Нора Робъртс
Легло от рози (3)

Втора глава

Тя обичаше партита, напомни си Ема. Обичаше да разговаря с другите. С удоволствие избираше тоалет за събитието, гримираше се и се суетеше с прическата си.

Беше млада и свободна.

Харесваше Адам и Вики, всъщност тя сама ги бе запознала преди четири години, когато бе станало ясно, че с Адам са по-добри приятели, отколкото любовници.

„Обети“ подготви сватбата им.

Харесваше и Сам, помисли си тя с въздишка, когато спря пред модерната двуетажна къща и намести огледалото, за да провери грима си.

Беше й приятно да излиза със Сам — на вечеря, на парти, на концерт. Проблемът бе в искрометъра. Когато го бе срещнала за първи път, той бе получил солидна седмица по тази скала, при това с потенциал да я увеличи. Струваше й се умен и забавен, хареса й изисканата му външност. Но целувката на първата им среща бе получила незавидната оценка „две“ по скалата за искрите на привличане.

Вината не беше негова, призна тя, докато излизаше от колата. Помежду им просто нямаше искра. Беше опитала. Още няколко целувки — целувките й бяха любими. Но така и не успяха да минат над двойката — и то в най-добрия случай.

Не беше лесно да кажеш на един мъж, че нямаш намерение да спиш с него. Рискуваше да засегне чувствата и егото му. Но тя го бе направила. За съжаление, доколкото разбираше, той не й бе повярвал.

Може би щеше да намери с кого да го запознае на партито.

Влезе вътре и се озова сред музика, гласове, светлини — и настроението й моментално се вдигна. Наистина обичаше партита.

С един бърз поглед установи, че познава поне дузина от гостите.

Целуна няколко души по бузите, размени прегръдки с други и продължи да търси домакините. Забеляза своя далечна братовчедка, която й махна. Адисън, досети се тя и й направи знак, че ще отиде да я поздрави. Необвързана, забавна и очарователна. Да, определено вярваше, че двамата със Сам ще си допаднат.

Непременно щеше да ги запознае.

Намери Вики в кухненския бокс на просторната всекидневна, потънала в разговор с приятелки, докато допълваше платото с хапки за гостите.

— Ема! Не вярвах, че ще успееш да дойдеш.

— Дошла съм само за минутка. Изглеждаш страхотно.

— Както и ти. О, благодаря! — пое букета от нежни розово-бели лалета, който Ема й подаде. — Много са красиви.

— Все си повтарям: „Пролет е, по дяволите!“. Цветята доказват, че съм права. Мога ли да ти помогна?

— Категорично не. Чаша вино?

— Половин чаша. С колата съм и наистина не мога да остана дълго.

— Половин чаша каберне совиньон — Вики остави цветята на плота, за да освободи ръцете си. — Сама ли дойде?

— Всъщност със Сам имаме уговорка да се видим тук.

— Ооо — проточи леко Вики.

— Не е сериозно наистина.

— Ами…

— Довери ми се и остави на мен — каза тя, когато Вики извади ваза за цветята. — Какво мислиш за Адисън и Сам?

— Двамата заедно ли са? Не знаех, че…

— Не. Просто си мислех. Според мен двамата ще си допаднат.

— Разбира се. Вероятно. Вие изглеждате толкова добре заедно. Ти и Сам.

Ема издаде неопределен звук.

— Къде е Адам? Не го видях сред гостите.

— Вероятно е на верандата и пие бира с Джак.

— Джак тук ли е? — Ема гледаше ръцете й да са заети, а тонът й — неутрален. — Трябва да го поздравя.

— Приказват си за баскетбол, доколкото дочух. Нали ги знаеш какви са.

Отлично знаеше. Познаваше Джак Кук повече от десетилетие, от времето, когато двамата с брата на Паркър, Дилейни, деляха една стая в „Йейл“. Джак бе прекарал доста време в имението Браун. Впоследствие се бе преместил в Гринуич и бе отворил малко проектантско бюро с отбрана клиентела.

Беше солидна опора за Паркър и Дел, спомни си тя, когато родителите им загинаха в катастрофа с частен самолет. А когато решиха да започнат бизнеса си, той им оказа незаменима помощ, като направи проект за преустройство на къщата до басейна и къщата за гости в съответствие с нуждите на новата компания.

На практика беше член на семейството.

Да, непременно щеше да го поздрави, преди да си тръгне.

Обърна се с чаша вино в ръка точно когато Сам влезе в стаята. Изглежда страхотно, помисли си тя. Висок и мускулест, с онова палаво пламъче в очите. Може би съвсем мъничко прекалено изтупан, с идеално сресана коса, перфектно подбрани дрехи, но…

— Ето я и нея! Здрасти, Вик — подаде на Вики бутилка специално каберне совиньон, точно каквото трябваше, целуна я по бузата, а после се усмихна топло на Ема. — Тъкмо жената, която търсех.

Улови Ема и я целуна ентусиазирано, като едва стигна до ниво „приятно“ по скалата й.

Тя успя да се отдръпне на сантиметри и да опре свободната си ръка на гърдите му, в случай че му хрумне отново да я целуне. Усмихна му се и се засмя приятелски.

— Здрасти, Сам.

Джак, с разрошена от вечерния бриз тъмноруса коса, разкопчано кожено яке и избелели джинси, тъкмо влизаше откъм верандата. Повдигна вежди и устните му се извиха в усмивка към Ема.

— Здрасти, Ем. Не исках да ви прекъсвам.

— Джак — тя побутна Сам още малко назад. — Познаваш Сам, нали?

— Разбира се. Как си?

— Добре — Сам се завъртя и прегърна Ема през рамо.

— А ти?

— Не се оплаквам — взе си картофче, топна го в пикантния сос. — Как са нещата в имението? — попита той Ема.

— Заети сме. Пролетта е време за сватби.

— Пролетта е време за бейзбол. Видях майка ти онзи ден. Тя все още е най-красивата жена на света.

Ема се усмихна широко:

— Вярно е.

— Все още отказва да напусне баща ти заради мен, но надеждата остава. Както и да е, до скоро, Сам.

Когато Джак се отдалечи, Сам се завъртя. Ема, която отлично познаваше тази маневра, също се извърна, за да не остане приклещена между него и плота.

— Бях забравила колко много общи приятели имаме с Вики и Адам. Познавам почти всички тук. Трябва да поговоря с няколко души. О, много ми се ще да те запозная с един от тях.

Бодро сграбчи ръката на Сам.

— Не познаваш братовчедка ми Адисън, нали?

— Не мисля.

— Не съм я виждала от месеци. Хайде да я потърсим, за да ви запозная.

И тя го поведе към тълпата от гости.

 

 

Джак напълни шепата си с ядки и се заприказва с група приятели. Неволно се загледа в Ема, която развеждаше наоколо младия перспективен мениджър. Тя беше… просто зашеметяваща, помисли си той.

Не беше само заради сексапилното й тяло, съблазнителния поглед, изкусителните извивки, златистия тен на кожата, буйната къдрава коса и меките й пълни устни. И това бе достатъчно впечатляващо. Но трябваше да се добави и топлотата и светлината, които тя сякаш излъчваше. Беше изумително красива.

И, напомни си той, беше почти като сестра на най-добрия му приятел.

Човек рядко можеше да я види извън постоянното обкръжение от приятелки, роднини и познати. Или както сега, придружена от някой мъж.

Когато, една жена изглеждаше като Емалин Грант, винаги имаше мъж наоколо й.

И все пак нямаше нищо лошо в това да я погледа. Той бе ценител на изчистените линии и плавните извивки — при сградите и при жените. Според квалифицираната му преценка Ема бе направо съвършена от архитектурна гледна точка. Затова продължи да хапва от ядките и да се преструва, че слуша разговора, докато се наслаждаваше на елегантните й движения.

Сякаш съвсем спонтанно, забеляза той, Ема спираше, разменяше поздрави, замлъкваше, смееше се или само се усмихваше. Но той я бе опознал през годините. Беше си поставила някаква цел.

С възбудено любопитство Джак се откъсна от компанията и се присъедини към друга група, за да не я изпусне от поглед.

Мъжът до нея, Сам, често поставяше ръка на гърба й, прегръщаше я през рамо. Тя му се усмихваше често, смееше се и го гледаше изпод гъстите си и тъмни мигли. Но беше съвсем ясно, че езикът на тялото й — а той бе изучил детайлно тялото й — не изразява съгласие.

Чу я как извика: Адисън! и после се засмя с онзи смях, от който кръвта на мъжете кипваше, преди да прегърне една привлекателна блондинка.

Двете започнаха да си бъбрят с грейнали лица, както обикновено правеха жените, докато стоят на една ръка разстояние и се оглеждат една друга, преди да си разменят неизменните комплименти.

Изглеждаш фантастично. Отслабнала ли си? Много ми харесва прическата ти. Наблюденията му показваха, че въпросният женски ритуал може и да има някои вариации, но темата е една и съща.

После Ема се извърна така, че мъжът до нея и блондинката да се озоват лице в лице.

Тогава разбра всичко от начина, по който тя се оттегли на сантиметър-два, а после махна с ръка във въздуха и потупа кавалера си по ръката. Искаше да зареже този мъж и смяташе, че блондинката може да го поразсее.

Когато дискретно се оттегли към кухнята, Джак вдигна бирата си в незабелязан тост.

Добре изиграно, Емалин — помисли си той. Много добре.

 

 

Тръгна си рано. Имаше среща на закуска, в осем часа, и цял ден — посещения на обекти. Някъде сред тях или на следващия ден трябваше да отдели време пред чертожната дъска, за да поработи върху проекта за разширение на студиото, за което Мак настояваше, след като се сгодиха с Картър и заживяха заедно.

Представяше си как би могло да стане, без да промени линията и силуета на сградата. Но искаше да прехвърли идеите си на хартия и да си поиграе малко с тях, преди да покаже нещо на Мак.

Още не бе свикнал с представата, че Мак ще се омъжва — и то за Картър. Човек не би могъл да не хареса Картър, помисли си Джак. Те не бяха близки по времето, когато тримата — той, Дел и Картър, бяха заедно в „Йейл“. Но нямаше как да не го хареса.

Освен това той караше погледа на Мак да грейва. А това означаваше много.

Радиото гърмеше с все сила, докато той обмисляше различни идеи как да разшири пространството, така че и Картър да си има домашен кабинет, в който да… каквото там правеха преподавателите по литература в кабинетите си.

Докато шофираше, дъждът, който валя на пресекулки през целия ден, се превърна в ситен сняг. Април в Нова Англия, помисли си той.

Фаровете му осветиха колата, спряла на банкета, и жената, която стоеше отпред до вдигнатия капак, опряла свитите си в юмруци ръце на кръста.

Спря, слезе от колата, после пъхна ръце в джобовете си и тръгна бавно към Ема.

— Отдавна не сме се виждали.

— По дяволите. Просто спря. Угасна — тя замаха ядосано и Джак отстъпи предпазливо крачка назад, за да не го удари с фенерчето, което стискаше в едната си ръка. — И заваля сняг. Виждаш ли?

— Да. Провери ли горивото?

— Не ми е свършило горивото. Не съм идиот. Акумулаторът е. Или карбураторът. Или някой от онези маркучи. Или ремъци.

— Е, това доста стеснява кръга.

Тя въздъхна сърдито.

— По дяволите, Джак. Аз съм специалист по цветята, а не механик.

Това го накара да се засмее.

— Ясно. Обади ли се на „Пътна помощ“?

— Ще го направя, но реших, че трябва поне да погледна там отпред, в случай че е нещо просто и очевидно. И защо не правят нещата там вътре прости и очевидни за хората, които карат коли?

— Защо цветята имат странни латински имена, които никой не може да произнесе? Това са сериозни въпроси. Дай да погледна — протегна ръка за фенерчето. — Господи, Ема, замръзнала си.

— Щях да си облека нещо по-дебело, ако знаех, че ще се озова край пътя посред нощ, и то в снежна буря.

— Всъщност едва прехвърча — смъкна якето си и й го подаде.

— Благодаря.

Тя се загърна в якето, а Джак пъхна глава под капака.

— Кога за последно си карала тази кола в сервиз?

— Не знам. Преди известно време.

Погледна я иронично с тъмносивите си очи.

— Изглежда, е било преди век. Кабелите на акумулатора ти са разядени.

— Какво означава това? — тя пристъпи напред и напъха главата си под капака редом с него. — Можеш ли да ги поправиш?

— Мога…

Обърна глава към нея и тя се извърна към него. Виждаше единствено кадифените й кафяви очи и за миг просто изгуби дар-слово.

— Какво? — обади се тя и топлият й дъх погали устните му.

— Какво? — какво, за бога, правеше? Отдръпна се назад, далеч от опасната зона. — Мога… мога да подам ток до колата ти и така да се прибереш у дома.

— О, добре. Става. Това е добре.

— После трябва да закараш тази кола в сервиз.

— Разбира се. Незабавно. Обещавам.

Гласът й прозвуча накъсано и това му напомни, че е студено.

— Влез в колата, докато аз свържа кабелите. Не я пали, не пипай нищо, докато не ти кажа.

Доближи колата си максимално близо до предницата на другата. Когато извади кабелите, Ема излезе от колата.

— Искам да видя какво правиш — обясни тя. — В случай, че някога ми се наложи да го направя.

— Добре. Кабели, акумулатори. Имаш плюс и минус. Не бива да ги бъркаш, защото ако ги свържеш обратно…

Той закачи единия край за акумулатора, после издаде задавен звук и започна да се тресе. Вместо да изпищи, тя се засмя и го тупна по ръката.

— Идиот. Имам братя. Знам им номерата.

— Братята ти е трябвало да те научат как да подадеш ток до колата.

— Мисля, че са ми показвали, но аз не съм внимавала достатъчно. Имам такива кабели в багажника, заедно с други неща от първа необходимост. Но никога не ми се е налагало да използвам каквото и да било. Под твоя капак е по-чисто, отколкото под моя — добави тя и изгледа намръщено двигателя му.

— Подозирам, че и в ада е по-чисто, отколкото под твоя капак.

Тя изпухтя възмутено.

— След като го видях, не мога да споря.

— Влизай вътре и завърти.

— Какво да завъртя? Шегувам се — добави тя.

— Ха-ха. Когато запали, ако въобще запали, недей да изключваш.

— Ясно — влезе в колата, стисна палци и завъртя ключа. Двигателят захърка, пресекна — това го накара да потръпне — после заръмжа и тръгна.

Тя подаде глава през прозореца и го погледна с грейнало лице.

— Получи се!

Мина му през ум, че с толкова блясък усмивката й би могла да подаде искра на поне сто акумулатора.

— Да я оставим да загрее малко, а после ще те изпратя до вкъщи.

— Няма нужда да го правиш. Не ти е на път.

— Ще те последвам, за да съм сигурен, че няма да спреш насред път.

— Благодаря ти, Джак. Един бог знае колко време щях да стоя край пътя, ако не се беше появил. Тъкмо се проклинах, задето изобщо отидох на това проклето парти, след като единственото, което исках, беше да си остана у дома тази вечер, да гледам някой филм и да си легна рано.

— Тогава защо излезе?

— Защото съм слабохарактерна — тя сви рамене. — На Сам никак не му се ходеше сам, а и аз обичам партита, затова реших, че няма да е зле да се срещна с него там и да се помотая около час.

— Аха. Какво стана с него и блондинката?

— Моля?

— Блондинката, която му тикна в ръцете.

— Не съм му я тикала в ръцете — отмести поглед, после отново се взря в очите му. — Добре де, така беше, но само защото смятам, че двамата ще си допаднат. Което и стана. Смятам, че заради това добро дело си е струвало да изляза тази вечер. Само дето се озовах с развалена кола край пътя. Струва ми се несправедливо. И леко смущаващо, след като си забелязал.

— Напротив, бях искрено впечатлен. Това, както и салсата, бяха любимата ми част от вечерта. Ще махна кабелите. Ако всичко е наред, изчакай, докато вляза в колата, преди да тръгнеш.

— Добре. Джак? Длъжница съм ти.

— Да, така е — той й се ухили и се отдалечи.

След като се увери, че двигателят й продължава да работи равномерно, той затвори капака, после и своя. Прибра кабелите в багажника, седна зад волана и примигна с фаровете, за да й даде сигнал за тръгване.

Последва я през нежната пелена от снежинки, стараейки се да не мисли за онзи миг под капака, когато дъхът й бе стоплил устните му.

Тя му свирна лекичко с клаксона, когато стигнаха отбивката за частния път към имението Браун. Джак намали и спря. Видя как задните фарове на колата й мъждукат в мрака, а после изчезват зад завоя, който водеше към къщата за гости.

Остана още малко в мрака, преди да завие с колата и да потегли към дома.

 

 

В огледалото за обратно виждане Ема видя Джак да спира в началото на алеята. Поколеба се дали не беше редно да го покани на кафе, преди да потегли за дома си.

Сигурно трябваше да го направи — поне това — но вече бе прекалено късно. И по-добре несъмнено.

Не беше особено мъдро да забавлява семеен приятел, който заковава десетката в скалата й за сексуално привличане, и то сам, посред нощ. Особено след като все още усещаше тръпки в стомаха си от онзи нелеп момент под капака на колата, когато едва не му се нахвърли. Това не биваше да се случва.

Щеше й се да поговори за цялата тази глупава каша с Паркър или Лоръл, или с Мак — а най-добре с трите заедно. Но и това не можеше да стане. Някои неща не биваше да се споделят дори и с най-добрите приятелки на света. Особено след като бе наясно, че Джак и Мак някога са били доста близки.

Подозираше, че Джак е бил близък с доста жени.

Но това всъщност не е недостатък, мислеше си тя, докато паркираше. Ема харесваше компанията на мъжете. Обичаше и секса. Понякога едното водеше до другото.

А и как би могъл да намериш любовта на живота си, ако не я търсиш?

Изключи двигателя, прехапа устни, после отново завъртя ключа. Моторът издаде задавен звук, явно се поколеба, но все пак запали.

Това трябва да е добър знак, реши тя, после отново го изключи. Но щеше да закара колата в сервиз възможно най-скоро. Щеше да пита Паркър за добър механик, тъй като приятелката й знаеше всичко.

Влезе в къщата и взе бутилка вода, преди да се качи в спалнята си. Благодарение на Сам и глупавия акумулатор нямаше да си легне в разумен час, но може би щеше да успее към дванайсет. Което означаваше, че няма да има извинение да пропусне ранната тренировка, която бе планирала за сутринта.

Без извинения, строго си напомни тя.

Остави водата на ниската масичка до вазата с фрезии и започна да се съблича. Тогава осъзна, че още носи якето на Джак.

— О, по дяволите!

Мирише много хубаво, реши тя. На кожа и на Джак. А това не бе миризма, която щеше да провокира спокойни сънища. Занесе го в другия край на стаята, преметна го върху един стол. Трябваше да му го върне, но за това щеше да мисли на другия ден.

Ако някое от момичетата имаше работа в града, би могло да го остави. Не беше проява на страхливост да прехвърли задачата на друг. Просто практичност.

Страхливостта нямаше нищо общо. Непрекъснато се срещаше с Джак. През цялото време. Просто не виждаше смисъл да ходи специално, след като някой друг има път натам. Той сигурно имаше и друго яке. Едва ли толкова се нуждаеше от него. И ако наистина не можеше без него, защо не си го бе поискал?

Сам си беше виновен.

А и нали си обеща, че ще му мисли по-късно?

Облече си пижамата, после отиде в банята за вечерния си ритуал. Свали грима, нанесе тоник и овлажнител върху лицето си, изми зъбите и среса косата си. Обичайните действия и обстановката в красивата баня обикновено й действаха отпускащо. Обичаше веселите цветове, приятната вана, както и полицата с бледозелени бутилки, в които винаги имаше цветя.

Сега бяха мънички нарциси, за да отпразнува пролетта. Но грейналите им главички сякаш й се присмиваха. Ядосана, тя угаси лампата.

Продължи с ритуала си, като отмести планината от малки възглавнички от леглото, отметна бродираната покривка и бухна възглавниците, върху които спеше. Пъхна се под завивката и се сгуши отдолу, за да се наслади на гладките и меки чаршафи с кожата си, на унасящото ухание на фрезии, което се носеше във въздуха, и…

По дяволите! Още усещаше миризмата на якето му.

Въздъхна и се обърна по гръб.

И какво от това? Какво лошо имаше в това, че желае най-добрия приятел на брата на най-добрата си приятелка? Не беше никакво престъпление. Сексуалните фантазии бяха абсолютно нормални и естествени. Всъщност бяха нещо хубаво. Здравословно. Харесваше й да има сексуални фантазии.

Защо една нормална жена да не изпитва сексуално влечение към един сексапилен, привлекателен мъж със страхотно тяло и очи с цвят на пушек в утринна мъгла?

Трябваше да е луда, за да няма фантазии.

Ако обаче предприемеше някакви действия, тогава вече щеше да е лудост. Но имаше пълното право да си фантазира.

Зачуди се какво би направил, ако тя бе стопила последните сантиметри помежду им под капака на колата и го бе целунала страстно.

Тъй като бе мъж, той щеше моментално да й отвърне, помисли си тя. И щяха да прекарат няколко много интересни мигове в страстни целувки край пътя, под леко падащия сняг. С разгорещени тела и разтуптени сърца, докато снегът се сипе наоколо им, а после…

Не, не, сега вече минаваше в сферата на романтиката. Защо винаги го правеше, защо минаваше от здравословната проява на страст към романтиката? В това беше проблемът й, който несъмнено се коренеше в приказно романтичната история на родителите й. Как можеше да не желае онова, което имаха те?

Мислено си заповяда да престане да мисли за това. Нямаше да намери своето приказно щастие с Джак. По-добре да си остане със страстта.

Да, щяха да се разгорещят и възбудят край пътя, но… След онази импулсивна и несъмнено взривоопасна целувка щяха да изпитват неудобство и смущение.

Щеше да се наложи да се извиняват един на друг или да се опитат да обърнат всичко на шега. Щеше да е странно и напрегнато.

Простата истина бе, че беше прекалено късно да се отдадат на физическата страст. Бяха приятели, почти роднини. Човек не се нахвърля на приятелите и родствениците си. Така беше по-добре за нея, много по-добре — щеше да запази мислите си само за себе си и да продължи да търси истинското чувство. Любовта.

Онази любов, която трае цял живот.