Джейн Ан Кренц
Проклятието (35)

32.

Клоуи се приближи до тонираното стъкло и огледа света на неоновите табели двайсет етажа по-долу.

— Добре, определено се издигаме. От неописуем мотел в стария град до апартамент със спалня и две бани с изглед към новите комплекси. Това ми харесва. Но защо не тръгнахме за Ел Ей? Там бихме могли да се загубим много лесно.

Чу някакво тупване зад гърба си. Джак беше оставил пътната си чанта на пода.

— Защото интуицията ми подсказва, че точно това очакват да направим.

Тежката енергия на лампата насити атмосферата, провокирайки сетивата й.

Тя се обърна.

— За „Нощни сенки“ ли говориш?

— И Фалън Джоунс. И едните, и другите ще решат, че сме се изнесли от града, защото знаем, че ни преследват. Естествената човешка реакция в тази ситуация е да побегнем.

— Затова ще направим тъкмо обратното.

— Да.

Клоуи насочи сетивата си към лампата и огледа отпечатъците върху кожената чанта. Силна, здрава енергия — положителните резултати от дълбокия нощен сън се проявяваха ясно. Но тя все още забелязваше следи от лекарството, което Джак бе вземал.

— Защо трябва да се тревожим за Фалън Джоунс? — попита тя. — Останах с впечатлението, че му повярва, когато каза, че не ни е преследвал.

— Мисля, че действително не е пращал хора да ни следят. Но сега, след като знае със сигурност, че лампата е у мен и че „Нощни сенки“ са по петите ни, няма да издържи и ще опита да ни държи под око.

— За наше добро, разбира се — каза тя язвително.

— Сигурно е пратил някого да наблюдава магазина на чичо ти още преди ние да стигнем там днес следобед. Въпросът е дали заблуждаващата маневра с колата е проработила.

— Сигурна съм, че е проработила — заяви Клоуи не без гордост. — Семейството ми има талант за тези неща.

Той се подсмихна леко.

— Забелязах.

Едуард Харпър беше уредил един джип с тъмни стъкла да потегли от „Антични мебели Харпър“ точно преди залез-слънце. В колата бяха Декс и Бет, дегизирани като Джак и Клоуи с помощта на театрален грим и перуки. Те потеглиха бързо и се отправиха по магистралата към Ел Ей.

Двамата с Джак бяха потеглили малко по-късно, скрити в задната част на един от няколкото еднакви пикапа за доставки на мебелния магазин, които цял ден влизаха и излизаха от охранявания склад. Освен че имаха нови кредитни карти, документи за самоличност и телефони, Джак се бе сдобил с лъскав нов лаптоп. Дискретното напускане на магазина беше постигнато с обичайната ефективност на Харпър.

Клоуи се приближи до масата и спря, загледана в лампата.

— Сигурен ли си, че си готов за това?

Той я наблюдаваше от отсрещната страна на масата.

— Не мисля, че имам избор. А ти готова ли си? Знаеше, че трябва да звучи уверено заради него.

— Готова съм. Първата стъпка е да запалим лампата. Мисля, че всеки от нас може да го направи, но след като се разгори, само ти можеш да я накараш да функционира на следващото ниво.

— Как?

— Опасявам се, че трябва да действаме, както ни подсказва интуицията. Процесът за теб трябва да е естествен, защото лампата е настроена на твоите вълни. За всеки случай ще действаме бавно и спокойно. Каквото и да правим, със сигурност не бива да губим контрол над енергията, скрита в лампата.

— Опасна ли е? — попита той тихо.

— Да — Клоуи замълча. — Но не мога да ти кажа какво точно я прави опасна. Енергията си е енергия. Трябва да изпитваме респект към нея.

Тя обиколи апартамента, гасейки лампите. Стаята потъна в мрак. Единствената светлина идваше от неоновите табели отвън и луната, която грееше над пустинята. В здрача тя видя силуета на Джак, очертан на фона на един прозорец, завесите на който не бяха спуснати.

Клоуи изчака очите й да се приспособят към тъмнината и тръгна към масата. Не забеляза един стол и се блъсна в него.

— Ооох! — сутринта щеше да има синина.

— Добре ли си? — попита Джак.

— Да, разбира се. Супер — дотук с излъчването на опитен професионалист, помисли си. Разтри бедрото си и продължи към масата. — Добре, да започваме.

Отвори напълно сетивата си, за да достигне до латентните потоци в лампата. Енергията се раздвижи зловещо във вътрешността на артефакта. Постепенно се появи трептящо сияние, излъчващо бледа светлина.

— Аз бях дотук — каза тихо. — Твой ред е.

Джак не отговори, но нивото на енергия в стаята се повиши осезаемо. Сетивата й реагираха на тази психична енергия. Косъмчетата на тила й настръхнаха. Пулсът й се ускори. Вълнение и нетърпение се надигнаха у нея.

Лампата светна по-силно. Клоуи усети как й става горещо и неловко от остатъците от похот, някои земни и естествени, други извратени и отблъскващи, които изплуваха като мръсни петна в помещението. Следите от хазартната треска бяха навсякъде в стаята. Противната светлина на други видове пристрастявания също се стелеше наоколо. Дори и най-силните почистващи препарати не можеха да отстранят енергията на сънищата. Похотта върху чаршафите направо вонеше.

Опита се да изключи възприятието си за този вид енергия и се съсредоточи върху лампата. Отпечатъци от тъмна, гореща, флуоресцираща светлина върху странния метал кипяха и пулсираха в сенките. Искрящо зелено се смеси с невъзможни оттенъци на паранормално синьо, черно и лилаво. Досега беше избягвала да поглежда към лампата с напълно отворени и фокусирани сетива. Сега, след като го направи веднъж, не можеше да откъсне очи от нея.

Част от остатъчната енергия в лампата беше стара и блестеше със смущаващи искри, типични за суровата сила. За пръв път паниката се надигна у нея. В какво се бе забъркала?

Пое си дълбоко дъх. Можеше да го направи. Трябваше да го направи. Заради Джак.

— Предците ти са оставили отпечатъците си върху лампата. Най-старите вероятно са на няколкостотин години.

— Никълъс Уинтърс — гласът на Джак беше нисък и променен поради енергията, която генерираше.

— Характеристиките на вълните до голяма степен са сходни с твоите. Психогенетика в действие. Има още една група особено ярки отпечатъци. По-нови са, но са над стогодишни.

— Грифин Уинтърс.

Тя огледа другите следи от енергия по лампата.

— Виждам следите и на жените, които са работили с лампата. Най-старите все още са пропити с гняв и отчаяние и непреодолимо желание за мъст.

— Елинор Флеминг — първата жена, запалила лампата. Жената, която е родила син на Никълъс и после е използвала енергията на лампата, за да унищожи таланта на Никълъс.

Клоуи потрепери.

— Ето и истински тъжната част: на някакво ниво, дълбоко в енергията на сънищата си, тя го е обичала или поне е била свързана с него.

— Заради детето?

— Да. От своя страна, Никълъс е бил обсебен от нея, навярно защото е осъзнавал, че тя е ключът към контрола над лампата. Тези двамата очевидно са имали проблеми.

— Ами Грифин Уинтърс и Аделейд Пайн?

Клоуи огледа втория комплект отпечатъци от енергия на сънищата, като се съсредоточи максимално. Силата може да бъде контролирана само с друга сила. Грифин и Аделейд бяха притежавали изключително силни таланти.

— Помежду им също е имало връзка. И със сигурност е била сексуална — тя застина неподвижно. — Може би това е ключът към постигането на контрол над лампата.

— Кое?

— Някакъв вид психична връзка между мъжа Уинтърс и жената, която вижда енергията на сънищата.

— Чакай малко — рече Джак. — Не се опитвай да ми кажеш, че двамата, които искат да задействат лампата, трябва да бъдат влюбени. Нали заяви, че не си романтичка?

— Повярвай ми, не говорим за нещо толкова неопределено и ефимерно като романтичната любов — увери го тя. — Но всички знаят, че по време на секс се генерира много психична енергия. Може би затова се озовахме в леглото снощи.

— Смяташ, че лампата ни е накарала? Хм, доста оригинално оправдание.

— Помисли само. Стоим край нея часове, а лампата излъчва мощна енергия. Кой знае какво влияние оказва на аурата ни!

— Ти определено не си романтичка, нали?

— Казах ти, не мога да си го позволя. Не и с моя талант.

— Чудесно. Но не забравяй едно: бяхме привлечени един към друг още преди да намерим лампата.

— Да — тя се загледа в лампата. — Но се чудя дали не е било заради…

— Беше, защото се почувствахме привлечени един от друг — изръмжа той. — Не намесвай психични влияния, вуду или каквото и да било друго.

— Добре, добре, спокойно.

— Тогава да се залавяме отново за работа. Можеш ли да задействаш това нещо или не?

— Не се тревожи, ще се справим — „никога не позволявай на клиента да разбере, че си затруднен.“ — Няма проблем.

Лъчението от лампата стана видимо по-интензивно. Енергията пулсираше осезаемо от масивната основа до широкия ръб. Очарована, Клоуи гледаше тъничките нишки от ултрасветлина, които се извиваха и въртяха. Постепенно странната метална сплав се избистри, а после стана прозрачна. Сега психичната енергия, която се вихреше вътре, се виждаше съвсем ясно.

— Джак, получава се — прошепна.

— Усещам — гласът му бе станал дрезгав от напрежение. — Усещам и твоята енергия.

Той още стоеше в мрака, но засилващата се светлина от лампата огряваше изсечените му черти. Строгият му, аскетичен профил се разкриваше в тъмните нюанси от далечния край на спектъра.

Трансформацията на лампата беше пълна. Сега артефактът изглеждаше като изработен от прозрачен кристал. Пред погледа на Клоуи всички камъни, с изключение на един на ръба, също се промениха. Във всеки от тях гореше някакъв вътрешен огън. Трансформирани в блестящи кристали, те грееха с оттенъците на енергията на сънищата. Един беше ослепително сребристобял, друг излъчваше огненочервена енергия; останалите кристали около ръба грееха в сюрреалистично синьо, лилаво, зелено и кехлибарено.

— Горящата лампа — каза тя, омагьосана от гледката.

— Да — гласът на Джак издаваше силното му вълнение.

— Но защо единият камък си остава студен?

— Това трябва да е последният кристал, създаден от Никълъс, така нареченият Среднощен кристал. Той пише, че този кристал е най-опасният от всички — погледна я. — Трябва ли ни?

— Не, не мисля — Клоуи го докосна внимателно. — Не усещам нищо. Сякаш е обикновено стъкло или кварц. Дори да има енергия в него, не я усещам, нито мога да й въздействам.

— Може наистина да е обикновено стъкло. Според легендите, накрая Никълъс напълно превъртял и започнал да губи талантите си. Бил е обсебен от идеята за отмъщение. В онова си състояние може да се е убедил, че е вдъхнал могъща сила в едно просто парче стъкло.

Клоуи предпазливо доближи ръка до лампата, надявайки се интуицията да я води. При досега с прозрачния метал усети разтърсване като удар от електрически ток. Беше като контакт с чужда енергия на сънищата, но сто пъти по-лошо. Въпреки това не дръпна ръката си. Изобщо не бе сигурна дали може да я дръпне, не и преди да е довършила започнатото.

Изведнъж разбра каква трябва да е следващата им стъпка.

— Постави ръка върху лампата.

Джак изпълни указанията й. Челюстта му се напрегна, когато докосна лампата. Клоуи се досети, че и той изпита първоначален шок като нея.

— Хвани ръката ми.

Той стисна дланта й със свободната си ръка. Отново я връхлетя усещане за електрически удар, но още по-силно. Едва се въздържа да не извика от болка. Пръстите на Джак стиснаха нейните.

Тя изчака секунда, готвейки се за нови смущаващи удари, но не последваха такива.

— Вътре сме — прошепна му. — Нашите вълни резонират с тези на лампата благодарение на теб.

— На мен?

— Не мисля, че някой с различен генетичен модел би могъл да стигне толкова далеч. Аз се нося по потоците на твоята енергия, но смятам, че мога да контролирам ритъма и модела на излъчването от лампата. Сякаш яздя много голям и силен жребец.

Устните му се извиха в горчива усмивка.

— Аз ли съм жребецът?

— А аз съм ездачът. Суровата сила е у теб, но аз държа юздите.

— При други обстоятелства това би било интересен образ. И сега какво?

— Ще действаме бавно и внимателно — каза тя. — Имам чувството, че и двамата може да получим доста тежки удари, ако избързаме.

Джак не отвърна. Взираше се в сърцевината на лампата, омагьосан от онова, което виждаше там.

Бавно, внимателно, разчитайки единствено на интуицията си, Клоуи започна да работи с енергията на кристалите, за да стабилизира неудържимите потоци. Ставаше й все по-горещо, но сега започна да се възбужда и физически, в буквалния смисъл. Имаше желание за съвкупление — нямаше друга дума за това — и то не с който и да е мъж. Желаеше Джак и само Джак. Тя копнееше по него, желаеше го, искаше го, точно като предишната нощ, когато бе използвала енергията си, за да го извади от транса.

— Това е много странно — промълви тя.

Ръката на Джак стискаше нейната като белезници, но той не отместваше поглед от лампата.

— Ти си силна жена — каза й с глас, натежал от желание и похот.

Тя едва се удържаше да не се хвърли в обятията му. „Овладей се — помисли си тя. — Лампата ни причинява това. Имаш работа. Клиентът ти се нуждае от теб.“

— Отвори напълно сетивата си — нареди му тихо. — Трябва да видя целия спектър на сънищата ти.

Енергията изригна още по-силно в стаята. Гореща ултра светлина блесна в малкото пространство. Клоуи знаеше, че Джак е преминал напълно в зоната. Талантът му беше невероятно силен.

С усилие на волята тя пренебрегна сексуалното желание, което препускаше у нея. „Във въздържанието има определен вид свобода. Да, точно така.“

Внимателно изучи потоците ултра светлина на Джак. Това, което видя, я порази. Каналите между състоянието му на будуване и на сън бяха отворени, въпреки че Джак бе напълно буден. Нещо повече, връзката между двете състояния беше стабилна. Според всички закони на парапсихиката, това беше невъзможно.

Въпреки че каналите бяха отворени и стабилни като цяло, на някои места в спектъра имаше потоци, които бяха леко блуждаещи. Тези области сякаш бавно заздравяваха, но Клоуи бе сигурна, че може да ускори процеса.

С умение, което дойде интуитивно, тя стабилизира психичното излъчване на лампата и го насочи така, че да резонира с вълните в наранените области в спектъра на Джак. След секунди блуждаещите потоци се успокоиха и запулсираха с естествен ритъм.

— Това би трябвало да сложи край на кошмарите и халюцинациите — прошепна тя. — Питам се дали мога да се справя и с лекарството, което си пил.

Думите едва се отрониха от устата й, когато лампата светна още по-силно, образувайки вихрушка от ултра светлина. Сякаш малката промяна, която беше внесла в енергията на Джак, завъртя ключа в невидима парапсихична ключалка, освобождавайки последното ниво от силата на лампата.

Джак се вкамени, всеки мускул в тялото му се напрегна, сякаш бе пронизан от куршум. Главата му се отметна назад в агония. Устата му се отвори и се чу задавен, измъчен стон. Той стискаше ръката й със силата на удавник, вкопчен в единственото си спасение.

Връхлетя я ужасно отчаяние. Беше допуснала фатална грешка. Убиваше го. Прекалено много енергия протичаше през него. Никой човешки мозък не бе в състояние да издържи на такъв психичен ураган. Клоуи знаеше това със сигурност. Лампата не трябваше да се използва по този начин.

„Затова е нужен човек, който вижда енергията на сънищата — помисли си тя. — Затова си тук.“

Но осъзна, че е твърде късно, за да спре процеса. Нищо не можеше да върне духа в лампата. Трескаво опита да овладее отприщената енергия. Ала знаеше, че не може да се надява да озапти напълно бушуващата психична буря.

— Джак — повика го задавено. — Трябва да ми помогнеш. Трябва да го направим заедно.

— Да — процеди той през стиснати зъби. — Заедно.

Клоуи долови как той посяга към сърцето на бурята и сграбчва суровата сила, която се таеше там. Осъзна, че само Джак може да контролира тази сила. Той беше единственият човек, който можеше да изгаси лампата. Но за да го направи, му беше нужна Клоуи, защото само тя можеше да стабилизира резониращите модели на неговата енергия на сънищата.

Леко, внимателно, тя отново насочи собствената си енергия към потока. За миг или два стана част от бурята. Усещането за тази могъща психична енергия, която бушуваше наоколо, беше опияняващо, неописуемо. Косата й се раздвижи около главата, сякаш я духаха невидими ветрове. Едва не изкрещя от великолепния екстаз на това усещане. Наистина знаеше как да го направи. Тя беше Харпър и имаше талант.

Принуди потоците да се стабилизират. В същото време Джак пое контрола над силата на лампата. Това, което беше надигаща се експлозия от сурова психична мощ, скоро се превърна в насочена река от енергия.

Лампата постепенно потъмня, загуби прозрачността си и отново изглеждаше направена от солиден метал. Паранормалната дъга изчезна. Кристалите, които я бяха създали, станаха сиви и непрозрачни.

Тя погледна Джак над лампата, замаяна и екзалтирана.

— Направихме го — каза почти без дъх. Осъзна, че още се носи на вълните на възторженото усещане от контролирането на толкова могъща сила.

Очите на Джак горяха от вълнение.

— Клоуи.

Знаеше, че и той е завладян от същата чувствена вълна. Джак я притегли към себе си и я притисна до гърдите си. Тя едва си поемаше дъх, но защо й трябваше да диша? Имаше нужда единствено от Джак. И в този миг осъзна, че той се нуждае от нея също толкова неудържимо.

Целувката им бе гореща и отчаяна, почти дива. Двамата не се съблякоха, а се вкопчиха в дрехите на другия. Клоуи смътно осъзнаваше разкопчаването на копчета и свалянето на дрехите. Нямаха търпение да се освободят от тях.

Той не я занесе до леглото. Вместо това разчисти масата с едно движение на ръката. Лампата тупна тежко на килима. В следващия миг Клоуи лежеше на масата, а Джак бе надвесен над нея. Напрежението беше непоносимо, тя се чувстваше като тетива, опъната до краен предел секунди преди стрелата да полети. Всички цветове на спектъра сияеха около нея, ослепяваха я, заливаха като потоп сетивата й.

Джак я облада и тя достигна до върха незабавно, дори не успя да извика, останала без дъх. Вълните още се разливаха по тялото й, когато чу ниското, гърлено ахване на Джак. Напрежението се освободи с такава сила, че разтърси и двама им.

Той се подпря на ръце от двете й страни. Косата му бе влажна. Пот капеше от раменете му.

— Клоуи — промълви нежно.

Наведе се и я целуна леко.

Тя докосна голите му гърди. Кожата му бе хлъзгава от потта и гореща, сякаш имаше треска.

Той се изправи, откъсна се от нея с видимо нежелание, вдигна панталона си и го закопча. После я повдигна от масата и я отнесе до канапето. Седна и я настани в скута си. После облегна глава назад и затвори очи.

След секунди вече спеше.

Клоуи се раздвижи за момент и отвори леко сетивата си. Беше изгорила почти напълно резервите си, но имаше достатъчно енергия, за да огледа мястото, където Джак бе подпрял ръцете си върху масата. После провери и отпечатъците по килима.

Страстта и силата още тлееха в психичните му отпечатъци, но вълните бяха стабилни и равномерни. Вече нямаше отклоняващи се потоци в енергийното му поле. Все още се забелязваха тъмни петна от остатъците от приспивателните, но те вече не бяха проблем.

Проблемът беше друг. Беше сигурна, че се е провалила. А клиентите не понасяха провали.