Тимъти Зан
Войната на завоевателите (24)

24.

Човешкият-завоевател-пленник Сржънт-яновиц се изправи и завъртя глава настрани.

— Какво можеш да ми кажеш? — попита го Трр-мезаз.

Оптроничният преводач на рамото му произнесе думите на езика на пленника и той отвърна:

— Левият крак със сигурност е счупен. В безсъзнание ли беше, когато го открихте?

— Казаха ми, че е бил в съзнание, но докато са го пренасяли към транспортьора, е изпаднал в несвяст. Можеш ли да го излекуваш?

Сржънт-яновиц погледна ранения човек-завоевател и каза:

— Аз не съм лечител.

— Мм. — Трр-мезаз премести поглед към Трр-гилаг. — Какво мислиш? Да го предоставим на нашите лечители или да поискаме от командира на хората-завоеватели да ни прати техен?

Трр-гилаг не го гледаше — бе втренчил поглед в лицето на чуждоземеца.

— Трр-гилаг? — подкани го Трр-мезаз и го шляпна с опашка по рамото. — Смяташ ли да се присъединиш към разговора?

— Съжалявам — рече Трр-гилаг, но не извърна глава. — Малко съм… може и да греша, Трр-мезаз, но мисля, че това е Фелиан Кавана.

Сржънт-яновиц рязко се обърна към тях.

— Фелиан Кавана ли?

— Да — отвърна Трр-мезаз. — Познавате ли го?

Сржънт-яновиц сякаш се поколеба за миг.

— Познавам един от членовете на семейството му — дойде преводът. — Сестра му.

Трр-гилаг погледна Трр-мезаз.

— Нужен ми е здрав, Трр-мезаз. Искам да се свържа с командира на хората-завоеватели и да го помоля да ни прати лечител.

Трр-мезаз го изгледа намръщено.

— И защо този неочакван интерес?

Трр-гилаг посочи с език ранения човек-завоевател.

— Когато бяхме на Базов свят дванайсет, той имаше възможност да ме въздигне в старейшинство. Но не го направи. Искам да разбера защо.

— Може да е опасно — предупреди го Трр-мезаз. Но още докато отговаряше, си помисли, че това е идеалната възможност, която търсеха, за да отнесат незабелязано новия резен на Прр’т-зевисти в обсега на крепостта на хората-завоеватели.

— Готов съм да поема този риск — заяви Трр-гилаг. По начина, по който премигна, Трр-мезаз се досети, че говори всичко това по-скоро заради присъстващите старейшини.

— Все още идеята не ми се нрави — рече с престорена неохота Трр-мезаз. — Но сигурно си прав. Ей, ти — Сржънт-яновиц — твоят командир дали ще се съгласи да прати лечител тук?

Сржънт-яновиц кимна.

— Да. Особено ако му кажете за кого.

Трр-мезаз погледна въпросително Трр-гилаг, но брат му размърда отрицателно език. Може би този Фелиан Кавана бе член на някой важен родов клан. Това би обяснило усилията, положени, за да го спасят от Базов свят 12.

Нищо чудно това да се повтореше и сега. Ситуация, в която Трр-мезаз би предпочел да не изпада, като се имаше предвид състоянието на наземните му отбранителни сили. Но все някога трябваше да разреже този възел.

— Ще наредя да приготвят един транспортен кораб — заяви той. — А междувременно, Сржънт-яновиц, погрижете се, доколкото е по силите ви, за него.

 

 

Превърнатата в склад пещера изглеждаше празна, но Мелинда реши за всеки случай да надникне вътре, преди да продължи към залата за електронна обработка. Стисна дръжката на масивната метална врата и я дръпна.

— Прр’т-зевисти? — извика, докато затваряше вратата. — Спите ли?

Почти веднага пред нея изникна призрачна фигура и Мелинда подскочи уплашено. Така и не можеше да свикне с това.

— Аз не спя, Доктор-Каван-а — каза старейшината с тъничкия си приглушен глас.

— Разбира се — рече Мелинда. — Съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате — увери я старейшината. — Какво ви каза вашият командир?

— Не ме е пращал той. Всъщност аз дори не трябваше да съм тук.

Прр’т-зевисти я погледна намръщено.

— Но защо рискувате да бъдете обявена в неподчинение към вашия командир?

— Защото ви вярвам, когато твърдите, че не сте шпионин — отвърна Мелинда. — Проблемът е да убедите в това полковник Халоуей. Дойдох тук с надеждата да намерим решение на това.

— Но аз нямам никакво решение. Той защо не иска да ми вярва?

— Не зная — въздъхна Мелинда. — Може би и той се бои. В края на краищата той носи отговорност за живота на всички тези хора, както на войниците, така и на цивилните. Това е тежко бреме и той го приема твърде сериозно.

— Но не и вие, така ли?

Мелинда сви рамене.

— Аз съм лечител и по тази причина също често нося отговорност за живота на други хора. Но моята отговорност не е като тази на полковник Халоуей. — Тя се усмихна тъжно. — Освен това аз произхождам от семейство, в което са свикнали да приемат добре пресметнатия риск.

В продължение на една минута Прр’т-зевисти сякаш обмисляше внимателно думите й. Или може би търсеше най-подходящите изрази на чуждия език.

— И какво означава това, Доктор-Каван-а? — попита той накрая. — Да не сте дошли тук, за да ме освободите?

Мелинда си пое въздух с пълни гърди. Всъщност точно това бе първоначалната й мисъл. Но сега, загледана в прозрачното чуждоземно лице, тя почувства как в нея се надигат старите съмнения. Беше готова да заложи своя живот, но имаше ли право да взема подобно решение и за останалите, пред лицето на зхиррзхианската заплаха? Ако Прр’т-зевисти лъжеше — и ако докладът му пред зхиррзхианския командир доведеше до унищожаването на техния лагер, — тогава тя щеше да е пряко отговорна за смъртта на хиляди невинни.

Но ако не лъжеше — ако войната наистина бе предизвикана от случайност и недоразумение, — тогава с бездействието си тя обричаше всичките си сънародници на една война, от която никой не се нуждаеше. Не само на тази планета, но и на всички светове от Общността.

Погледнато по този начин, имаше само едно нещо, което можеше да предприеме.

— Да — рече тя на Прр’т-зевисти, докато пресичаше стаята към рафта, където бе положен неговият фссс-орган. Погледна го за един кратък миг, после, след като отново си пое дъх, се пресегна и…

В този момент вратата зад нея изскърца и се отвори.

Тя се извърна, цялата изчервена, както когато беше малка и майка й я бе улавяла да краде храна за уличните кучета. На прага стоеше Халоуей и я наблюдаваше с неразгадаемо изражение.

— Доктор Кавана — каза той, пристъпи вътре и побутна вратата, без да я затваря. — Предположих, че ще ви открия тук, макар че ви казах да стоите настрани от това място.

— Да, така е — кимна Мелинда, засрамена, че не е оправдала оказаното й доверие.

— Ясно. При обикновени обстоятелства това щеше да ви донесе страшно големи неприятности. Но сега нямаме време да се занимаваме с тези неща. Близо до Пост номер девет се е приземил зхиррзхиански въздушен кораб. Искат да ги придружи наш лечител, който да се погрижи за военнопленник.

— Военнопленник? — Мелинда зяпна. — Откъде?

— От един космически кораб, който е паднал недалеч от нас преди няколко часа. И до който не успяхме да стигнем навреме.

— Съжалявам — промълви Мелинда. Не знаеше какво друго да каже.

— Ще съжалявате още повече — заяви Халоуей, — след като узнаете кой е затворникът. Зхиррзхианците твърдят, че е брат ви Фелиан.

— Фелиан? — възкликна тя. — Но как…

— Не зная нито как, нито защо — прекъсна я Халоуей. — Зная само, че си е счупил крака и че зхиррзхианците предлагат да откарат при него наш лечител.

— Ах! — Мелинда се отърси от първоначалното си вцепенение. — Ще ида да си взема чантата.

Халоуей я улови за ръката тъкмо когато минаваше покрай него.

— Преди да тръгнете, искам да се уверя, че си давате сметка за едно нещо. Ако това беше чисто хуманитарен жест, те можеха просто да докарат брат ви тук за лечение. Фактът, че възнамеряват да ви откарат, ме навежда на мисълта, че са решили да си осигурят още един заложник.

— Давам си сметка — каза Мелинда и понечи да се освободи.

Той не я пусна.

— Позволете да се усъмня — рече навъсено. — Това, че брат ви е успял да се приземи така ненадейно на планетата, показва, че отбраната им не е чак толкова непробиваема. А може би въобще я няма. И в двата случая, струва ми се, шансовете ни са нараснали.

— Да не искате да кажете, че възнамерявате да ги нападнете? — Мелинда се ококори.

Халоуей погледна към Прр’т-зевисти, който ги наблюдаваше мълчаливо, и изръмжа:

— Искам да кажа, че е време да изпитаме силата им. Няма да изпадам в повече подробности, но мисля, че трябва да измъкнем час по-скоро всички цивилни оттук. Ако зхиррзхианците наистина са преместили корабите си другаде, трябва да използваме тази възможност незабавно.

— Но за това не е необходимо да нападате базата им, нали? — попита Мелинда.

Халоуей стисна устни.

— Ще ми се да беше така. Но ще се наложи. Няма съмнение, че наземната им база действа като локатор и целеуказател за техните блокадни сили. Затова трябва да бъде неутрализирана.

— Ясно — кимна Мелинда. — И няма значение, че цялата тази война е една голяма грешка?

— Това е работа на дипломатите — пак изръмжа Халоуей. — Измъкнем ли се от Доркас невредими, лично ще ги запозная с вашата теория. Но дотогава трябва да си върша работата.

— И всеки, попаднал под кръстосан огън, да се смята за жертва на войната?

— Нима искате от мен да рискувам живота на двайсет и пет хиляди души заради трима? Или по-скоро — заради двама. Не сте длъжна да отидете.

— Не ставайте смешен. Губим време, а не мога да тръгна без чантата.

Халоуей я пусна и заяви:

— Вече пратих да ви я донесат. Ще ви чакам при девети пост.

— Благодаря. — Тя прекрачи прага, но спря и се обърна. — Довиждане, Прр’т-зевисти. Ще гледам да се върна бързо.

Но бледият призрак не се виждаше никъде и думите й останаха без отговор. Тя се обърна и излезе от залата. Халоуей затвори вратата и я последва.

— Не можете ли поне да ми кажете кога смятате да нападнете? — попита го Мелинда, след като излязоха на открито.

— Ще ни чуете отдалече — увери я той. — Но по-добре да не споменавате за това на Яновиц и брат ви. Зхиррзхианците сигурно ще ви наблюдават и не бих искал да бъдат предупредени.

Той я отведе към близкия хълм, където, озарен от следобедните лъчи на слънцето, сияеше млечнобелият корпус на чуждоземния кораб. Зхиррзхиански въздушен транспортьор, заобиколен в полукръг от миротворци, чиито оберонски пушки бяха наведени заплашително. На няколко метра пред кораба един зхиррзхианец тъкмо изпразваше съдържанието на поясната си чантичка върху един от натъпканите със скални отломъци метални сандъци, подредени така, че да осигуряват известно прикритие на часовоите.

— Фуджи вече отнесе там чантата ви, заедно с известно количество припаси — рече й Халоуей и кимна към майор Такара, който наблюдаваше цялата операция. — Две от шишетата, на които пише, че са обезболяващи — ще ги познаете по фалшивите названия — всъщност съдържат експлозиви. Използвайте ги да разрушите стените на помещението, в което ви затворят. Яновиц знае как да борави с подобни неща.

— Разбирам. — Мелинда се намръщи. — Някакви други изненади?

— Да — рече Халоуей и за миг се поколеба. — Поставили сме монитор, който да следи жизнените ви показатели. В медицинската апаратура има скрит и високочестотен радиопредавател, настроен да излъчва „бял шум“.

— Да не сте се побъркали? — ахна тя. — За тях това е абсолютното оръжие. Ами ако ме хванат с него?

— Въобще няма да го открият — успокои я Халоуей. — Скрит е в метална кутия, в която старейшините им не могат да проникват.

— Много успокояващо — рече хладно Мелинда, едновременно засрамена и ядосана. Беше му разказала всичко, което знаеше за старейшините, с надеждата, че това ще помогне да спре войната. А ето че жестът на доверие от страна на Прр’т-зевисти сега се бе превърнал в оръжие.

Тя закрачи нагоре по склона. Халоуей не направи опит да я последва.

— Доктор-Каван-а?

Мелинда подскочи, сякаш докосната от нагорещено желязо, а след това — не без усилие на волята — си наложи да продължи нагоре. Наоколо не се виждаше никой, но това без съмнение бе гласът на Прр’т-зевисти.

Само дето Халоуей собственоръчно бе затворил тежката метална врата на залата, в която се намираше старейшината.

— Те са донесли друг резен — продължи шепотът. — Поставен е в кутия сред други неща. Кутията е метална — оттам не бих могъл да се върна при моя фссс. Можете ли да я преместите?

Мелинда прехапа език. Зхиррзхианецът бе привършил с изпразването на чантичката и се връщаше при кораба. Върху сандъка, почти пред нея, бяха струпани различни предмети, които миротворците, изглежда, дори не забелязваха. Нямаше да е особено трудно да вземе един от тях.

Само дето Прр’т-зевисти бе подслушал разговора й с Халоуей и сега знаеше за планираната атака срещу зхиррзхианската база. А нищо чудно да бе дочул и за старейшиноубиеца, който възнамеряваха да скрият в нея. Ако му помогнеше да се измъкне оттук и да се върне при другите зхиррзхианци…

— Няма да кажа какво съм чул, Доктор-Каван-а — произнесе Прр’т-зевисти. — Давам ви честната си дума.

— И защо няма да кажете? — попита Мелинда, като се стараеше да говори, без да мърда устни. — На карта е заложен животът на вашите сънародници.

— Не точно животът им — отвърна Прр’т-зевисти. — Най-много да бъдат въздигнати в старейшинство.

— И това не е чак толкова важно за вас?

— Напротив, много е важно. Но още по-важно е да се сложи скорошен край на войната.

Мелинда преглътна.

— Прр’т-зевисти, това би означавало да поставя живота си във вашите ръце. Разбирате ли ме?

— Дадох ви честната си дума, Доктор-Каван-а. Няма да кажа нито думичка за онова, което съм чул.

Решението бе взето. Преди петнадесет минути тя бе готова да рискува живота на всички жители на планинския лагер заради обещанието на един чуждоземен призрак. Какво пречеше да прибави към това и своя собствен живот?

— Добре — въздъхна тя. — Къде е този резен?

— В малката тръбичка отстрани — обясни Прр’т-зевисти и в гласа му се долови облекчение. — Виждате ли я?

— Да — отвърна Мелинда. Можеше спокойно да я скрие в шепата си. Сега бе моментът, помисли си тя насмешливо, да провери дали не е пропуснала кариерата на джебчия. Жалко, че Прр’т-зевисти не можеше да отвлече по някакъв начин вниманието на войниците. Да ги изплаши например…

И тогава — тъкмо когато посягаше към металната тръбичка — откъм кораба се разнесе стържещ звук и тя почувства полъх на горещ въздух. Войниците се надигнаха разтревожени, но транспортьорът се отдели само на няколко сантиметра от земята и после се спусна отново.

Няколко секунди, през които всички погледи бяха вперени в кораба. Прр’т-зевисти наистина бе успял да отвлече вниманието на войниците с помощта на пилота.

Още преди машината да се приземи тя вече държеше тръбичката в ръката си. Приближи се към очакващия я зхиррзхианец и произнесе:

— Приветствам ви. Аз съм Мелинда Кавана. Лечител.

— Приветствия, Мелинда Кавана — отвърна чуждоземецът на забележително добър английски. — Аз съм Трр-гилаг, Кее’рр. Ще ви отведа при брат ви.

— Благодаря ви — отвърна Мелинда и погледна през рамо към мястото, където стояха Халоуей и Такара.

Само след две минути, когато вече бяха във въздуха и се носеха към веригата ниски върхове на хоризонта, пред тях се появи призрачната фигура на Прр’т-зевисти. Двамата с Трр-гилаг разговаряха няколко минути на зхиррзхиански, след това Трр-гилаг се обърна към Мелинда.

— Вие не ме познавате, Мелинда Кавана — рече той, — но ние с брат ви се знаем отдавна. Аз бях говорителят на групата, която трябваше да го изследва след неговото залавяне.

Стомахът на Мелинда се сви.

— Да не му се сърдите, задето избяга?

— Ни най-малко. Това, което искам, е да разбера къде се корени човешката агресивност срещу зхиррзхианците.

— Ние не храним никаква агресивност спрямо вас — отвърна Мелинда. — Не и преди да нападнете „Ютландия“.

— Ние също не изпитвахме никаква агресивност към хората, преди „Ютландия“ да нападне нашите кораби — възрази Трр-гилаг. — Може би поне между нас двамата ще настъпи разбирателство.

— Може би — отвърна Мелинда. — Въпросът е как да настъпи между всички останали. Как да ги накараме да ни чуят.

— Не се безпокойте, Мелинда Кавана — успокои я Трр-гилаг. — Щом се върнем в лагера, ще отворим линия към Върховния вожд. Той е мъдър и благороден и ще ви изслуша.

— Надявам се — рече Мелинда и се намръщи. Тук нещо не беше наред. — Но не може ли да го направи Прр’т-зевисти? Смятах, че ще успее да се върне в своя фссс-орган веднага щом го изведа от металната стая?

Прр’т-зевисти промърмори нещо, обърна се и избледня така, че едва се забелязваше.

— Опитвал се е — обясни й Трр-гилаг. — Но изглежда, неговият фссс-орган е бил унищожен.

Мелинда погледна към Прр’т-зевисти.

— И какво ще стане сега с него? Ще умре ли?

— Не зная — призна Трр-гилаг. — Мисля, че ще продължи да живее, но ще бъде ограничен в съществуването си в непосредствена близост до новия резен.

— Както и на този в миротворческата база — допълни Мелинда. — Когато всичко свърши, Прр’т-зевисти, обещавам да ви го донеса.

Прр’т-зевисти се размърда и изображението му се проясни.

— Срамувам се от своята печал — рече той. — Доктор-Каван-а, заради мен рискувахте честта си. Сега съм жив и свободен. Каквото и повече да пожелая, ще бъде проява на егоизъм.

Наближаваха последната верига хълмове и в далечината се появи колонията. Мелинда се загледа натам. Забеляза склада, където бяха трупали припаси за спасителната операция на Фелиан — струваше й се невероятно, че оттогава са изминали само три седмици и половина. Последното съобщение, което бяха получили, преди миротворците да ги изоставят, гласеше, че Фелиан, Арик и останалите са се върнали безпрепятствено на Едо, където веднага били подложени на разпит.

Но ето че Фелиан отново бе тук и пак в зхиррзхиански ръце. Как, по дяволите, бе станало това?

Внезапно Трр-гилаг се наведе напред, докосна пилота по рамото, посочи с език към селището и произнесе нещо, което прозвуча развълнувано. Прр’т-зевисти застана в пространството между тях и около минута тримата разговаряха оживено.

— Какво има? — попита Мелинда.

— Не зная — отвърна Трр-гилаг и отново посочи с език. — Изглежда, са ни дошли гости. Този кораб там — това е гербът на говорителя на Дхаа’рр.

Мелинда се загледа в белия кораб, кацнал в средата на площадката.

— Това лошо ли е?

— Говорителят на Дхаа’рр не е сред приятелите на рода Трр. Съмнявам се, че ще остане доволен, когато узнае, че Прр’т-зевисти е още жив.

— Но нали Прр’т-зевисти е от клана Дхаа’рр?

— Така е — потвърди Трр-гилаг. — Твърде сложно е, за да ви го обяснявам сега, Мелинда Кавана. Не бива да разкриваме, че Прр’т-зевисти е тук, докато не узнаем причината за неговото посещение.

— Това няма да е никак лесно — поклати глава Мелинда. — Старейшините няма ли да го познаят?

— Сигурно — потвърди Трр-гилаг. — Права сте — май няма никакъв смисъл. Освен ако още сега не пуснем на земята неговия фссс-резен.

Погледът на Мелинда случайно попадна върху чантата с апаратура, осигурена от хората на Халоуей. Вътре бяха лекарствата, малко припаси, скритият експлозив…

И мониторът на жизнените й показатели.

— Има още една възможност — рече тя, посегна и извади монитора. — Ще го скрием тук вътре. Кажете на пилота да лети по-бавно, докато отворя това нещо.

Малко преди да опишат кръг над площадката за кацане тя подаде на Трр-гилаг отворения монитор. Прр’т-зевисти и Трр-гилаг размениха шепнешком няколко думи, след което Трр-гилаг подаде на Мелинда контейнера, в който се съдържаше резенът.

— Погрижете се да има малко място около контейнера — посъветва я той. — Резенът може лесно да се повреди.

— Да, зная. — Мелинда взе цилиндъра и го напъха между две електронни платки. Вътре имаше предостатъчно метал, макар стените на монитора да бяха от пластмаса. — Как се чувствате, Прр’т-зевисти?

— Чудесно — отвърна старейшината от вътрешността на монитора.

— Побързайте — подкани я Трр-гилаг. — Не е изключено старейшините вече да ни следят.

Мелинда кимна, затвори и завинти капака на монитора и докато се приземят, отново го бе поставила в чантата.

Предполагаше, че ще ги посрещне въоръжен отряд, но за нейна изненада, когато излязоха от транспортния кораб, в подножието на рампата стоеше само един зхиррзхианец. Той разговаря около минута с Трр-гилаг, после докосна прибора, закрепен на рамото му, и се обърна към Мелинда.

— Приветствам ви, Мелинда Кавана — чу се гласът на механичния преводач. — Аз съм Втори командир Клнн-вавги, Дхаа’рр. Сериозността на положението налага да подминем обичайните церемонии.

Сърцето на Мелинда заби ускорено.

— Да не се е случило нещо с Фелиан?

— Състоянието на Фелиан Кавана не се е влошило — намеси се Трр-гилаг и гласът му прозвуча някак странно. — Става въпрос за брат ми, командир Трр-мезаз. По заповед на Седалището на Върховния клан той е бил задържан.