Джейн Ан Кренц
Проклятието (28)

25.

Джак спеше и сънуваше. Енергията, която излъчваше, не й пречеше, но нещо в нея не беше съвсем наред. Клоуи се надигна на лакът и го погледна. Той лежеше настрана, с лице към нея, а чаршафът се бе смъкнал до кръста му. Енергията се носеше край тялото му, спокойна, но могъща.

Беше заспал почти веднага след споделеното им пълно освобождаване. Това е добре, помисли си тя. Джак имаше нужда да се отпусне. Но сетивата му отчаяно се нуждаеха от истински здрав сън, а в момента той не спеше дълбоко.

Клоуи се вгледа в тъмната енергия, която тегнеше над отпечатъците върху възглавницата му. Остатъците от нея бяха по-слаби, отколкото преди два дни, когато той бе влязъл в офиса й, но все още се забелязваха. Лекарствата, които бе вземал, очевидно имаха дълъг остатъчен ефект. Това не я изненадваше. Следите от някои мощни психотропни вещества се задържаха в кръвоносната система дни наред. Тялото имаше нужда от време, за да изчисти последните остатъци от силните лекарства. В случая с приспивателните понякога резултатът бе трайно увреждане на паранормалните сетива. За щастие Джак се възстановяваше. Просто му трябваше още малко време.

А тя можеше да му помогне да постигне здравия, дълбок сън, от който се нуждаеше. Внимателно постави дланта си върху голото му рамо. Той се раздвижи, но не се събуди. Джак не бе загубил самоконтрола си. Клоуи беше сигурна, че той няма да одобри това, което се канеше да направи. От друга страна, ако успееше, Джак щеше да получи жизнено необходимия му пълноценен отдих. Винаги можеше да му обясни и да се извини на сутринта.

Отвори сетивата си в максимална степен и се приготви да се потопи в потоците енергия на сънищата му. Мобилизира се за неприятното усещане, което беше неизбежно при досег с чужда енергия, но за нейно удивление, такова не последва. Потоците бяха силни, но тя не усети болка или шок.

И се зае за работа. Виждаше тъмните нюанси на приспивателните, които разстройваха част от спектъра на съня на Джак. Въздействието им беше много силно, но тя можеше временно да успокои тези смущения, за да му осигури здрав и дълбок сън. По същия начин помагаше на нередовните си клиенти от улицата, когато искаше да им осигури отдих от кошмарите.

Продължи да действа, насочвайки деликатни потоци от психична енергия в полето на Джак.

Внезапно енергията от целия спектър се отдръпна. Поразена, тя загуби концентрация. Преди да успее да се отдръпне, почувства прилив на сурова енергия. Като сърфист, съборен от неочаквана вълна, беше повлечена към дъното на бурно море. Дръпна рязко ръката си от рамото на Джак, с разтуптяно сърце, борейки се за въздух.

Той се взря в нея с изгарящ поглед.

— Какво, по дяволите, правиш? — гласът му бе шокиращо спокоен и студен.

Тя седна и си пое дъх няколко пъти, за да се овладее.

— Извинявай — успя да промълви. — Опитвах се да ти помогна да поспиш.

— Как?

— Да кажем, че това е част от таланта ми.

— Можеш да приспиваш хората?

Клоуи примигна.

— Това не звучи добре, нали?

— Не. Какво си ти? Феята на сънищата?

— Съжалявам — повтори тя. — Не бих те наранила. Мисля, че го знаеш. Просто исках да помогна. Имаш нужда от здрав и дълбок сън, за да си починеш истински.

— Как? — настоя той.

Тя въздъхна.

— Ами, ако ми позволиш, бих могла да настроя енергията на сънищата ти.

— Да я настроиш!

— Съвсем леко, уверявам те. Приспивателните, които си вземал, все още влияят на съня ти.

— И ти мислиш, че можеш да ликвидираш последиците?

— Мисля, че да. Временно. Достатъчно дълго, за да поспиш дълбоко.

Той обмисли думите й.

— Можеш ли да ме принудиш да заспя?

— Не и докато си буден. Ти си прекалено силен талант. Трябва да ми помогнеш. А за да го направиш, трябва да ми се довериш. Наистина да ми се довериш.

— Хм.

— Съжалявам.

— Вече го каза няколко пъти.

— Да. Съжалявам.

Джак я изгледа. В погледа му още се четеше раздразнение.

— Но някои хора можеш да приспиш, нали? — попита я. — Това си направила с онзи негодник Сойър, който е убил родителите на Роуз. Отишла си при него като заложница и си го приспала.

Клоуи се поколеба, а после кимна.

— В мига, в който той ме докосна, всичко свърши. Угасна като лампа.

— А когато се събуди, беше загубил разсъдъка си.

Тя се напрегна.

— Той беше убиец. И без това нямаше нормален разсъдък.

Джак я гледаше с разбиране, сякаш виждаше всичките й слабости и уязвими страни.

— Но не е бил луд. И не е бил склонен към самоубийство. Човек като него би се опитал да надхитри системата. Сигурно би продал историята си на вестниците или на някое издателство. Би се наслаждавал на вниманието. А вместо това се е обесил.

Клоуи си пое дъх и бавно издиша.

— Има много видове сън. Някои от сънищата са дълбоки и понякога необратими.

— Подобни на кома?

— Да — каза тя и замълча. — Има и една фаза на съня, в която не бива да оставаш дълго време, защото може да се окаже опустошителна за психиката.

— Коя е тя?

— Границата между съня и будуването. Аз я наричам Сивата зона. Всички сме били там, но обикновено за не повече от няколко секунди или минути. Тя е смущаваща и дезориентираща. Не можеш да разбереш дали сънуваш, или си буден. Понякога си физически парализиран. Виждаш неща, които не са там. С моите парапсихични способности мога да изпратя човек в Сивата зона.

— Завинаги?

— Навярно не — отвърна тя тихо. — Но в случая с Ричард Сойър — достатъчно дълго, за да го тласна към лудостта. Той вече бе дестабилизиран психически. Аз просто го бутнах от ръба.

Джак мълча известно време.

— Ще цитирам един частен детектив, когото познавам: доста опасен талант притежаваш.

— Истината е, че не знаех със сигурност дали мога да го направя, преди да се сблъскам с Ричард Сойър. Но решението ми да го изпратя в Сивата зона бе напълно съзнателно. Знаех какво правя.

— Както аз знаех какво правя, когато убих онзи мъж на Капитол Хил.

— Да. И двамата ще сънуваме преживяното до края на живота си.

— Това ли е цената?

— Без значение доколко е оправдано, отнемането на човешки живот се заплаща.

— Мога да живея със стореното.

Клоуи се замисли как бе реагирала Роуз след смъртта на Ричард Сойър — усещането й, че историята най-сетне е приключила, отшумяващите кошмари, поемането й по пътя на изцелението.

— Аз също.

— Канеше се да направиш същото с Мадлин Гибсън онази вечер, нали? Затова ръката ти беше върху рамото й, когато влязох в къщата.

— Смятах да я приспя, не да я изпратя в Сивата зона.

— А сега искаш да приспиш мен.

Тя се усмихна тъжно.

— След това, което току-що ти казах, мога да разбера защо не искаш да го правя.

— Опитай.

Клоуи примигна.

— Наистина ли искаш да те приспя?

— Права си, не мога вечно да карам на психична енергия. Имам нужда от истински сън. Направи каквото си решила. Да видим какво ще се получи.

— Както вече ти казах, можеш да ми помогнеш. Трябва само да отвориш сетивата си и да не се съпротивляваш.

— Доверявам ти се.

Тя пое дълбоко дъх.

— Добре. Да действаме.

Отново усети шепота на енергията в атмосферата. Отвори сетивата си, за да открие нежния, успокояващ модел, от който се нуждаеше. Джак не устоя и я гледа няколко минути, но после затвори очи.

Изведнъж потъна в дълбок сън, сякаш се гмурна в него. Ала този път енергията беше стабилна. Смущенията, предизвикани от приспивателните, бяха преодолени, поне засега. Клоуи продължи да го наблюдава и да му въздейства още малко, за да е сигурна, че потоците ще останат стабилни в продължение на няколко часа, и после внимателно се оттегли от неговото поле.

Изчака, но Джак продължи да спи дълбоко. Да спи дълбоко и да сънува. В тази ситуация тя би трябвало веднага да напусне стаята. Но се чувстваше добре тук с него. Нима беше възможно?

Клоуи го гледаше с нарастваща почуда. Светлината от улицата блестеше върху гладкото му мускулесто рамо.

Тя внимателно отвори отново сетивата си, само за проба. Виждаше енергията от съня на Джак върху възглавницата и чаршафа, виждаше и аурата, която го обгръщаше. Той определено сънуваше. Но това не смущаваше по никакъв начин нейната собствена енергия.

Осъзна, че за пръв път в живота си наистина можеше да спи в едно легло с мъж.

Но веднага след като достигна до тази удивителна констатация, усети дразнещите, неприятни енергийни следи от предишните обитатели на стаята. Можеше да спи до Джак, но нямаше как да остане в това легло без допълнителна защита.

Отхвърли завивката, стана и тръгна към малката си пътна чанта. Извади оттам копринената си нощница с дълги ръкави и копчета до врата и копринения чаршаф, който си носеше при всички пътувания. По някаква причина, която нито тя, нито Филис бяха успели да разгадаят, коприната действаше като бариера. Не блокираше напълно старите следи от енергия, но осигуряваше буферен слой, който в някои случаи й позволяваше да спи в чуждо легло.

Облече нощницата и застла чаршафа на леглото до Джак. Чаршафът беше като спален чувал с цип отстрани и двойна горна част, ушита така, че в нея да се пъхне възглавница. Джак не помръдваше. Клоуи се пъхна в копринения си пашкул, закопча го и се подготви за Великия експеримент.

Заспа, преди да успее да осмисли случилото се.