Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (24)

Двадесет и четвърта глава

в нея Сръчко и Моливко тръгват да търсят Притко

Сръчко започна да развързва спасения си приятел и забеляза, че Моливко отвори едното си око, после другото, премигна учудено, сякаш искаше да каже: „Защо си ме вързал?“

— Мълчи — махна му Сръчко. — Не бива да говориш. Дай честна дума, че няма да говориш, и тогава ще ти разкажа.

— Мммм… — отвърна Моливко.

Той искаше да каже: „Честна дума, няма да говоря“.

Сръчко развърза въжетата, запали печката и свари в чайника млякото, наля го в чашка и накара Моливко да изпие отначало една, после втора — цели три чашки мляко!

— А сега кажи: „ааа“.

— Аааа!

— Кажи: „ууу“.

— Уууу!

— Кажи: „ооо“.

— Оооо!

— Кажи: „еее“.

— Ееее! — повтори Моливко и си показа езика на Сръчко. — Ееее!… Видя ли! Аз съм съвсем здрав! Сега нищо не ме боли. Дори сънувах, че летим двамата със самолет, а после паднахме и се разбихме на парчета. Много весело беше…

— Здрав ли си?

— Здрав съм!

Сръчно измъкна приятеля си от завивките. Заподскачаха двамата из стаята, затанцуваха от радост.

Доктори далеч от нас!

Здрав си ти, здрав съм аз!

А после си направиха чудна гощавка, подхвърляйки на птиците сладки трошици.

— Къде е момченцето? — попита Моливко. — Сигурно си му разрешил да поиграе с децата? Трябва бързо да го повикаме и да го нахраним с милинки.

Сръчко се натъжи. Престана да се смее. Само жално звънна с пружинките си.

Моливко много се учуди.

— Да не си се разболял?

— Не, здрав съм. Просто ми е тъжно.

И желязното човече разказа на Моливко печалната история за това, как Притко стана млад техник.

Вълшебният художник се надигна.

— Ще намерим Притко! Момченцето не може да бъде измамник. Да вървим, Сръчко!