Джейн Ан Кренц
Проклятието (64)

61.

Поеха към Северна Калифорния след сватбата, превръщайки пътешествието в меден месец. Караха по стария път — шосе 101, което следваше извивките на живописното крайбрежие. Хектор се возеше на задната седалка, почти опрял нос в стъклото на прозореца. Вечер спираха в уютни стари хотелчета, сред които бе и малката странноприемница с красноречивото название „Сънен пейзаж“ в градчето Еклипс Бей.

Пристигнаха в Скаргил Коув привечер. В офиса на „Джоунс и Джоунс“ още светеше. Клоуи и Джак се качиха по стълбите до втория етаж, стиснали пликове с покупки в ръцете си, а Хектор ги следваше по петите. На площадката Джак вдигна ръка да почука, но вратата се отвори, преди да я докосне.

Фалън стоеше на прага и ги гледаше озадачено.

— Джак — каза накрая. После погледна младата жена. — А ти си Клоуи.

— А ти си Фалън Джоунс — тя се усмихна. — Радвам се да се срещнем след всичко, което преживяхме заедно.

— Какво правите тук двамата? — попита Фалън.

— На меден месец сме — обясни Клоуи. — Наехме си стая в малката странноприемница надолу по улицата — посочи торбите с покупки. — Чухме, че в града няма свестен ресторант, който да работи след пет часа, така че напазарувахме някои неща. Мога да приготвя вечеря за нас тримата.

Фалън беше повече от озадачен.

— Вечеря? — повтори, сякаш думата и самата идея бяха нещо напълно непознато за него. — С домашно приготвена храна?

— Да — кимна Клоуи. — Ако не възразяваш.

— Не — намръщи се Фалън. — Не възразявам.

— Къде е кухнята? — подкани го тя.

— До офиса ми — той погледна през рамо, сякаш я търсеше.

Джак вдигна стек с шест бири.

— Реших, че може да пийнем бира, докато Клоуи приготвя вечерята.

Изражението на Фалън се проясни. Той отстъпи назад и задържа вратата широко отворена.

— С удоволствие. Много бих се радвал.