Джейн Ан Кренц
Проклятието (43)

40.

Клоуи се събуди с усещането, че е сама в леглото. Отвори очи и видя силуета на Джак на фона на прозореца, загледан към неоновите светлини в нощта. Беше навлякъл само панталона си. Напрежението, което струеше от тялото му, се забелязваше и без да отваря другите си сетива. То беше ясно осезаемо в атмосферата.

Облегна се на възглавниците и обви ръце около събраните си колене.

— Какво става?

Джак се обърна към нея, но лицето му остана неразгадаемо в мрака.

— Можеш ли да направиш с мен това, което стори с Дрейк Стоун днес?

Тя се намръщи.

— Да вдигна булото на хипнотичен транс? Да, предполагам, че мога. При положение, че някой наистина се е опитал да те хипнотизира.

— Според теб това не е възможно, така ли?

— Мисля, че е малко вероятно. Ти си изключително силен талант. Всеизвестна истина е, че хора с развита паранормална чувствителност са изключително трудни обекти за хипноза. Честно казано, съмнявам се, че някой е способен да те изпрати в дълбок транс, дори и да е хипнотизатор с паранормален талант — замълча. — Освен ако самият ти не си сътрудничил.

— Как бих могъл да го направя?

Клоуи притисна коленете си и се замисли.

— Би трябвало съзнателно да си отворил сетивата си, както когато запалихме лампата. Но дори и при това положение човек трудно би могъл да те хипнотизира. А дори да е успял да го направи, съмнявам се, че това, което ти е било внушено в състояние на хипнотичен транс, би могло да остави трайни следи. Според мен би се изтрило сравнително бързо.

— А ако появата на новия ми талант ме е направила уязвим за хипнотични въздействия?

— Говорихме за това, Джак. Нямаш нов талант, имаш напълно развит талант.

— Наричай го както искаш. Халюцинациите бяха много неприятни, но поне осъзнавах какво става. Кошмарите бяха ужасни, но се справях с тях. Това, което ме тревожи, са белите петна в паметта ми. Струва ми се логично, че в такива периоди естествените защитни сили отслабват. Кой знае какво съм правил или какво се е случило с мен!

— Абсолютно нищо ли не си спомняш?

— Само някакви сенки и проблясъци — погледна през прозореца. — Шепот. Това ме побърква, Клоуи. Трябва да знам какво се е случило с мен в тези моменти, от които нямам спомени. А също и от ходенето насън.

— Единственият проблем, който аз виждам, е статичността, причинена от приспивателните, които си вземал. Но както сам каза, ти си започнал да ги пиеш, след като са започнали инцидентите.

— Можеш ли без лампата да премахнеш смущенията, причинени от приспивателните?

Тя се замисли.

— Мога временно да успокоя потоците, както направих онази вечер, поне дотолкова, че да поспиш. Но не съм сигурна, че ще е добра идея да опитам да направя нещо повече от това. Не мисля, че е необходимо. Изглежда, че тялото ти само се чисти от лекарството.

— Не искам да чакам. Кой знае колко дълго ще трае това. А отговорите ми трябват сега.

— Може и да успея да възстановя нормалния ритъм в засегнатата част на спектъра — каза тя. — Но ако объркам нещо, може да се окаже, че съм затворила каналите между състоянието на будуване и сън. Ако това стане, халюцинациите и кошмарите ще се върнат. Ако ще правим това, по-добре лампата да ни е подръка, просто за всеки случай.

— Ще отнеме време да отидем до Ел Ей и да убедя „Аркейн“ да ми я даде за още един експеримент. Не искам да чакам.

— Толкова ли е важно това за теб? — попита го.

— Трябват ми отговорите, Клоуи.

— Добре — каза тихо тя. Отметна завивките, стана и облече плюшения хотелски халат. — Ще опитам, но не давам никакви гаранции. Ясно?

— Да.

— И ако усетя, че нещата не вървят добре, веднага ще прекратя експеримента. Съгласен ли си?

Не отговори веднага, но накрая кимна:

— Добре.

— Седни — каза Клоуи.

Джак се отпусна на едно от креслата.

Тя прекоси стаята, спря до стола и хвана ръката му.

— Готов ли си? — попита го.

— Да.

— Отвори сетивата си максимално. При твоето ниво на талант се налага да си изцяло в зоната. Иначе не виждам ясно спектъра на сънищата ти.

Не усещаше пулсирането на енергията.

— Няма нужда да се притесняваш за таланта си. Повярвай ми, ти контролираш всичко. Не можеш да ме изплашиш до смърт неволно. За да направиш подобно нещо, трябва да се съсредоточиш. Само по себе си отварянето на сетивата не е проблем. Правили сме го и преди. Нали помниш какво стана снощи?

Той се усмихна многозначително. Въпреки сериозността на момента, в усмивката му имаше нещо дяволито.

— О, да. Помня какво стана снощи.

Клоуи внезапно осъзна енергията, която се нагорещяваше в атмосферата. Отвори собствените си сетива, за да изучи тежките вълни от енергия на сънищата, която излъчваше аурата му. Предпазливо насочи малко светлина към тази част от спектъра, която беше повлияна от приспивателните.

Нищо не се случи.

— Хм. Не знам какво е, но е много силно. Не мисля, че мога да пренастроя потоците, не и докато си буден.

Той я погледна странно.

— Искаш да ме приспиш?

— Не. Искам ти да заспиш. Когато си в състояние на сън, може би ще ми е по-лесно да манипулирам енергията ти.

Джак протегна крака и отпусна глава на облегалката на креслото. Погледна я изпод полуспуснатите клепачи.

— А сега какво?

— Сега заспивай — каза тя тихо.

Клоуи отново пое ръката му и изпрати малко енергия. Той устоя на въздействието няколко секунди. Тоя беше инстинктивна реакция от негова страна. Трудни му беше да се откаже от самоконтрола си.

— Довери ми се, Джак.

Той затвори очи и заспа.