеси се друг старейшина от групата, като се премести по-напред. — Корабният командир не знаеше дали мрачанците се приближават към тях.

— Всъщност вече са наблизо — потвърди трети старейшина. — „Дхаа’ррски разрушител“ е на позиция и се е скачил с определения му мрачански транспортен кораб.

— Чудесно — каза Цвв-панав и въведе още една бележка. Преди много цикли си бе позволил да обвинява своите предци, задето бяха преместили родината на Дхаа’рр далеч от Оакканв и действащия център на зхиррзхианското могъщество. Сега най-после разбираше мъдростта на това решение. Само на Дхаранв, заобиколен от дхаа’ррски старейшини, можеше да проведе такъв строго доверителен разговор, без да се притеснява от изтичане на информация.

Един по един старейшините се свързаха и с останалите бойни кораби.

— А какво става с корабите от атаката на Формби? — попита Цвв-панав.

— И трите достигнаха безпрепятствено точка на среща номер три — съобщи един старейшина. — Заедно с тях там са пристигнали две групи транспортни кораби, третата още е на път.

— Разбрах. — Цвв-панав въведе последната записка. Среща номер три бе уговорена в последния момент, тъй че бе напълно оправдано мрачанците да закъснеят.

— Но има едно възможно усложнение — продължи старейшината. — Мрачанците са засекли кораб на хората-завоеватели, който е проследил флотата от Формби.

Зениците за дневна светлина на Цвв-панав се свиха.

— Какъв кораб по-точно?

— Твърдят, че не е боец кораб, а малък товарен съд.

— И той е проследил нашите бойни кораби? — изсумтя Цвв-панав. — Малко ме съмнява. Може да е малък, но със сигурност е предназначен за водене на бойни действия.

— Корабният командир е на същото мнение — отвърна старейшината. — Мрачанците смятат, че осем товарни кораба ще са достатъчни, за да изтеглят „Неуморен“, и двамата корабни командири са решили другите два бойни кораба да извършат маневра, чрез която да внушат на хората-завоеватели, че става въпрос за някоя миньорска или транспортна операция.

— Разумен план — одобри Цвв-панав. — Иди да провериш дали е свършил работа.

— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна.

Цвв-панав втренчи поглед в записващото устройство.

Нека хората-завоеватели да преследват останалите бойни кораби от Формби чак до Оакканв, щом им се е приискало. Но той не желаеше да се навъртат около неговите щурмови сили. И най-вече да са в близост до бойните кораби в място на среща номер пет. Беше положил значителни усилия да скрие от Върховния командир Прм-жевев намеренията си относно предназначението на тези кораби — нямаше никакъв интерес то да става достояние на хората-завоеватели.

Старейшината се върна.

— Съжалявам, Цвв-панав. Мрачанците казаха, че корабът на хората-завоеватели е променил курса си към място на среща номер пет.

Цвв-панав едва се сдържа да не изругае.

— Поне знаят ли кога ще пристигне там?

— До един тентарк — отвърна старейшината. — Малко по-дълго, ако напускат тунелната линия, за да използват детекторите си.

Почти вълшебният метод за засичане на кораби в междузвездното пространство. До няколко завъртания се надяваше да изтръгне този метод от мрачанците.

— В такъв случай решението се налага от само себе си — заяви Цвв-панав. — Работата трябва да бъде приключена преди пристигането на кораба на хората-завоеватели.

— За по-малко от един тентарк? — облещи се в него старейшината. — Но…

— Не желая да чувам възражения — прекъсна го Цвв-панав. — Нито пък извинения. Ние сме Дхаа’рр и можем.

— Разбрах, говорителю Цвв-панав — сведе глава старейшината.

После изчезна.

— А ако не успеят? — попита притихнало друг старейшина.

Цвв-панав втренчи поглед в него. Беше много възрастен старейшина, вероятно е бил воин още по времето на Третата война на старейшините преди петстотин цикъла. Войната, с която бе започнало подкопаването на дхаа’ррския суверенитет, предателството спрямо идеалистите от ембрионичното Седалище на Върховния вожд.

— Те ще се справят — отвърна той. — Защото знаят, че с победата над хората-завоеватели ще върнат старата слава и мощ на клана Дхаа’рр.

— Може би — помръдна с език старейшината. — Ще видим.