Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (4)

Четвърта глава

в която Моливко и Сръчко се возят на пухени възглавници

— Хайде да нарисуваме автомобил — предложи Моливко.

— Да не мислиш, че лесно се рисуват автомобили? Нищо няма да излезе. Дори аз самият мога да направя автомобил само от много хубав „Конструктор“. Може да измайсторим обикновена тротинетка, но откъде ще намерим колела?…

— Защо пък да не излезе? — прекъсна го Моливко. — Аз съм виждал автомобили!

— Добре тогава, нарисувай автомобил — съгласи се майстор Сръчко. — Само да не забравиш да нарисуваш на колелата гуми. Без тях автомобилът много друса по пътищата. Аз не мога да понасям друсането. Веднага се разглобявам. А пък гумите са като възглавници, меко возят.

— Добре! — рече Моливко, зает с работата. — Не се безпокой! Меко ще вози!

Докато малкият художник рисуваше автомобила направо на бялата стена на къщата, Сръчко отведе нарисуваните кончета в съседната градинка със сочна трева и ги върза за ниската желязна ограда.

Сръчко се върна и погледна рисунката. Той искаше да даде на Моливко някакъв съвет. Ала тъкмо тогава Моливко свърши да рисува.

„Хайде хоп!“

И до тях се появи съвсем готов истински автомобил.

— Какво си направил?! — развика се Сръчко. — Защо си нарисувал възглавници на колелата?

Наистина, на колелата на новия автомобил бяха вързани възглавници! Ама истински възглавници! С розови калъфки и бели връвчици. Моливко ги беше нарисувал много хубаво.

— Ти сам ми каза за възглавниците — забеляза Моливко.

— Нищо не съм казал за възглавници!

— Не! Каза, каза!

— Ти всичко объркваш! Сега твоят автомобил няма да може да пътува!

— Ще може! — обиди се Моливко.

— Няма да може и няма да тръгне! Аз по-добре знам!

— Ами ако тръгне?

— Никога няма да тръгне!

— Опитай, седни!

— Защо да не седна! Все едно — няма да тръгне!

Сръчко седна в колата до Моливко. Автомобилът забръмча и потегли.

— Тръгна! Тръгна! — завика Моливко.

Смаяният Сръчко хвана здраво с две ръце кормилото. Много се страхуваше да не изхвръкне от колата. Нямаше време дори да погледне встрани. И въпреки това забеляза как минувачите се обръщат и ги сочат с пръст.

— Каква смешна кола — казваха минувачите. — На възглавници!