Джейн Ан Кренц
Проклятието (40)

37.

Клоуи стисна с две ръце чашата за кафе с отпечатано лого на Дрейк Стоун и погледна певеца. Беше впечатлена от издръжливостта му.

— Не мога да повярвам, че няма да отложите шоуто си след случилото се днес. Много хора на ваше място щяха да се тъпчат с успокоителни и да се оплакват от посттравматичен стрес.

Седяха край басейна. Отопляващите лампи над главите им излъчваха приятна топлина. Дрейк беше приготвил кафето собственоръчно, защото бе отпратил икономката си у дома да се съвземе от шока.

— Не знаете ли старата поговорка за шоубизнеса? — попита той.

— Че шоуто трябва да продължи? — предположи Клоуи.

— Не. Че няма лоша реклама. Довечера името ми ще бъде във всички вечерни вестници и емисии в града. Не съм се радвал на такъв интерес от години. Ако не изнеса шоуто си довечера, ще плъзнат слухове.

— Какви слухове? — запита Джак.

— Че вече съм мъртъв. И бездруго се носят от години — Дрейк протегна краката си и огледа младия мъж замислено. — Как, по дяволите, успяхте да повалите онези двамата и кои бяха хората, които дойдоха от Ел Ей за лампата?

— Сложно е за обяснение — отвърна Джак.

— Така и предполагах.

— Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че двамата мотористи, които нахлуха в къщата ви днес, работят за тайна престъпна организация? И че членовете на въпросната организация приемат незаконен медикамент, който развива у агентите й свръхестествени способности?

Дрейк повдигна вежди.

— Знаех си. Вие работите за правителството. Какво е това всъщност? Нещо, свързано с наркотици ли? Или с крупна измама в някое казино?

— Не — намеси се Клоуи бързо. — Не сме федерални агенти. Честно.

— Забравете — Стоун вдигна ръка, за да я накара да замълчи. — Не искам да чувам нищо повече за това разследване. В края на краищата това е Вегас. По тези места невежите са блажени или поне са в безопасност.

— Може ли да ви задам няколко въпроса? — попита Джак.

Дрейк повдигна вежди.

— Искате да знаете коя е снощната ми посетителка, нали?

— Предполагам, че не сте си измислили тази история само за да ни подмамите тук.

— Не. Смешното е, че наистина се канех да ви се обадя и да ви кажа за жената, която ме посети снощи. Но не знам нищо повече от това, което вече ви съобщих. Просто не мога да си спомня подробностите. Нали ви се е случвало да сънувате нещо и после да не можете да си го спомните?

— Да — кимна Джак и погледна Клоуи. — Случвало ми се е.

Тя се опита да избегне погледа му. Знаеше, че има твърде много въпроси и не е в добро настроение. Не можеше да го вини. Той се беше събудил с мисълта, че се е освободил от втория си талант, а най-неочаквано бе открил, че не е така. За него проблемът си оставаше.

Освен това сетивата му бяха на ръба на изтощението, след като бе употребил силите си, за да обезвреди Санди и Айк. Не можеш да използваш толкова много психична енергия, без да платиш цената за това. Енергията си е енергия. Когато изразходваш много сили, ти трябва време, за да се възстановиш. Самата Клоуи се чувстваше изцедена. Беше използвала собствените си сили и талант, за да приспи ловеца.

И все пак й оставаха някои резерви.

Съсредоточи се върху Стоун и отвори сетивата си. Енергията на сънищата му изглеждаше нормална, доколкото можеше да е ултра светлината. Но в нюансите на някои от вълните нещо не беше наред. Цветовете бяха тъмни и моделът не бе синхронизиран. Беше се сблъсквала с подобни проблеми и в миналото.

— Мисля, че е възможно снощи да сте били обект на хипнотично въздействие — каза тя.

Дрейк повдигна вежди.

— В този град е пълно с хипнотизатори. Познавам всички, които са наистина добри в тази работа. Но всички са мъже. А и защо да ме хипнотизират, след като не са искали да ме ограбят? Сутринта проверих, нищо не липсва.

— Няма гаранции, но може да успея да ви помогна да си спомните някои подробности за посетителката.

— Как?

— Прилича на техника за релаксирани — обясни тя. — Обещавам, че ще бъдете съвсем буден и в съзнание през цялото време. Ще си спомняте всичко, което ви казвам, и ще можете да контролирате напълно това, което ми казвате.

Дрейк я изгледа продължително, после кимна.

— Признавам, че това бяло петно в паметта ме безпокои. Щом не помня какъв посетител съм имал снощи, може да забравя и текста на „Синьо шампанско“. А това би сложило край на кариерата ми. Да го направим.

Джак не каза нищо. Изпи кафето си и зачака.

— Не се опитвайте да извикате спомена — каза Клоуи на Дрейк. — Оставете го на мира. Не мислете за него. Намерете някое спокойно кътче в себе си и се отпуснете.

Продължи да говори успокоително, докато насочваше малко енергия на сънищата към статичните мътни вълни. Това, което казваше, нямаше значение. Думите нямаха нищо общо с енергията, но тя знаеше, че ако мълчи, Дрейк ще се пита какво става.

С леки докосвания стабилизира и изчисти тъмната статична енергия. След секунди цветовете отново запулсираха в нормалните си нюанси.

— Тъмна коса — каза Дрейк. Щракна с пръсти, видимо доволен. — Хубава прическа. Скъпа подстрижка. Помислих си, че е привлекателна, но не в типичния за Вегас стил. С хубави дрехи. Стилен консервативен костюм, обувки с ток. Прилича на мениджър на голяма фирма или адвокат.

Джак се наведе леко напред на стола си и се намръщи.

— Някакви отличителни черти? Бижута?

Дрейк обмисли въпросите и поклати глава.

— Съжалявам. Тя позвъни. Пазачът не се беше обадил предварително, затова сметнах, че е някой познат или човек от персонала. Не я познах, когато отворих вратата. Реших, че е почитателка, която е успяла да прескочи оградата. Помолих я да се представи.

— Направи ли го? — попита Клоуи.

— Каза, че трябва да говори с мен. Искала да ми зададе няколко въпроса за една старинна лампа, която знаела, че притежавам. Казах й, че съм я дал на друг колекционер, който е проявил интерес към нея.

— Как реагира?

— Попита за имената ви — Дрейк видимо се напрегна. — Казах й, че тази информация е конфиденциална, и още в следващия миг, по дяволите, й изпях имената ви и всичко, което знаех за вас двамата. Защо съм го направил?

— Защото ви е хипнотизирала — обясни Клоуи.

Дрейк подсвирна тихо.

— Трябва да е много добра.

— Да — съгласи се Джак. — Трябва да е много, много добра.