Джейн Ан Кренц
Проклятието (33)

30.

Джак чу ръмженето на мотоциклет в мига, в който посегна да отвори вратата на фоайето. Голям мотоциклет „Харли“ с двама мъже на него се изстреля от алеята зад мотела, пресече паркинга и изгърмя по улицата. Не се видя табела с номер.

Джак си сложи слънчевите очила и проследи с поглед мотора.

— Този, когото оставихме в стаята, се е свестил много бързо — каза той. — Сигурно е заради рефлексите му на ловец.

Клоуи също гледаше след мотора.

— Стероидни мускули, но все пак бяха ловци.

— Знаеш ли, колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че това не е работа на Фалън.

— Но кой друг може да ги е изпратил? — настоя тя.

— Добър въпрос.

— И сега какво? — Клоуи се огледа. — Нещо ми подсказва, че тук не се мотаят свободни таксита.

— Ще си повикаме такси от казиното.

Двамата пресякоха улицата. Джак извади телефона си и избра номер, на който не бе звънял от дълго време.

Фалън Джоунс вдигна при първото позвъняване.

— На дисплея ми пише, че звъни Джак Уинтърс, но това е невъзможно. Не съм го чувал почти от година.

— Ако Клоуи беше влязла в стаята първа, сега щеше да е мъртва, а аз щях да пътувам към Скаргил Коув, за да те убия — каза Джак. — Имахме сделка, Джоунс.

С ъгълчето на окото си видя как реагира Клоуи, когато чу началото на разговора. Тя наклони глава настрана, очите й се разшириха и устата й зяпна. Джак не й обърна внимание.

Отсреща цареше мълчание.

— За какво говориш? — попита Фалън накрая.

Джак огледа колите на паркинга пред казиното, търсейки нещо нетипично.

— Още съм жив. Какво ти става? Ставаш небрежен или не успяваш да си намериш добри агенти?

— Не съм в настроение да си играем на двайсет въпроса. Кажи ми какво, по дяволите, става.

— Един ловец с пистолет със заглушител ни причака в стаята в мотела ни тук, във Вегас. Долу имаше друг, който действаше като съгледвач. Имам един въпрос към теб: Защо сега? Защо не изчака да се уверим, че лампата не може да ми помогне?

Последва кратко многозначително мълчание.

— Нека да уточним — каза Фалън. Гласът му звучеше така, сякаш излизаше от дълбока пещера. — Казваш ми, че си намерил лампата, че си във Вегас и че някой е опитал да те убие?

— Бива те за много неща, Фалън, но не и да се преструваш на невинен.

— Внимавай, Уинтърс, имам една добра и една лоша новина — говореше натъртено и гласът му звучеше почти като мечешко ръмжене. — Добрата новина е, че не съм изпращал никого да те следи и убива. Знам, че си параноик по отношение на една конкретна тема, но ти гарантирам, че изобщо не съм те следил.

— Без лъжи, Джоунс. Това беше част от сделката ни, нали не си забравил? Освен това ми гарантира, че няма да преследваш никого, който е свързан с мен. Това включва и хората, които работят за мен. Аз съм наел Клоуи Харпър. Тя не ти пречи по никакъв начин.

— Обещал съм ти нещо. И го спазвам.

Джак издиша шумно.

— Опасявах се, че ще чуя това.

— Независимо дали ти се вярва или не, напоследък си имам по-важни занимания от това да пращам екипи по петите ти. Не мога да отделя хора за това — дори и ако реша да им губя времето с теб. Тези двамата, за които говориш, не са мои хора.

Ефектът от адреналина започваше да отслабва.

Джак откри, че може да приложи таланта си на стратег и за нещо повече от това да изведе Клоуи от мотела. Първата мисъл, споходила го след това откритие, беше, че Фалън изглежда разтревожен, което не можеше да се обясни с факта, че агентите му са се издънили.

— Добре, Фалън, да кажем, че ти вярвам. Каква е лошата новина?

— Не знам кой се е опитал да ви убие, но се сещам за една група, която би могла да прояви интерес към лампата и която разполага с ресурсите да те открие: „Нощни сенки“.

— Чух за най-новата ти теория на конспирацията. Но според слуховете „Нощни сенки“ вече разполагат със своя версия на формулата на основателя. За какво им е лампата? И защо точно сега? Как биха могли изобщо да научат за нея? Семейство Уинтърс е запазило тайните си много по-добре, отколкото семейство Джоунс успя да опази формулата.

— Нямам отговор на твоите въпроси — призна Фалън.

— Сега вече ме изненада истински. Ти си човекът, който знае всички отговори.

— Със сигурност не мога да ти отговоря в този момент — в гласа на Фалън се долавяше умора, което не беше характерно за него. — Каза, че мъжът, който те чакал в стаята, бил ловец?

— Не водихме разговор, но мога да ти кажа, че се движеше като ловец. Освен това беше напомпан със стероиди.

— Не ме разбирай погрешно — рече Фалън. — Радвам се, че двамата с Клоуи сте добре. Но как успя да го направиш? Ловците са адски бързи.

— Аз съм стратег, както знаеш. Имам си някои трикове.

— Хм.

Фалън не вярваше на обяснението му.

— Извадих късмет — настоя Джак. Лъжите не затрудняват човек, който е стратег. Това е част от таланта. — Отвърнах на удара. Той се паникьоса и избяга, навярно се е страхувал да не привлече вниманието. Вторият го чакаше в алеята отзад с едно „Харли“. Без номер.

— „Нощни сенки“. Трябва да са те. Чуй ме, Джак. Двамата с Клоуи трябва да се отървете от телефоните си. Не включвайте компютрите си, не използвайте кредитни карти или каквито и да било електронни устройства. „Нощни сенки“ могат да ви открият чрез тях. Трябва да се сдобиете с нови документи за самоличност. И не говоря за онези хартии, които разнасяш в последната година. Тях ги изгори.

— Знаел си за фалшивия ми паспорт? Значи си ме наблюдавал.

— Не, но те познавам, Джак. Двамата мислим по един и същи начин. Ако бях на твое място, със сигурност щях да си осигуря някакви фалшиви документи, с които да изчезна, ако се наложи.

Черната стъклена врата на казиното се отвори с тихо съскане. Лъхна ги студен застоял въздух. Джак и Клоуи влязоха вътре.

— Ние сме насред пустинята, Фалън, а ти ми казваш, че не мога да използвам компютъра или телефона си. Как очакваш да се сдобия с нови документи за самоличност?

— Ти си във Вегас. В този град човек може да си купи всичко. Но ако търсиш най-доброто, предлагам Клоуи да те запознае с чичо си Едуард и братовчед си Декс.

Джак спря до редица примигващи и блестящи ротативки. Свали очилата си и погледна Клоуи.

— Знаеш, че чичото на Клоуи във Вегас изработва фалшиви документи?

Младата жена се ококори.

— Харпър е най-добрият — каза Фалън просто. — Винаги е бил. Семейството има талант за такива неща. Кого мислиш, че използваме в „Джоунс и Джоунс“?

Секунда по-късно Фалън прекъсна връзката.