Джейн Ан Кренц
Проклятието (38)

35.

Униформеният пазач им махна да минат през портата. Джак насочи колата по оградената от дървета алея и паркира пред средиземноморската вила на Стоун. Клоуи грабна чантата си, отвори вратата и слезе от колата.

Късното утринно слънце грееше ярко, но все още бе доста хладно. Тръпките, които я побиха, обаче нямаха нищо общо с ниските температури. Сетивата й реагираха по същия начин, както когато пътят й минаваше през тъмни улички или късно вечер влизаше в огромен паркинг. Повечето хора пренебрегват интуицията си. Но ако си отгледан от хора, които приемат психичната страна на своята природа, се научаваш да се отнасяш към нея с подобаващо внимание.

Двамата тръгнаха по каменната алея към входа на голямата вила с колонада. Както обикновено, Джак носеше чантата с лампата и лаптопа. Той натисна звънеца.

— Все още не мога да повярвам, че работя за „Джоунс и Джоунс“ — промърмори Клоуи тъжно. — Това е такова падение според критериите на семейство Харпър.

— Погледни го от друг ъгъл — успокои я Джак. — „Джоунс и Джоунс“ плащат добре.

— Наистина ли смяташ, че теорията на Фалън е правилна? — попита тя. — Вярваш ли, че „Нощни сенки“ са изпратили хипнотизатор тук, за да разпита господин Стоун?

— Кой знае — сви рамене Джак. — Това е теория на Фалън. Според него „Нощни сенки“ винаги са намесени.

Двамата се бяха обадили на Джоунс веднага след като Клоуи бе приключила разговора си със Стоун. Фалън едва не получи удар от вълнение.

— Веднага трябва да се срещнете с него. Опитайте се да измъкнете всяка подробност. Клоуи, огледай добре психичните отпечатъци в къщата. Изглежда, и Стоун, и пазачът са били хипнотизирани, за да забравят за срещата с неизвестния посетител. Искам пълен доклад веднага след като си тръгнете оттам.

— Извинете, господин Джоунс, да не би да се опитвате да ме наемете?

— Нали си частен детектив? Освен това не разполагам с друг човек, когото мога да изпратя толкова бързо. После ми прати сметката си.

Клоуи отвори сетивата си и огледа стъпалата към входа. Психичните отпечатъци блестяха слабо върху избелелите от слънцето стъпала.

— Оттук съвсем скоро е минал човек със силен талант — каза тя. — Жена. Виждам отпечатъците й. Нямаше ги преди два дни. Трябва да са от вчера.

Джак я погледна, но очите му бяха скрити зад слънчевите очила.

— Сигурна си, че е била жена?

— Да — тя се съсредоточи върху отпечатъците. — Но няма следи от неуравновесеност, за разлика от енергията на онези мъже, които направиха опит да ни убият в мотела вчера.

— Фалън каза, че тази неуравновесеност е страничен ефект от лекарството, което вземат в „Нощни сенки“.

— Е, която и да е била жената, мога да се закълна, че тя не взема стимуланти.

— Дотук с теорията на Фалън.

Вратата се отвори. Една икономка застана на прага. Това със сигурност не беше същата жена, която ги бе посрещнала предишния път. Онази изглеждаше точно като икономка — на средна възраст, с отрудени ръце, учтива и ненатрапчиво експедитивна. Тази жена беше много по-млада и значително по-привлекателна. Русата й коса бе прибрана в небрежна опашка. Беше облечена в прилепнали дънки и тясна жълта блуза с голямо деколте, което подчертаваше бюста й.

Клоуи погледна към антрето, за да провери отпечатъците от психичната енергия на жената. Беше виждала същата тъжна, болна енергия в уличките и входовете край Пайъниър Скуеър. Зачуди се дали Стоун знае, че икономката му взема наркотици.

Блондинката я погледна без особен интерес и се обърна към Джак с изкусителна усмивка.

— Господин Стоун е навън, при басейна — каза тя. — Последвайте ме. Ще ви заведа.

Обърна се и ги поведе към всекидневната, като олюляваше съблазнително ханша си. Клоуи хвърли бърз поглед към Джак, за да провери дали зяпа момичето. Той сякаш изобщо не забелязваше очевидното флиртуване на икономката. Когато срещна погледа на Клоуи, повдигна въпросително вежди: Какво има?

Беше я уловил, че го гледа. Тя се изчерви. Трябваше да спре най-сетне. Беше не просто непрофесионално, а сигурен начин да се окаже с разбито сърце. Това, че бе единственият мъж, с когото можеше да спи в едно легло, както и това, че бяха правили страхотен секс няколко пъти, не означаваше, че ще имат дълга и трайна връзка. Още повече че все още обмисляше как да му съобщи за провала си от предишната нощ. По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Тя насочи вниманието си към красивия римски фонтан и басейна, който се виждаше през прозорците, заемащи цяла стена от дневната. Не ревнуваше. Нямаше право да изпитва собственически чувства. Двамата нямаха връзка. Всъщност едва се познаваха. Вярно, помежду им имаше физическо привличане, но може би това бе единственото, което ги свързваше, като се изключи способността им да задействат лампата заедно.

Клоуи се опита да прогони смущаващите мисли. Бяха тук по работа. Огледа психичните отпечатъци по мраморния под и богато орнаментираните килими. Освен отпечатъците от икономката и от жената, посетила Стоун предишната нощ, имаше два комплекта пресни следи. Тези, които ги бяха оставили, бяха влезли в къщата през задния вход.

Отпечатъците горяха с болна, дисхармонична енергия. Клоуи веднага я разпозна.

Пое си рязко дъх и се обърна към Джак, за да го предупреди за опасността. Но той не гледаше към нея. Наблюдаваше двамата мъже, които излязоха от сенките на фоайето и тръгнаха към тях. Позна мотоциклетиста, който и днес бе облечен със същото яке. Другият беше мъжът, който им бе устроил засада в стаята. Дългата му коса бе вързана с омърляно шалче по рокерски маниер.

— Не мърдай — изръмжа дългокосият на Джак, вдигна пистолета си и го насочи към Клоуи. — Не знам какво ми направи вчера, но ако опиташ отново, ще имам време за един изстрел и мишената ще е тя. Ясен ли съм?

— Разбира се — кимна Джак. — Къде са Стоун и икономката му?

— Стоун и прислужницата му не са твой проблем — отвърна мъжът с якето. Погледна блондинката. — Готово, Санди. Свърши си работата. Можеш да си вървиш.

— Ами парите ми, Айк? — захленчи блондинката. — Каза, че ще ми платиш веднага щом свърша работата.

— Тъпа наркоманка — Айк бръкна в джоба си и извади малка пачка банкноти. Хвърли парите на пода пред Санди. — Млъкни и мини през градината. По същия път, по който влязохме. И помни: една дума за тази история и си мъртва.

— Не се тревожи за това — блондинката се наведе, взе парите и ги натъпка в деколтето си. — Няма да се раздрънкам. Познаваш ме, Айк. Никога не го правя.

Тя се обърна и се отправи към стъклената врата. Хвана дръжката й и започна да дърпа плъзгащата се врата, за да я отвори.

Клоуи усети как енергията трепти във въздуха около нея. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере, че Джак е отприщил силата си. Знаеше какво ще последва.

Санди се разпищя пронизително и ужасено. Пусна дръжката на вратата и започна да блъска трескаво по стъклото с юмруци.

— Млъкни! — извика й Айк. — Спри да пищиш, кучко смахната.

— По дяволите, тя превъртя — каза дългокосият. — Ако пазачът на входа я чуе, ще си имаме проблеми. Ще натисне паникбутона още преди да е видял какво става в къщата. Трябва да я накараме да млъкне.

— Така става, като си имаме работа с наркомани.

Айк насочи пистолета си към Санди.

Нова вълна от енергия се надигна в атмосферата. Клоуи усети, че Джак смени посоката.

Айк издаде ужасен вой, но успя да стреля веднъж. Не уцели Санди, която се строполи на земята, ридаейки. Куршумът проби стъклената врата.

Айк се отпусна на колене. Лицето му наподобяваше гротескна маска за Хелоуин. Уловен в примката на невидими кошмари, той не можеше дори да изпищи. Припадна. Пистолетът изтрополи върху мраморните плочи.

Дългокосият се хвърли към Клоуи. Движеше се с вродената бързина на ловец. Обви ръка около шията й и опря пистолета до слепоочието й, преди тя да успее да се отдръпне.

— Дори не помисляй да използваш таланта си върху мен — изсъска той към Джак. — Тя ще е мъртва, преди да ме повалиш, кълна се.

Джак застина на мястото си.

Клоуи вдигна ръка и докосна леко ръката на дългокосия. Той не й обърна внимание. Беше отворил сетивата си и бе насочил вниманието си изцяло към Джак. Тя насочи въздействието си към оцветените потоци енергия на сънищата му. Дългокосият заспа шокиращо внезапно. Изпусна пистолета и се свлече безшумно на пода.

Санди продължаваше да ридае, свита до вратата.

Джак взе двата пистолета.

— Трябва да ги приберем на сигурно място, преди тези тук да са се събудили. Все пак са ловци. Не можем да рискуваме.

— Добре — Клоуи си пое дъх. Сърцето й биеше оглушително. Трябваше да положи огромно усилие, за да мисли логично. — Видях изолирбанд и кабели в къщичката до басейна.

— Донеси ги, а аз ще държа под око тези тримата.

— Добре — тя прекрачи Санди и отвори вратата.

— Клоуи? — извика я Джак.

— Какво? — погледна го тя.

— Когато свършим с това, ще ми обясниш ли защо все още имам втория си талант?