Димитър Подвързачов
Приключенията на Крачун и Малчо в София (4)

Глава четвърта
Крачун и Малчо търсят автора

Тогава нашите герои смели

спогледаха се прежълтели,

па кривнаха надясно, че наляво,

а сетне пак направо,

закрачиха по-живо

направо и накриво,

вървяха дълго и печално

далеч от мястото фатално…

Най-сетне спряха и зашепнаха. Уви!

Във службата не им върви!

Къде да бягат и къде да спрат?

Сега ще бъдат теглени под съд!

И вместо ордени — позор,

че и затвор!

 

А, лошо, лошо, без съмнение!

Остава им едно решение:

да хвърлят формите стражарски

и заживеят пак по царски…

 

        Аврамачо,

        старо харо,

        продавачо,

        вехтошаро!

        Дай ни дрешки

        есенешки,

        панталони

        с прави чупки,

        и фасони

        с много дупки,

        и бомбенца

        за главата,

        и палтенца

        без подплата!

        Правим смяна,

        не просия!

        Нищо няма

        вересия!

 

        Дрехи стари,

        за другари

        голомехи

        и стражари

        без успехи!

        Стари дрехи

        аз продавам

        и купувам,

        съблазнявам

        и вълнувам,

        и обличам,

        и събличам!

        Донесете

        дрехи вети,

        облечете

        дрехи стари, —

        който свари!

        Чисти всички,

        като гъбки,

        със ямички

        и закръпки,

        със джобове,

        като нови!

 

И нашите герои мили,

едвам се от беда спасили,

след толкоз подвизи и грешки,

навлякоха пак вехти дрешки,

с каквито вредом са известни:

възкъси, дрипави и тесни,

но тям се виждаха чудесни!

И пак заскитаха, доволни,

че са отново птици волни!

И ето, пред един афиш,

Крачун извика: — Малчо, виж!

Нима теглото ни не стига,

та някой ни написал книга,

да станем смешни на децата

с бедите си и патилата?!

Той нас не ни е помирисал,

а кой знай що лъжи е писал!

Но аз… ще му строша главата!

 

— Но кой е?

— Някой си Ди-ми-тър!

— Крачуне! Тоз човек е хитър:

от нашите геройства смели

той сигур нещо ще спечели!

Затуй по-умната не е ли,

наместо ти да му мъстиш,

да скриеш в джоба тоз афиш

и клетва днеска да дадеме,

че ще положим труд и време —

писача хитър да открием!

И няма никак да го бием,

а от парите, що е сбрал,

ще искаме ний своя дял!

Пари ще паднат със лопати, —

ще станем отведнъж богати!

 

— Чудесно, Малчо! Дай ръката!

И запиши таз славна дата!

И докат из града се скитаха,

тук-там децата поразпитаха,

где ходи злополучния писач:

на кино ли, или на мач?

Узнаха, че си правел бил разходка

към езерото, често плавал с лодка;

че имал доста силна мания —

да гледа конски състезания.

Разбира се, отивал и на мач,

но като прост зяпач…

Тогава, — Боже, дай късмет:

към езерото най-напред!

Тичайте на воден спорт,

нов, американски сорт!

Сума фокуси нечувани

от професори по плуване!

Мъж, жена, дете и баба

ще заплуват като жаба!

Три урока, твърде леки,

са достатъчни за всеки,

за да стане вещ и горд,

с този чуден воден спорт!

Тичайте без страх! Тук няма

ни лъжа, нито измама!

Няма що да се помайвате, —

сетне да не се разкайвате!

За жалост, и тука стана злополука.

И наште приятели сгазиха лука!

Уж караха кротката, —

обърна се лодката

и всички — за миг във водата!

Едвам се спасиха децата…

Самите професори мишки станаха,

и щом се добраха до близкия бряг,

във страшна уплаха

удариха бързо на бяг!

 

Ден-два, горките, се сушиха

и във града не се явиха.

Но там, в горичката, сред бора,

край тях минаха чужди хора,

макар и отдалеч,

и те им чуха разговора:

за хиподрума беше реч, —

днес има конски състезания!

 

Ах, туй бе тяхното желание!