Джейн Ан Кренц
Проклятието (51)

48.

Клоуи се събуди от приглушено тракане на машини и тих стон. Това не беше вик за помощ. Беше измъченият глас на мъж, който бе загубил всяка надежда и копнееше за смъртта. Този покъртителен звук я извади от мрака.

Отвори очи и веднага ги затвори, заслепена от ярките флуоресцентни лампи.

— А, вече сте будна, госпожице Харпър. Чудесно.

Тя отново отвори очи, но доста предпазливо. Слаб, кокалест мъж в измачкана бяла лабораторна престилка стоеше надвесен над нея и я наблюдаваше през очила с черни рамки. Зад дебелите стъкла очите му изглеждаха фасетъчни. Плешивото му теме лъщеше като глава на насекомо на ярката светлина.

— Кой сте вие? — прошепна Клоуи. Гласът й прозвуча завалено, сякаш бе пияна.

— Доктор Хъмфри Хълси — насекомоподобните му очи блестяха развълнувано. — Радвам се да се запознаем, госпожице Харпър.

Клоуи присви очи и огледа стаята. Без прозорец, бели стени, стоманен плот, мъж с бяла престилка. Лежеше върху болнична кушетка. Всичко това й бе познато. Обстановката беше като в спомена на Джак за мястото, където го бяха държали в плен.

Главата й се проясняваше, но й беше неприятно топло. Кожата й бе толкова чувствителна, че дори допирът на чаршафа, с който бе завита, й причиняваше болка. Втрисаше я. Явно ваксината срещу грип, която й бяха инжектирали миналия месец, не вършеше работа.

— Това не е болница — прошепна тя.

— Не, госпожице Харпър — каза Хълси. — Не сте в болница. Намирате се в изследователски център.

Клоуи смръщи нос.

— Този център трябва да е доста закъсал финансово. Мирише на мазе.

— Е, невинаги хората, които са в авангарда на науката, си служат с високотехнологично оборудване. В много от случаите финансирането е проблем.

Нов стон се разнесе отвъд стената. Болката опари сетивата й.

— Кой е този? — промълви тя.

— Казва се Лари Браун, доколкото знам. Аз го възприемам като Обект А.

— Какво му има, за Бога?

— Опасявам се, че усеща някои от страничните ефекти на лечението. Направих няколко модификации на формулата през последните месеци, но тя все още е непредвидима, особено когато се прилага в по-високи дози, необходими за стимулирането на допълнителни таланти.

— Формулата — гневът се надигна у нея и й даде сили. Клоуи се надигна на лакти и с изненада откри, че все още е с дрехите, с които беше облечена при посещението си у Барбара Ролинс. Не беше завързана за кушетката. Очевидно никой не я смяташе за потенциално опасна, нито вярваше, че може да избяга. — Напомпали сте го с лекарството на основателя.

— Никой не го е принудил да вземе лекарството, уверявам ви — каза Хъмфри. — Обект А е доброволец. Това е хубавото на изследователските ми проекти. Няма недостиг от индивиди, които биха направили всичко в замяна на лекарство, което ще ги надари с мощен парапсихичен талант или ще засили този, който вече имат.

Лари Браун отново изстена.

Клоуи не можа да овладее треперенето си.

— И вие се смятате за лекар — каза тя, отвратена. — А какво стана с Хипократовата клетва?

Хълси видимо се засегна.

— Аз съм учен изследовател. Произхождам от род, чиито представители притежават свръх дарба за наука.

— Това не ви дава основание да тровите хората — ръката над лакътя я болеше. Явно този, който я бе носил до кушетката, не се беше церемонил с нея.

— Ако това ще ви успокои — каза Хълси, — интересът ми към формулата съвсем доскоро беше периферен. Също както и предшествениците ми, аз я възприемах като допълнение към основния обект на моите интереси.

— Така ли? И какви са интересите ви?

— Психичната енергия на сънищата — Хъмфри се залюля на пети и придоби вглъбен израз, сякаш се готвеше да изнесе лекция. — Предвид естеството на собствения ви талант, сигурен съм, че това, което ще ви кажа, ще ви се стори невероятно интригуващо.

— Има си хас!

Той не обърна внимание на сарказма й.

— Както мнозина от моите предци, в това число и гениалният Базил Хълси, живял през викторианската епоха, аз съм погълнат от страстта да разгадая мистериите на енергията на сънищата. Както знаете, госпожице Харпър, спектърът на енергията на сънищата все още е непозната територия. И до днес сънуването не е обяснено задоволително от научна гледна точка. Очевидно е, че енергията, свързана със сънуването, е почти изцяло паранормална по природа. Но тя остава буквално недостъпна в будно състояние.

— И вашата цел е да проникнете в тази енергия?

— Не само да получа достъп до нея, но и да я изуча, да открия тайните й. Възможностите са безкрайни — Хълси въздъхна. — Но човек си плаща за всичко, нали знаете. В замяна на полученото финансиране и база за изследванията ми се е налагало да сътруднича на определени групи и хора през годините.

— „Нощни сенки“.

— В момента съм ангажиран с „Нощни сенки“, да. Но когато бях много по-млад, известно време работех за една тайна държавна агенция. Точно тогава успях да пресъздам формулата на Силвестър Джоунс с помощта на записките на Базил Хълси. След доста внезапното закриване на нашия отдел бях принуден да сътруднича на Уилям Крейгмор. Името говори ли ви нещо?

Тя се насили да се съсредоточи.

— Основателят на „Нощни сенки“?

— Точно така. Оглавих изследователския отдел. Все още заемам този пост в организацията. В общи линии съжалявам, че трябва да посвещавам толкова време на лекарството на Силвестър. „Нощни сенки“ се интересуват само от засилването на определени таланти. Чувствам се така, сякаш отново работя в държавна агенция. До неотдавна никой в организацията не оценяваше ролята на научната мисъл.

— Но това се промени, така ли?

— Преди няколко месеца с мен се свърза човек, който ми направи необикновено предложение. Госпожица Найт. Тя притежава дневника на Аделейд Пайн.

Превъзмогвайки горещите вълни на треската, Клоуи се изправи до седнало положение и свали краката си от кушетката.

— Жената, която е задействала Горящата лампа заедно с Грифин Уинтърс през викторианската епоха.

— Точно тя. След като прочетох дневника й, осъзнах, че лампата може би е ключът, който съм търсил през всички тези години. Вълшебният ключ, който може да отвори каналите между съня и будуването и да ги остави трайно отворени и в стабилно състояние. Бях много развълнуван, както можете да си представите. Но госпожица Найт ме информира, че има проблем.

— Лампата е изчезнала.

— За нещастие, да. Тя ми обясни, че я издирва и когато я открие, ще ми я предостави за научни изследвания. В замяна на това аз се съгласих да осъществя експеримент с човек, когото тя ми посочи.

Нестихващите стенания отвъд стената ставаха все по-мъчителни. Клоуи искаше да запуши ушите си с ръце, за да не чува повече тези ужасни звуци, но по неизвестни причини нямаше сила да го направи. Сега трепереше толкова силно, че трябваше да полага усилия да не падне от кушетката.

— Найт е поискала да експериментирате с клетия човек в съседната стая? — прошепна тя.

— Не с Обект А — отвърна Хълси нетърпеливо. — С Джак Уинтърс.

Клоуи застина.

— Вие сте отговорен за отвличането на Джак. Но защо? Какво му направихте?

— Трябваше да проверя една от теориите на партньорката ми, разбира се. Не би имало смисъл да продължаваме в тази посока, ако първото ни предположение се окажеше погрешно.

— За какво предположение говорите?

Хъмфри се намръщи.

— Как какво: че мъжете от рода Уинтърс имат имунитет спрямо страничните ефекти от формулата на Силвестър.

Тя го погледна изумено.

— Инжектирали сте на Джак лекарството?

— Четири пъти в рамките на двайсет и четири часа. Много високи дози. Той получи повече от достатъчно количество, за да сме сигурни в резултата от експеримента. Възнамерявах да го задържа още ден-два, за да следя показанията му, но по някакъв начин той успя да избяга. Разбира се, това не е проблем. И аз, и госпожица Найт сме доволни от резултата.

— Ти, кучи сине! — прошепна Клоуи. — Нали уж използваше само доброволци?

— Хайде, госпожице Харпър, и двамата знаем, че беше крайно невероятно Джак Уинтърс да се съгласи да сътрудничи. Трябваше всичко да се направи съвсем дискретно — предвид неговата популярност не само в „Аркейн“, но и в бизнес средите. Използвах седативно средство, предизвикващо амнезия, така че да не си спомня нищо от преживяното. Уверих госпожица Найт, че дори и да се появят някакви спомени, те ще бъдат смътни и фрагментарни, като отгласи от неприятен сън.

Клоуи обви ръце около тялото си, за да спре да трепери.

— Негодник! Можело е да убиете Джак или да го доведете до лудост.

— Имам удоволствието да ви съобщя, че експериментът се увенча с пълен успех. Уинтърс се справя съвсем добре, въпреки че вече не взема лекарството. Не само госпожица Найт е доволна — Хъмфри направи гримаса. — Същото се отнася и за сегашния ми работодател.

— Какво е накарало Найт да реши, че Джак ще понесе формулата?

— Нека ви обясня — каза Хълси ентусиазирано. — Формулата работи, като черпи от латентната мощ на енергията на сънищата. Това е механизмът, по който се подсилват и стабилизират талантите. Лекарството отваря каналите между нормалното и паранормалното, позволявайки достъп до резервите от енергия, намиращи се в далечния край на спектъра. Но тези канали са изключително крехки. Нещо повече, щом се отворят веднъж, само редовни дози от лекарството ги поддържат функциониращи. Ако човек пропусне дори една или две дози, настъпва необратима нестабилност. Резултатът е лудост и смърт в съвсем кратък срок.

— Но това не се е случило с Джак.

— Госпожица Найт предполага, а аз съм склонен да се съглася с нея, че този резултат вероятно се дължи на генетична мутация, създадена от Никълъс Уинтърс преди столетия, когато лампата е била използвана за пръв път. Всъщност Горящата лампа постига по същество същото, което и формулата. Тя отваря каналите между съня и будуването. Но когато е била използвана за пръв път, тя очевидно е повлияла на ДНК-то на Никълъс. Някои негови наследници, включително Грифин Уинтърс и Джак Уинтърс, явно са наследили генетичната способност да имат естествен достъп до енергията на сънищата. Те не се нуждаят от формулата. След като прочела дневника на Пайн, госпожица Найт се убедила, че възрастта е решаващ фактор.

— Джак е на трийсет и шест.

— Точно така. Госпожица Найт смята, че ако Джак е наследил мутиралата ДНК, промените би трябвало да се проявят.

Клоуи усети как у нея се надига ярост, гореща като треската.

— Нека си изясним едно — каза тя. — Вие с госпожица Найт сте отвлекли Джак Уинтърс и сте му инжектирали лекарството, за да видите какво ще се случи с него. От ваша гледна точка той е само един експеримент.

— Общо взето — каза Хъмфри бодро. — И то много интересен, трябва да отбележа. След бягството заключихме, че Уинтърс не само има имунитет, но и че освен това е развил още един талант. Нямаше друго обяснение на факта, че надделя над пазача си. Госпожица Найт уреди двайсет и четири часово наблюдение на жилището на Уинтърс. Когато той не се появи в продължение на няколко дни, решихме, че експериментът вероятно се е провалил. Но щом Уинтърс най-сетне излезе от дома си, беше очевидно, че е в отлична форма.

— Ако не се броят белите петна.

Мъжът се намръщи отново.

— Какви бели петна?

Тя затаи дъх и се опита да не покаже никаква реакция. Щом Хълси не знаеше за белите петна, това означаваше едно: хората, които Джак бе плашил при излизанията си, така и не го бяха видели. Те не знаеха, че той е открил пътя до фитнес клуба, където го бяха държали в плен.

Клоуи се прокашля.

— Просто предположих, че в паметта му ще има бели петна заради смесването на седативното средство и формулата.

Хъмфри се отпусна и се засмя.

— Нищо подобно. Уинтърс е доказателство, че лампата може да се използва, за да се стабилизират каналите между съня и будуването. Това представлява огромен напредък по отношение на формулата. Признавам, че бях много заинтригуван. Следващата ни стъпка беше да придобием лампата и да открием силен талант, който вижда енергията на сънищата. Госпожица Найт тъкмо се беше заела с това издирване, когато — за наша изненада — самият Уинтърс се свърза с един частен детектив, който случайно има и талант за разчитане на енергията на сънищата.

— С други думи, аз.

— Да, вие, госпожице Харпър.

— Когато сте разбрали, че Джак търси лампата, двамата сте решили да изчакате, за да видите дали ще я намерим.

— Е, госпожица Найт не беше успяла да я открие сама, а има и една стара легенда, според която само силен талант като вашия може да работи с лампата.

— Изненадвам се, че вярвате в митове и легенди, Хълси. Това не е точно научен подход, нали?

— По принцип не вярвам на подобни истории, но в този случай направих изключение. В края на краищата говорим за паранормален артефакт, който притежава необикновени възможности. Напълно логично е човек с вашия талант да има афинитет към лампата и следователно да успее да я открие. Както и да е, планът успя.

— Само че хората, които опитаха да откраднат лампата, се провалиха. И сега тя е в ръцете на „Аркейн“.

Хъмфри се засмя.

— Вече не.

Тя стисна ръба на кушетката.

— Какво значи това?

— Горящата лампа беше взета от хранилището на „Аркейн“ и сега е в наши ръце.

Клоуи се опитваше да осмисли тази обезпокояваща новина, когато отново прозвуча стенание отвъд стената.

— Не можете ли да направите нещо за него? — помоли тя.

— Не, госпожице Харпър, не мога. — Хълси й отправи ангелска усмивка. — Само вие можете да го спасите.