Димитър Подвързачов
Приключенията на Крачун и Малчо в София (3)

Глава трета
Разочарование и катастрофа

Победа! Елате! Победа!

И младо, и старо да гледа!

 

Притичват, тълпи се събират,

голямо и мало се взират,

напират,

да видят, да чуят какво е,

хванатия кой е?

 

— Апаш и джебчия опасен,

престъпник ужасен!

 

— Но кой го е хванал, най-главно?

 

— Та кой ще е — то си е явно:

тез двама стражари,

прекрасни другари,

герои безстрашни и смели,

хванали го и го повели!

 

— Ура! Да живеят те! Долу обесника!

— Портрета им дайте във вестника!

 

— Видя ли, Крачуне? Май аз да не бях,

ти щеше от страх

да пукнеш

и щеше да хукнеш

да бягаш, където ти видят очи!

Добре че се случих аз там!

 

— Бре, Малчо, не те ли е срам!

Страхливецо, я замълчи!

Нали го докопах аз пръв?

Готов бях да лея и кръв,

но той се предаде…

 

— Крачуне, постой, не лъжи,

а право кажи:

планът за гонитбата кой го създаде,

и копчето кой пръв набута?

— Млък, жабо надута!

 

— Пък ти си орангутан! Няма да млъкна!

 

В туй време апаша се тихо измъкна,

нахлупи каскета над вежди

и бързо изчезна далеч от премежди…

 

Те бяха пред участъка си вече.

Но где го арестанта? Стана дим!

Избяга от ръце им, невредим!

И храбростта им мигом се пресече…

 

— Е, Малчо? Дръж го де! Нали уж ти…

— Как аз? Ти казваш, че си го хванал —

къде е? Дай го! Бог да го прости!

 

— Аз го хванах и бях ти го предал!

 

— Аз го хванах, но ти със таз глава

взе да се караш с мен и го забрави…

 

— Аз го хванах, пък ти го изтърва!

Сега?

 

— Сега, дай Боже здраве!

Току да млъкнем, дрънкали сме доста,

ами да си отидем пак на поста!

Туй място всички вий го знаете

        и този кръстопът:

автомобилите, трамваите

        там просто врят.

 

Там, върху уличните камъни,

        изправиха се пак

Крачун и Малчо, зли, одрямани —

        да дават знак.

 

— Надясно! Хей, ти, поразелнико!

        Где караш като сляп?

Сега ще ти го смачкат зелнико

        във някой трап!

Наляво там бре! Кучи сине ти!

        Какво си ми се свил?!

Теб бива те да караш свините,

        а не автомобил!

 

— Ей, вий! Какво току все шарите

        ту задном, ту напред?

Вий дръжте само тротоарите!

        Тука има ред!

 

Внезапно Малчо хлъцна и зашушна:

— Крачуне! Ей го същия! — Но кой?

— Апаша! Там в тълпата пак се мушна!

— Бре, шмекера! Наистина е той!

 

— Ти, Малчо, остани тук, да го хвана!

 

— Ба, майстора го няма да остана!

 

— Аз ще го пипна просто със ръка!

 

— Не може сам! И баба знай така!

Тук, сред града, апаш лови се лесно…

Да вземеш сам награда! Не е честно!

 

— Защо и ти да тичаш? Смисъл няма!

Аз сам!

        Но ето, хукнаха пак двама…

 

— Крачуне! Слушай! Да се пазариме:

на тебе — ордена и славно име,

на мене пък паричките!

        Но всичките!

 

— Добре де! Стига да дадат награда —

ще видим сетне на кого се пада.

А ордена — той, без съмнение,

        за мене е!

 

Но в миг зачу се трясък,

отчаян, нечовешки крясък

и бъркотия,

и олелия…

 

Когато се обърнаха назад,

какво да видят: същи ад!

Трамвая връхлетял със сила

върху автомобила!

Жена, свалена под велосипеда!

И писъци: О, майко мила!

И крясъци: — Говеда със говеда, —

движението няма кой да гледа!

— Строшиха ми ребрата!

— Разбиха ми главата!

— Спри там, ватмане!

— Какво е туй, Иване!

— Да протестираме пред общината!

— Навехна се крака ми!

Ще ходя със налъми!

— Отиде ми пантофа!

 

Със други думи: катастрофа!