Джейн Ан Кренц
Проклятието (36)

33.

Когато се събуди, лъчите на пустинното слънце струяха през прозорците и откъм душа долитаха звуците на течаща вода. Джак смътно си спомняше как заспа — почти бе изпаднал в безсъзнание, усещайки топлото, секси тяло на Клоуи върху бедрата си.

Хрумна му, че отдавна не се е чувствал толкова добре — от месеци, дори години. Беше леко възбуден. И сутрешната ерекция го зарадва. Тя беше нещо нормално. А напоследък в живота му нямаше нищо нормално.

Стана, протегна се и отиде във втората баня на хотелския апартамент. Когато излезе след няколко минути, му хрумна, че ако побърза, може да се пъхне под душа при Клоуи. Беше забелязал предния ден, че типично за Вегас, душът е супермодерен, с пръскалки от всички страни. Истинско водно царство.

Тръгна към банята, но по средата на стаята забеляза лампата. Тя стоеше върху масата.

Помнеше как събори лампата на пода, за да разчисти масата и да се нахвърли необуздано върху Клоуи. Тя го бе спасила, беше предотвратила опасността да се превърне в психочудовище, а той се бе държал като неандерталец. А може би разликата не беше чак толкова голяма.

Влезе в спалнята и отвори вратата на банята. Вътре се носеше пара на талази. Крановете и мраморните плочки бяха покрити с капчици влага. Водата шумеше оглушително, което подсказваше, че Клоуи е пуснала всички кранове и пръскалки.

Видя я през замъглените стъкла на душ кабината. Стоеше под водните струи, обърната с гръб към него, и миеше косата си. Джак усети, че е силно възбуден.

— Влез или излез, но решавай по-бързо, защото топлината излиза навън — извика му тя изпод водопада.

Джак затвори вратата на банята и отвори душ кабината.

— Клоуи, снощи… — започна.

Тя се изпъна, отвори очи и се извърна към него.

— Май вече говорихме за това, че никой добър разговор не започва със снощи.

Джак не знаеше какво да каже. Тя изглеждаше неустоима под водните струи, които се изливаха върху тялото й, толкова нежна и женствена. Колко ли груб й се беше сторил предната нощ?

— Съжалявам, не знам какво да кажа. Господи, имаш синини.

Клоуи погледна към бедрото си.

— Ти нямаш вина. Блъснах се в един стол. Не си ме наранил, така че престани да се извиняваш — посегна към шампоана. — А и не си ме нападнал. И двамата бяхме изтощени психически, освен това все още бяхме под въздействието на енергията на лампата. Нещата станаха неудържими, това е всичко. Няма за какво да се тревожиш.

Тя описваше най-невероятния секс, който той беше правил някога, като последица от разхода на психична енергия и въздействието на проклетата лампа. Може би за нея наистина беше само това. Джак осъзна, че тази възможност никак не му се нрави.

— Значи си го правила по този начин и друг път? — попита я. Свали ризата си и я пусна на пода, а после разкопча панталона си. — След като си изразходвала психичната си енергия, работейки с паранормален артефакт?

— Всъщност не — тя сапуниса лицето си. — Но е известно, че когато човек изгаря психична енергия, в кръвта му нахлуват големи количества адреналин, тестостерон и други биопсихични вещества. И двамата бяхме отворили сетивата си максимално, а имаше и допълнителни усложнения заради лампата, това е всичко. Нищо особено.

Той изрита панталона си, влезе под душа и затвори тихо вратата. Застана зад нея и целуна извивката на рамото й. Тя застина неподвижно, с лице, покрито с пяна.

— Нищо особено? — попита я. Постави ръцете си на ханша й и нежно, много нежно ухапа ухото й. — Сигурна ли си?

Усети как потрепери, но не се отдръпна. Той осъзна, че беше очаквал да го отблъсне. Облекчението, че това не се случи, го опияни.

— Знаеш какво исках да кажа — прошепна тя.

— Не, не знам — притисна я към силно възбуденото си тяло. — Това, което се случи снощи, беше нещо много специално за мен. Както и това, което се случи предишната нощ.

Тя обърна лице към водната струя, за да измие пяната, после бавно се завъртя в ръцете му. Погледна го със сериозно изражение.

— Как се чувстваш? — попита го.

— Добре — той обмисли въпроса й и се усмихна. — Много, много добре.

Клоуи погледна към вратата зад гърба му. Той усети пулсирането на енергия и разбра, че проверява отпечатъците му върху стъклото.

— В енергията на сънищата ти имаше някои смущения. Заради тях са били кошмарите и халюцинациите. Но аз стабилизирах вълните.

— Знам. Тежестта, която усещах, вече я няма. Чувствам се много по-различно.

— Тя може и да е изчезнала, но все още има следи от онези приспивателни. Не успях да се занимая с тях — намръщи се. — Но избледняват. Скоро тялото ти ще се изчисти напълно от тях.

Джак обхвана лицето й с длани и я принуди да погледне към него, а не към вратата.

— Искам да поговорим за снощи — каза й.

Клоуи примигна, сякаш бе забравила онова, което се канеше да каже. Концентрацията й се изпари. Тя се усмихна. Топлина и женска мистичност грееха в погледа й.

— Добре. Наистина беше нещо специално. Както и предишната нощ.

Тъкмо това искаше да чуе. Но защо не беше доволен от отговора й? Реши, че ще обмисли този проблем по-късно. В момента единственото, което искаше, беше да докосва Клоуи навсякъде, да я целува навсякъде. Тази сутрин щеше да направи всичко така, както не бе успял предишната вечер.

Невидимата енергия блесна и заискри в атмосферата. Също като снощи, помисли си той. Но този път тя не можеше да се оправдае с лампата.

 

 

Доста по-късно Клоуи излезе от душ кабината и се уви в пухкава бяла хавлия. Джак я последва и също взе хавлия. Чувстваше се дори още по-добре, отколкото при събуждането си сутринта.

Докато се сушеше, той й се усмихна.

— Е?

Тя сбърчи нос и се изчерви, а после се засмя.

— Добре де, това също беше нещо специално.

Джак се усмихна широко.

— И без лампата този път.

 

 

Джак се премени с новите дрехи, осигурени му от семейство Харпър, и позвъни на Фалън, докато Клоуи се обличаше в спалнята.

Той вдигна още на първото позвъняване.

— Не си в Ел Ей.

— Още съм във Вегас. Съжалявам. Имах нужда от малко спокойствие.

— Да, заподозрях, че нещо не е наред тази сутрин, когато видях извлеченията от кредитните карти. Харпър ли се погрижи за това?

— Част от обслужването. Трябва да изглежда така, сякаш сме някъде другаде, а не там, където сме в действителност.

— Звучиш различно. Значи ли това, че лампата е проработила?

— Точно както пишеше. Клоуи казва, че енергията на сънищата ми отново е стабилна. Права е. И сам го усещам.

— Значи няма да се превърнеш в Цербер. Супер! Един проблем по-малко.

— Ти май не го третираше като голям проблем.

— Защото не беше. Грифин Уинтърс е останал жив, следователно лампата му е помогнала. Допусках, че ще помогне и на теб — Фалън замълча. — Предполагам, че не си завладян от диво желание да убиеш някого с фамилно име Джоунс?

— Ами сега, като го споменаваш…

— Това беше шега, Уинтърс.

— Знам.

Фалън помълча малко.

— Мислиш ли, че има нещо вярно в историята за Среднощния кристал, който Стария Ник добавил накрая? — попита той.

— Един от камъните си остана тъмен. Вероятно този, който Никълъс е нарекъл Среднощен кристал. Клоуи смята, че може да е обикновено парче стъкло. Не долови никаква енергия в него, а аз въобще не успях да го запаля.

— Добра новина за семейство Джоунс — каза Фалън.

— Това, което ме тревожи сега, е, че „Нощни сенки“ също искат лампата.

— Защо си толкова сигурен, че „Нощни сенки“ са свързани с това, което се случи в мотела вчера?

— Интуицията ми го подсказва, а тя никога не греши.

— Не мога да споря за това. Но за какво им е лампата?

— Когато открия, ти ще бъдеш първият, на когото ще го кажа. Само предполагам, че докато лампата е у вас с Клоуи, и двамата сте в опасност.

— Клоуи пък защо? — попита Джак притеснено.

— Защото може да работи с лампата — обясни Фалън.

— След като им трябва лампата, ще им трябва и Клоуи.

— По дяволите!

— Харпър са се справили много добре. Ако някой се е опитал да ви проследи, сега мисли, че сте в Ел Ей. Така че имате възможност да си поемете дъх. Но трябва да приберем лампата в някое от най-сигурните музейни хранилища на „Аркейн“ възможно най-бързо.

— Имаш ли план?

— Имах план — каза Фалън. — Винаги имам план. Но ти го провали, като реши да останеш във Вегас. Бях изпратил двама души да ви чакат в Ел Ей. Хора, които могат да се справят с опазването на лампата.

— Проверени ловци ли?

— Да. Когато нещо е свързано с „Нощни сенки“, не използвам хора, които не съм проверил лично. Естествено, ако имам избор.

— Смяташ, че „Нощни сенки“ са вкарали свои хора в „Аркейн“?

— Сигурен съм. Открихме, че негодникът, основал тази организация, е бил в нашия Управителен съвет от десетилетия и е знаел абсолютно всяка тайна на Обществото.

— Не че „Аркейн“ особено се старае да опази тайните си — вметна Джак.

— Обществото не е разузнавателна агенция — каза Фалън в отговор. — Предполага се, че сме група учени и изследователи, отдадени на изучаване на паранормалното. Нали затова публикуваме научни трудове. Събираме артефакти в музеите си. А „Джоунс и Джоунс“ е малка частна агенция за разследвания, не е ЦРУ.

— По-спокойно, Фалън. Виждаш ми се напрегнат.

— Добре, съди ме. Огън ми гори на главата. Имаш ли представа колко информация събрахме, когато ликвидирахме лабораториите на „Нощни сенки“ преди няколко месеца?

— Не.

— Нито пък аз. Защото всичко е заключено в компютрите им. Висока степен на криптиране. Нямам достатъчно криптоталанти, за да свършат работата.

— Сигурно ти е трудно — опита да го успокои Джак.

Но Фалън продължи тирадата си:

— Наложи се да оставя на заден план куп рутинни случаи, защото нямам време и хора, които да се занимават с тях. Това означава, че неизвестен брой психопати с паранормални способности се разхождат необезпокоявано, мамят беззащитни стари дами и ги лишават от спестяванията им, крадат пари и бижута, организират престъпни банди. Понякога убиват. И остават ненаказани.

— „Джоунс и Джоунс“ не е замислена като подразделение на полицията — каза Джак.

— Но кой, по дяволите, ще залови всички тези престъпници, ако не го направим ние? Правоохранителните органи дори не признават съществуването на паранормалното. Как биха могли да издирват престъпници със свръхестествени таланти?

Джак долови движение откъм вратата на спалнята. Погледна натам и видя Клоуи, която вървеше към него. Изглеждаше освежена и бодра, с лека руменина след секса и душа.

— Нужен ти е асистент, Фалън — каза той по телефона. — Трябва да се научиш да прехвърляш част от работата си на други хора.

— Да, постоянно ми го повтарят. Само че нямам време да търся човек, който може да се справи с това. А имам и други проблеми.

— Какви проблеми?

Фалън замълча за момент.

— Казвали са ми, че с мен се работи трудно.

— Не мога да повярвам.

— Аз самият си давам сметка за това. Работата е там, че дори и да открия подходящ човек, той надали би изгарял от желание да изостави всичко и да се премести тук, в Скаргил Коув.

— Какво му има на Скаргил Коув? Мислех, че е живописно крайбрежно градче от рода на Мендосино.

— Малките градчета са си малки градчета. Няма значение какъв е пейзажът. Единственото кино затвори преди четири години. В единствената книжарница се продават книги за вегетарианска кухня и медитация. Повечето местни жители могат да се опишат в най-добрия случай като колоритни образи и единственият ресторант, който е достатъчно чист, за да поканиш някого на среща, е едно кафене, което затваря в пет и половина следобед. Вечер по улиците няма жива душа.

— Смятал си да поканиш някоя жена на среща? — попита Джак предпазливо.

— Аз съм мъж — измърмори Фалън — и имам своите потребности.

— Значи може би е добре да се преместиш в друг град. Някъде, където можеш да задоволиш тези си потребности.

— Няма начин — издиша шумно Джоунс. — Трябва ми тишина и спокойствие. Много тишина и спокойствие. Скаргил Коув е идеален за мен.

— Чудя се дали не соча очевидното, но мислил ли си да се регистрираш в сайта за запознанства на „Аркейн“?

— Какъв е смисълът? Всички знаят, че базата данни на Обществото не върши работа, когато трябва да се намерят партньори за хора като нас. Виж какво стана с теб, когато си потърси жена там. Разведе се след две години.

— Фактът, че моят брак се оказа несполучлив, не означава, че ти няма да си намериш подходяща жена.

— По дяволите, не си търся жена. Нямам време да се занимавам с жена. Те изискват много внимание.

— Може би ти трябва жена, която споделя интереса ти към „Джоунс и Джоунс“ — каза Джак. Учуди се кога бе станал експерт по браковете. Фалън беше прав — неговият собствен брак далеч не можеше да се определи като успешен.

— Как, по дяволите, стигнахме до това да обсъждаме личния ми живот? — попита Фалън. — Чака ме работа. Ще ти пратя екип от ловци още днес. Ще дойдат с кола от Ел Ей. Лампата не бива да минава през проверките за сигурност по летищата. Не можем да си позволим този риск. Екипът би трябвало да пристигне във Вегас след около четири часа, ако успея да се свържа с тях веднага.

Фалън приключи разговора както обичайно, без да си направи труда да каже довиждане или до скоро. Джак погледна Клоуи.

— Фалън Джоунс изпраща свои хора от Ел Ей, за да вземат лампата. Имаме няколко часа. Какво ще кажеш да слезем долу да закусим? Гладен съм — обмисли думите си и се усмихна. За пръв път от седмици възприемаше храната като нещо повече от източник на енергия за тялото си. — Наистина съм много гладен.