Джейн Ан Кренц
Проклятието (13)

10.

Джак стоеше на разстояние от Клоуи, докато тя говореше с полицая. Хектор беше жив. Един от парамедиците го беше прегледал и бе превързал раната на главата на кучето. Според него Хектор щеше да прескочи трапа. Един добросърдечен съсед бе предложил да заведе Хектор до най-близката спешна ветеринарна клиника.

Роуз стоеше близо до Клоуи и я подкрепяше мълчаливо. Джак осъзна, че той също иска да стои близо до нея, но си даваше сметка, че не е уместно да го прави.

Той не беше един от близките й. Беше само клиент, при това клиент, който я бе помел с психобуря от кошмари. Беше цяло чудо, че тя не припадна като Мадлин. Навярно се дължеше на собствения й талант.

Линейките откараха Флечър Монро и Мадлин Гибсън. С Мадлин замина и един полицай, въпреки че тя все още беше в безсъзнание, когато я качиха на линейката. Монро бе започнал да се пробужда, докато го наместваха на носилката. Джак го чу да казва нещо за курабийки.

Пожарникарите бяха потушили пламъците, но къщата още димеше. Плетеница от маркучи заемаше моравата, лампите на линейките и пожарните продължаваха да мигат, а улицата бе потънала във вода. Съседите бяха наизлезли и сега стояха на малки групички и наблюдаваха от разстояние.

— Криминолозите ще изследват курабийките, но както изглежда, Гибсън ви е казала истината, тоест наистина е сложила в тестото някакво приспивателно — обясни полицаят на Клоуи и провери записките си. — Изчакала до полунощ и после се върнала, за да подпали къщата и него самия — вдигна глава. — Мислите ли, че е възнамерявала да се самоубие, след като убие Монро?

— Тя изобщо не беше в състояние да разсъждава — Клоуи скръсти ръце под гърдите си. — По-скоро не. Не мисля, че се канеше да умре в пожара. Просто искаше да е сигурна, че никоя друга жена няма да притежава Флечър, тоест господин Монро.

— Казвате, че тя е негова студентка?

— Била му е студентка. Миналия семестър, доколкото знам. Двамата са излизали, но после семестърът свършил, а с него — и връзката им. Сетне тя започнала да преследва господин Монро. Станало й навик да се появява тук среднощ и да му оставя малки подаръци на стъпалата пред вратата.

Полицаят кимна.

— Напълно достатъчно, за да се изнерви човек. Монро уредил ли си е ограничителна заповед?

— Не. Той се надяваше да избегне евентуален скандал в колежа. Трябваше да направя инкриминиращи снимки, които смяташе да използва в разговора си с нея. Казах му, че това вероятно няма да свърши работа, но той беше убеден, че ще се справи със ситуацията, ако му набавя снимките.

— Кое го е накарало да мисли, че може да води рационален разговор с нея? — попита замислено полицаят.

— Господин Монро е психолог.

Полицаят направи гримаса.

— Ясно. Е, много ви благодаря, госпожице Харпър. Някой ще се свърже с вас, за да запише показанията ви. Кажете ми адреса и телефона си.

— Имам визитка — Клоуи погледна надолу, сякаш очакваше да намери визитка в някой от джобовете на шлифера си. За миг на лицето й се изписа объркване. — Визитките са в чантата ми в багажника на колата.

— Аз ще я донеса — обади се Роуз. — Дай ми ключовете, Клоуи.

— Ключовете — тя бръкна в джоба си, извади връзка с ключове и я подаде на Роуз.

Асистентката й се отправи забързано към малката кола, паркирана надолу по улицата. Полицаят огледа Клоуи замислено.

— Чувал съм за вас, госпожице Харпър. Вие бяхте консултант в случая с убийствата на „Андерсън Пойнт“ миналата година, нали?

Клоуи погледна през рамо, сякаш проверяваше дали Роуз е открила колата.

— Аз осигурих на детектив Такахаши известна информация — каза тихо тя. — Благодарение на нея той успя да идентифицира заподозрения.

— Знам. Случаят беше в задънена улица. Казват, че Такахаши работел денонощно. Държал папката на бюрото си, но така и не успял да постигне напредък, докато не дошъл пробивът благодарение на вашата информация. Помня ситуацията със заложниците накрая. Голям шум се вдигна.

— Да — гласът й прозвуча напрегнато.

— Пратиха откаченото копеле в болница „Уинтър Коув“. За късмет на всички, той намери начин да се обеси. Спести на щата много пари.

Роуз се върна с визитката.

— Сигурна ли си, че си добре? — тя огледа Клоуи от главата до петите. — Да нямаш изгаряния някъде?

— Добре съм — отвърна Клоуи. Подаде визитката на полицая и изчака да се отдалечи, за да поговори с хората, които излизаха от буса на криминолозите. Тя погледна първо Роуз, после Джак. — Не ме разбирайте погрешно. Наистина се радвам да видя и двама ви, но всъщност какво правите тук, при това заедно?

— Чу какво каза господин Уинтърс на полицаите — отвърна Роуз. — Той се разтревожи, като научи, че си сама на това наблюдение.

— Обадих се на Роуз и й зададох няколко въпроса — обясни Джак. — Тя ми каза, че си тук сама.

— Обадил си се в офиса ми посред нощ? — на изцапаното й със сажди лице се изписа недоверие. — И двамата решихте да дойдете незабавно, за да видите дали съм добре?

— Клоуи — каза тихо Роуз, — господин Уинтърс имаше предчувствие. Аз също. Колко пъти си ми казвала да не пренебрегвам това, което ми подсказва интуицията?

— Съжалявам — Клоуи разтърка челото си. — Не се оплаквам. Просто не разбирам как ви е хрумнало, че нещо не е наред.

— Залагам твърде много на теб — Джак хвана ръката й. — Започваш да трепериш.

— Тук е студено.

— От адреналина е — обясни той. — Кара те да се чувстваш неспокоен. Трябва да поседнеш.

— Всъщност мисля, че имам нужда да пийна нещо — каза Клоуи.

— Да, разбирам. Ще те закарам до дома ти.

— Колата ми е тук — каза тя.

Навярно не желаеше да бъде в една и съща кола с него, след като я беше опарил.

Роуз изсумтя.

— Сякаш си в състояние да шофираш! Размина се на косъм. Господин Уинтърс е прав. Нека той те закара до офиса. Аз ще се погрижа за колата ти.

Клоуи я гледа мълчаливо няколко секунди, накрая се отказа да спори и кимна:

— Добре.

Той я настани на предната седалка, после заобиколи от другата страна на колата. Свали коженото яке, което миришеше на пушек, и го хвърли на пода отзад. Седна до нея.

Когато Джак затвори вратата, миниатюрното пространство изведнъж се пропи със стряскащо усещане за изключителна интимност. Той осъзнаваше близостта й. Тя миришеше на пушек и на жена, приливът на адреналин едва започваше да отшумява. Клоуи бе отворила сетивата си максимално, когато той влезе в къщата. Беше го усетил веднага. Той също бе задействал паранормалната си чувствителност. Сега и двамата бяха обгърнати от последствията от преживяното. Джак осъзна, че е възбуден, всеки мускул в тялото му беше стегнат и твърд.

Беше чувал слухове за еротичната енергия, генерирана от двама души със силен талант, които са сексуално привлечени един от друг. Беше срещал не една жена със силен талант през годините и бе изпитвал приятното пробуждане на сетивата. Но никога не бе връхлитан от подобно усещане. „Я се вземи в ръце!“

Седяха мълчаливо няколко минути и наблюдаваха случващото се пред къщата.

— Ти спаси кучето ми — промълви Клоуи след малко. — Навярно спаси и Флечър, и мен. Благодаря.

— Моля.

Тя отметна кичур коса от очите си.

— Хектор се нахвърли върху Мадлин. Опитваше да ме защити. Никога преди не съм го виждала да прави подобно нещо. Мисля, че в някой друг живот е бил обучаван за куче пазач.

— Може би. Или е действал инстинктивно. Хектор е силен. Парамедикът беше почти сигурен, че ще се оправи.

— Благодарение на теб. Но трябва да го прибера от ветеринаря възможно най-скоро — добави тя разтревожено. — Той се бои да не го изоставя. Ако се събуди в непозната обстановка…

— Ветеринарят знае какво трябва да направи.

— Да, предполагам — тя издиша бавно. — Съжалявам, не съм съвсем на себе си.

— Разбираемо е.

Тя се огледа, сякаш за пръв път виждаше колата.

— Хубава кола — каза.

— Благодаря.

— Обаче ще мирише на пушек, след като сляза от нея — опита се да закопчае предпазния колан. — Почистването сигурно ще ти струва цяло състояние.

— Мога да си го позволя. Всъщност не си единствената, която мирише на пушек и сажди.

Тя погледна през рамо към задната седалка, където Джак бе хвърлил якето си.

— Така е.

Клоуи направи още няколко неуспешни опита да закопчае колана си. Той се пресегна и го закопча вместо нея. Тя издиша, облегна главата си назад и затвори очи.

— Съжалявам — каза Джак накрая. Не се сещаше какво друго да добави. Какво можеш да кажеш на жена, след като си я поразил с вълна от кошмари?

— Особен талант имаш, няма спор — отвърна тя. Гласът й звучеше абсолютно неутрално. — Това е вторият ти талант, доколкото разбирам. Този, който според теб означава, че си поразен от проклятието на Уинтърс.

Той гледаше димящата къща.

— Все още се уча да го контролирам. По очевидни причини не съм имал възможност да правя експерименти.

— Да, ясно ми е какъв е проблемът.

Навярно я беше ужасил и щеше да сънува кошмари седмици наред. Това съвсем не бе най-добрият начин да впечатлиш жена на първа среща.

— Добре ли си? — попита я.

— Разбира се. Малко съм напрегната, нищо повече. Сигурно е от адреналина, както каза.

Той едва сдържа усмивката си. Това беше коравият частен детектив, нает от него.

— Съжалявам — повтори.

— Забрави. При тези обстоятелства нямах нищо против.

Джак запали двигателя.

— Често ли се занимаваш с подобни случаи?

Клоуи отвори очи и се загледа право напред.

— Почти никога. Мразя този тип ангажименти. Винаги се забърква някаква каша.

— Роуз спомена, че Монро бил бившият ти.

— Бивш приятел, не съпруг. Престанахме да се виждаме преди няколко месеца. Миналия семестър той излизал с Мадлин Гибсън. Когато опитал да приключи връзката, тя започнала да го преследва. Мадлин не могла да разбере Флечър. Не осъзнавала, че той действа по напълно предвидим модел.

— Какъв модел?

— Всеки семестър си избира нова студентка от един от курсовете, които води, и започва връзка с нея. Тази връзка неизменно приключва в края на семестъра. За Флечър новият семестър означава ново гадже. Той е въплъщение на серийната моногамия.

— И Мадлин не го приела добре, когато той й обяснил правилата?

— Не. Ставала все по-настойчива. Постоянно го чакала пред залата, където той чете лекциите си. Срещал я във фитнес клуба, където тренира. Пред дома му започнали да се появяват малки подаръци. Цветя. Кафе и понички. Идвала винаги след полунощ. Флечър опитал да говори с нея, но тя се изсмяла и казала, че само го дразни.

— Значи той те е наел?

— Ние спряхме да се виждаме, но си останахме приятели. Той знаеше с какво си изкарвам прехраната, разбира се. И отчаяно искаше проблемът да се потули.

— Каза на полицая, че Монро се тревожел да не се компрометира в колежа.

— Връзките му със студентки не са останали незабелязани. Имало е оплаквания от преподаватели във факултета, както и отвратителни клюки. В колежа със сигурност не е нещо нечувано преподавател да има връзка със студентка. Но когато това се случва отново и отново, хората го забелязват. И повечето не го одобряват.

— С други думи, Монро е бил заплашен от възможността да загуби работата си.

Тя завъртя глава и го погледна.

— Бързо схвана картината.

— Имам талант на стратег, както знаеш. Умея да виждам цялостната картина и същественото в нея.

— Да. Флечър се страхуваше, че може да загуби работата си, ако предяви официално обвинение към Мадлин. Смяташе сам да се справи с нея.

— И е дошъл при теб, за да се сдобие с доказателства.

— Открих доста неща в интернет, разбира се. Удивително е какви неща пишат хората в блоговете и личните си сайтове. Ползват киберпространството като личен дневник. Мадлин споделя много за връзката си. Манията й е безспорна, но не може да бъде уличена, че преследва Флечър. Написала е, че е подарила на Флечър няколко дребни подаръка и че той не ги е оценил. Той искаше снимки като доказателство за случващото се.

— И ти си поела случая, защото си го съжалила.

— И защото все още сме приятели. Виждах, че е много притеснен. Флечър е добър човек. Интелигентен. Забавен. Уравновесен. Със страхотно чувство за хумор. Какво мога да кажа? Харесвам го.

— И не си имала нищо против, че е прекратил връзката ви в края на семестъра?

— Всъщност аз бях тази, която прекрати връзката — каза тя.

— Защото си научила за серийната му моногамия?

— Не, разбира се, че не — беше искрено изненадана. — Моделът на връзките му беше една от двете му най-добри черти от моя гледна точка.

— А коя беше втората?

— Страхът от обвързване. Проблемът се появи, когато Флечър откри, че и аз имам страх от обвързване, и се опита да ме промени. Навярно заради някаква погрешно насочена проекция.

— Погрешно насочена проекция — той осъзна, че още се мъчи да разбере какво означават серийната моногамия и проблемите с обвързването. Не беше очаквал да чуе нещо подобно.

— Нещата помежду ни станаха още по-сложни, когато казах на Флечър, че имам един по-особен талант. Мисля, че в този момент той започна да ме възприема като пациент.

— Да смятам ли, че Монро не вярва в паранормалното?

— Той има докторска степен по психология. Разбира се, че не вярва в паранормалното — Клоуи въздъхна. — В крайна сметка нямах избор, трябваше да сложа край само след няколко срещи. Изобщо не стигнахме до леглото. Роуз смята, че това все още не дава мира на Флечър, но на мен не ми се вярва да е така.

— Защо?

— Защото веднага си намери друга. Върна се към обичайния си модел. Не изглеждаше да страда заради раздялата ни. Мисля, че ме възприе като професионален неуспех, нищо повече.

— Защото не е могъл да ти помогне да се справиш с проблемите си?

— Да — кимна Клоуи.

— Как се запозна с него?

— Посещавах негов лекционен курс. Мислех, че ще ми бъде от полза в работата.

— Какво точно преподава Монро?

— Криминална психология.

— Научи ли нещо?

— Научих, че психолозите търсят обяснения и мотиви. А аз съм просто частен детектив. Аз търся лоша психична енергия.

Джак излезе на магистралата и се отправи към града. В този час почти нямаше коли. Светлините на високите сгради в центъра, включително и тази, в която живееше, блестяха в нощта.

— Наистина ли смяташ, че серийната моногамия и проблемът с обвързването са положителни качества? — попита той след известно време.

— Шегуваш ли се? Почти бях убедена, че той е идеалният мъж. Когато му представих теорията си, той изглеждаше искрено развълнуван. От друга страна, мъжете обикновено се радват, когато чуят нещо такова. Изобщо не мога да разбера защо после променят мнението си. Леля Филис казва, че мъжете просто са си такива.

— Навярно ще съжалявам, че съм попитал, но каква по-точно е теорията ти?

— Обяснявам моите проблеми с обвързването. Давам ясно да се разбере, че всяка връзка, която започвам, най-вероятно ще бъде краткотрайна и че не желая никакво обвързване. Държа мъжът да разбере, че е свободен да ме изостави, когато си поиска, без да изпитва вина — тя се намръщи леко. — Но поради някаква причина накрая аз съм тази, която зарязва другия.

— Истинска романтичка, а? — попита той с равен тон.

— Не мога да си позволя да бъда романтичка, господин Уинтърс. Не и с моя талант.

Той й хвърли бърз въпросителен поглед.

— Какво общо има с това талантът ти?

— Трудно е да се обясни — тя опря глава на облегалката и кръстоса ръце. — А и вече няма значение.

— Защо?

— Защото се отказах от серийната моногамия. Преди около година влязох в нова фаза. Признавам, че по едно време с Флечър се изкушавах да се върна към серийната моногамия, но осъзнах, че няма да се получи.

— И каква е новата фаза?

— Пълно въздържание.

Той отново се почувства като в небрано лозе.

— Въздържание?

— Във въздържанието има друг вид свобода.

— Така ли? Не бях чувал.