Джейн Ан Кренц
Проклятието (63)

60.

Операцията не се разви според очакванията й. Лампата отново беше в трезора на „Аркейн“ и тя знаеше, че няма да й е лесно да я открадне за втори път. Но и бездруго нямаше смисъл да поема този риск. Беше ясно, че експериментът се е провалил. Лари Браун беше оцелял, но само заради онова, което бе направила с него жената, която манипулираше енергията на сънищата — Клоуи Харпър. Той очевидно не бе излязъл от цялата ситуация с втори талант или дори със засилена версия на вродените му паранормални способности. А несъмнено беше загубил и малкото талант, който бе притежавал.

Заключение номер едно: Теорията на баба й беше погрешна. Горящата лампа не можеше да замени формулата. Тя вършеше работа само на някого с ДНК-то на Уинтърс.

Заключение номер две: Лампата не можеше да се използва за стабилизиране на ефекта от формулата.

Заключение номер три: Съдейки по факта, че Джак Уинтърс и Клоуи Харпър бяха успели да избягат от фитнес клуба, изглежда, имаше някаква истина в легендите и слуховете, свързани с лампата. Тя навярно можеше да се използва като психооръжие, но явно само някой Уинтърс бе в състояние да реализира потенциала на артефакта.

Беше си поставила две основни цели, когато замисляше плана си. Въпреки разочарованието, че няма да може да използва лампата, за да развие таланта си или да се предпази от страничните ефекти на формулата, поне втората й цел бе постигната. И то по изключително зрелищен начин, ако трябваше да е честна.

Джон Стилуел Наш беше елиминиран.

Единственото, за което съжаляваше, беше фактът, че Наш бе издъхнал, без да успее да оцени иронията в случващото се. Той така и не бе успял да проумее, че човекът, който му бе устроил този капан, можеше да проследи корените си до общия им предшественик — Джон Стилуел.

Алхимиците Силвестър Джоунс и Никълъс Уинтърс не бяха единствените, които бяха създали потомство, след като се бяха подложили на опасни експерименти, целящи засилване на психичните им сили. В края на викторианската епоха нейният собствен прапрадядо — Джон Стилуел, могъщ талант, очарован от теориите на Дарвин, бе провел свой размножителен експеримент. Тя и Наш бяха резултат от този експеримент.

Стилуел беше откраднал формулата от „Аркейн“. Въпреки че самият той никога не я бе използвал върху себе си, тъй като се страхуваше от страничните й ефекти, беше успял да създаде потомство с висока степен на талант, използвайки интуитивното си разбиране за законите на парапсихичната генетика. Стилуел беше умрял в ръцете на Гейбриъл Джоунс, без да успее да види някое от децата си, достигнало зряла възраст. Но родът му бе оцелял. Тя беше живото доказателство за това.

Приближи се до прозореца на офиса си и погледна окъпания в дъжд Портланд. Тази сутрин шефът на Джон Стилуел Наш й беше предложил мястото, овакантено от него. Утре тя щеше да влезе в офиса на Наш в „Каскейдия Доун“ — фирмата, която служеше за прикритие на една от малкото оцелели лаборатории на организацията.

Оттам тя щеше да си проправи път до Вътрешния кръг. Крайната й цел беше ясно формулирана. С времето тя щеше да стане Господарка на „Нощни сенки“.

Почукването на вратата я накара да се обърне.

— Влез.

Вратата се отвори. Хъмфри Хълси влезе забързано в стаята, свали очилата си и започна да ги лъска яростно.

— Знам, че сте разочарована от резултата, госпожице Найт — каза той сериозно, — но такава е природата на революционните научни изследвания. Винаги има известен брой неуспехи, преди някой да направи големия пробив.

— Разбирам, доктор Хълси. Неприятно е, че лампата не свърши работа, както се надявахме. Но за разлика от моя предшественик в „Каскейдия Доун“, аз ценя научния прогрес и съм готова да приема неуспеха. Сега ще продължим напред заедно.

Мъжът спря да лъска очилата си и примигна няколко пъти.

— Заедно?

— Разбира се. Сега сте директор на моя изследователски отдел. В началото на проекта с Горящата лампа ви обещах напълно оборудвана лаборатория и финансирането, което ви е необходимо, за да осъществите мечтата си. И ще ги получите.

Хъмфри грейна.

— Благодаря ви, госпожице Найт. Няма да съжалявате.

— Сигурна съм в това. Разбирате ли, за разлика от мнозина преди мен, които са били обсебени от формулата, аз разбирам, че тайната на стабилизирането на създадения от формулата талант лежи в изследването на психичната енергия на сънищата.

— Да, да — кимна Хълси ентусиазирано. — Това се опитвах да обясня на господин Наш, но той не искаше и да чуе. И формулата, и лампата работят, като се достигне до латентната енергия на сънищата. Но тази енергия е нестабилна по природа. Това е източникът на проблемите, свързани с формулата. Докато не разреша някои от загадките, свързани с процеса на сънуване, никога няма да успея да постигна стабилна, надеждна версия на формулата.

Тя се усмихна.

— В такъв случай е добре, че нито вие, нито аз сме били толкова наивни да започнем да вземаме формулата, нали?

Хъмфри изсумтя презрително.

— Наистина е добре, госпожице Найт. Направо се изумявам как интелигентни на вид хора в тази организация нямат търпение да започнат да се тъпчат с това нестабилно лекарство. Абсурдно е.

Фактът, че нито един от двамата не вземаше стимуланта, беше тяхна обща тайна. В организация, ръководена от таланти, приемащи дрогата, да не си зависим от нея бе значително предимство. Но това, от друга страна, ги правеше уязвими. Ако високопоставените научеха, че тя и Хълси не приемат лекарството, това би било равносилно на смъртна присъда и за двама им. Бордът на директорите настояваше всички членове на организацията да вземат лекарството. Това беше висша форма на манипулация и контрол върху хората в организацията.

— Ние сме екип, доктор Хълси.

— Екип — потвърди той.