Джейн Ан Кренц
Проклятието (22)

19.

— Няма ли да я погледнеш, преди да се качим в самолета? — попита Клоуи. — Не искаш ли да се увериш, че Горящата лампа е в кутията?

— Както казах на Стоун, каквото и да е вътре, то определено е мое — отвърна Джак. — Все пак смятам да я огледам, преди да се върнем в Сиатъл. Но не тук. Не сега.

Двамата стояха пред входа на летището. Дългата лимузина ги остави и малко след това се изгуби в безкрайния поток от таксита и автомобили.

Клоуи погледна часовника си.

— Искаш да потърсим място, където да не сме пред погледите на хората? Разбирам, но самолетът ни излита след час и половина — огледа се. — Предполагам, че можем да вземем такси до някой хотел наблизо, но ще трябва да си наемем стая. Времето няма да ни стигне.

— Точно така, нуждаем се от стая — каза Джак и намести стабилно кутията под мишницата си. Не беше я пуснал нито за секунда от момента, в който я изнесе от бараката за инструменти. Чантата с лаптопа висеше на рамото му. — Ще останем тук тази нощ. Ще разберем как работи тази лампа и ще отлетим за Сиатъл утре сутрин.

Клоуи примигна.

— Не съм сигурна, че това е добра идея.

— Искам да свършим това. Тази вечер.

Тя усети горещата психична енергия, която се завихри около него. Джак беше изцяло съсредоточен върху предмета в дървената кутия, не можеше да мисли за нищо друго. В това състояние нямаше да я чуе, независимо какво му казва. Но беше длъжна да опита.

— Знам, че нямаш търпение да видиш дали лампата може да спре това, което се случва с теб — каза тя, — но аз съм тази, която трябва да я задейства, нали? Нямам представа как мога да го направя. Ще ми трябва време да я разгледам внимателно. Ще ми трябва време да направя някои проучвания в интернет. Време да помисля.

— Какво има да проучваш и мислиш? Лампата излъчва енергия от спектъра на сънищата. Ти имаш талант да разчиташ тази енергия. Предполага се, че можеш да въздействаш на това излъчване така, че да не се превърна в чудовище.

— Представяш го като съвсем проста работа.

— Наистина е проста.

— Така ли? А какво ще се случи, ако не успея?

Той я погледна през тъмните стъкла на слънчевите си очила.

— Според легендите, има две възможности: или ще унищожиш таланта ми, или ще ме убиеш.

— Ето, виждаш ли, след като това са възможностите ми, мисля, че трябва да отделим малко време за проучване и обмисляне.

Джак замълча за момент. Клоуи вече се надяваше, че е оценил и приел мъдрото й предложение, когато челюстта му се напрегна.

— Има още нещо, Клоуи — каза той накрая.

— Какво?

— Ако нещо се прецака, ако не можеш да ме отървеш от този втори талант и да стабилизираш енергията на сънищата ми, ще трябва да изчезна.

— Заради „Джоунс и Джоунс“ ли?

— Доколкото знам, те ме наблюдават от месеци. Може би дори от години.

— Защо, за Бога?

— Защото така постъпва Фалън Джоунс, когато попадне на потенциален проблем, който може да причини главоболия на Обществото. Като пряк и единствен наследник на Никълъс Уинтърс, аз съответствам на профила за опасен враг на „Аркейн“. В очите на Фалън съм нещо като ходеща бомба.

— И как възнамеряваш да изчезнеш?

— Преди година си осигурих документи с друго име. Паспортът и кредитните карти са винаги у мен. Ако лампата не проработи, ще се кача на самолета и ще изчезна.

Тя се прокашля.

— Ъъъ, Джак, не мислиш ли, че малко прекаляваш с параноята?

— Говорил съм с Фалън по този въпрос.

— Фалън ти е казал, че те възприема като бомба с часовников механизъм? — попита го изумено.

— Последния път, когато излязохме да пийнем бира. Точно преди да се премести в Скаргил Коув. Двамата се познаваме от деца. Някога бяхме приятели. Той знае историята на лампата, знае и какво ще се случи с мен, ако ме настигне проклятието. И ми съобщи открито какво ще се наложи да направи, ако се превърна в чудовище.

— Наистина ли те е предупредил, че ще те убие? — изсумтя Клоуи, отвратена. — Сигурно така ти се пада, щом си приятел с Джоунс.

— Винаги съм знаел кой е. Казах ти още в началото, че ако бях на негово място, щях да постъпя по същия начин. Обществото носи отговорност за подобни ситуации. Не може да позволи изкуствено създадени престъпници с паранормални таланти да се вихрят на свобода.

— Господи! — тя вдигна ръце с открити длани. — Почакай малко. Ти не си престъпник. Мога да удостоверя това. Разчетох енергията на сънищата ти. Щях да знам, ако си от лошите, защото тяхната енергия е различна. Ти не си от тях.

— Съгласен съм, че още не съм станал престъпник. Но кой знае колко време ми остава, преди нещо в мен да прещрака и да промени енергийното ми поле? Сега, като имам лампата, не мога да губя време. Казах ти, проклетото нещо има навика да изчезва.

Очевидно нямаше и най-малък шанс да го убеди да се качат на самолета.

— Добре — кимна Клоуи. — Да сключим сделка. Ще наемем стая в града. Ще погледна лампата. Ако се почувствам готова да опитам да я задействам, ще го направим. Но ако преценя, че не мога да се справя…

— Трябва да се справиш, Клоуи. Казах ти, не открих друг човек с твоя талант в досиетата на „Аркейн“, който да не работи за Обществото. Дори да бях поел риска да се свържа с някого от тях, нямаше да има полза. Никой няма толкова силен талант като твоя.

Тя въздъхна примирено, лишена от аргументи.

— Леля Филис твърди, че един ден ще си намеря мъж, за когото талантът ми няма да е проблем.