Джейн Ан Кренц
Проклятието (53)

50.

Лари Браун, който навярно не беше на повече от осемнайсет години, умираше. Един мускулест ловец й отвори вратата на малката стая. Клоуи направи крачка навътре и застина намясто. Мислеше, че е подготвена за това, което щеше да види, но въпреки това се ужаси. Инстинктивно обви ръце около тялото си, за да се предпази от ледените тръпки.

— Мили Боже! — прошепна. — Как сте могли да му причините това? Та той е още дете.

Лари лежеше на кушетката. Китките и глезените му бяха стегнати с кожени ремъци. Изгаряше от треска. Очите му бяха стиснати, за да се защити от флуоресцентната светлина. Дори тихият звук от гласа й го накара да потрепери от болка. Той простена.

Хълси я последва в стаята с делови вид.

— Обект А е получил четири дози от най-новата версия на формулата, същото количество като Джак Уинтърс. Спряхме му лекарството снощи. Енергията на сънищата сега се лута хаотично. Все още не е полудял, но няма да издържи дълго. Освен ако вие не му помогнете с лампата.

— Това е невъзможно — каза тихо тя. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да овладее гнева си. Сега не беше време да избухва. Хълси може и да беше луд, но въпреки това бе учен. Единствената й надежда беше той да се вслуша в гласа на разума. — Не мисля, че лампата ще въздейства върху някого така, както повлия на Джак. Само човек с талант от неговото ниво би могъл да се справи с подобна сила.

— Глупости! — сопна се Хъмфри. За пръв път й се стори раздразнен. — Силата си е сила. Обект А първоначално имаше талант трета степен по скалата на Джоунс, но получи достатъчно количество от формулата, за да достигне седма степен. Това би трябвало да е повече от достатъчно, за да се справи с излъчването на лампата.

Тя спести следващия си аргумент. Очевидно никой не беше защитен от опасността да се вманиачи по някоя теория. Хълси грешеше, беше сигурна в това, но знаеше, че няма да я чуе.

Хъмфри се обърна към пазача:

— Готови сме за лампата.

— Да, доктор Хълси.

Клоуи отиде право при кушетката.

— Чуваш ли ме, Лари?

Внимаваше да говори колкото е възможно по-тихо и спокойно. Въпреки това, Лари Браун потрепери от болка. Сетивата му бяха доведени до такова състояние, че всеки вид стимулация без съмнение бе изключително мъчителен. Той не отговори, но отвори леко очите си и я погледна. Клоуи видя, че се дави от треска и ужас. Много внимателно докосна вързаната му ръка. Младежът се дръпна рязко. Устните му се отвориха в мълчалив вик. Клоуи задържа лекия контакт с ръката му и внимателно отвори сетивата си.

Шокът от енергията, която атакува сетивата й, беше почти непоносим в нейното състояние: тя също имаше треска и беше с отслабени сили. Енергията на сънищата на Лари Браун беше тъмна буря от нестабилни психични потоци. Тя успя да се задържи на крака, но се наложи да се хване за преградата на кушетката, за да не падне.

Нова вълна на възмущение се надигна у нея, когато видя опустошителните последици, причинени от стимуланта. Лари не можеше да разграничи съня от реалността. Той живееше в някакъв свят от кошмари.

До вратата на стаята се чуха гласове. Клоуи вдигна глава и видя двама мъже. Единият беше ловецът, изпратен да донесе лампата. Беше я пъхнал под мишницата си.

Вторият беше облечен в стандартен корпоративен костюм и приличаше на мениджър на инвестиционна компания. Скъпото му палто беше влажно от дъжда. Той не беше с напомпани мускули като ловците, но и от него се излъчваше силна енергия. Сетивата й още бяха отворени. Тя погледна отпечатъците му и видя, че горят с неестествено, трескаво сияние. Който и да беше този човек, явно също вземаше лекарството.

— Виждам, че в крайна сметка успяхте да дойдете навреме за експеримента, господин Наш — Хълси звучеше раздразнено.

— В Портланд имаше буря — отвърна Наш. — Самолетът ми закъсня. Казах ви, че искам да присъствам, когато правите експеримента с лампата. Защо не изчакахте, докато пристигна?

— Нямахме време за губене — обясни Хъмфри. — Състоянието на Обект А се влошава много бързо. Още час-два — и щеше да е прекалено късно за лампата.

„Тези двамата не се обичат — помисли си Клоуи, — дори не се уважават“. Хълси очевидно презираше Наш и също толкова очевидно Наш едва понасяше Хълси. Връзката им беше като брак по сметка.

Наш огледа Клоуи. Не изглеждаше впечатлен. Тя усети как енергията пулсира в атмосферата и разбра, че той е отворил сетивата си. Клоуи отново потрепери. Отпечатъците на Наш бяха прекалено мътни, за да ги разчете, но беше ясно, че какъвто и да бе талантът му, той беше много, много опасен. Клоуи разбра също, че той полагаше неимоверни старания, за да го контролира.

— Това ли е човекът, който вижда енергията на сънищата? — попита Наш.

— Да — Хъмфри не се опита да прикрие раздразнението си. Взе лампата от ловеца и нетърпеливо прекоси стаята. — Успяхме да я приберем без проблеми.

— Сигурен ли сте, че хората ви не са били проследени? — попита Наш.

— Абсолютно. Всичко мина като по часовник. Хипнозата свърши работа при жената от остров Мърсър.

Клоуи погледна Наш.

— Кой сте вие?

— Новият ви шеф — той замълча за миг. — Ако успеете да се справите днес, разбира се.

Ледени игли се забиха в гръбнака й.

Хълси постави лампата на масата до кушетката.

— Време е за малкия ни експеримент, госпожице Харпър. И ми спестете обясненията, че не можете да спасите Обект А. Ако не можете да манипулирате енергията на лампата в полезна за нас посока, вие също ще се окажете излишна, а това би било жалко, нали?

Тя погледна лампата. Енергията струеше от нея. Джак те търси. Беше сигурна в това. Само трябваше да опита да спечели малко време.

— Отдръпнете се — нареди им, като се стараеше да звучи спокойно и авторитетно.

— Разбира се — кимна Хъмфри. Очите му блеснаха.

Наш не помръдна.

Тя постави дланта си върху лампата и насочи няколко импулса към вълните, които се вихреха в странния метал. Само Джак можеше да задейства лампата в пълната й мощ, но тя поне можеше да я накара да светне. А това щеше да убеди Хълси и Наш, че може да я задейства.

Енергията в лампата се раздвижи. Всички в стаята я усетиха. Лари Браун изстена и отново затвори очите си.

Лампата започна да изсветлява.

— Да — ахна Хълси. — Работи. Работи!

Наш пъхна ръце в джобовете на палтото си и пристъпи по-наблизо. Вниманието му беше приковано от лампата.

Клоуи изпрати още няколко импулса и успя да накара лампата да засвети като бледа луна. Но лампата не стана прозрачна. Сивите камъни останаха плътни и нямаше дъга. Въпреки това трансформацията бе впечатляваща. Хълси и Наш бяха видимо запленени.

Тя насочи вниманието си към Лари Браун. Внимателно проникна в потоците на енергията на сънищата му, като се напрегна, за да издържи на сблъсъка с дезориентираните вълни на предизвикания от формулата хаос. Единственото, което я крепеше, беше убеждението, че младежът ще умре, ако тя не му помогне. Няколко секунди остана пометена от силните вълни, докато търсеше някакви остатъци от нормална, здрава структура.

Чернилката на формулата беше навсякъде, изкривяваща и деформираща естествения ритъм на Лари. Хаосът се засилваше, защото той нямаше сили да контролира енергията, която формулата бе освободила от спектъра на сънищата му. Тежките блуждаещи вълни скоро щяха да унищожат разума и паранормалните му сетива.

Но дълбоко в хаоса все още имаше следи от нормалните му потоци. Тя най-после ги откри и се залови за работа, изпращайки спокойна, облекчаваща енергия в начупените вълни.

Нямаше как да знае дали това, което правеше, беше добре за Лари Браун. Опитът с Джак не беше приложим тук. Умът и тялото на Джак бяха преодолели ефектите от лекарството заради генетичната му особеност и той можеше да се справи с потоците от енергия, освободена от спектъра на сънищата.

Но Лари не можеше да контролира дивата река от психична енергия, която заливаше сетивата му. Единственият начин да го спаси беше, като затвори каналите, които лекарството бе отворило. Това нямаше да е същото като облекчаването на предизвиканите от кошмари потоци у бездомниците, на които помагаше в квартала. Това, което правеше сега, щеше да има много по-дълбок ефект върху сетивата на Лари Браун, вероятно промяната щеше да бъде трайна. Тя импровизираше, действаше по интуиция, но само това можеше да направи.

Постепенно успя да постигне контрол. Дишането му се забави до по-нормален ритъм. Той отвори очи и от тях потекоха сълзи от изтощение, облекчение и благодарност. Пръстите му стиснаха ръката на Клоуи.

— Ще се оправиш — каза му тя.

— Благодаря — промълви той продрано.

Момчето я погледна почти с обожание. Клоуи бе виждала това изражение и преди. Зачуди се дали щеше да се чувства толкова благодарен, когато откриеше, че за да спаси разсъдъка и живота му, тя е унищожила създадените от формулата способности. Освен това не се знаеше дали той бе достатъчно силен, за да превъзмогне щетите, нанесени на вродения му талант. Според Хълси, Лари Браун беше дошъл при тях с трета степен по скалата на Джоунс. Когато се събудеше, можеше да няма никакви останали парапсихични способности. А такава загуба можеше да има психически опустошителен ефект.

— Сега трябва да поспиш — каза тя.

Изпрати му още няколко импулса. Лари затвори очи и заспа.

Ако имаше късмет, щеше да спи няколко часа. Когато се събудеше, Хълси и Наш щяха да открият, че експериментът се е провалил. Но Клоуи нямаше друг избор. Трябваше да спечели колкото е възможно повече време, за да може Джак да я открие.

Хъмфри се вгледа в мониторите на стената.

— Отлично, скъпа моя. Той е стабилизиран. Точно такъв ефект се надявах да постигнем.

Не съвсем, помисли си Клоуи и погледна лампата. Още светеше слабо с остатъците от първоначалния тласък на енергия, с който я бе запалила, но бързо гаснеше.

— Работата с лампата причинява тежък преразход на психична енергия — каза тя. Нямаше нужда да се преструва на уморена. — Сега трябва да си почина. Зле ми е.

Хълси я погледна одобрително.

— Разбира се, скъпа моя. Надявам се, че си давате сметка за това, което постигнахме днес. Аз успях да изместя границите на парабиофизиката отвъд пределите, за което Силвестър и Никълъс са мечтали.

— Много се радвам за вас — наистина трябваше да полегне, а може би и да изпие един аспирин. Треската й се усилваше.

Наш се намръщи.

— Колко дози сте й дали? — попита той Хълси.

— Само една — отвърна Хъмфри разсеяно. Съсредоточено нахвърляше някакви записки. — Но беше от новата, експерименталната версия. Много силна. Дадох й я веднага след като я доведоха тук. Беше в безсъзнание. Ще й дам следващата след два часа.

Клоуи се сети за болката в ръката над лакътя. Заля я паника.

— Инжектирали сте ми новата формула?

— Разбира се — Хълси вдигна поглед от записките си. — Господин Наш се страхуваше, че няма да приемете да ни сътрудничите. Аз бях на същото мнение. Искахме да сме сигурни, че ще сте лоялна към организацията. Отсега нататък ще се нуждаете от доза два пъти дневно. Добрата новина е, че след първата седмица можете да преминете на таблетки.

На вратата Наш се усмихна с влечугоподобната си усмивка.

— Добре дошли в „Нощни сенки“, госпожице Харпър.