Джейн Ан Кренц
Проклятието (41)

38.

Клоуи кара по обратния път до хотела. Джак проведе още един разговор с Фалън Джоунс, взрян напред с израз на стоическо спокойствие. Разказа му какво бяха научили за мистериозната посетителка на Дрейк Стоун. След като приключи разговора, затвори телефона си и продължи да гледа съсредоточено в пътя.

— Е? — погледна го Клоуи. — Фалън има ли някаква теория?

— Разбира се. Както може да се очаква, тя се вписва в голямата конспирация с „Нощни сенки“ — единственото, за което мисли напоследък. Подозира, че жената, посетила Стоун, е агентът, на когото са възложили да намери лампата. Според него тя ни е изгубила вчера, когато създадохме впечатлението, че се отправяме към Ел Ей.

— И се е върнала при Стоун, за да разбере къде може да ни открие.

— Използвала го е, за да ни открие — кимна Джак. — Извадила е късмет, когато се е оказало, че сме още в града. Поставила ни е капан и ние налапахме въдицата.

— Но планът й се провали. Хората й не само свършиха в ареста, но и лампата е на сигурно място в някое от хранилищата на „Аркейн“.

— Да, планът й се провали — Джак облегна глава назад. — Според Фалън това означава, че скоро ще е мъртва.

— Но тя не е вземала лекарството. В отпечатъците й нямаше следи от стимуланта. „Нощни сенки“ не могат да я елиминират толкова лесно.

— Има и други начини да се отървеш от някого.

— Така е, но ако тя е от „Нощни сенки“, защо не взема лекарството?

— Добър въпрос. Фалън се чуди дали някои членове на организацията не са решили да изчакат, докато формулата бъде напълно усъвършенствана.

— Това със сигурност е интелигентно решение. Но то би означавало и организацията да загуби влиянието над хората си. Тези на върха няма да могат да ги контролират без лекарството.

— Е, това вече е проблем на Фалън — каза Джак. — Има и други неща, за които да се тревожа. Какво става с мен, Клоуи?

— Казах ти, добре си. Стабилен като скала.

— Вторият ми талант се завърна.

— И е също толкова стабилен, колкото и първият — заяви тя спокойно.

— Това не е възможно. Два силни таланта не могат да съществуват едновременно в един човек, без да предизвикат психичен дисбаланс.

— Такава е утвърдената теория в Обществото.

— Сигурно е така, защото всеки път, когато се появи двоен талант, свършва в лудницата.

— Ти не си луд — каза остро тя. — Сам ми каза, че отново се чувстваш нормално, и аз виждам, че енергията на сънищата ти е балансирана и абсолютно стабилна.

— Ти знаеше ли, че вторият ми талант не е изчезнал?

Клоуи въздъхна.

— Не бях сигурна. Не и докато не го използва днес следобед — поколеба се. — Но имах известни съмнения.

— Така ли? Какви?

— Снощи, когато огледах добре спектъра на енергията на сънищата ти, осъзнах, че каналите между състоянието на будуване и сън са широко отворени и стабилни. Ето откъде черпиш допълнителни сили.

— Това би трябвало да е невъзможно. Ако беше вярно, щях вече да съм абсолютен Цербер.

— Знам — призна тя. — Предполагам, че генетичната особеност, която си наследил от Никълъс, е в основата на способността да се справиш с отворените канали.

— Тогава какво точно направи с лампата снощи?

— Мисля, че когато тези канали внезапно са се отворили преди няколко седмици, рязката промяна е създала някои области на смущения в психичната ти енергия. Тези места, изглежда, се възстановяват по естествен път. Аз използвах енергията на лампата, за да ускоря този процес, това е всичко. Щях да опитам да изчистя и вредите, нанесени от приспивателните, но нещата се усложниха и не успях да довърша.

— Казваш ми, че не си опитала да затвориш тези канали?

— Не. Не мога да го направя.

— Защо?

— Защото сега си именно такъв, какъвто генетично си предопределен да бъдеш. Това е нормално за теб. Ако бях опитала да въздействам на каналите на психичната енергия, щях да те направя ненормален. Разбираш ли?

— Значи съм нормален двоен талант? Такова нещо не съществува.

— Е, доста мислих по този въпрос.

— Шегуваш се.

Тя си каза, че няма да обръща внимание на сарказма му. В крайна сметка Джак беше под голямо напрежение.

— Ето какво — продължи Клоуи. — Не съм толкова сигурна, че действително си двоен талант.

Той отново впери поглед в пътя пред тях.

— Миналия месец бях стратег. Този месец мога да генерирам кошмари. Ако това не са два различни таланта, тогава какво са?

— Помисли добре, Уинтърс. Има различни видове стратези, но за всички тях е характерно едно: всички стратези притежават вродена способност да оценяват и анализират дадена ситуация и да измислят как да извлекат максималното от нея. По същество това е вид механизъм за оцеляване. Вероятно е психична адаптация на примитивните ловни инстинкти на древните ни предци.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Споделям теорията си. Твоят талант на стратег те прави много, много добър в това да откриваш слабостите и уязвимите места на хората, нали?

— И?

— Добре, способността да откриваш слабостите на хората и да ги манипулираш не е същото като умението да изкараш ангелите на човека с психоатака, но не е и чак толкова различно. Щом откриеш уязвимите страни на някого, вече имаш известна власт и контрол над този човек. В твоя случай ти можеш да отидеш една стъпка по-нататък. Можеш да генерираш енергия, която е на вълните на първичните страхове на съответния човек.

— Но не съм могъл да го правя през първите трийсет и пет години от живота си.

— Може би не, но фактът, че сега можеш, не означава задължително, че имаш нов талант. Това вероятно е подобрена версия на стария ти талант.

— Подобрена като подобрената формула ли? — попита той напрегнато. — Фалън Джоунс може и да е решил, че ще съм му изключително полезен, но нещо ми подсказва, че останалите от семейство Джоунс, в това число и Зак Джоунс, няма да се зарадват толкова на новото ниво на таланта ми.

— Така ли? — изхъмка тя. — Сякаш хората от семейство Джоунс имат право да съдят кое е нормално и кое — не.

— Какво имаш предвид?

— Не е тайна, че Силвестър Джоунс е експериментирал с най-различни варианти на своята формула. Кой знае какво е направил със собственото си ДНК, преди да създаде тримата си синове от три различни жени?

Последва кратко слисано мълчание.

— По дяволите! — подсвирна Джак. — Никога не съм се замислял за това. То би могло да обясни защо в това семейство се раждат толкова много необичайни и силни таланти.

— Именно.

— Щом моите таланти са нещо нормално, защо получавам халюцинации и бели петна в паметта? На какво се дължат смущенията в енергията на сънищата ми?

— Халюцинациите са ми ясни — каза тя. — Това е често срещан проблем, когато енергията на сънищата прелива към другите сетива. Както вече ти казах, внезапната проява на новото качество на таланта ти временно е смутила някои от потоците в твоята психична енергия.

— Ами белите петна и ходенето насън?

Клоуи стисна волана още по-здраво.

— Предполагам, че са били предизвикани от отварянето на каналите, но както ти казах, в една част на спектъра все още има следи от нещо, което прилича на изключително силно лекарство.

— Аз започнах да пия лекарството, след като започнах да получавам бели петна в паметта.

— Преди това вземал ли си някакви други медикаменти? — попита тя. — Дори тези, които смятаме за безобидни и се продават без рецепта, могат да имат непредсказуеми ефекти върху хора със силен талант като теб.

— Само противовъзпалителни, и то рядко. Нищо друго.

— Е, ако това е някакво успокоение, тъмните петна избледняват — каза тя.

— Губи ми се един ден от живота ми, да не споменаваме нощите, в които съм ходил насън.

— Осъзнавам, че това е много смущаващо — рече тя внимателно. — Но сега нещата са стабилни. Усещам го. Снощи имах чувството, че завъртяхме ключ в някаква психоключалка. Ти си добре, Джак.

— Усещам, че искаш да продължиш с но…

Тя си пое дълбоко дъх.

— Но все още се чудя защо в тази лампа е заключена толкова много енергия.