Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (32)

Тридесет и втора глава

в която шпионинът върви по следа

В каютата на кораба пирати те се събраха на военен съвет.

— Ние не можем да плаваме в океана, докато не пипнем тоя проклет Молифан!

— Аз никъде няма да замина, докато не извия главата на онова желязно плашило!

— Да се хване!

— Да се хване и да се разглоби!

Така говореха помежду си разбойниците.

— Слушай, Зирка — рече пиратът. — Ти си знаменит шпионин. Ще ги проследиш! А ти — обърна се той към Петното, — ще ги надушиш! А аз ще ги заловя! Ще ги заловя и ще ги ограбя!

И разбойниците заедно с Петното слязоха на брега.

Кучето хукна напред, душейки паветата. След това се спря до боклукчийската кофа и започна да се върти на едно място.

— Ясно! — рече шпионинът. — Те са стояли тук!

Той измъкна от джеба си увеличително стъкло и започна внимателно да разглежда паважа.

— Тук са говорили с някого! — съобщи Зирка. — Виждам следи от обуща четиридесет и пети номер. Следите са мокри. До тях има пепел. Пепел от цигара!

Шпионинът погледна в кутията за смет. Изсипа я. На улицата падна един-единствен фас. Шпионинът го взе и започна да го разглежда през увеличително стъкло.

— Обущата четиридесет и пети номер са пушили „Морски цигари“.

— Не може да бъде! Нима тук е имало истински моряк! — попита пиратът.

— Напред! — рече шпионинът.

Петното нетърпеливо задърпа верижката.

Те затичаха към една голяма брезентова палатка.

В палатката имаше бели масички. Чуваше се тиха музика и по целия кей се носеше чуден аромат като от печена наденица.

В палатката нямаше никой.

Като се облизваха и озъртаха разбойниците влязоха вътре. Петното се задърпа към ъгъла и започна да се върти около една празна маса.

— Тук са обядвали! — досети се шпионинът.

— Какво ли са яли? — облиза се гладният пират. — Какъв е бил обедът?

Шпионинът се пъхна под масата, ала никъде не откри следи от ядене.

— Странно! — рече той, въртейки нос. — Нищо не се търкаля по земята, ни корички, ни трошички. Никакви следи! Дори не мога да кажа какво са обядвали!

„Джаф! Джаф!“ — излая Петното, душейки въздуха. „Кюфтенца, кисело мляко и пържени яйца!“ — искаше да каже то.

Но пиратът вече не мислеше за Моливко и Сръчко. Капитан Бъл-Бъл гледаше лакомо към другата масичка. На нея блестяха чинийки с бял и черен хляб, имаше горещи съдинки с пържени кюфтенца, с кокоши бутчета, с печени картофки, с топла ароматна чорбица. Студени съдинки с компот от вишни и кисѐл от боровинки. Отстрани беше поставена красива салфетка с бродиран надпис:

„Добре дошли!

Моля, чувствувайте се като у дома си.

Сипете си гореща чорбица, изберете си второ, вземете си от всичко, което ви харесва!

Парите за обеда оставете в синята кутийка.

Ако не ви затруднява, поставете мръсните съдове в шкафа до умивалника.

Шкафът сам ще измие съдовете.

Наздраве!“

Разбойниците се нахвърлиха върху яденето. Те моментално излапаха всичко, което можеше да се излапа, хвърлиха под масата пилешките кокали и огризаните корички. Накрая изтриха изцапаните си с боровинков кисѐл ръце в покривката, а шпионинът се изхили, минавайки покрай синята кутийка.

Те изскочиха от палатката и побягнаха.

Пиратът и шпионинът се оглеждаха назад, а ситият пес ги водеше напред по следите на Моливко и Сръчко.

„Джаф! Джаф! Подир мен!“ — искаше да каже Петното.