Тимъти Зан
Войната на завоевателите (17)

17.

Човекът на име Доктор-Каван-а се върна отново в металната стая чак след като бяха изминали приблизително две пълни завъртания.

— Пак дойдохте — отбеляза Прр’т-зевисти; произнасяше човешките думи внимателно. — Аз бях започнала безпокои.

— Аз също съм малко обезпокоена — рече Доктор-Каван-а, след като затвори вратата.

В продължение на няколко удара Прр’т-зевисти изучава лицето й. Лице на другоземец, с неясни и неразгадаеми чувства.

— Нямало ви дълго време — рече той, без да сваля очи от лицето й. — Да не случило нещо?

— Моят командир смята, че ме лъжете. Съмнява се, че имате връзка с вашия командир.

Прр’т-зевисти я погледна изненадано.

— Но аз не ви лъже — възрази той. — Защо вашият командир смята така?

— Защото вашият командир атакува едно място, за което не би трябвало да знае.

— И защо не би трябвало да знае? — попита Прр’т-зевисти. — Да не скрито от старейшините?

Доктор-Каван-а завъртя глава.

— Съжалявам. Исках да кажа, че не е трябвало да знае за (неразбираемо) на това място.

Прр’т-зевисти млясна развълнувано с език.

— Не познава думата, онази преди „на това място“.

— Означава предназначение или причина.

Прр’т-зевисти побърза да прибави думата в постоянно нарастващия си човешки речник.

— И защо ваш командир смята, че действия на зхиррзхианци в този район има някакво значение? Командир Трр-мезаз вижда много и любопитен за всичко.

— Напълно възможно — съгласи се Доктор-Каван-а. — Но моят командир смята, че не бива да рискуваме.

— Риск ще има, докато война продължава. Ваш командир приема това?

— Не зная какво приема, но смята, че вие сте шпионин.

Прр’т-зевисти втренчи поглед в лицето на другоземеца.

— А вие, Доктор-Каван-а? Вие какво смята?

И отново Доктор-Каван-а завъртя глава.

— Не зная. Ще трябва да го обмисля. Напълно възможно е да приемем, че не ни лъжете.

Прр’т-зевисти млясна с език, но този път от отчаяние. Човеците и зхиррзхианците бяха готови да се изтребват до крак и може би единствената надежда да се спре това безумие се възпрепятстваше от някакъв незначителен човешки военен командир. И какво толкова важно, в името на осемнайсетте свята, би могъл да научи тук?

— Как да докажа, че искрен? — попита той.

— Нямам представа — призна Доктор-Каван-а. — Съжалявам.

В продължение на няколко удара в металната стая се възцари тишина.

— Тогава какво правим? — попита я Прр’т-зевисти. — Как спрем войната?

— И това не зная. Но трябва да открием някакъв начин.

Тя се обърна и полукръглата врата се открехна точно колкото да се измъкне.

— Тръгвате ли? — попита Прр’т-зевисти.

— Трябва. Командирът ми нареди да не се навъртам край вас, докато не вземе решение.

— Но…

— Съжалявам, Прр’т-зевисти. Довиждане засега.

Тя прекрачи прага и вратата се затвори. А Прр’т-зевисти отново остана сам.

— Какви глупаци — промърмори той. — Какви безотговорни глупаци!

Думите отекнаха в главата му и бяха погълнати от тишината. Ето че всичко свърши. Сънародниците му го изоставиха тук, а сега човеците отказваха да приемат истината.

Което ги правеше дваж по-големи глупаци, защото с този отказ се обричаха на унищожение. Зхиррзхианските воини щяха да спечелят тази война, както и всички предишни. Но може би така им се падаше.

Той изплези ядосано език. Така им се падаше… и въпреки това не можеше да седи със скръстени ръце. Не и докато съществува надежда да спре войната. Някога и той беше войник — горд и непоколебим воин от клана Дхаа’рр. Истинските воини се бият само при самозащита.

Което означаваше, че все пак трябва да намери някакъв начин и да убеди Доктор-Каван-а и нейния командир, че говори самата истина.

И да се надява, че докато не успее, войната няма да се разрасне извън границите, в които би могла да бъде спряна.

 

 

Бронски поклати глава.

— Не зная, Кавана. Ако беше толкова лесно, би трябвало някой в Командването вече да се е сетил за това.

— Има немалка вероятност да го е направил — отвърна лорд Кавана, докато отново преглеждаше цифрите. След разрешението да ползва компютъра на Бронски най-сетне бе получил възможността да проучи идеята, която от известно време не му даваше мира. — Но кой знае? Може би в Командването сега се интересуват повече от материали с висок топлинен капацитет. Ако въобще се занимават с аблативни покрития.

— О, готов съм да се обзаложа, че работят над всичко — заяви Бронски, докато прелистваше различните графики на монитора. Спря и втренчи поглед в една хиперболична крива. — Тези филорастни листа наистина ли се държат по такъв начин?

— Повярвай ми — увери го Кавана. — Още при първите изследвания лабораторният екип е признал, че са идеален материал — здрави и същевременно гъвкави, с по-добър парамагнитен профил от този на слоунметалите.

— Да не говорим, че ги получаваме безплатно.

— Именно. — Кавана кимна. — Палисадските Алпи буквално гъмжат от тях. Мисля, че още първата изследователска група е пратила поне петнайсет хиляди екземпляра на Ейвън за допълнително проучване. Там пък на някого хрумнала идеята да ги подпали с фокусиран лазер и — хоп! — оказало се, че притежават разфокусиращ ефект.

— Но все пак — Бронски поклати глава — едно е да разфокусираш лъча на лабораторен лазер, друго — да повториш същия номер с големите бойни лазери на зхиррзхианците.

— Разбира се — съгласи се Кавана. — Но мисля, че все пак имаме една подходяща писта за изследване.

— Може би. — Бронски кимна неохотно. — Добре, оформете го като доклад и ще го пратим със следващия хиперкораб до Земята и Едо.

— Бригадире? — обади се Колчин. — Скоро ще се появим в системата.

— Благодаря. — Бронски се шмугна покрай Кавана и тръгна към контролната зала.

Кавана приключи с изчисленията и отиде в залата тъкмо когато Бронски се настаняваше в пилотското кресло.

— Надявам се, че ще се постараеш да действаме с максимална дискретност — заяви той.

— Не съм възнамерявал да се хвърлям в главоломна атака със святкащи оръдия и да арестуваме оцелелите, ако това имаш предвид — отвърна Бронски. — Не се безпокой, зная как да се промъквам безшумно.

— Корабът да не е с фалшифициран идентификационен сигнал? — досети се Колчин.

— Ще останеш изумен от колекцията фалшиви идентификационни сигнали, с които разполага — засмя се Бронски. — Започваме.

Някъде под тях се надигна хор от прещракващи релета. Мракът отвъд прозрачния купол се превърна в тунел, който се обсипа със звезди. Блещукащите точки бързо заемаха местата си, заобикаляйки планетата пред тях.

— На около половин час път сме — каза Бронски, след като прегледа данните от монитора.

— А какво ще правим с нашите паспорти? — попита Кавана. — Или смяташ да ни оставиш на кораба, докато душиш насам-натам?

— Изкусителна мисъл — рече Бронски. — Но доколкото ви познавам, мисля, че ще направите опит да се измъкнете. Ето.

Той хвърли на масата два тъмнозелени паспорта — може би аркадийски? — и се облегна назад. Кавана взе единия и го отвори.

Наистина бяха аркадийски, на баща и син търговци — Бакар и Джил Фортунори. Само дето вътре вече се мъдреха фотографиите и пръстовите отпечатъци на Кавана и Колчин.

— Впечатлен съм — призна Кавана. — А ти кой ще бъдеш?

— Жан Мишел Маршан — отвърна Бронски. — Ваш пилот и културен съветник. Което означава, че ще говоря аз, а вие ще стоите отзад и ще мълчите многозначително. Ясно ли е?

— Струва ми се, че ще се справя с ролята — подсмихна се Кавана и прибра паспорта.

— Чудесно. — Бронски се извърна към пулта. — Пъхнал съм ви в паспортите по едно листче с биографични данни. Хубаво ще е да знаете поне нещичко за себе си.

 

 

Върховният сведе поглед към кутията, която говорител Цвв-панав бе тръшнал безцеремонно на бюрото му.

— Добре де — рече той. — Това е фссс-орган. И какво от това?

— Това не е някакъв фссс-орган, Върховни — отвърна говорителят на Дхаа’рр. — Това е фссс-органът на Прр’т-зевисти. Надявам се, че го помните?

— Не би било никак лесно да го забравя — отвърна сухо Върховният. — Още повече след всички дхаа’ррски петиции, които получих, след като поисках отзоваването на Трр-мезаз. Останах с впечатлението, че целият клан Дхаа’рр настоява за провеждане на прощален ритуал.

— Но пък умеете добре да прикривате разочарованието си, Върховни — засмя се Цвв-панав. — Сигурен съм, че бихте предпочели да оставите уликите да бъдат унищожени от церемониалния огън. Кажете ми, не сте ли вие с Трр-гилаг организатори за вземането на незаконен резен от този фссс-орган? Или ролята ви е само да прикриете това престъпление, след като бъде извършено?

За опитен политик като Върховния не бе никак трудно да запази спокойно и равнодушно изражение.

— Това е много сериозно обвинение, говорител Цвв-панав. Имате ли някакви доказателства, че изследовател Трр-гилаг е забъркан в незаконни дела?

— Имам доказателство, че част от полутечния материал в този фссс-орган е била изтеглена с игла — заяви Цвв-панав. — Мога също така да докажа, че Трр-гилаг е посещавал семейната гробница на Прр малко преди да се разкрие престъплението.

— Ясно — спокойно каза Върховният. — И в продължение на колко цикъла преди посещението на Трр-гилаг този фссс-орган е лежал необезпокояван в нишата?

— Това няма значение.

— Няма ли? — възрази Върховният. — На мен пък ми се струва, че това ще е първият въпрос, който ще ви зададат адвокатите.

Няколко минути Цвв-панав остана втренчен в лицето на Върховния. Изглеждаше раздразнен и дори ядосан.

— Това е ключ, Върховни вожде — произнесе той тихо. — Ключ за вашето сваляне.

— Без съмнение — въздъхна Върховният. — Готов съм дори да ви пожелая успех, когато върху раменете ви се стовари бремето на управлението на осемнайсет свята. Засега обаче то все още е мое задължение. Извинете ме, но ме чака и друга работа.

Цвв-панав преметна ядосано език.

— Подигравайте ми се колкото щете, Върховни вожде, но аз ще присъствам на вашето падение. И, надявам се, на краха на цялата кланова система. — Той махна ядно с ръка, обърна се и закрачи към вратата.

— Говорител Цвв-панав? — повика го Върховният.

— Да?

Върховният посочи с език.

— Забравихте фссс-органа.

Цвв-панав се усмихна напрегнато.

— Можете да го задържите засега, Върховни вожде. Изучавайте го, сравнявайте го. Там лежи ембрионът на вашето падение. — Той се обърна отново, прекрачи прага и затръшна шумно вратата.

— Не вярвах, че зхиррзхианци могат да разговарят така — обади се Петнайсети иззад рамото на Върховния.

— Приказвайте каквото ви хрумне, но говорител Цвв-панав определено има усет за драматизъм — засмя се Четиринайсети, застанал досами вратата. — Напомня ми за един говорител на Дхаа’рр, когато аз бях Върховен вожд.

— Обзалагам се, че точно него е взел за пример — тросна се Върховният, докато затваряше капака на кутията с фссс-органа. — Колко старейшини има отвън?

— Осемнайсети е на пост — успокои го Четиринайсети.

— Но защо според вас говорителят трябва да го чакат старейшини?

— Ами те са свидетели — обясни Върховният. — Говорител Цвв-панав се е нуждаел от някой, който да свидетелства, че е донесъл фссс-органа на Прр’т-зевисти в личните ми покои, но не го е изнесъл, тоест, че органът е останал при мен.

— И с каква цел?

— С цел да обвини Върховния за всяка нанесена щета — намеси се Осемнадесети. — Бяхте прав, Върховни вожде, отвън имаше петима, прикрити в сянката. По молба на говорителя те извършиха доста обстойно обследване на дрехите му.

— Невероятно — промърмори Четвърти. — Той наистина ли е толкова глупав да смята, че ще унищожите улики, оставени във ваше притежание?

— Едва ли — поклати глава Върховният, докато отваряше чекмеджето на бюрото си, за да прибере кутията. — По-скоро възнамерява тайно да отмъкне органа и да го унищожи.

— Което е напълно в стила му — съгласи се Петнадесети. — Освен това създава известна симетрия с начина, по който ние го заловихме и шантажирахме заради кражбата на фссс-органа.

— Действително — кимна в знак на съгласие Осемнадесети. — Отсега нататък ще ви е нужна тройна охрана на личните покои.

Върховният размърда подразнено език. Водеше се война за оцеляване, всички зхиррзхиански плацдарми бяха изложени на постоянна опасност, а една щурмова флотилия бе в готовност да подхване изненадваща атака срещу наблюдателно-разузнавателната станция на хората-завоеватели на Формби. Сега не беше време за политически игри.

— Охраната няма да е достатъчна — обърна се той към всички. — Цвв-панав крие нещо под езика си. Какво е положението с обезопасената линия до Доркас?

— Все така безопасна — каза Осемнадесети.

— Отворете я — нареди Върховният. — Искам да разговарям с изследовател Трр-гилаг.

— Оттук — от личните си покои? — попита Осемнадесети намръщено. — Не е препоръчително.

— Нямаме друг избор — отвърна Върховният. — В такъв случай…

— Осемнадесети е прав — посочи Петнадесети. — Това помещение би трябвало да е изолирано за всички старейшини. Налага се да поддържаме тази измамна представа.

— Давам си сметка за това, благодаря ви — рече Върховният. — От друга страна, при случай като този…

— Тайната едва не бе разкрита вече веднъж — продължи Петнадесети, сякаш той не беше проговарял. — По време на управлението на Двадесет и втори.

— Спомням си — изръмжа Четвърти. — Двадесет и втори отвори линията оттук, а един старейшина, който подслушваше на другия край, отбеляза точния момент на началото на разговора. Оказа се, че по същото време Двадесет и втори е бил в покоите си…

— Давам си сметка за рисковете — прекъсна ги рязко Върховният, с надежда да преустанови разрастващата се дискусия. — Но при случай като този мисля, че рискът си заслужава. Цвв-панав има съюзници из целия Град на единството, както материални, така и старейшини. Опасността ще е много по-голяма, ако някой от тях подслуша разговора. Отворете линията.

— Както желаете — изсумтя Осемнадесети, който, изглежда, все още не беше убеден.

Той изчезна и се появи отново само след няколко удара.

— Линията е открита, Върховни вожде. Можете да започвате.

— Благодаря ви — кимна Върховният. — Изследовател Трр-гилаг, с вас говори Върховният вожд. Сам ли сте?

Осемнадесети кимна и изчезна, за да се появи пак след няколко удара.

— „Брат ми, командир Трр-мезаз и изследовател Клнн-даван-а са тук при мен — цитира той. — Да ги помоля ли да излязат?“

Върховният размърда език. Още нежелани свидетели, които след време можеха да им създадат неприятности. Но от друга страна, Трр-мезаз и Клнн-даван-а вече бяха въвлечени достатъчно надълбоко в тази история.

— Не, нека останат. Разговорът ще засяга и тях. Но се постарайте никой друг да не ни подслушва.

Този път паузата бе малко по-дълга.

— „Готови сме — докладва Осемнадесети най-сетне. — Трр-мезаз прати всички старейшини да огледат периметъра на плацдарма“.

Но ако някой от тях се промъкнеше обратно… не, нямаше никакъв начин да бъдат избегнати всички рискове.

— Първо искам да ми кажете дали има напредък с вашето изследване върху хората-завоеватели?

— „Боя се, че върви бавно. Възможностите ни тук са доста ограничени, а моделирането на изцяло нова биохимия на чуждоземен организъм е невероятно сложно“.

— Значи не разполагате дори с предварителни резултати?

— „Нищо, което да се свързва с моята теория за човешката агресивност. Успяхме обаче да поставим солидна основа и да я сравним с изследванията върху човешкия затворник Фелиан Кавана. Това ще ни даде някакво начало“.

Типичното вбесяващо мудно темпо на научните изследвания.

— Продължавайте в същия дух — нареди Върховният, като се мъчеше да прикрие разочарованието си. — Искам да ме държите постоянно в течение. А не след някой и друг тентарк. Ясен ли съм?

— „Съвсем ясен, Върховни вожде“.

— Добре. А сега, какво ще ми кажете по другия въпрос? Онзи, който е свързан с присъствието на изследовател Клнн-даван-а?

— „И тук никакъв прогрес — дойде предпазливият отговор. — Срещаме пречки с климата и с други фактори“.

Върховният се намръщи. В превод: все още не бяха успели да отнесат новия резен на Прр’т-зевисти в обхвата на планинската крепост на хората-завоеватели.

— Не зная дали можем да си позволим да чакаме благоприятна промяна в климата — предупреди ги той. — Събитията тук заплашват да прераснат в криза. Може би и при вас също.

Осемнадесети кимна и изчезна.

— Какво искате да кажете с това? — попита го Четвърти.

— Ами например, че говорителят Цвв-панав няма да се мотае безцелно наблизо с надежда да допусна някоя грешка — отвърна мрачно Върховният. — Той е длъжен да предприеме следващия ход и има немалък шанс при този ход да въвлече и Трр-гилаг.

— Но да, разбира се — промърмори Четвърти. — Трр-гилаг разполага с доказателствата за незаконните действия спрямо фссс-органа, от които се нуждае Цвв-панав. Не трябва ли да го предупредим?

— Вече го направих.

Появи се Осемнадесети и докладва:

— „Разбираме, Върховни вожде. Ще направим всичко, което е по силите ни“.

— Постарайте се — отвърна Върховният. — Дръжте ме в течение на онова, което става при вас. Дочуване и успех. — Той кимна на Осемнадесети. — Отнеси това и ако нямат какво друго да ми кажат, затвори линията.

— Слушам, Върховни вожде. — Осемнадесети изчезна.

По някаква неясна причина останалите запазиха мълчание. Възползвайки се от минутата покой, Върховният се пресегна и натисна копчето на информатора, за да се осведоми за последния развой на военните действия. Осемте плацдарма, които държаха на територията на човеците-завоеватели, все още бяха под техен контрол, но три от тях заплашваха скоро да паднат. Дипломатическата група на Мра се подготвяше за продължителна мисия, един дхаа’ррски кораб пътуваше натам с допълнителни припаси. Корабите, предназначени за светкавичен удар срещу наблюдателния пост на Формби, вече бяха заели бойна формация, а във Военното командване кипеше трескава дейност по подготовката на изненадващата атака срещу родната планета на завоевателите.

Стига, разбира се, мрачанците да спазеха обещанието си и да помогнеха тези кораби да се промъкнат незабелязани покрай детекторите на хората-завоеватели.

Осемнадесети се завърна и докладва:

— Нямаше повече съобщения от Трр-гилаг.

— Благодаря ти. Това е всичко.

— Ако ми позволите един коментар — заговори Осемнадесети, — забелязах необяснимия ви интерес към изследванията на Трр-гилаг върху човешката биохимия. Според мен този въпрос е маловажен — особено в светлината на останалите събития.

— Само ако вярвате на мрачанците — възрази кисело Върховният. — Аз обаче не им вярвам.

— Безпокоите се за атаката срещу Формби? — попита Четвърти.

— Безпокои ме всичко — въздъхна уморено Върховният. — Всичко, което ни казват мрачанците, изглежда съвсем логично на пръв поглед. Дори на втори. Но когато се замисля по-сериозно върху това… — Той поклати отрицателно език:

В продължение на няколко удара в стаята цареше тишина.

— Не виждам причина за подобна тревога — наруши я Осемнадесети. — Решението е взето, заедно с това са предприети необходимите действия. Каквото има да става, ще стане.

— И не бива да се съмняваме в компетентността на Военното командване — добави Четвърти. — Независимо дали мрачанците са искрени, или ни мамят, зхиррзхианските воини ще надделеят.

— Надявам се — рече Върховният и се обърна към четящото устройство. — Наистина се надявам.

 

 

След като Осемнадесети изчезна, в продължение на няколко удара в стаята се чуваше само тропотът на студения дъжд по прозорците.

— Не зная за вас — заговори накрая Трр-гилаг, — но на мен това ми прозвуча като заповед.

— Така си беше — потвърди мрачно Трр-мезаз. — Нещо се е случило на Оакканв. Или предстои да се случи.

— Може някой да е разкрил какво сме правили — подметна Клнн-даван-а. — И вече да пътуват насам.

Трр-гилаг си даваше сметка какво би означавало това за тях и за семействата им.

— В такъв случай ще трябва да ги изпреварим на финала — рече той. — По един или друг начин, но трябва да отнесем резена на Прр’т-зевисти в пределите на човешката крепост.

— Какво, в това време? — Трр-мезаз посочи с език бушуващата зад прозореца буря. — Никакъв шанс. Бурята се е разпростряла чак до планините. Опитаме ли да ги изкачим в подобно време, ще се въздигнем преждевременно в старейшинство.

— Дъждът все някога ще спре — посочи Клнн-даван-а.

— Но камъните ще все така мокри. Опасността няма да намалее.

Отново се възцари тишина. Трр-гилаг се загледа в стелещата се зад прозореца водна завеса. В ума му изникваха стотици планове, всеки по-налудничав и неизпълним от предишния. Да подхванат въздушна атака срещу човеците? Да изстрелят резена към планината в контейнер? Едва ли — не разполагаха с нищо, което да стреля чак дотам. Да го завържат на някое животно и да го пуснат из планината? Това пък направо беше нелепо. Да върнат пленника, сержант Яновиц, на хората, със скрит в дрехите му резен?

Тук пороят от идеи изведнъж секна. Сержант Яновиц…

Той изгледа останалите. Трр-мезаз продължаваше да рее поглед из стаята, но Клнн-даван-а бе усетила промяната в поведението му и го наблюдаваше внимателно.

— Да нямаш някоя идея? — попита тя.

— Да. — Едва сега и Трр-мезаз погледна към него. — Не ми харесва, но е може би единственият ни шанс. Стига да искаме да откараме там резена.

— Звучи интересно като начало — рече Трр-мезаз. — Ще пропуснеш ли драматичния увод, за да ни запознаеш с основната част? От дете е такъв — обясни той на Клнн-даван-а. — Все се надявах да порасте някога.

— Но явно не е — засмя се Клнн-даван-а. — Слушаме те, Трр-гилаг.

— Ще направим точно това, което направиха човеците-завоеватели със сержант Яновиц. Ще пратим някой под фалшив претекст в крепостта им и ще скрием резена в него.

— Брилянтно — рече Трр-мезаз. — Но има два малки проблема: как да попречим на човеците-завоеватели да свалят кораба му и как после да го измъкнем оттам?

— За първото предлагам да постъпим така, както направи техният командир — отвърна Трр-гилаг. — Ще пратим невъоръжен кораб, който да лети ниско и бавно. Що се отнася до втория… — Той направи гримаса. — Просто няма да го измъкваме. Подобно на сержант Яновиц, куриерът ще остане като пленник.

— Боях се, че ще предложиш точно това — рече Трр-мезаз. — За съжаление не мога да си позволя да губя войници.

— Зная — отвърна Трр-гилаг. — Затова пратеникът ще бъда аз.

Беше очаквал някаква реакция. Пълната й липса обаче го наведе на мисълта, че те вече са се досетили.

— Ще е опасно, Трр-гилаг — предупреди го Трр-мезаз. — Не знаем как ще постъпят с теб.

— Повярвай ми, братко, ако бях сигурен, че ще ме въздигнат в старейшинство, никога не бих се съгласил. Но имам предчувствието, че ще ме пощадят.

— А как стои въпросът е твоята теория? — припомни му Трр-мезаз. — Ще се изправиш срещу цяла група човеци-завоеватели, не срещу отделни индивиди.

— Но точно такава група позволи на Клнн-даван-а и някои от воините ти да напуснат безпрепятствено подземната зала — посочи той. — Това е много повече от обикновена биохимична реакция.

— Може да си останеш военнопленник до края на войната — настояваше Трр-мезаз. — Или да бъдеш въздигнат в старейшинство, ако Военното командване ми нареди да щурмувам крепостта.

Опашката на Трр-гилаг потръпна.

— Давам си сметка за това. Но съм готов да поема подобен риск.

Трр-мезаз изсъска ядно и погледна към Клнн-даван-а.

— Ще кажеш ли нещо, Клнн-даван-а?

— Какво мога да кажа? Сам виждаш, че вече е взел решение. А и си даваш сметка, че това е единствената възможност.

— Не съм съгласен — изръмжа Трр-мезаз. — Поне засега.

— Имаш съвсем малко време да измислиш нещо друго — рече му Трр-гилаг. — Ако до мръкване не родите някоя нова идея, ще следваме моя план. Дори смятам, че не бива да чакаме толкова дълго — нямаме никаква представа какво става на Оакканв и защо Върховният бе толкова разтревожен.

— Ще чакаме до зазоряване независимо дали това ще се понрави на Върховния, или не — заяви твърдо Трр-мезаз. — Не смятам да пращам въздушен транспорт във вражеска територия по тъмно. Дори и да е бавен и невъоръжен.

— И без това ни е необходимо време за подготовка — съгласи се Трр-гилаг. — Ще ми трябват припаси. Най-вече храна — не зная дали ще мога да поглъщам храната на човеците.

— Аз ще се погрижа за това — обеща примирено. Трр-мезаз. — Няма да е зле да измислим някаква причина за пред другите.

— Можем да кажем, че пращаме на човеците-завоеватели информация за сержант Яновиц — предложи Клнн-даван-а. — Доказателство, че е жив и прочее.

— Добра идея — рече Трр-гилаг. — Трр-мезаз?

— Става.

— Е, добре тогава. — Трр-гилаг се надигна, като се стараеше да държи опашката си неподвижна. Никак не му се нравеше този план, но друг засега нямаше. Имаше чувството, че все още усеща слаба болка във врата, там, където го бе стиснал Фелиан Кавана по време на бягството си. Човеците бяха другоземци и никой не можеше да предвиди реакциите им.

Но замисленото трябваше да бъде изпълнено. В това нямаше никакво съмнение.

— Извинете ме, но ще ида да си отдъхна. Предстои ми доста натоварен период.

— И аз ще дойда с теб — рече Клнн-даван-а, изправи се и застана до него. — Поне ще те изпратя до твоята стая.

За да може да се сбогува с него преди появата му в семейната гробница? Не, Трр-гилаг побърза да прогони от главата си тази мисъл. Съмняваше се, че това е била идеята и на Клнн-даван-а.

— Разбира се — рече той. — Спокойни сънища, Трр-мезаз. Ще се видим преди зазоряване.