Джейн Ан Кренц
Проклятието (62)

59.

Филис седеше на големия ратанов фотьойл в слънчевата стая, вдигнала краката си на ратанова табуретка, която явно вървеше в комплект с креслото. Държеше сутрешния вестник в едната си ръка и чаша чай в другата. Тя вдигна глава, когато Клоуи влезе в стаята. После погледна пода зад племенницата си.

— Виж ти, виж ти — каза тя. Тихо задоволство струеше от думите й. — Влюбила си се, нали?

— Мога да спя с него, лельо Филис.

Филис се засмя.

— В повечето случаи това не е кой знае какъв критерий. Но в твоя случай това обяснява всичко. И кога ще се запозная с господин Уинтърс?

Джак влезе в стаята.

— Защо не днес? — прекоси разстоянието до фотьойла и й подаде ръка. — Джак Уинтърс. Приятно ми е, госпожице Харпър.

Филис го огледа от главата до петите и после хвърли поглед към пода, откъдето току-що бе минал. Усмихна се и стисна ръката му.

— Много се радвам да се запознаем, Джак. Надявам се да останете за чая.

— Разбира се, с удоволствие — той погледна Клоуи и се усмихна.

Клоуи забеляза каква енергия се носеше в стаята. Вълните танцуваха помежду им. Светлината беше силна и стабилна. Знаеше, че това щеше да ги свързва до края на живота им.

— И двамата ще останем с удоволствие — каза тя.