Джейн Ан Кренц
Проклятието (46)

43.

— От колежа ме уведомиха, че няма да подновят договора ми — каза Флечър. — Но като си давам сметка какво можеше да се случи, не би трябвало да се оплаквам. Ако не беше дошла онази нощ, сега щях да съм мъртъв. Така че ще ти платя сметката.

— О, благодаря — рече Клоуи. — Защото със сигурност ще ти я изпратя.

Той се усмихна тъжно.

— Така и предполагах.

— Но няма да включвам и услугите на господин Уинтърс.

Флечър намести очилата си.

— Ако искаш мнението ми, той не направи нито на мен, нито на света услуга, като извади Мадлин Гибсън от горящата къща. Все още твърдя, че трябваше да я остави вътре.

— Той я обезоръжи, Флечър. Тя стреля по кучето ми и се канеше да застреля теб.

— Ченгетата не споменаха нищо за това, че я е обезоръжил — Флечър се намръщи. — Казаха ми, че получила нервен срив и припаднала.

— Не е толкова просто — но обясненията щяха да се окажат още по-заплетени, така че Клоуи реши да не се впуска в тях.

Двамата седяха в офиса й. Вратата към приемната беше леко открехната. Хектор се беше изтегнал на леглото си, заровил нос в лапите си. Вече не носеше яката и превръзката бе свалена. Като се изключи мястото на главата, където козината му беше обръсната заради шевовете, изглеждаше съвсем нормално. И както обичайно, не обръщаше никакво внимание на Монро.

— Чух, че Мадлин Гибсън още е в „Уинтър Коув“ — вметна Клоуи.

— Сигурно ще я държат там известно време — кимна Флечър. — Тя си е признала всичко, но още разправяла, че от огъня се появил някакъв демон, който искал да я отведе. Определено е превъртяла.

— Звучи налудничаво, наистина.

— Адвокатите й сигурно ще пледират невменяемост. Добрата новина е, че каквото и да се случи, тя ще остане под ключ дълги години — той направи гримаса. — Правосъдната ни система работи доста странно: можеш да се отървеш с малко, ако си обвинен в преследване или опит за убийство, но по някаква причина властите третират палежите като тежко престъпление. Имам късмет.

Клоуи чу, че външната врата на офиса се отвори, и после долови гласа на Джак, който поздрави Роуз. Хектор скочи и се промуши през открехнатата врата.

Клоуи сплете пръсти върху бюрото и погледна Флечър.

— Съжалявам, че си загубил работата си в колежа.

— Ще си намеря друга — Монро се изтегна на стола си, кръстоса крака и я огледа с леко разтревожено изражение. — Къде беше тези дни? Всеки път, когато се обаждах, асистентката ти казваше, че те няма.

— Обясних ти, че имам работа извън града във връзка с един случай.

Флечър повдигна развеселено вежди.

— Някое от онези психарски разследвания, по които си експерт?

— Никога не обсъждам случаите, по които работя — заяви тя спокойно.

Той придоби загриженото изражение на психотерапевт.

— Клоуи, убеждението ти, че имаш паранормални способности, е пряко свързано с проблемите ти с интимността. Наистина трябва да започнеш да ходиш на терапия. Аз мога да ти помогна.

— Странно, че споменаваш проблемите ми с интимността. Малкият ми проблем, изглежда, се разреши.

Флечър видимо се изненада.

— Откъде знаеш?

Джак влезе в стаята.

— От опит. Информацията е от първа ръка — обясни той и погледна Клоуи. — Готова ли си за обяд?

Тя му се усмихна.

— Да, готова съм.

Монро изгледа сърдито Джак и се обърна към Клоуи:

— Мислех, че ти е клиент.

— Вече не е.

— А какво стана с плановете ти за въздържанието? — подметна Флечър.

— Вече не ми вършат работа.

 

 

Двамата изминаха няколкото пресечки до един малък ресторант близо до Първо Авеню и хапнаха мексикански сандвичи с риба. За тези три дни, откак се бяха завърнали в Сиатъл, си бяха създали свой ежедневен график. Прекарваха нощите заедно в нейния апартамент. Закусваха заедно, после се разделяха за първата половина от деня. Джак се появяваше в офиса й по пладне, обядваха, след което всеки се връщаше към работата си. Срещаха се отново в нейния апартамент привечер. „Почти като женени сме — мислеше си Клоуи. — Но не съвсем.“ Нищо не беше досущ като да си женен. Бракът беше нещо различно.

— Флечър, изглежда, се е възстановил от изпитанието — отбеляза Джак.

— Да, но този път не е успял да избегне ефекта от клюките и слуховете. Колежът няма да поднови договора му.

— Може би ще внимава повече, като избира следващата си краткосрочна приятелка.

— Възможно е, но се съмнявам. Флечър си е Флечър. Той си има своите проблеми. Просто не си ги признава. Как вървят финансовите проучвания?

— Имам прогрес в някои отношения, а в други стигнах до задънена улица — каза Джак. — До много задънени улици.

— Според Фалън Джоунс организацията е много добра в прикриването на следите си.

— Досега открих една доста потайна корпорация, която притежава три фитнес клуба в северозападните щати, включително един тук, в Сиатъл. И трите са били собственост на различни хора до миналата година. И трите са били на ръба на банкрута и затварянето. Точно тогава са били придобити от едно ООД.

— Така ли? Звучи обещаващо.

— Така мисля и аз. Има и още нещо интересно във връзка с тази верига от фитнес клубове.

— Какво? — попита тя заинтригувано.

— Преди да бъдат купени от ООД-то, и трите клуба са били предназначени за любителите на Пилатес и йога. Но сега клиентелата им е изпяло от закоравели почитатели на бодибилдинга.

— Като двамата, които ни нападнаха?

— Да.

Клоуи се усмихна.

— Ти мислиш като детектив.

— Започвам да осъзнавам, че винаги съм мислил като детектив. Просто доскоро единственото нещо, което разследвах, бяха пътищата за печалба.

— Това също е полезно.

— Разбира се, но след време омръзва. Същата вечер, когато ме отвлякоха, споделих с приятеля си Джери какво би било, ако някоя сутрин се събудя и открия, че „Уинтърс Инвестмънтс“ е фалирала.

— Чудил си се дали би могъл да изградиш империята си отново?

Той кимна и отхапа от сандвича си.

— Отговорът е „да“ — каза тя. — Но ти го знаеш, нали?

— Джери каза, че преживявам кризата на средната възраст, само дето не съм си хванал някоя блондинка и не съм си купил корвет.

— Вместо това получи мен и пътуване до Вегас.

Очите му блеснаха весело.

— Добре ми дойдоха и двете.

Клоуи дояде сандвича и изтри пръстите си в салфетката.

— Това ти харесва, нали?

— Ти и Вегас? Е, ти определено си плюс, но спокойно бих пропуснал Вегас.

— Не говоря за мен и Вегас. Имах предвид, да работиш за Фалън Джоунс. Да разследваш тази конспирация, която той се опитва да разнищи.

— Интересно ми е — призна Джак.

— Нямаш криза на средната възраст, Джак. Просто си бил отегчен. Имаш нужда от предизвикателство.

— Освен това бях поразен от проклятието на Уинтърс.

— Не е проклятие — каза тя търпеливо.

Той дояде сандвича си.

— Сигурен съм, че всъщност ти си онова, от което съм имал нужда.

Клоуи си припомни думите на Флечър за проблемите й с интимността.

— Очевидно и двамата оказваме терапевтично въздействие един върху друг.

Джак се усмихна.

— Това да не би да е научен начин да кажеш, че сексът ни се отразява добре?

„Не — помисли си тя, — това е заобиколен начин да кажа, че те обичам“. Но ако изречеше думите на глас, той щеше да се почувства длъжен да декларира своите чувства. А това можеше да доведе до два изхода от ситуацията: хубав или лош.

Внезапно й хрумна, че след всички тези години, в които се бе опитвала да бъде честна с мъжете, признавайки серийната си моногамия и тъжната истина, че връзките й са обречени на краткотрайно съществуване, най-после бе намерила подходящия мъж и сега бе уплашена до смърт, че всичко може да приключи. Кой би помислил, че влюбването може да бъде толкова ужасно?