Димитър Подвързачов
Приключенията на Крачун и Малчо в София (5)

Глава пета
На хиподрума и с мечата кожа

— Чуй, Малчо! Тоз проклет писач

дали не е пък и ездач?

Но даже и да е зяпач, —

за нас ще бъде цяло щастие,

да вземеме и ний участие:

или ще го намерим там,

или при нас ще дойде сам,

ще влезнем в преговори

и ще даде — какво ще стори?!

 

— Да, имаш право, Господ чу ни!

По-скоро да вървим, Крачуне!

 

Далеч в полето кротко си пасяха

един кон и едно магаре.

Възседнаха ги двамата другари

и къмто хиподрума полетяха…

 

Хоп-троп, хоп-троп —

те препуснаха в галоп!

И нахлуха в хиподрума,

сякаш че си влизат дома!

Мушкат клетите животни,

изморени, цели потни,

и препускат ги стремглаво

из пътеката направо.

Там от тяхната игра

никой нищо не разбра,

никой им се не обади…

 

Ала ето ти: прегради!

Хоп-троп, хоп-троп —

то не става със галоп!

Тука трябва да се скача,

трябва да е вещ ездача!

Хоп-троп, хоп-троп —

Малчо пада като сноп

и проклетото магаре

през полето пак удари.

 

А след него и Крачун,

сякаш грабнат от тайфун,

дигна се от стремената,

превъртя се два-три пъти,

погледа му се размъти —

и се хецна на земята…

 

— Малчо, няма кому да натякваш —

от кого се оплакваш?

Този план беше твой!

Пак добре, че не ядохме бой!

Не намерихме там оногова,

неизвестния автор, но дявол го взел!

Ще започнеме тактика нова,

да го пипнеме този козел

за брадата —

нали казаха тамо децата,

че той имал брада?

Тези дни ще отидем в града,

ще му влезем в следите

и ще вземем парите!

И ето ги в града пак, между хора…

 

Там скитайки съзряха те веднъжки,

една слугиня насред двора

простряла дрехи и изтупва мъжки.

А между дрехите се люшка

красива меча кожа — просто чудо!

 

Тогава Малчо тихичката смушка

Крачуна: — Слушай! Да не скитаме

                                залудо!

Виж кожата! Аз бързо я навличам —

и без това на мечка май приличам, —

и докат търсим автора проклети,

сами наскоро ще се опаричим!

 

— Бре, че си дявол, Малчо! Как се сети!

Крачун заглавика момето

и то изостави въжето…

 

Поднесе й цвете, разпита за село,

узна, че се викала: Дело.

 

— По вашенско има ли… кучета бесни?

Момите ви знаят ли песни?

 

— Па имаме всичко: и пцета, и ора.

И пеем, га ринем обора…

 

И дор се нарадва, накичи

доброто момиче,

наш Малчо със мечата кожа изчезна…

Крачун подир него излезна,

събраха се двама

и — дим да ги няма!

 

В далечните махли,

там, на една пресечка,

мечкар се появи

със много умна мечка.

 

Хайде, мецо-мецано,

хайде, бабо Ивано!

 

Хопа-тропа, поиграй,

че сърцето ти не трай!

 

Ха сега ни покажи,

как мечока се напил!

Как започнал да ръмжи,

а пък сетне те набил!

 

А сега ни покажи,

как се хурката държи,

как се люлката люлей,

как вретеното си пей.

 

А сега ни покажи,

кмета Нено как лежи!

Хопа-тропа, хопа-троп,

как мечока станал поп!

 

А сега пък замижи

и на всички покажи,

как се сбират левчета

от малките момчета!

 

Хопа-тропа, хопа-троп,

няма хлебец, нито боб!

 

Но случи се веднъж един

сърдит и сприхав господин.

Той хитроумната игра

веднага, дяволът, разбра,

па като ги подбра

с бастуна —

и Малча, и Крачуна!

 

Наш Малчо страшно заръмжа,

Крачун взе даже да квичи —

дано да му внушат уж страх!

Но онзи бий не на лъжа

и с кожата, търчи

след тях…

Наоколо им глъчка, смях…

А ето и един стражар

отнякъде се озова

и ги подгони презглава…

 

Но Малчо фокусник е стар

и чудна мисъл го огря:

внезапно легна на земята,

стражарят спъна се в краката

и като мъртъв се простря…

 

Смях, вик и олелия —

на поразия!

Бре дръжте ги! Кои са тия?

Какви са тези хора?!

Дали не бягат от затвора,

та тичат като бесни?

Във всеки случай, майстори чудесни!

 

Дали стражарят пак ги стига —

ще видиме във третата книга!