Нора Робъртс
Легло от рози (5)

Четвърта глава

В два и петнадесет в събота Ема и хората от екипа й бяха строени и готови да преобразят залите и от пъстрата карибска атмосфера на дневното тържество да подготвят мястото за събитието, което Ема тайничко наричаше „Парижко вълшебство“.

— Махаме всичко — Ема се надигна на пръсти в удобните си и бързоходни маратонки. — Булката иска кошниците и букетите от масите. Ще им помогнем да натоварят всичко, което не е раздадено на гостите. Бийч и Тифани, свалете гирляндите и венците вътре и отвън. Започнете от верандата. Тинк, двете с теб ще започнем преобразяването на Голямата зала. Обадете се, когато верандата е готова за украсяване. Апартаментите на булката и младоженеца вече са подготвени. Новата булка се очаква да пристигне в три и половина за прическа, грим, обличане и снимки в покоите й. Трябва да подготвим входа, фоайето и стълбището преди три и двайсет, а Голямата зала да е готова до четири. Терасите, перголата и дворовете трябва да са украсени до пет без петнайсет, а Балната зала — до шест без петнайсет. Ако ви е нужна помощ, извикайте мен или Паркър. Хайде, да се залавяме.

С Тинк по петите й, Ема се понесе като вятър. Знаеше, че може да се разчита на Тинк, когато тя самата го желаеше, тоест в около седемдесет и пет процента от случаите. Поне не й се налагаше да показва или обяснява нещо повече от веднъж. Момичето очевидно имаше талант, макар че сама решаваше кога да го прояви. Освен всичко беше изумително силна, поне според Ема.

Дребничка и мускулеста, с черна, късо подстригана коса, щедро изпъстрена с розови кичури в чест на пролетта, Тинк се хвърли в украсяването на полицата над камината като вихрушка.

Двете сваляха, прибираха в кутии, мъкнеха и вдигаха оранжеви свещи с аромат на манго и морски бриз, гирлянди от бугенвилия, саксии с папрат и палми.

Тинк направи балонче с дъвката, без която рядко оставаше, пукна го звучно и сбърчи нос, така че сребърната обичка проблесна.

— Като искаш палми и други подобни щуротии, защо просто не идеш на плажа?

— Уместен въпрос.

Веднага след като й се обадиха, Ема заряза залата и излезе на верандата. Зае се да увива и преплита, да премята стотици метри бял тюл и да подрежда хиляди рози, за да осигури кралско посрещане за булката и нейните гости. Пъстроцветните саксии с китайски рози и орхидеи отстъпиха място на огромни бели вази с кичести люляци.

— Булката и младоженецът, както и всички гости, са на линия — осведоми я Паркър. Беше със семпъл сив костюм, стиснала в ръка „блекбери“-то си, с пейджър на колана и слушалка за телефон, увиснала край ухото й. — Мили боже, Ема, това е забележително.

— Да, добре се получава. Тя не искаше люляци — прекалено семпли били според булката чудовище, но намерих снимка, която я убеди — отстъпи крачка назад и кимна. — Да, добре. Отлично.

— Тя ще се появи след двайсет минути.

— Ще успеем.

Ема побърза да се върне вътре, където Тинк и Тифани работеха върху стълбището. Още тюл, множество бели рози, преплетени с малки цветни лампички и разкошни гирлянди от цветя. Идеално.

— Добре, Бийч, украса на масата във фоайето, както и тази за подаръците. Можем да донесем и първата част от аранжировките за Голямата зала.

— Мога да ви доведа Картър — Паркър потупа пейджъра си. — Помолих го да помогне в Балната зала, но мога да се лиша от него.

— Чудесно е, че Мак е сгодена за силен и отзивчив мъж. Помоли го да дойде.

С помощта на жилавия Картър и силната като мъж Бийч Ема се зае да пренася саксии, вази, кошници, зеленина, гирлянди, венци и свещи.

— БЧ пристига — гласът на Паркър прозвуча в слушалката в ухото на Ема и я накара да изсумти. Булката чудовище.

Добави последните елементи в украсата на полицата над камината, отрупана с бели и сребристи свещи, бели рози и бледоморав лизиантус, преди да се втурне да преглежда външните аранжировки.

Постави още люляк, пренесе огромните сребърни кошници с прекрасни кали в тъмнолилаво и снежнобяло, украси с цветя и сребърни панделки облегалките на обвитите в бели калъфи столове край пътеката и през цялото време се наливаше с вода, сякаш умираше от жажда.

— Господи, това ли е всичко, на което си способна?

Ема се обърна към Джак, като продължаваше да разтрива основата на гърба, където страшно я болеше в момента.

Той стоеше, пъхнал ръце в джобовете на елегантен сив костюм, а очите му бяха скрити от яркото слънце от скъпи тъмни очила.

— Клиентката искаше нещо семпло.

Той се засмя и поклати глава.

— Изглежда невероятно и някак по френски изтънчено.

— Да. Точно такъв беше замисълът. Почакай! — паниката изведнъж се надигна в гърдите й. — Какво правиш тук? Колко е часът? Не може да сме закъснели чак толкова. Паркър щеше… — тя прекъсна, когато погледна часовника си. — О, слава богу! Доста си подранил.

— Да. Паркър подхвърлила на Дел, че след като така или иначе ще идвам, бих могъл да подраня и да помогна. Така че съм тук, за да помагам.

— Ела с мен. Тинк! Трябва да взема букетите. Довърши тук — имаш десет минути — после започвай в Балната зала.

— Дадено.

— Можеш да ми помогнеш да натоварим. Отивам да ги взема — каза тя в микрофона на слушалките си. — О, пусни таблетка успокоително в шампанското й, Паркър. Не мога да действам по-бързо. Десет минути. Накарай Мак да я разсее.

Вече подтичваше към служебния микробус и след секунди се озова зад волана му.

— Често ли го правите? — попита я Джак. — Упоявате булката?

— Никога, но често ни се иска да го направим с някои от тях. И всъщност бихме направили услуга на всички. Тази иска букета си и го иска сега, защото ако не се влюби в него, ще настане ад под небето. Лоръл притича преди малко и ми каза, че Мак й е казала как БЧ е разплакала фризьорката си и се е скарала с кумата си. Паркър е оправила всичко естествено.

— БЧ?

— Сам се сети! — предложи Ема и скочи от микробуса, за да хукне към ателието си.

Той я последва, докато обмисляше варианти.

— Бясно човече. Безумно чудовище. Не. Булката чудовище.

— Зън-зън — тя отвори голямата врата на хладилното помещение. — Всичко от дясната страна заминава. Един каскаден букет от рози и дванайсет, обърни внимание, дванайсет букета за шаферки — тя потупа една от кутиите. — Знаеш ли какво е това?

— Букет. Виолетово лилав. Изглежда доста добре всъщност. Никога не съм виждал подобен.

— Това е кейл, вид зеле.

— Не може да бъде.

— Декоративно зеле, изпъстрено в мораво и зелено. Цветовете на булката са мораво и сребърно. Използвахме много сребристи акценти и оттенъци от бледолилаво до наситен патладжан с много бяло и зелено в аранжировките.

— Мътните го взели. Букети от зеле. Не си й казала какво е.

— Едва след като я накарах да се влюби в него. Добре, букети, малки букетчета, цветя за бутониерите, двата букета във формата на топка — има две малки шаферки, две венчета от бели рози и лавандула, вази. Готово, взехме всичко. Да ги натоварим.

— Не ти ли идва до гуша от цветя понякога? — попита я той, докато пренасяха кутиите с букети.

— Никога. Усещаш ли уханието на лавандулата? Ами розите?

— Няма как да не ги усещам, като се имат предвид обстоятелствата. Добре, когато някой те покани на среща по някакъв повод и ти поднесе цветя, не си ли казваш: „О, цветя. Супер“.

— Мисля, че е бил много внимателен. Господи, всяко мускулче в тялото ми крещи за чаша вино и гореща вана — тя изпъна гръб, докато Джак затваряше задните врати. — Хайде, да идем да разбием представите на БЧ. О, чакай. Якето ти. Онова, което ми даде назаем. Вътре е.

— Ще го взема после. Е, сложи ли й една роза в повече, отколкото на приятелката й?

Ема за миг не разбра въпроса, после си спомни, че му е разказвала за букетите.

— Десет. Преди да приключа с нея, ще иска да ми се поклони. Да, Паркър, да, идвам — междувременно звънна пейджърът й. — Сега пък какво? Можеш ли да видиш номера? Не мога да го стигна, докато шофирам. Закачен е за полата ми, точно под сакото, откъм твоята страна.

Той повдига края на сакото и пръстите му леко докоснаха кожата на талията й, докато поглеждаше изписаното на пейджъра. Тя само въздъхна мислено, но продължи да гледа право напред.

— Пише:

„СНБЧ!

Мак“

— СНБЧ? — кокалчетата на пръстите му продължаваха да докосват голата й кожа точно над кръста. Много разсейващо. — О… Смърт на булката чудовище.

— Някакъв отговор? Може би предложение за начина на действие?

Тя успя да се усмихне.

— Не точно сега. Благодаря.

— Хубаво сако — каза той и го приглади.

Тя спря пред къщата.

— Ако ми помогнеш да кача всичко горе, няма да те издам на Паркър, нито ще ти се карам, когато се скриеш после в Голямата зала за една бира преди сватбата.

— Дадено.

Двамата заедно занесоха кутиите във фоайето. Той спря за миг и се огледа.

— Добра работа си свършила. Ако не ти отдаде заслуженото, значи е по-голяма глупачка, отколкото си мисля.

— Шшш! — тя потисна смеха си и вдигна очи към тавана. — Не знаеш кой от роднините или близките гости може да се мотае наоколо точно сега.

— Тя знае, че не мога да я понасям. Сам й го казах.

— О, Джак — засмя се, но побърза да се качи по стълбите. — Не прави и не казвай нищо, което да я разстрои. Спомни си за гнева на Паркър, преди да отвориш уста.

Ема намести кутията, която носеше, и отвори вратата към булчинския апартамент.

— Ето те и теб. Най-сетне! Емалин, сериозно, как бих могла да позирам за официалните снимки без букета си? Ето, че нервите ми са опънати! Знаеш, че държах да го видя по-рано, за да може да направиш промени, ако поискам такива. Знаеш ли кое време е? Знаеш ли?

— Извинявай, не чух и дума от това, което каза. Заслепена съм. Уитни, изглеждаш направо фантастично.

Това поне беше вярно. С дълга до земята, разкошна рокля, безброй перлички и мъниста, искрящи върху шлейфа и корсажа, с изкусно изсветлена руса коса, която бе вдигната на кок и украсена с тиара, булката чудовище бе великолепна.

— Благодаря ти, но направо си съсипах нервите от тревоги за букета. Ако не е идеален…

— Мисля, че е точно такъв, какъвто искаше — Ема внимателно извади от кутията огромния каскаден букет от бели рози. Мислено подскочи във въздуха, когато очите на булката се разшириха, но тонът й остана професионален. — Нагласих внимателно температурата, за да останат розите частично разтворени. И добавих само лек акцент от зелено и сребристи мъниста, които да подчертаят цветовете. Знам, че ти говореше за гирлянда от сребърни панделки, но аз наистина смятам, че това ще отнеме от красотата на цветята, както и от формата на букета. Но мога да ги добавя за нула време, ако все още ги искаш.

— Среброто би добавило още блясък, но… Може би си права — Уитни посегна и взе букета.

Майката на булката, която стоеше наблизо, притисна длани една до друга като за молитва и ги вдигна към устните си.

Това винаги бе добър знак.

Уитни се завъртя, огледа се критично в голямото огледало. И се усмихна. Ема пристъпи към нея, за да й прошепне нещо в ухото. И усмивката й се разтегна още повече.

— Можеш да ги преброиш по-късно — предложи й Ема. — Сега те оставям в ръцете на Мак.

— Да опитаме тук, между прозорците, Уитни. Светлината е отлична — Мак вдигна палци окуражително зад гърба на булката.

— Хайде, дами — каза Ема, — ваш ред е.

Раздаде букетите, малките букетчета за корсажите, постави декоративните вази, а после възложи на майката на младоженеца да отговаря за кръглите букети на малките шаферки.

Излезе от стаята и погледна към Джак.

— Уха.

— Онова „може би си права“? От нейна страна това си е комплимент.

— Ясно. Мога да се справя оттук нататък. Иди да пийнеш бира. Картър е някъде наоколо. Върви да го поквариш.

— Опитвам се, но той е костелив орех.

— Бутониерите са на ред — обяви тя и пое напред. — Трябва да погледна какво става в Балната зала — погледна часовника си. — Движим се по график, за което ти дължа благодарност. Щях да закъснея, ако не ми беше помогнал да натоваря и пренеса всичко.

— Мога аз да пренеса бутониерите. Така ще мога да се видя с Джъстин, да се пошегувам за негова сметка на тема брачни окови.

— Добра идея. Направи го — няколкото минути, които щеше да спести по този начин, й дадоха възможност да мине през Голямата зала и да излезе на терасата.

След няколко дребни корекции тя остана доволна и се качи в Балната зала, където екипът й вече действаше с пълна пара. Ема запретна ръкави и се включи.

Докато работеше, Паркър периодично я осведомяваше в слушалката за графика и започна да отброява последните минути.

„Гостите продължават да пристигат. Повечето вече са седнали или са на терасата“.

„Официалните снимки преди церемонията приключиха. Мак е готова да продължи“.

„След две минути ще бъдат изведени бабите и дядовците. Аз ще доведа момчетата. Лоръл, бъди готова да ги поемеш“.

— Разбрах — делово се обади Лоръл. — Ем, тортата е сглобена и готова за украса на масата, когато пожелаеш.

„Момчетата са предадени на Лоръл“, обяви Паркър след секунди, докато Ема довършваше една от стоящите вази с хортензии. „Майката на младоженеца излиза, придружена от брата на младоженеца. МБ е на верандата. Придружава я ББ. Шаферите се подреждат. Смяна на музиката по мой знак“.

Ема се върна до входните врати, затвори очи за десетина секунди и отново ги отвори, за да оцени цялостния ефект. Пое дълбоко въздух, после издиша.

Парижко вълшебство — каза си тя, но в много пищен стил. Бели, сребърни, морави цветя и акценти от зеленина, които да подчертаят цветовете, бяха подредени навсякъде и сякаш преливаха и проблясваха под чистото и ясно априлско небе. Видя как младоженецът и шаферите му заеха местата си пред перголата, която направо бе отрупана с цветя.

— Момичета, страхотни сме. Направо върхът. Вие приключихте. Бягайте в кухнята за храна и напитки.

Останала сама, Ема обиколи за последен път залата, докато Паркър даваше знак на шаферките да тръгват една по една. После въздъхна, разтри гърба си, врата и ръцете. И отиде да обуе обувки с висок ток, докато Паркър даваше знак на БЧ да излиза.

 

 

Джак не знаеше как успяват да се справят, всеки път, през цялото време. Понякога го викаха да помага за някое събитие. Пренасяше и вдигаше тежки кашони, обслужваше бара, а веднъж, когато бяха притеснени, дори и масите. Тъй като възнаграждението му неизменно включваше отлична храна, напитки и музика, той никога не съжаляваше.

И въпреки това не разбираше как успяват да овладеят положението.

Паркър неизменно съумяваше да бъде навсякъде, и то толкова ловко, че според него едва ли някой забелязваше, че докато подготвя кума за речта му и подава пакет носни кърпички на майката на булката, едновременно с това координира сервирането на храната в Голямата зала. Също като генерал, който инспектира войските си преди битка.

Мак също не се спираше на едно място и бе не по-малко дискретна, докато правеше непринудени снимки на гостите или роднините, или ловко напътстваше младоженците в импровизирана фотосесия.

Лоръл влизаше и излизаше и вероятно даваше сигнал на другите в слушалките, които всички носеха, или пък имаха някакъв друг начин за сигнализиране. Може би телепатия. Не би изключил и това.

А Ема, разбира се, бе на точното място, когато някой гост разсипеше вино на покривката или някое от момченцата шафери се отегчеше и започнеше да се закача с малките шаферки.

Джак се съмняваше, че някой забелязва или изобщо осъзнава, че има четири жени, които буквално държат всичко в ръцете си, жонглират и си подават топката една на друга с ловкостта и умението на професионални футболисти от Висшата лига.

Както и едва ли някой знаеше каква прецизна подготовка и строг график са нужни, за да бъдат преместени гостите от Голямата зала в Балната зала. Остана встрани и се загледа как Ема и екипът й, заедно с Лоръл, се втурнаха към централната маса, за да приберат букетите и вазите.

— Имате ли нужда от помощ? — предложи той.

— Хм? Не, благодаря, справяме се. Тинк, по шест от всяка страна, кошниците — в единия край. Всичко останало остава на мястото си още два часа, преди да съберем украсата и да натоварим. Бийч, Тиф, угасете свещите и намалете страничното осветление наполовина.

— Мога аз да го занеса — обади се Тинк, когато Ема взе булчинския букет.

— Само една наранена роза и тя ще изпадне в ярост. По-добре да прегризе моя врат, отколкото твоя. Да тръгваме, започва първият танц.

Докато пренасяха цветната украса по задното стълбище, Джак се запъти към главното. Озова се в Балната зала по средата на първия официален танц. Младоженците бяха избрали да танцуват под звуците на „Винаги ще те обичам“, която според него звучеше прекалено често, докато гостите стояха в потъналата в цветя Бална зала или бяха поседнали край една от масите, подредени около дансинга.

Вратите на терасата бяха отворени и подканваха гостите да се разходят навън. Той реши да се възползва от това веднага след като си вземе чаша вино.

Когато забеляза Ема да се измъква скришом, леко промени плана си. Взе две чаши вино и тръгна към задното стълбище.

Тя седеше на втората площадка и скочи като на пружина, щом чу стъпките му.

— О, това си ти — и отново се отпусна на стъпалата.

— Аз съм и нося вино.

Ема въздъхна и леко раздвижи схванатия си врат.

— Ние от „Обети“ не одобряваме пиенето по време на работа. Но… ще се накажа за това утре. Подай ми чашата.

Той седна до нея и й подаде питието.

— Как върви?

— Би трябвало да питам теб. Ти си гост.

— От гледна точка на гостите е истински триумф. Всичко изглежда прекрасно, има отличен вкус и ухае приятно. Хората се забавляват и нямат ни най-малка представа, че всичко се движи по график, който би разплакал от умиление дори и кондуктор в швейцарски влак.

— Точно към това се стремим — тя отпи глътка и затвори очи. — О, господи, хубаво е.

— Как се държи БЧ?

— Всъщност не е толкова лоша. Трудно е да се държиш като вещица, когато всички ти повтарят колко си красива и колко се радват за теб. Наистина преброи розите в букета си, така че и това я зарадва. Паркър изглади няколко потенциално опасни момента, а Мак дори получи одобрително кимване за официалните младоженски снимки. Ако тортата и десертите на Лоръл издържат изпитанието, бих казала, че сме покрили всички основни бази.

— Лоръл ли приготви онези малки купички крем брюле?

— О, да.

— Великолепни сте. Много се говори за цветята.

— Наистина ли?

— Даже чух възклицания. Възхитени.

Тя поизправи рамене.

— Значи всичко си струва.

— Почакай.

Качи се едно стъпало по-нагоре, постави краката си от двете й страни и зарови пръсти в раменете й.

— Няма нужда да… О, забрави — облегна се назад и се остави в ръцете му. — Продължавай.

— Имаш възли като от желязо тук, Ем.

— Имам зад гърба си шейсетчасова работна седмица.

— И три хиляди рози.

— О, ако броим и останалите тържества, можем да удвоим бройката.

Разтри с палци врата й и я накара да простене. И когато стомахът му се сви в отговор, осъзна, че не си прави никаква услуга.

— Е… как мина Златната сватба?

— Беше прекрасно тържество, наистина много мило. Събраха се четири поколения. Мак направи страхотни снимки. Когато възрастната двойка излезе за първия си танц, в залата не остана човек, който да не се просълзи. Това ще остане едно от най-любимите ми събития за всички времена.

Ема отново въздъхна.

— Трябва да спреш. Заради виното и вълшебните ти пръсти съм готова да задремя направо тук, на стълбите.

— Не си ли свършила?

— Съвсем не. Трябва да занеса букета, който булката ще хвърли, да помогна за сервирането на тортата. После идва ред на шампанското, което се надяваме да отворят навън. След около час ще започнем да прибираме украсата от Голямата зала, да опаковаме букетите и аранжировките от масите.

Гласът й стана леко муден и сънлив, докато той продължаваше да разтрива врата й.

— Хм… Ще ги натоварим в колите заедно с подаръците. Ще съберем и външната декорация. Утре следобед имаме друго тържество, затова трябва да оправим и Балната зала.

Той продължи да измъчва себе си, като прокара длани по раменете й и после отново се върна на врата й.

— Значи трябва да си починеш, докато можеш.

— А ти трябва да си горе и да се забавляваш с останалите.

— Тук ми харесва.

— И на мен, което означава, че ми влияеш зле с виното и масажа си. Трябва да се върна горе и да помогна на Лоръл — тя се пресегна и потупа ръката му, преди да се изправи. — След половин час ще разрежем тортата.

Джак се изправи, когато тя тръгна нагоре.

— Каква е тортата?

Тя спря и се обърна, при което се оказа на едно ниво с него. Очите й, нежни като кадифе, бяха също толкова сънени, колкото и гласът й.

— Лоръл я нарече „Парижка пролет“. Цялата е в прелестна бледолилава глазура, покрита с бели рози, люлякови стръкчета и украсена с мек млечен шоколад…

— Повече се интересувам какво има вътре.

— О, пандишпанов блат с италиански маслен крем за еклери. Не бива да я пропускаш.

— Може да се окаже по-добра и от брюлето.

Тя ухаеше на цветя. Не можеше да определи какви. Беше като тайнствен и пищен букет. Очите й бяха тъмни, нежни и дълбоки, а устните й… Нима вкусът им нямаше да е по-сладък, отколкото тортата на Лоръл?

По дяволите.

— Виж, вероятно не постъпвам правилно и предварително се извинявам.

Отново обхвана раменете й, привлече я към себе си. Тъмните й нежни и дълбоки очи се разшириха от изненада в мига преди устните му да обсебят нейните.

Тя не се отдръпна, не направи опит да обърне всичко на шега. Вместо това издаде онзи тихичък звук, както когато разтриваше врата й, само че по-гърлен.

Ръцете й обвиха кръста му и сочните й устни се разтвориха.

Също като уханието й, вкусът й бе тайнствен и неимоверно женствен. Дълбок и топъл, чувствен. Когато ръцете й се придвижиха нагоре към гърба му, той задълбочи целувката. Още мъничко.

После леко промени ъгъла, продължи целувката и удоволствието се надигна в гърлото й.

Представи си как я грабва на ръце, отнася я в първата тъмна стая, която намери, и довършва онова, което бе започнал така импулсивно.

Пейджърът на кръста й избръмча и двамата се сепнаха. Тя издаде задавен звук, после успя да промълви:

— О, да — с рязко движение свали пейджъра и го погледна. — Паркър. Хм. Трябва да тръгвам. Трябва да… вървя — каза тя, извърна се и хукна нагоре по стълбите.

Останал сам, той се отпусна на стъпалата и на две глътки пресуши забравеното вино. Реши да пропусне останалата част от празненството и да се поразходи навън.

 

 

Ема бе благодарна, че е прекалено заета, за да си позволи да мисли за случилото се. Помогна да се справят с бъркотията, в която беше замесено момченцето с пръстените и шоколадови еклери, донесе букета на булката, пренареди украсата на масата с тортата, за да е по-лесно сервирането, а после се зае да разчиства Голямата зала.

Подготви малките букети от масите и останалата аранжировка за транспортиране.

Когато отвориха шампанското и започна последният танц, тя повтори същата процедура с двора и терасите.

Не видя и следа от Джак.

— Наред ли е всичко? — попита я Лоръл.

— Какво? Да. Разбира се. Всичко мина добре. Просто съм изморена.

— Отлично те разбирам. Поне утрешното тържество ще ни се види детска играчка след днешния ден. Виждала ли си Джак?

— Какво? — подскочи като крадец, стреснат от звука на алармата. — Защо?

— Изгубих го от поглед. Имах намерение да го подкупя със сладкиши, за да помогне в разчистването. Вероятно се е измъкнал.

— Вероятно. Не съм обърнала внимание.

Лъжкиня, лъжкиня. Защо се опитваше да излъже приятелката си? Това не беше добре.

— Паркър и Мак изпращат последните гости — отбеляза Лоръл. — Те ще направят проверка на терена. Искаш ли да ти помогна да занесеш това у вас?

— Не, всичко е наред — Ема натовари и последните остатъци от украсата, които щеше да прибере в охладителя. Голямата част от букетите щеше да подари на местната болница, останалите щеше да развали и да подреди нови букети за ателието и приятелките си.

Затвори задните врати на микробуса.

— Ще се видим утре сутрин.

Прибра се у дома с микробуса, после отнесе цветята и гирляндите в хладилното помещение.

Независимо колко категорично си повтаряше, че не трябва да мисли за това, съзнанието й беше обсебено от една-единствена тема.

Джак я целуна.

Какво означаваше това?

Защо трябваше изобщо да означава нещо?

Една целувка си беше просто целувка. Резултат от мигновен импулс. Нищо повече.

Приготви се за лягане, като продължаваше да убеждава сама себе си, че не е било нищо повече.

Но когато една целувка разбива на пух и прах всичките ти представи за страстно привличане и направо стопява скалата на искрометъра, трудно може да се класифицира като „мигновен импулс и нищо повече“.

Определено беше повече — призна си тя. И не знаеше какво да прави. А това я вбесяваше, защото тя винаги знаеше какво да прави, когато ставаше дума за мъже, целувки и физическо привличане. Просто знаеше.

Намести се в леглото си, като си казваше, че едва ли ще може да заспи, но поне ще полежи в тъмното, докато измисли решение.

И само след миг бе заспала, победена от физическото изтощение.