Джейн Ан Кренц
Проклятието (3)

Пролог

Квартал Капитол Хил, Сиатъл

Двете пресечки разстояние от Бродуей до апартамента й се превръщаха в ужасяващо изпитание късно вечер. Тя с неохота напусна малкия остров светлина от уличната лампа и пое по опасния път в тъмнината. Поне беше спряло да вали. Притисна чантата към тялото си и стисна ключовете си по начина, който беше усвоила в двучасовия курс по самоотбрана, осигурен от болницата за персонала. Малките назъбени краища на ключовете стърчаха между пръстите й като нокти на граблива птица.

„Изобщо не трябваше да се съгласявам да поема нощната смяна“, помисли си тя. Но допълнителното заплащане беше прекалено примамливо, за да му устои. След още шест месеца щеше да е спестила достатъчно, за да си купи кола. И повече нямаше да се прибира сама нощем с автобуса.

Беше на пресечка и половина от апартамента си, когато чу стъпки зад гърба си. Стори й се, че сърцето й ще спре. Потисна инстинкта си и се насили да се обърне и да погледне назад. Някакъв мъж се появи откъм празния паркинг. За секунда уличната лампа освети бръснатата му глава. Тялото му беше едро и мускулесто като на културист, който взема стероиди. Тя се успокои малко. Не познаваше мъжа, но знаеше накъде се е запътил.

Здравенякът изчезна през стъклената врата на фитнес залата. Малкият неонов надпис на витрината съобщаваше, че е отворена двайсет и четири часа в денонощието. Това беше единственото осветено място на цялата улица. Книжарницата, чиято витрина бе отрупана с окултна литература и готически бижута, заложната къща, миниатюрният фризьорски салон, офисът за бързи кредити — всички бяха затворили преди часове.

Фитнес залата не беше от луксозните спортни клубове, в които ходеха почитателите на Пилатес и йога, а бе от дупките, в които се събираха културисти. Здравеняците, които влизаха и излизаха оттам, не знаеха, но понякога тя ги възприемаше като свои ангели пазители. Ако нещо й се случеше по пътя към дома, единствената й надежда беше фитнес залата: вярваше, че някой ще чуе виковете й за помощ и ще я спаси.

Беше почти до пресечката, когато долови раздвижване в сенките край една врата от другата страна на улицата. Някакъв мъж стоеше там. Дали я наблюдаваше? Нещо в движенията му й подсказа, че той не е от клиентите на фитнес клуба. Не беше напомпан със стероиди. Беше висок, слаб и с някакво хищно излъчване.

Сърцето й, което и без това препускаше, започна да бие оглушително. Кожата на тила й настръхна. Желанието да побегне бе почти неудържимо, но вече едва дишаше. Изобщо не се надяваше, че ще успее да надбяга мъжа. Единственото й спасение беше фитнес залата, но тъмният силует отсреща стоеше между нея и осветения вход. Може би трябваше да вика за помощ. Ами ако заплахата беше въображаема? Мъжът сякаш не й обръщаше никакво внимание. Той наблюдаваше входа на фитнес залата.

Тя замръзна намясто. Не можеше да реши. Гледаше фигурата отсреща като заек, изправен срещу змия.

Не чу, когато убиецът излезе от сенките зад нея. Потна мъжка ръка се притисна към устата й. Остър нож одраска шията й. Чу изтракване на метал на тротоара и осъзна, че е изпуснала ключовете си.

— Мълчи или си мъртва — изръмжа тихо в ухото й дрезгав глас. — Жалко ще е, ако не успеем да се повеселим.

Така или иначе, щеше да умре, осъзна тя. Нямаше какво да губи. Пусна чантата си и опита да се бори, но без резултат. Мъжът притискаше гърлото й. Повлече я към страничната уличка, почти задушена. Тя посегна и успя да забие нокти в опакото на дланта му. Нямаше да оцелее, но поне щеше да събере достатъчно ДНК материал, за да могат полицаите да заловят копелето.

— Предупредих те, кучко. Наистина ще го направя бавно и мъчително. Искам да чуя как ми се молиш.

Ръката на устата не й позволяваше да диша. Не можеше и да извика. А резервният й план беше да вика за помощ към фитнес залата.

Уличката тънеше в мрак, но сега я обгръщаше и друга тъмнина. Ако имаше късмет, щеше да се задуши от натиска на ръката му върху гърлото й, преди да използва ножа си. Тя работеше в травматологията на болницата. Знаеше какво може да причини един нож.

Неясна фигура се появи в дъното на уличката на фона на мъждивата светлина от уличната лампа. Тя разбра, че това е мъжът, когото бе видяла до входа от другата страна на улицата. Двама убийци, които действат в екип? Обзета от паника и отчаяние, тя се питаше дали не халюцинира.

— Пусни я — каза новодошлият.

Гласът му я изплаши не по-малко от ножа, опрян до гърлото й.

Похитителят й спря.

— Махай се оттук или ще прережа гърлото й. Кълна се, ще го направя!

— Прекалено късно е — непознатият пристъпи напред. Той не бързаше, но в излъчването му имаше нещо убийствено непоколебимо, като на хищник, който знае, че жертвата му е в капан. — Ти вече си мъртъв.

Тя усети нещо в този момент, нещо, което не можеше да обясни. Сякаш попадна в епицентъра на буря. Потоци енергия заляха сетивата й.

— Не — извика нападателят й. — Тя е моя.

В следващия момент той изкрещя. Ужас и болка се сляха в неистовия му писък.

— Махни се от мен! — извика той.

Тя усети, че пада. Стовари се върху мокрия паваж. Мъжът с ножа се гърчеше, опрян до близката стена.

Неумолимата енергия се разсея така бързо и необяснимо, както се бе появила.

Убиецът се отдели от стената, сякаш бе освободен от клетка.

— Не — изсъска той. В тази едничка дума отекваха лудост и ярост.

И се хвърли към другия мъж, стиснал ножа в ръка. Нова тежка вълна от енергия се стовари отгоре му. Убиецът отново издаде рязък, остър писък, който секна внезапно. Той пусна ножа, притисна ръка към гърдите си и се строполи на паважа.

Тъмната фигура се надвеси над жертвата си за миг. Тя го видя да протяга ръка и осъзна, че проверява пулса на нападателя й. Беше сигурна, че сърцето му е спряло. Можеше да разпознае смъртта.

Мъжът се изправи и пристъпи към нея. Тя се вкамени от ужас. Нещо не беше наред с лицето му. Беше прекалено тъмно, за да различи чертите му, но й се стори, че вижда някаква тлееща енергия в черните кръгове, където би трябвало да са очите му.

Нова вълна на паника я завладя, но и свеж прилив на адреналин. Тя се изправи със залитане и побягна към улицата, макар да знаеше, че е безсмислено. Демонът с изгарящия поглед щеше да я порази също толкова бързо, колкото и мъжа с ножа.

Но чудовището не я последва. След една пресечка тя най-после спря да си поеме дъх. Погледна назад, но не видя никого. Улицата беше пуста.

Винаги си бе казвала, че ако се случи най-лошото, мъжете от фитнеса ще й се притекат на помощ. Но в крайна сметка я беше спасил демон.