Джейн Ан Кренц
Проклятието (15)

12.

Джак се върна в апартамента си след около час и незабавно включи компютъра. Почти веднага откри новинарските репортажи, които търсеше. Закъснялото залавяне на убиеца от „Андерсън Пойнт“ беше отразено доста подробно заради драматичния му финал. По онова време не му бе обърнал особено внимание, защото не беше в града и се занимаваше с важна сделка в Южна Калифорния.

Убиецът бе успял да се изплъзне на полицаите, изпратени да го арестуват, и бе взел заложник. Беше се барикадирал в къщата с момичето и бе заплашил, че ще го убие.

„Заподозреният Ричард Сойър каза на преговарящите, че е натопен от частния детектив Клоуи Харпър, която работи за тийнейджърката, взета от него за заложница. Младото момиче е дъщеря на убитите Джон и Илейн Транър. Сойър предложи да размени пленничката си за госпожица Харпър. Полицията отказа, но в крайна сметка госпожица Харпър използва създалата се суматоха и влезе в къщата.

Какво се е случило след това, не е съвсем ясно. Малко след влизането й в къщата Харпър се появи заедно със заложничката, като и двете бяха напълно невредими. Когато полицаите нахлуха в къщата, откриха Сойър в безсъзнание на пода. Изглежда, е получил някакъв пристъп.“

Няколко месеца по-късно се беше появило продължението на историята:

„… Трийсет и една годишният заподозрян за убийството на двойката от «Андерсън Пойнт» е признал за извършените убийства, но е обявен за невменяем и няма да бъде съден. В момента се намира в психиатричната болница «Уинтър Коув», където вероятно ще прекара остатъка от живота си.“

Три седмици по-късно имаше една последна новина. Беше съвсем кратка:

„Ричард Сойър, призналият вината си убиец на двойката от «Андерсън Пойнт», е бил намерен мъртъв в стаята си в психиатричната болница «Уинтър Коув». Смъртта му е резултат от самоубийство…“

Трябваше да порови малко повече, докато открие името на дъщерята на убитата двойка. Тя беше снимана заедно с Клоуи на излизане от съдебната зала. Повечето татуировки бяха дискретно прикрити от палтото, а гримът й не беше толкова силен, но Джак лесно я разпозна. Роуз.

Изключи компютъра и отиде до прозореца, където се загледа в нощта. Замисли се за прилива на психична енергия, който бе усетил, когато мина през вратата на горящата къща. Енергията, която извираше от Клоуи. Тя тъкмо беше посегнала към рамото на Мадлин Гибсън.

— Е, Клоуи Харпър — каза той на глас. Думите отекнаха в тишината на студеното, изпълнено със стомана и бетон пространство. — Какво щеше да се случи, ако не бях пристигнал точно в този момент? Щеше ли Мадлин Гибсън мистериозно да изпадне в безсъзнание, както Ричард Сойър? А освен това мислех, че единственото нещо, което можеш да правиш с таланта си, е да разчиташ енергията на сънищата. Какви тайни криеш?

Остана загледан в мрака известно време. Накрая отиде в спалнята си и извади шишенцето с приспивателните.