Джейн Ан Кренц
Проклятието (56)

53.

Телефонът иззвъня точно когато Фалън слагаше допълнителна лъжица кафе във филтъра на кафе машината си. Би предпочел да изпие кафето си в заведението отсреща, но малкият ресторант бе затворил точно в пет и половина. Както винаги, той стоеше до прозореца и наблюдаваше как Изабела Валдес обръща табелата на вратата и както винаги, Изабела погледна към него и му махна весело с ръка. После измина четирите пресечки до странноприемницата, където бе наела стая.

Фалън грабна слушалката още на първото иззвъняване.

— Какво става, Джак?

— Клоуи е при мен. Невредима. Излязохме от фитнес залата. Ако пратиш бързо някого там, ще намериш един мъртъв високопоставен агент на „Нощни сенки“, който се казва Наш. Предполага се, че е от Портланд. Има и група ловци в безсъзнание, всички продукт на формулата. Поне бяха в безсъзнание, когато си тръгнахме. Мъж на име Хълси се измъкна през нещо като подземен тунел. Навярно оттам са вкарали Клоуи в сградата, без твоите хора да забележат.

Фалън забрави за кафето и всичко наоколо. Имаше чувството, че са го ударили с нещо тежко.

— Хълси? — повтори той. — Сигурен ли си, че това е името на мъжа, който се е измъкнал?

— Така се е представил на Клоуи. Казал, че е директор на изследователския отдел в „Нощни сенки“.

— Хъмфри Хълси, наследникът на Базил Хълси — докато говореше, Фалън взе друг телефон и набра някакъв номер. — Наскоро открихме, че точно оттам „Нощни сенки“ са се сдобили с формулата. Базил Хълси се е занимавал с нея по време на Първия заговор в края на деветнайсети век.

— Спомням си историята.

— Хълси оставил записките и дневника си на своя син, който, на свой ред, ги предал на своя наследник. Преди няколко месеца научихме, че един от потомците на Базил — Хъмфри Хълси, е отговорен за създаването на новата версия на лекарството. За какво им е била необходима Клоуи?

— Всичко се свежда до обичайния проблем. Формулата е принципно нестабилна и резултатите са непредсказуеми. Предположили са, че Клоуи би могла да реши тези проблеми с помощта на лампата.

— По дяволите! Трябва да говоря с Клоуи, но точно сега нямам време. Ще ти се обадя отново, след като изпратя хората си във фитнес клуба.

— Прати ги само ако са достатъчно на брой.

— Да, точно така, разполагам с предостатъчно сили. Ти изобщо чуваш ли ме? Бих изпратил Зак, но за съжаление двамата с Рейн са в Ел Ей тази седмица. В района на Сиатъл разполагам само с един талант и не е сигурно дали е свободен. Той върши работа, но предпочитам да го използвам само в краен случай.

Прекъсна разговора с Джак и заговори с мъжа, който се обади на другия телефон.

Човекът отсреща се заслуша мълчаливо.

— Ще поема задачата — каза той и затвори.

Фалън стисна телефона и пое дълбоко дъх. Не беше впечатлителна натура, но нещо в гласа на мъжа, с когото бе говорил току-що, изпрати ледени тръпки към сетивата му. Не му се щеше да прибягва до услугите му, но понякога просто нямаше избор.

Набра номера на Джак. Никой не отговори. Набра номера на Клоуи, после и телефона в офиса й.

„Свързахте се с «Харпър Инвестигейшънс». Не можем да приемем обаждането ви, но ако оставите име и номер, ще се свържем с вас.“

Той прекъсна връзката и седна на бюрото си, чудейки се защо Джак и Клоуи бяха изчезнали така внезапно. Имаше само едно логично обяснение. Нещо се беше случило с Клоуи, докато е била в плен. Джак се опитваше да я предпази.