Тимъти Зан
Войната на завоевателите (11)

11.

— Сигурно разбирате в каква ужасна опасност се намираме — каза мрачанецът, който се бе представил като Лахетилас, с нисък и настойчив глас. — Вие, зхиррзхианците, и ние, мрачанците. Завоевателите без причина имат ужасно по сила оръжие, което възнамеряват да използват срещу нас.

— Да, зная — отвърна Трр-гилаг. — Онова, което наричат КИОРО.

Стори му се, че при произнасянето на името лицето на Лахетилас трепна.

— Точно за него става въпрос — рече разпалено мрачанецът. — Опитахме се да предупредим вашите воини за него, но те сякаш не ни обърнаха внимание.

— Не е било необходимо — рече Трр-гилаг. — Ние знаем за КИОРО.

Мрачанецът присви очи.

— Така ли? В такъв случай защо войниците ви не го обсъдиха с нас?

— Причините са без значение — отвърна надуто Трр-гилаг, за да подчертае, че не желае повече да обсъждат този въпрос. Разговорът им трябваше да е на четири очи и само Върховният главнокомандващ щеше да е информиран за него чрез своите старейшини. Но това би означавало да ги подслушват и другите старейшини. И макар Върховният да бе позволил на Трр-гилаг да разговаря с мрачанците за КИОРО, той също така му бе дал съвсем ясно да разбере, че всякакви подробности за оръжието трябва да бъдат запазени в най-строга тайна. — Това, което е най-важно сега, е да разберем какво предлагат мрачанците да предприемем срещу тази заплаха.

Мрачанецът премигна.

— Трябва да сформираме съюз, разбира се — отвърна той, сякаш беше повече от очевидно. — Само заедно бихме могли да надделеем над завоевателите без причина.

— Разбирам — отвърна Трр-гилаг. — И какво ще предложат мрачанците в един такъв съюз?

Вторият мрачанец, който досега мълчеше, се обади:

— Можем да ви осигурим информация. Вие вече воювате срещу завоевателите без причина, но нямате представа за една по-голяма опасност, която ви дебне. Те имат съюзници. Опасни, кръвожадни другопланетяни, които наричат йикроманци.

Трр-гилаг се намръщи. Йикроманците наистина съществуваха на картите на хората-завоеватели, с които се бяха сдобили. Те обитаваха четири големи звездни системи, групирани в единия край на човешкия космос.

— Аз си мислех, че те са една от покорените раси — рече той.

— Точно това искат да си мислите хората-завоеватели — произнесе с огорчение вторият мрачанец. — Съветвам ви да не се подвеждате. Това е измама.

Трр-гилаг почувства неприятен вкус в устата. Още една заплаха освен опасните хора-завоеватели?

— Но те имат само четири системи — припомни той на Лахетилас. — Как тогава може да са опасни?

— Колко опасни може да са четири зхиррзхиански свята? — отвърна с въпрос Лахетилас. — Отказвате да ни повярвате с риск да пострадат сънародниците ви, изследовател Трр-гилаг.

— Не съм казал, че не ви вярвам. Просто се нуждая от доказателство…

— Доказателство? — прекъсна го рязко Лахетилас. — И какво искате да е това доказателство, изследовател Трр-гилаг? Атака на йикроманските кораби по фланга на вашите сили? Внезапното унищожаване на всички кораби в орбита около Доркас? Или предпочитате разрушителен щурм срещу вашата родна планета?

— Не, разбира се. — Трр-гилаг нервно завъртя език. — Йикроманците в състояние ли са да извършат всички тези неща?

— Още не — обади се вторият мрачанец. — Те все още са изненадани от вашата сила, също както и завоевателите без причина. Но това скоро ще се промени. — Той посочи с пръст Трр-гилаг. — Ако им осигурите нужното време.

— Добре — склони Трр-гилаг. — Ще предам предупреждението ви на нашите водачи.

— Направете го, но бързо. — Лахетилас изучаваше лицето на Трр-гилаг. — Ако въобще смятате да го правите.

— Разбира се, че смятаме — отвърна Трр-гилаг, като се мъчеше да прикрие раздразнението си, както и пробудените си опасения. Вече беше обещал, че ще разговаря с Върховния вожд — как смееше този другоземец да се съмнява в думите му? — Скоро се връщам.

— Ще ви изчакаме тук — обеща с поомекнал тон Лахетилас. — Не се бавете, ако цените живота на сънародниците си.

Трр-мезаз ги чакаше отвън.

— Как мина? — бе първият му въпрос, докато крачеха към командния център.

— Не много приятно — рече Трр-гилаг. Светлината на късното доркаско слънце беше помръкнала. — Дори страшничко, ако трябва да съм искрен.

— Все още ли настояват да ги откараме на Оакканв?

— Не и пред мен — отвърна Трр-гилаг; питаше се каква част от проведения разговор да сподели с брат си. Върховният вожд му бе разрешил да разкаже на Трр-мезаз за КИОРО, но само ако е крайно необходимо. — Предупредиха ме обаче, че хората-завоеватели си имали съюзници.

— Йикроманците?

— Да — понамръщи се Трр-гилаг. — Ти откъде знаеш?

— Пратиха съобщение от Военното командване — обясни му Трр-мезаз. — Изглежда, мрачанците на Мра са предупредили Нзз-ооназ за тях.

— Брей! — възкликна учудено Трр-гилаг. — Интересно.

— Защо?

— Още не зная. Има нещо странно в тази работа обаче. Ако йикроманците са чак толкова войнолюбиви и опасни, защо още не сме ги срещали в бой? И защо на откритото човешко записващо устройство не намерихме никакви сведения за тях?

— Може да ги пазят в тайна — подметна Трр-мезаз.

— Или мрачанците да ни лъжат — възрази Трр-гилаг. — Все още не им вярвам.

— Аз също, честно казано. Но настроенията във Военното командване са други.

— И по-точно?

— По-точно, изглежда, са взели решение да нападнат йикроманците. На Дклл-кумвит, командира на кораба на Върховния главнокомандващ, е наредено да потегли към една предварително уговорена точка за среща в мрачанския космос. — Той размърда език. — И да вземе със себе си всички останали кораби.

— Всички ли? — учуди се Трр-гилаг.

— Всички, с изключение на „Необходим“. Него може и да не броим за кораб, като се има предвид повредата в двигателя. Ще е напълно безполезен, освен ако хората-завоеватели сами не навлязат в обсега на оръжията му.

Трр-гилаг погледна към небето.

— Това хич не ми харесва.

— На мен също — рече кисело Трр-гилаг. — Ако смятат да изоставят Доркас, нека ни го кажат открито. Но да ни зарежат тук, където ще бъдем лесна плячка в ръцете на хората-завоеватели, е най-малкото безсмислена загуба на опитни войници.

— Освен ако не могат да си позволят да изоставят Доркас. Не и… — Той се сепна и подхвърли: — Да не е свързано с подземното помещение?

Трр-гилаг въздъхна.

— Така мисля. Според мен там има нещо, което хората искат да си вземат. Нещо, което не бива да им позволяваме да вземат.

— Интересно — промърмори замислено Трр-мезаз. — Колко голямо е това нещо?

— Нямам представа. Защо?

— Защото разполагаха с пълен достъп до помещението в продължение на десет пълни завъртания, преди да се оттеглят в крепостта в планината. А, доколкото бяхме в състояние да определим, не са взели оттам нищо голямо.

— Сигурен ли си? — Трр-гилаг втренчи поглед в него.

— Разположих старейшини-наблюдатели от момента, в който открихме това място. По време на първите четири завъртания вътре са влезли две отделни групи човешки войници. Нито една от тях не е изнасяла нищо.

— Наистина интересно — съгласи се Трр-гилаг. От всичко, което бе чувал за подземната камера и опитите на хората-завоеватели да си възвърнат контрола над нея, бе готов да се обзаложи, че вътре е поставен някой от компонентите на КИОРО. Но ако беше така, защо не го бяха отнесли с тях в укреплението? Защото е твърде голям, за да го местят? И сега са го изоставили там?

— Това, че отстъпиха, не означава, че няма да се върнат. Нищо не бива да предприемаме, докато съществува опасността от тези копърхед.

— Толкова ли са страшни?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — рече мрачно Трр-мезаз. — Те унищожиха напълно един наземен отбранителен лазер и въздигнаха осем от войниците ми в старейшинство. А можеше и да е по-зле. Странното е обаче, че не посегнаха на изследователската група начело с Клнн-даван-а.

Трр-гилаг спря насред крачка и погледна брат си.

— Ти си пратил Клнн-даван-а в бойната зона? Какво, сред всички осемнайсет свята…

— Тя е експерт по чуждоземни култури — прекъсна го Трр-мезаз рязко — и настоя да я пратя там. Вече бях разкритикуван за постъпката си от всеки Дхаа’рр, който има достъп до моите старейшини. Включително и от говорителя Цвв-панав.

Трр-гилаг се намръщи.

— Съжалявам. Прав си, разбира се — типично в стила на Клнн-даван-а е да настоява да бъде пратена на подобно място.

— Също както упорстваше да вземе тъканните проби, докато ти разговаряше с мрачанците — припомни Трр-мезаз. — Ела да видим дали вече не е приключила.

Пленникът лежеше върху лабораторната маса в медицинското отделение, със завързани ръце и крака и напрегнат поглед, втренчен в тавана. Изправена до него, Клнн-даван-а тъкмо вадеше иглата от кожата в долния край на торса му. От двете му страни стояха въоръжени войници, готови да се намесят, в случай че човешкият завоевател реши да им създаде неприятности. И двамата изглеждаха обезпокоени. Над тях, извън полезрението на човека, трима старейшини също наблюдаваха внимателно сцената.

— Привърши ли? — попита Трр-гилаг.

— Почти — отвърна Клнн-даван-а, докато прибираше образците в контейнера. — Само още една-две проби.

— Той как се държи? — попита Трр-мезаз.

— Забележително добре — обясни Клнн-даван-а. — Няма никакво съмнение, че изследването не му е приятно, но досега нито се е дърпал, нито ми е крещял.

— Също, както беше с Фелиан Кавана — припомни си Трр-гилаг. — Агресивни в група, смирени поотделно.

— Да не приказваме, докато не стигнем до фактите — предупреди го Клнн-даван-а. — Заради тях съм тук.

— Освен това — добави Трр-мезаз — повечето разумни същества лесно се усмиряват, когато към тях са насочени лазерни оръжия. Искаш ли да ти наглася говорителя?

— Не, благодаря — рече Трр-гилаг и се приближи към пленника. — Аз съм Трр-гилаг, Кее’рр — представи се той, като премина на човешки език. — Това е Клнн-даван-а, Дхаа’рр. Дойдохме тук, за да ви изследваме.

— Имах такова чувство — отвърна човекът. Гласът му леко напомняше този на Фелиан Кавана, с тон, който Трр-гилаг асоциираше с прикрита подигравателност. — Аз съм сержант Яновиц, от миротворческите сили. Още колко изследвания ще ми правите?

— Тя почти приключи — увери го Трр-гилаг. — Защо дойдохте тук, в зхиррзхианския лагер?

— Видяхме, че вторият кораб пада — обясни човекът, като леко трепна, когато Клнн-даван-а вкара следващата игла. — Помислихме си, че на борда може да има ранени, които да се нуждаят от нашата помощ.

— Значи вие сте лечител? — попита Трр-гилаг.

— Мога да лекувам някои дребни неща — отвърна сержант Яновиц. — В случай, че е нещо по-сериозно, викаме на помощ нашите доктори.

— Попитай го за нападението срещу мрачанците — промърмори Трр-мезаз.

— Съобщиха ни, че ваши сънародници са нападнали този лагер преди шест завъртания — продължи Трр-гилаг на човешки език. — Имало е взривове, с цел да бъдат избити пристигналите мрачанци.

Сержант Яновиц сви рамене.

— Мога да повторя само това, което вече казах на вашия командир. Това не е атака на човеците.

— Вашето обяснение?

— Нямам обяснение. Но ако ме отведете на мястото, може да измисля нещо.

Трр-гилаг погледна брат си.

— Нещо против да го върнем при мястото на атаката?

— Възражения колкото искаш. Първото е, че не му вярвам. Може да се хвали, че притежава способности на лечител, но според мен той е войник. Вече открихме върху него едно старейшиноубиващо оръжие. Кой знае какви други номера може да е скрил под езика си?

— Тъкмо ще имаме възможност да го установим — намеси се Клнн-даван-а. — Какво толкова може да ни стори?

— Да убие двамата мрачанци — сряза я Трр-мезаз. — Ти си готова да повярваш на смиреността му, аз не. Да въздигне още наши войници в старейшинство, да шпионира средствата ни за отбрана в случай на нова атака. Кой знае?

— Нямаме никакви доказателства, че се е опитвал да убие мрачанците — припомни му Трр-гилаг. — Освен това, след като Нзз-ооназ вече е на Мра, тези двама другопланетяни не са толкова важни.

— Не съм казал, че опасностите се изчерпват само с тези неща. Никой не знае как мислят хората-завоеватели. И двамата видяхме тези техни копърхед в действие.

— Имаше ли и други експлозивни атаки? — попита неочаквано сержант Яновиц.

Трр-гилаг и брат му се спогледаха.

— Не — обърна се Трр-мезаз към затворника.

— Мрачанците още ли са тук?

— Да.

— Е, в такъв случай, след като смятате, че ние сме започнали първата атака, нямаше ли да я продължим до успешния й край?

Трр-гилаг погледна Трр-мезаз.

— Какво мислиш?

— Той е прав — заключи Трр-мезаз. — И аз се питах за същото.

— В такъв случай можем да му позволим да огледа мястото.

— Всъщност искаш да видиш дали може да стане агресивен — рече с кисела гримаса Трр-мезаз. — Дали пък не си заслужава, наистина? Ако опита някой номер обаче… Ей, вие двамата — той посочи с език двама от старейшините. — Върнете се в командния център и предупредете втори командир Клнн-вавги да постави всички отделения в охраняемия периметър в бойна готовност. Изчакайте войниците да докладват, че са по местата си, и се върнете да ни съобщите.

— Подчинявам се — сведе глава единият старейшина и двамата изчезнаха.

— Ще трябва да чакаме няколко стоудара, преди да се върнат — обяви Трр-мезаз и огледа помещението. — Да се захващаме за работа. — Той се обърна към войниците. — Трр-гилаг, Клнн-даван-а, това са Първи воин Встии-суув и Трети воин Клаа-нуур, и двамата Арее’рр. Войници, Трр-гилаг и Клнн-даван-а ни донесоха втори резен от фссс-органа на Прр’т-зевисти.

— Трр-мезаз! — изсъска Трр-гилаг и посочи с език третия старейшина, който продължаваше да витае над тях.

— Няма нищо — успокои го старейшината. — Вече зная — аз бях от другата страна на осигурената линия между вас и командир Трр-мезаз.

— Ние сме единствените на Доркас, които са в течение на този въпрос — предупреди ги Трр-мезаз. — Тъй че внимавайте какво говорите. Встии-суув, успяхте ли да откриете други пътища, които да водят към територията на хората-завоеватели?

— Открихме други две възможности — докладва Встии-суув. — И при двете не ни очакват кой знае какви трудности от страна на терена и ще сме в състояние да се приближим на пет хилядоразкрача до желаната цел.

— Стига да го направим, докато хората-завоеватели спят — добави Клаа-нуур. — В противен случай може да си имаме същите проблеми като предния път.

— Като предния път? — повтори Трр-гилаг.

— Засякоха ни по средата на скалната стена — обясни Трр-мезаз. — Успяхме да се спуснем обратно и тогава те просто ни оставиха да си тръгнем.

— Както направиха и в подземната зала? — попита Клнн-даван-а.

— Нещо подобно — рече Трр-мезаз. — Но по-късно ще говорим за това. Встии-суув, кога можем да изпробваме тези два нови маршрута?

— Колкото по-рано, толкова по-добре — отвърна войникът. — Колкото повече се бавим, толкова по-голяма става възможността някой от старейшините да открие резена.

— И това ще бъде краят на Прр’т-зевисти — заяви мрачно Трр-гилаг. — Вождовете на Дхаа’рр трябваше да изпълнят прощалната церемония по изгаряне на фссс-органа още преди четири завъртания.

— Те промениха решението си — обади, се старейшината. — Говорих с Прр’т-касст-а и тя ми съобщи, че прощалната церемония се отлага за неопределено време.

— Е, поне една добра новина — въздъхна Трр-гилаг. — Трр-мезаз, кой ще участва в изкачването?

— Само тези двама войници и аз — каза Трр-мезаз. — Встии-суув, кога можем да тръгнем?

— Не съм сигурен. Прогнозата за следващите две завъртания е за променливо време.

Което означаваше, че има немалка опасност да бъдат преждевременно въздигнати в старейшинство.

— Значи ще тръгнем след две завъртания — реши Трр-мезаз.

— Може би по това време хората-завоеватели също ще се поуспокоят — обади се Клаа-нуур. — В последно време действаха доста оживено.

— Така е — съгласи се Трр-мезаз. — А междувременно, Трр-гилаг, искам ти и Клнн-даван-а да ускорите изследванията си. Ако тези същества притежават някакви необичайни способности, трябва да ги зная, преди отново да навляза в тяхна територия.

Трр-гилаг сведе поглед към сержант Яновиц и едва след няколко удара си спомни, че той не разбира езика им.

— Ще направим каквото е по силите ни — обеща той на брат си.

Другите двама старейшини се върнаха.

— Командире, всички войници са предупредени — докладва единият. — Както и отбраната на периметъра.

— Съобщете на войниците отвън, че ще изведем пленника — нареди им Трр-мезаз и даде знак на двамата войни да развържат човека. — Време е, братко. Кажи на твоя опитен екземпляр да се приготви, защото ще го изведем на малка разходка.

 

 

— „Не ни предоставиха подробности за обсъждането между Върховното командване и Върховния вожд, изследователю — предаде старейшината думите на Глл-боргив. — Но има данни, че е било съвсем кратко“.

Говорителят Цвв-панав се намести обезпокоено на кушетката.

— И откъде имаш тези данни?

Старейшината кимна и изчезна.

— Не си очаквал, че разговорът им ще е продължителен, нали? — подметна вторият зхиррзхианец в стаята.

— Не и ако мрачанците са прави, че КИОРО вече е в процес на сглобяване — припомни Цвв-панав навъсено. — Това ще стресне достатъчно Военното командване.

— Не се и съмнявам — отвърна другият. — Лично аз смятам, че мрачанците лъжат.

— Възможно е. — Говорителят поклати глава и го погледна замислено. През петте цикъла, откакто бе взел при себе си на служба младия воин, Мнов-корте бе израснал до негов незаменим помощник, изпълнявайки различни тайни задачи, благодарение на които силата и властта на говорителя бяха нараснали, също както и престижът на целия клан Дхаа’рр. До момента той се бе справил успешно с всички поставени задачи, а нюхът и инстинктите му работеха безпогрешно. — Какво те кара да го кажеш?

Но преди Мнов-корте да отговори, в стаята се появи старейшината.

— „Опирам се на факта, че те са склонили да приемат предложението на мрачанците още докато ние вървяхме обратно към «Затворена уста» — произнесе той. — Там разиграхме една малка сценка, на която да се порадват всички, които ни слушат, но беше ясно, че Върховното командване вече е взело това решение“.

— Какво ще стане сега при вас? — попита Цвв-панав.

Старейшината кимна и изчезна.

— Та какво казваше? — подхвана отново разговора говорителят.

— Преди две завъртания четох за атаката на наземните сили на хората-завоеватели на Доркас — продължи Мнов-корте и посочи записващото устройство. — Техният командир е рискувал двама от своите елитни копърхед, за да прогони зхиррзхианските войници от подземната зала.

— Как го разбираш?

Мнов-корте сви рамене.

— Вероятно там има нещо, което командирът им държи да не попадне у нас.

Цвв-панав плъзна език по вътрешната страна на устата си.

— Като например някоя част от КИОРО?

— Възможно е — сви отново рамене Мнов-корте.

Старейшината се появи.

— „В момента не можем да напуснем Мра. Върховният вожд ще прати кораб с припаси на един от мрачанските рудодобивни светове, където товарът ще бъде прехвърлен на мрачански кораб и докаран тук. Валойтаджа не желае повече зхиррзхиански кораби да се приближават към техните планети“.

Цвв-панав се усмихна напрегнато. Все още никой не ги задържаше тук насила — можеха да се върнат веднага щом пожелаят, като използват снабдителния кораб. Но естествено нито едната от двете страни не би предложила подобно нещо. За Военното командване изоставянето на „Затворена уста“ на Мра щеше да е напълно неприемливо, също колкото и за мрачанците да позволят на потенциалните си заложници да си тръгнат, преди да е сключен какъвто и да било съюз.

— Мъдър ход от страна на Валойтаджа — рече той на старейшината. — А какво научи за самите мрачанци?

— „Не толкова, колкото се надявах. Разполагаме с предостатъчно информация, но броят на мрачанците, с които можем да разговаряме, е крайно ограничен. Надявам се, че когато всичко това приключи, ще имам възможност да се запозная по-добре с тяхната култура и история“.

— Постарай се засега да се съсредоточиш върху конкретната задача — нареди Цвв-панав с официален тон. Бяха го предупредили, че Глл-боргив е млад и неопитен и имал навика да се разсейва от второстепенни неща. — Задачата ти е да узнаеш колкото се може повече за КИОРО и да ме държиш в течение. Това е всичко. Ясно?

Старейшината кимна и изчезна.

— Той е глупак — обади се Мнов-корте, втренчил поглед в екрана. — Не разбирам, в клана нямаше ли някой по-компетентен, когото да пратят?

— Имат предостатъчно. За съжаление нито един от тях не е така безапелационно предан на клана Дхаа’рр. Никой, който да игнорира изричните указания на Върховния вожд и да ми осигурява линия за лични контакти.

Вратата в другия край на помещението се отвори и влезе Мнов-дорнт, братът на Мнов-корте.

— Получихме нова информация, говорителю Цвв-панав. Потвърди се, че…

— Само за малко — прекъсна го Цвв-панав. Старейшината щеше да се върне всеки момент…

Ето че се появи.

— „Разбирам ви, говорител Цвв-панав — предаде той отговора със смирен тон. — Няма да излъжа очакванията ви — както и на клана Дхаа’рр“.

— Постарай се да изпълниш обещанието си — рече Цвв-панав. — Довиждане. — Той кимна на старейшината. — Отнеси това и затвори линията.

— Подчинявам се, говорителю Цвв-панав — отвърна старейшината и отново изчезна.

— Та какво се потвърди? — попита Цвв-панав, като погледна Мнов-дорнт.

— Вашето предположение — рече Мнов-дорнт. — Някой действително е вземал фссс-органа на Прр’т-зевисти.

— Така, така — промърмори замислено Цвв-панав. — Интересно. И сигурно, за да направи втори резен?

— Нещо подобно — отвърна Мнов-дорнт, извади някакви документи от чантата на колана си и прекоси стаята. — Изглежда, някой е използвал лабораторна игла, за да изтегли част от полутечната тъкан от вътрешността на фссс.

— Хитро — засмя се говорителят, взе документите и почна да ги преглежда. — Ще могат ли да я използват?

— Кой знае? — отвърна Мнов-дорнт. — Изглежда, никой досега не е пробвал.

— Не съм изненадан — призна Цвв-панав. — Старейшините не обичат да се провеждат експерименти с техните фссс-органи. Затова изследовател Трр-гилаг се е сдобил с допълнителния резен, който е поискал брат му, командир Трр-мезаз. И то с помощта на предател от клана Дхаа’рр.

— Не разполагаме с никакви сигурни доказателства, че Трр-гилаг и Клнн-даван-а са тези, които са взели част от тъканта — предупреди го Мнов-дорнт. — Нещо повече, пазачите, които са били с тях в родовия храм, твърдят, че…

— Не ми трябват доказателства — тросна се Цвв-панав и му тикна обратно документите. — И не ме интересува какво казват пазачите. Няма никакво съмнение, че са замесени представители на Кее’рр. И те ще си платят за това.

— Не и без доказателства — обади се от кушетката Мнов-корте. — Съжалявам, говорителю, но ще ви трябва нещо повече от един осакатен фссс-орган и на пръв поглед случайно посещение в родовия храм на Прр, за да ги обвините.

— Благодаря ти, но не се нуждая от съвети на аматьори — произнесе с леден глас Цвв-панав. — Къде е в момента фссс-органът на Прр’т-зевисти?

— При родовите вождове на Прр — отвърна Мнов-дорнт. — Казах им да се престорят, сякаш заради молбата на Прр’т-касст-а задържат прощалната церемония.

— Нека я задържат още известно време — нареди Цвв-панав. — Не, от друга страна, по-добре да го донесат при мен. Ще взема да го върна на Оакканв и да го тръсна на бюрото на Върховния вожд. Интересно ще ми е да видя реакцията му.

Но вътре в себе си си даваше сметка, че Мнов-корте е прав. Ситуацията изглеждаше примамлива, но му бяха нужни солидни доказателства, за да удари Трр-гилаг така, както му се искаше.

За щастие, имаше един лесен начин да се сдобие с тези доказателства.

— А междувременно — каза той, — вие двамата ще отпътувате за Доркас.

Братята се спогледаха учудено.

— Целесъобразно ли е в този момент, говорителю? — попита Мнов-корте. — Някой може да ни познае.

— И кой? — попита Цвв-панав. — На Върховния вожд едва ли ще му хрумне да показва филма, в който се вижда как отнасяте на Трр-пификс-а откраднатия фссс-орган.

— Могат да ни познаят обаче войниците, които са заснели този филм — посочи Мнов-корте.

— Никой от тях няма да е на Доркас — припомни му Цвв-панав. — Нито на кораба на Дхаа’рр, който ще ви откара там, и на космодрума, от който ще напуснете Дхаранв.

— Ами ако Трр-пификс-а ни е описала на сина си? — настояваше Мнов-корте.

— Изключено — поклати глава Цвв-панав. — Една стара жена, която ви е мярнала само веднъж? Невъзможно. Можете да идете направо при Трр-гилаг и да му заявите, че познавате майка му, и той пак няма да се сети кои сте.

Братята се спогледаха отново.

— Всичко ще е наред — склони пръв Мнов-дорнт. — Да вземем ли някой от вашите хиперкораби?

— Предпочитам да пътувате с нещо по-незабележимо — отвърна говорителят и погледна към екрана на своето записващо устройство. — Има един снабдителен кораб, „Верния слуга“, който потегля за Доркас след три тентарка от космодрума „Леден език“. Ще успеете ли да стигнете там навреме?

— Без проблем — увери го Мнов-корте и се надигна от кушетката. — Колата ни чака отвън. Какво по-точно искате от нас на Доркас?

— Да откриете онзи незаконен фссс-резен. И заедно с него и доказателства, че в тази история са замесени Трр-гилаг и брат му.

— Командир Трр-мезаз? — подскочи Мнов-корте. — Това ще е доста трудно.

— Оставете на мен да решавам — обеща мрачно Цвв-панав. — Ще ви издам специален документ още преди да потеглите.

— Ами ако уликите, които търсим, не съществуват?

Цвв-панав щракна с език.

— В такъв случай, разбира се, ще трябва да ги изфабрикувате.

 

 

Застанал пред дупката в средата на складовото помещение, човешкият пленник скръсти ръце и заговори:

— Няма две мнения — последва го гласът на механичния преводач. — Взривовете са прогърмели отвътре.

— Защо си толкова сигурен? — попита го Трр-мезаз.

Трр-гилаг преведе въпроса. Другоземецът отговори, като посочи края на ямата, краката си и после през стената навън.

— Краищата на дупката са извити навън — чу се преводът. — Това означава, че взривът е бил от тази страна на дървената преграда. Същото може да се каже и по начина, по който са разхвърляни отломките. Повече отвън и доста по-малко — отвътре.

— Интересно — бе коментарът на втори командир Клнн-вавги. — Ние също го забелязахме, между другото.

— Да — потвърди Трр-мезаз. — А сега трябва да повярваме на думите му, че е станало точно така.

— Каква причина ще има да лъже? — попита Клнн-даван-а.

— Първо, братовчедке, те са наши врагове — припомни й Клнн-вавги. — Враговете често лъжат по различни причини. И второ — може просто да греши.

— Да предположим, че не лъже. — Трр-мезаз замислено преметна език. — В такъв, случай взривът наистина е дошъл отвътре. Това означава, че мрачанците са се взривили сами.

— Но как? — попита Клнн-вавги. — И защо?

— Това са въпроси без отговор засега, съгласен съм — кимна Трр-мезаз. — Макар че като се замисля, един от старейшините казваше, че ги видял да закачват някакви разноцветни платове от вътрешната страна на стената.

— Смяташ, че са ги използвали, за да крият експлозивите? — попита Клнн-даван-а.

— Изглежда напълно възможно — рече Трр-мезаз. — Трр-гилаг, попитай го дали може да ни каже нещо повече за експлозиите. За силата на взрива, може би дори за вида на използвания експлозив.

Последва кратка размяна на реплики, след което човекът посочи към другия край на склада, където имаше още отвори от взрива.

— Не мога да преценя само по тези щети — дойде преводът. — Мога ли да огледам и онези?

— Действай. — Трр-мезаз повтори жеста му. — Войници, дръжте го под око.

Трр-гилаг преведе и другоземецът тръгна към отсрещния край на полуразрушения склад. Трр-гилаг, Клнн-даван-а и войниците го последваха, като се подредиха в полукръг около него.

— Има и друга възможност, командире — взе думата Клнн-вавги, докато крачеха бавно. — Сега вече знаем със сигурност, че хората-завоеватели могат да засичат космически кораби при движение в транспространствен тунел, което означава, че са били предизвестени за идването ни. Дали тези експлозиви не са били оставени като клопка за нас?

— Но защо само в този склад? — попита Трр-мезаз.

— Може би не са само тук — продължи Клнн-вавги. — Може цялото селище да е минирано и подготвено за вдигане във въздуха.

— Но защо не са го направили?

— Защото са решили, че с това няма да постигнат нищо. Докато останалите наши сили са на орбита, те ще бъдат обкръжени тук.

Но сега предстоеше тези сили да бъдат изтеглени. Трр-мезаз неволно погледна нагоре, споходен от зловещо и мрачно предчувствие. Да стоят тук, насред заложената от хората-завоеватели клопка…

— Не — отвърна той бавно. — Ако наистина ни бяха подготвили клопка, щяха да изпипат всичко по-добре. Инак защо им е да взривяват няколко прозореца и врати?

— И да въздигнат двама наши воини в старейшинство — припомни му мрачно Клнн-вавги.

— Само защото са имали лошия късмет да стоят до вратите — възрази Трр-мезаз. — Нищо повече от косвени жертви, в случай че мрачанците действително са били тяхната главна цел. Не, Втори, ако те бяха заложили клопката, щяха да взривят целия склад.

— Може би — промърмори Клнн-вавги. — Но това пак ни връща на въпроса за мрачанците. Защо им е да взривяват тъкмо района, в който са настанени?

Човекът вече бе застанал при дупките от взрива и ги оглеждаше.

— Има едно обяснение — рече Трр-мезаз. — Откакто се появиха тук, мрачанците непрестанно настояват и молят да бъдат преместени на Оакканв. Какъв по-добър начин да ни принудят да се съгласим, освен като имитират неочаквана заплаха за живота си?

— Интересно предположение. — Клнн-вавги кимна замислено. — Ако е истина, това доста променя представите за мрачанците като нещастни, безпомощни жертви на хората-завоеватели.

— Ако е истина — повтори Трр-мезаз. — Въпросът е как да го разберем със сигурност?

— Не зная — рече Клнн-вавги. — Освен…

— Освен какво?

— Освен ако Сржънт-яновиц няма подобни експлозиви на борда на своя летателен съд. Можем да проверим тази негова теория с отломките, като поставим експлозиви от двете страни на стената и проверим накъде ще полетят парчетата.

— Може би си заслужава да опитаме — склони Трр-мезаз. — Разбира се, даваш си сметка какви са шансовете той да признае, че има експлозиви на борда.

— Нулеви?

— Почти толкова — съгласи се Трр-мезаз.

Човекът заговори отново.

— Изминало е доста време — преведе Трр-гилаг. — Вятърът и дъждовете са изтрили миризмите, по които той би могъл да определи вида на експлозива. — Трр-гилаг погледна Трр-мезаз. — Какво ще правим сега?

— Ами ще го върнем там, където го държахме — каза Трр-мезаз и нареди на войниците: — Хайде, отведете го!

Трр-гилаг преведе на пленника, който кимна и се отправи покорно назад, следван от своя ескорт. Клнн-даван-а понечи да го последва, но спря по знак на Трр-гилаг и двамата с Трр-мезаз изпратиха пленника и войниците с погледи.

— Какво мислиш? — попита Трр-гилаг, след като те се скриха зад ъгъла.

— Ти и Клнн-даван-а сте специалисти по чуждопланетни култури — посочи Трр-мезаз. — Ти ми кажи.

— Мисля, че казва истината — обади се Клнн-даван-а. — Все още не разбирам какво ще спечели, ако ни излъже.

— Може би целта му е да ни внуши недоверие към мрачанците — заговори Клнн-вавги. — И това да е истинската причина за нападението.

— Ако е така, той е много хитър и изобретателен — посочи Трр-гилаг. — Защото не предвидихме подобна възможност.

— Което ни връща на въпроса как точно хората-завоеватели са осъществили това нападение — добави Клнн-вавги. — Всичко щеше да е много просто, ако беше манипулация от страна на мрачанците.

— Може би — рече Трр-мезаз, пристъпи напред и огледа отблизо един от отворите в стената. Дали мрачанците действително не бяха изиграли цялото това представление, за да бъдат прехвърлени по-скоро на Оакканв? Ако бе така, какъв беше мотивът им? Да осъществят връзка с Върховния вожд и да му предложат съюзничество — както твърдяха от самото начало?

Или да насочат корабите на хората-завоеватели право в сърцето на зхиррзхианския космос?

— Каквото и да е станало, няма да го узнаем тук и сега — заключи той. — Да се захващаме за работа. По-късно ще поговорим.