Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (14)

Четиринадесета глава

в която не могат да намерят Притко

— Олеле! — хвана се за главата Моливко. — Къде си, Притко? Пак ли се загуби?

И хукна по улицата, спирайки минувачите: „Не сте ли виждали Притко?“ Но всички вдигаха рамене. Никой не го беше виждал.

Съвсем разстроен, малкият художник се върна в къщи.

— Не е ли идвал Притко? — попита той още от прага.

— Какво си направил? — затрепера Сръчко. — Къде е Притко? На теб не бива да ти се поверява момченцето!

И двамата изскочиха на улицата, но можеха ли да разберат къде да търсят Притко?

Насреща им крачеха деца с корабчета. Те отиваха към веселата порта с каменните лъвове.

— Не сте ли срещали едно момченце с корабче?

— Днес всички момченца с корабчета отиват на състезанието — отвърнаха децата. — Скоро ще започне!

„Сигурно и Притко е избягал на състезанията“ — помислиха си Сръчко и Моливко.

Ала никак не беше лесно да преминат през веселата порта.

— Вие нямате ли корабчета? И билети ли нямате? — попита ги мустакатият контрольор на входа. — Моля, купете си билети от касата.

„Нямаме с какво да си купим билети“ — искаше да отвърне Сръчко, ала нищо не каза. Той погледна през прозорчето с надпис „Каса“. Там седеше непозната лелка и режеше с ножици сини билети. Беше й горещо.

— Ах, каква жега! — въздишаше лелката.

Сръчко се почеса по тила. Така се почесват някога, щом измислят нещо.

— Сетих се — рече той на опечаления си приятел. — Нарисувай два сладоледа „ескимо“!

С необикновена бързина Моливко нарисува сладоледите. Само че, кой знае защо, сбърка и вместо два сладоледа, нарисува три. Сръчко наистина не забеляза грешката. Той взе двата сладоледа и докато Моливко излапваше третия, приближи се до прозорчето.

— Леличко, сигурно Ви е много горещо? Донесох ви сладолед. Ето, вземете!

— Ах, какво умно момче! — трепна лелката. — Ах, какво добро! Заповядай два билета. Просто чудесен сладолед!

Прозорчето хлопна и над него се появи табелка с надпис:

ЗАТВОРЕНО: ПЕТ МИНУТИ ПОЧИВКА!

Моливко и Сръчко хукнаха да търсят Притко, а към входа на зоологическата градина се приближи недоволен и сърдит Веня Кашкин.

Той нямаше пари за билет. Вие, разбира се, помните как Веня счупи прозореца. Кой знае защо, винаги става така. Счупиш прозорец и не ти дават стотинки за сладолед, за кино или за зоологическата градина. Веня страшно много искаше някак да се провре през веселата врата и да види корабните състезания. Ала той си нямаше корабче. Тежко положение! Няма билет, няма корабче…

Веня мрачно поглеждаше към децата и неочаквано съзря сред тях един познат малчуган, малкия Тима. В едната си ръка Тима държеше собственоръчно направено корабче.

— Ей, Тимка! — решително го повика Кашкин. — Дай ми твоето корабче! Хайде, по-живо! Ти си дребосък и ще те пуснат без билет.

— Не го давам! — отсече храбро Тима.

— Какво?! — намръщи се Веня Кашкин. — Ами ако те цапна!…

— Ще кажа на тате! — писна Тима. — Той купува билети, виждаш ли го?

Към тях се приближи бащата на Тима.

— Какво иска тоя побойник?

Веня тутакси направи най-добродушна физиономия и рече с мазен глас:

— Аз само се пошегувах — хе-хе!… А той помисли, че наистина. Хи-хи-хи!… Пък аз се пошегувах…

Бащата внимателно погледна Веня и промълви като че сам на себе си.

— Не знаех, че това момче има два гласа… Току-виж, наистина ограби някой малчуган, вземе му корабчето. По-добре нека бъде с нас. Пуснете го, моля ви се — рече той на контрольора. — Ето ви билетите!