Нора Робъртс
Легло от рози (9)

Осма глава

В шест часа Ема тъкмо влизаше в кухнята отвън, когато Паркър се появи откъм коридора.

— Тъкмо навреме. Здравейте, госпожо Г.

— Салата „Цезар“ с пилешко на скара — обяви госпожа Грейди. — Използвайте ъгъла за закуска. Няма да слагам масата в трапезарията, щом ще бързате и ще хапнете само по няколко залъка.

— Да, госпожо. Пропуснах обяда. Умирам от глад.

— Пийни и чаша вино — икономката кимна с глава към Паркър. — Приятелката ти е в лошо настроение.

— Нищо ми няма на настроението — но и Паркър си взе една от чашите, които госпожа Грейди напълни. — Сметката ти.

Ема погледна крайната сума и потръпна.

— Ох. Предполагам, че съм си го заслужила.

— Може и така да е. Но аз не съм заслужила гневната тирада, която получих от собственика на сервиза, който ме взе за теб.

— Ооо. В коя болница е човекът? Трябва да му пратя цветя.

— Отърва се без драскотина. Отчасти, защото нямах време да му отвърна подобаващо. Колата ти е почистена основно — отвътре и отвън, при това безплатно, като на нов клиент. Което е точка в негова полза. Донякъде.

Паркър замълча и отпи глътка вино.

— Госпожо Г., вие познавате всички.

— Да, независимо дали ми харесва, или не. Сядайте. Яжте — когато я послушаха, госпожа Грейди се настани на една от табуретките до плота и също си взе чаша вино. — Искаш да научиш нещо повече за младия Малкълм Кавана. Буйна глава е това момче. Дете на военен. Баща му загина отвъд океана, когато беше малък. На десет или дванайсет, струва ми се, което може и да е причина за буйния му нрав. Майка му трудно го удържаше в правия път. На времето тя работеше като сервитьорка в закусвалнята на Арти на главната улица. Арти й е брат и дойде тук, когато мъжът й почина.

Икономката отпи от виното си и се облегна на плота, за да довърши разказа си.

— Както вероятно знаете, Арти Франк е пълен простак, а жена му е ужасно надута фръцла. Говореше се, че Арти решил да подаде ръка на момчето, а то за малко да му я отхапе цялата. И добре е направило — добави тя с известно задоволство. — Замина, момчето де, да се състезава с коли или мотори, или каквото там беше. Май се е снимал като каскадьор в няколко филма. Казвали са ми, че изкарал добри пари. И се погрижи майка му да получи парче от пая.

— Хм, това явно говори добре за него — призна Паркър.

— После пострада при някаква каскада и получи голямо обезщетение. Използва парите, за да купи сервиза на главния път преди около три години. Купи и прилична къща на майка си. Разправят, че бизнесът му е потръгнал добре, но си е същата луда глава.

— Предполагам, че е успял в бизнеса си заради отличното познаване на колите, но не и заради уменията му в общуването с клиенти.

— Здраво те е ядосал — отбеляза Ема.

— Ще ми мине, стига да си върши добре работата — Паркър погледна към вратата, където тъкмо се появи Лоръл. — За малко да закъснееш.

— Кафето и сладкишите са сервирани. Някои от нас нямат време да си седят и кротко да похапват, докато си бъбрят преди консултация — Лоръл се намръщи, докато приглаждаше косата си с пръсти. — И пиете вино.

— Паркър беше в лошо настроение, защото…

— Това вече го чух — Лоръл си сипа едва половин чаша. — Искам новини. Какво е последното развитие на случая Джак?

— Мисля, че ще правим виртуален секс. Все още сме в началния етап на любовната игра, така че не знам до къде ще стигнем.

— Никога не съм правила виртуален секс. Не съм харесвала някого достатъчно, за да го направя — Лоръл наклони глава замислена. — А това звучи странно. Значи съм харесвала мъжете за реален секс, но не и за виртуален?

— Защото става дума за игра — Ема стана и предложи на Лоръл половината от салатата си. — Може да харесваш някого достатъчно, за да се озовете в леглото, но не и да поискаш да си играеш с него.

— В това има логика, макар и доста странна — Лоръл кимна и бодна от салатата. — Винаги е така, когато говориш за мъже.

— Явно харесва Джак достатъчно, за да си играе с него — добави Паркър.

— Джак умее да се забавлява и това е едно от нещата, които винаги съм харесвала у него. Намирам го за много привлекателно — устните й се извиха бавно в ленива усмивка. — Ще видим дали ще ни хареса да си поиграем.

 

 

В големия салон, където бяха сервирани кафето и захарните целувки на Лоръл, Паркър водеше консултацията с бъдещите младоженци и майките им.

— Както обясних на Манди и Сет, „Обети“ ще се опита да отговори на вашите нужди. Каквото пожелаете и когато прецените. Нашата цел, като цяло и поотделно, е да ви осигурим идеалната сватба. Вашата идеална сватба. И така, предишния път все още не бяхте определили датата, но решихте тържеството да е на открито и вечерта.

Ема слушаше с половин ухо, докато обсъждаха различни дати.

Чудеше се дали Джак вече е получил съобщението й.

Булката искаше романтика. Нали всички искаха това, помисли си Ема, но се оживи, когато чу, че младоженката ще облече сватбената рокля на баба си.

— Имам снимка — заяви Манди, — но Сет не бива да я вижда. Затова…

— Сет, искаш ли бира?

Той погледна Лоръл и се ухили.

— С удоволствие.

— Защо не дойдеш с мен? Ще се погрижа за теб. Докато изпиеш бирата, отново ще сме готови за теб.

— Благодаря — Манди разтвори голямата картонена папка, когато Лоръл изведе Сет от стаята. — Знам, че вероятно е глупаво…

— Съвсем не — Паркър протегна ръка да вземе снимката и любезното й изражение се превърна в искрено вълнение. — О! О, прекрасна е. Направо зашеметяваща. Краят на трийсетте, началото на четирийсетте?

— Много сте добра — обади се майката на булката. — Родителите ми са се оженили през хиляда деветстотин четиридесет и първа година. Майка ми е била само на осемнайсет.

— Още от малка си мечтая как ще нося роклята на баба, когато някой ден се омъжа. Има нужда от леки корекции и поправки, но баба я е запазила много добре.

— Имате ли предвид някоя добра шивачка?

— Консултирахме се с Естер Брайтмън.

Докато разучаваше снимката, Паркър кимна одобрително.

— Тя е истински майстор. Тъкмо Естер е човекът, когото щях да ви препоръчам. Манди, ще изглеждаш просто вълшебно. Всъщност бихме могли, ако пожелаете, да организираме цялата сватба около тази рокля. Класически лукс с финес, романтика със стил. Фракове за младоженеца и кума вместо обичайните смокинги.

— Уау! Дали той ще се съгласи? — обърна се тя към бъдещата си свекърва.

— Ще направи всичко за теб, миличка. Лично аз одобрявам идеята. Ще трябва да намерим класически рокли за шаферките или поне в стила на онова време.

Ема разгледа внимателно снимката, когато стигна до нея. Плавни линии, вдъхновени от стила ар деко, помисли си тя, с лек блясък, който подсказваше, че материята е коприна. Вдигна очи, за да огледа Манди, и реши, че ще бъде не по-малко красива от баба си.

— Мога да направя същия букет — измърмори тя на себе си.

— Какво? — Манди прекъсна изречението си по средата и се извърна към Ема.

— Букетът. Ако искаш, мога да направя негово копие. Виж колко умно е постъпила, колко умело е подчертала плавните и свободни линии на роклята с този огромен полумесец от калии. Пазите ли булото и украсата за глава?

— Да.

— Доколкото виждам, воалът е бил украсен с момини сълзи. Мога да го направя, стига да ви харесва. Исках да ви го предложа, преди Сет да се е върнал. Можеш да си помислиш.

— Много ми харесва! Мамо?

— Майка ми направо ще се разтопи. Както и аз всъщност.

— Ще говорим подробно за това на индивидуалната консултация. Междувременно ще ви помоля, когато изберете рокли за шаферките, да направите снимки и да ми ги изпратите, за да видя какви цветя биха били подходящи за тях. Можете да ги сканирате и да ми ги изпратите с електронна поща.

Ема върна снимката на Манди.

— По-добре я прибери.

— Мак, ще обясниш ли на Манди за снимките в най-общ план?

— Първо, смятам, че е добре да повторим композицията на официалния сватбен портрет на баба ти. Прекрасен е и е истинска класика. Но тази вечер трябва да обсъдим какво бихте искали за годежните си портрети.

Движеха се стъпка по стъпка, етап след етап, в ритъма, който бяха изработили през годините. Докато обсъждаха снимките, тортите, храната, Ема си отбелязваше ключови думи, които щяха да й помогнат да си състави представа за булката, за младоженеца и за онова, което двамата очакваха.

И макар мислите й да се отклониха към Джак на няколко пъти, тя си напомняше, че много я бива в това да върши няколко неща едновременно.

Когато изпратиха клиентите до вратата, вече бе готова да се измъкне набързо, за да провери дали Джак е отговорил на съобщението й.

— Добра работа — обобщи тя. — Смятам да се прибера и да създам отделна папка за тези клиенти. Така че…

— Има и още нещо — прекъсна я Паркър. — Когато ходих в сватбения бутик днес, открих роклята на Мак.

— Какво си направила? — Мак примигна насреща й. — Моята рокля ли каза?

— Познавам те и знам какво търсиш. И тъй като роклята беше там и просто те викаше по име, аз използвах връзките си и я донесох тук за одобрение. Може и да съм сбъркала, но си казах, че поне ще искаш да я пробваш.

— Донесла си ми булчинска рокля, която да пробвам у дома? — Мак присви очи и насочи пръст към Паркър. — Не повтаряш ли на булките, че могат да изпробват хиляди рокли, преди да открият най-подходящата?

— Да. Но ти не си като останалите булки. Ти моментално разпознаваш кое е хубаво и кое — не. Ако не ти харесва, няма проблем. Защо не идем да я видим? В булчинския апартамент е.

— О, непременно трябва да я видим — развълнувана, Ема грабна ръката на Мак и я задърпа. — Чакайте, трябва ни шампанско. Впрочем Паркър сигурно вече се е погрижила.

— Госпожа Г. вече го е поднесла.

— Шампанско и булчинска рокля за проба? — замислено отрони Мак. — Какво чакаме? Няма да се разсърдиш, ако не я харесам, нали? — добави тя, когато тръгнаха на горе по стълбите.

— Естествено, че не. Ако не я харесаш, това само ще докаже колко по-изискан е моят вкус в сравнение с твоя — с лека самодоволна усмивка Паркър отвори вратата на булчинския апартамент, където госпожа Грейди тъкмо разливаше шампанско в чашите.

— Чух ви да се качвате — и тя намигна на Паркър, докато Мак остана загледана безмълвно в роклята, която бе окачена в стаята.

— Красива е — измърмори тя. — И е…

— Без презрамки, което ще ти подхожда според мен — продължи Паркър. — А лекото разкрояване е подходящо за фигурата ти. Знам, че си мислеше за нещо напълно лишено от украса, но смятам, че грешиш. Органзата върху коприната прибавя романтичен нюанс и смекчава линиите. Ти си доста ръбеста. А на гърба?

Паркър вдигна закачалката и завъртя роклята.

— Прекрасна е! — Ема пристъпи напред. — Шлейф на волани, направен от органза! Чудесен е, леко закачлив. Освен това прекрасно ще се спуска върху дупето ти…

— Ще изглежда, сякаш имаш такова — допълни Лоръл.

— Пробвай я, иначе аз ще я облека.

— Дайте ми само секунда, това е значим миг. Добре, мигът е отбелязан — и Мак засъбува панталона си. Междувременно Ема завъртя пръст във въздуха.

— Застани с гръб към огледалото. Не бива да гледаш как я обличаш. Трябва да я видиш в целия й блясък, след като е върху теб.

— Захвърляш дрехите си на пода — госпожа Грейди поклати глава, докато ги събираше. — Винаги си била такава. Помогнете й де — нареди тя, отстъпи крачка назад и се усмихна.

— О! Ще се разплача — Ема подсмръкна, докато Паркър закопчаваше роклята.

— Нямаха твоя размер, затова е малко широка.

— Затова съм аз — госпожа Грейди грабна игленика с карфиците си. — Ще съберем по мъничко тук и там, за да си проличи по-добре формата. Срамота е, че си такава кльощава.

— Обиждай ме, колкото си искаш, но не ме убождай.

— И така е добре, засега — икономката заобиколи, за да прибере леко корсажа, после вдигна ръце и приглади яркочервената коса на Мак. — Човек трябва да се примири и да използва каквото има.

— Брой до три, Мак, после се обърни и погледни — Ема затисна устата си с длан. — Само се виж.

— Добре — Мак си пое дълбоко въздух, издиша, после се обърна към голямото старинно огледало, в което бе наблюдавала толкова много булки. Единственото нещо, което можа да каже, бе: — О!

— И това обобщава всичко — Лоръл примигна, за да пропъди сълзите си. — Тя е… това е. Ти си истинска в нея.

— Това е… аз съм… Божичко, аз съм булка — Мак притисна с длан сърцето си, докато се завърташе леко. — О, погледнете само гърба. Забавен е, много женствен и наистина имам дупе — в огледалото срещна погледа на Паркър. — Паркс.

— Е, бива ли ме, или не?

— Ти си най-добрата. Това е моята булчинска рокля. О, госпожо Г.

Икономката бършеше очите си.

— Само отроних няколко сълзи на радост, че няма да остана с четири стари моми в къщата.

— Цветя в косата ти. Широка лента от цветя вместо воал — предложи Ема.

— Наистина ли? — стиснала устни, Мак се огледа критично, опита се да си го представи. — Може и да се получи. Може да стане добре.

— Ще ти покажа някои идеи. И знаеш ли, като гледам линиите на роклята, бих искала да ти направя зашеметяващ кръгъл букет, който да носиш в ръка. Или от тези, които се поставят на лакътя — Ема сгъна едната си ръка и я поглади с другата, за да покаже. — Или каскаден букет с ефект на водопад. Наситени, топли есенни цветове и… май се увлякох.

— Не. Господи, планираме моята сватба. Мисля, че имам нужда от питие.

Лоръл взе чашата с шампанско и я подаде на Мак.

— Определено ти стои по-добре, отколкото всичките ни стари костюми за „Сватбен ден“.

— А и не предизвиква сърбеж.

— Ще ти приготвя великолепна торта.

— О, боже, пак се просълзих.

— Обърнете се всички — нареди госпожа Грейди и извади от джоба си фотоапарат. — Нашата червенокоска не е единствената, която може да снима. Вдигнете чаши. Браво на моите момичета — измърмори тя и улови мига.

 

 

Докато дамите пиеха шампанско и обсъждаха цветята за сватбата, Джак надигна бирата си и се приготви да обере приятелите си на покер.

И се помъчи да не мисли за Ема и новото съобщение.

— Това е първата официална покер вечер за Картър, за това нека се опитаме да му спестим унижението — Дел тупна приятелски Картър по рамото. — Да му вземем парите е едно, а да го засрамим — съвсем друго.

— Ще бъда внимателен — обеща Джак.

— Мога само да гледам.

— Къде ще е тогава забавлението и печалбата? Имам предвид за нас — отвърна Дел.

— Ха — измърмори само Картър.

Намираха се на долния етаж в къщата на Дел. Според Джак това бе мечтата на всеки мъж — със старинния бар, на който някога са сервирали бира в Галоуей, каменната маса за билярд и телевизора с плосък екран, плюс огромния видеоекран в стаята за забавления в другия край на къщата. Тук имаше старинна музикална машина, видео игри и две класически маси за пинбол. Кожени столове, удобни големи дивани. Както и покер маса като във Вегас, която само чакаше да седнат.

Нищо чудно, че двамата с Дел бяха приятели.

— Ако беше жена — обърна се сега той към него, — щях да се оженя за теб.

— Не. Щеше да спиш с мен и нямаше да ми се обадиш повече.

— Вероятно си прав.

Джак грабна парче от пицата. Обирането на приятели беше работа, от която се огладнява. Докато хапваше, той огледа групата. Двама адвокати, професор, архитект, хирург, дизайнер по озеленяването и — последният играч тъкмо се появи на вратата — механик.

Интересна компания, помисли той. Съставът леко варираше — понякога включваше нови членове като Картър, друг път някой не успяваше да дойде. Традицията на вечерта на покера датираше от времето, когато двамата с Дел се бяха срещнали в колежа. Лицата наоколо се променяха, но традицията си оставаше.

Хапване, пийване, надлъгване, разговори за спорт. И опит да спечелиш пари от приятелите си.

— Всички сме тук. Искаш ли бира, Мал? — попита Дел.

— Нали още дишам. Как е? — обърна се Мал към Джак.

— Не се оплаквам. Новичкият тук е Картър Магуайър. Картър, запознай се с Малкълм Кавана.

Мал кимна.

— Здрасти.

— Приятно ми е да се запознаем. Кавана? Механикът, нали?

— Същият.

— Ти беше този, който прибра в сервиза си колата на бъдещата ми тъща.

— Така ли? Тя ли ме е помолила?

— Не. Става дума за Линда Барингтън.

Мал присви очи.

— Да. Сещам се. „БМВ“ кабрио, инжекцион.

— Хм. Предполагам.

— Чудесна кола. Интересна дама — Мал се подсмихна лукаво, докато вдигаше бирата си. — Желая ти много късмет.

— Дъщерята не прилича на майка си — намеси се Дел.

— Късметлия си, човече — обърна се Мал към Картър. — Срещал съм я. Макензи, нали така се казваше? Страшна мацка. Работи в сватбената агенция със собственичката на онзи „Шевролет Кобалт“, който беше в сервиза ми тази седмица.

— Ема — допълни Дел.

— Точно така. Трябва да я арестуват за гавра с автомобил. Запознах се със сестра ти, когато дойде да вземе колата — каза той на Дел и се ухили. — И тя е готина. Даже и когато говори с онзи леден тон.

— Значи… Ема не дойде да си вземе колата, така ли?

Мал погледна към Джак.

— Не, другата мацка дойде. „Госпожица Браун“ — отпи голяма глътка от бирата си. — Онази, която казва „моля“, но има предвид „върви по дяволите“.

— Това е Паркър — потвърди Дел.

— Онази, която съсипва колата си, и тя ли е толкова красива?

— Всички са красиви — измърмори Джак.

— Съжалявам, че съм я изпуснал.

— Преди да се наложи да пребия Мал, задето таи порочни мисли спрямо моите сестри — кръвни или не — намеси се Дел, — да поиграем малко карти.

— Идвам веднага — докато другите се отправяха към масата, Джак измъкна телефона си и провери за нови съобщения в електронната поща.

 

 

Наближаваше полунощ, когато Ема се прибра у дома. Щом започнаха да обсъждат плановете и идеите си за сватбата на Мак, времето направо отлетя.

Идваше й да заподскача из къщата, превъзбудена от вечерта и леко замаяна от шампанското.

Сватбата на Мак.

Вече можеше да види в представите си колко прелестна щеше да бъде булката с красивата си рокля и цял водопад от цветя в ръцете й. А тя самата, Паркър и Лоръл щяха да бъдат в ролята на куми — и трите. Ръждивочервеникаво за нея, есенно злато за Паркър и оранжево за Лоръл. А какви букети и аранжименти можеше да подготви с тази богата есенна палитра!

Щеше да бъде истинско предизвикателство, мислеше си Ема, докато се качваше към горния етаж. Добре, че Паркър задвижи нещата, за да могат да планират всичко отрано. Организацията на всяка сватба бе едно. Но организирането на сватба, в която всички участват, щеше да бъде съвсем различно.

Щеше да им е нужна допълнителна помощ, нови екипи, но щяха да се справят. И не просто да се справят, а да смаят всички.

В повишено настроение се зае с обичайния си вечерен ритуал. Когато оправи леглото си за лягане, тя кимна и приглади чаршафите. Ето, беше показала, че притежава зрялост и самоконтрол. Прекара вечерта с приятелки — по работа и за удоволствие — и не пренебрегна ежедневния си ритуал преди лягане.

Това доказваше, че е разумен зрял човек.

Стисна палци на двете си ръце и хукна от спалнята към кабинета си, за да отвори електронната си поща.

— Ето, знаех си.

Отвори последното съобщение от Джак.

„Сега вече играеш мръсно. Благодаря.

Харесвам изненадите. Особено ми харесва да ги разопаковам, затова с нетърпение очаквам да сваля тренчкота ти. Не обичам да бързам с изненадите, предпочитам да се наслаждавам на очакването. Затова ще те «разопаковам» много бавно. Сантиметър по сантиметър.“

— О, боже! — възкликна тя.

„И когато го направя, ще поискам да те огледам. Бавно и продължително. Преди да те докосна. Сантиметър по сантиметър.

Кога, Ема?“

— Какво ще кажеш за „веднага“?

Затвори очи и си представи как Джак смъква от раменете й лъскавия черен тренчкот, който всъщност не притежаваше. В стая, осветена от проблясващи свещи. На фона на музика, тиха и възбуждаща — така че да усещаш ритъма на баса в кръвта си.

Очите му, опасни като тъмен дим, се плъзгат по нея, докато огънят пълзи по кожата й. После ръцете му, силни, уверени, бавни, следват огнената диря, смъкват кадифето от лактите й надолу, докато…

— Това е глупаво — тя се изправи на стола.

Може и да е глупаво, помисли си тя, но беше успяла да се разтрепери. Или той бе успял да я разтрепери.

Време бе да отговори подобаващо.

„Харесват ми игричките и нямам нищо против мръсни номера.

Изненадите са забавно нещо, а да бъдеш изненада, може да бъде още по-хубаво. Понякога ми харесва да бъда «разопакована» бавно. Пръстите търпеливо да развързват панделката, после ръцете внимателно и много бавно да разгърнат «опаковката», за да стигнат до онова, което ги чака под нея.

А друг път искам тези пръсти, тези ръце да разкъсат преградите. Бързо и алчно, може би малко грубо.

До скоро, Джак.“

Вече нямаше никакво „ако“, помисли си тя. Само кога.

 

 

След като бе приключила с трите аранжировки, а Тинк бе потънала в обработването на новата доставка, Ема хвърли бърз поглед на бележките и скиците си.

— Шест класически кръгли букета, плюс букета, който булката ще хвърля за тържеството в петък. Шест аранжировки за поставките, осемнайсет букета за масите, топки от бели рози, гирлянди и венци за перголата — тихичко мърмореше, докато преглеждаше списъка. — Утре ще ми трябваш поне три часа. Четири ще бъде още по-добре.

— Тази вечер имам среща и се надявам да ми излезе късметът — Тинк пукна шумно балончето на дъвката си. — Мога да дойда около обяд.

— Ако можеш да останеш до четири, ще ми свърши работа. Още четири часа в четвъртък. Пет, ако решиш. Извикала съм Тифани в четвъртък, а Бийч ще може да ми отдели целия ден в петък. Добре ще ми дойде, ако успееш да отделиш малко време в петък сутрин. Можем да започнем да украсяваме за тържеството в петък към три часа. В събота също имаме два ангажимента. Трябва да започнем около осем за първия. Говоря за осем сутринта, Тинк.

Момичето само вдигна очи към тавана и продължи да маха бодлите.

— Прибираме украсата на първото тържество в три и половина и трябва да сме напълно готови за второто до пет и половина. В неделя имаме само едно събитие, голяма сватба, която започва в четири. Затова трябва да започнем в десет или десет и половина.

— Ще се помъча да вместя останките от личния си живот някъде между всички тези ангажименти — печално отбеляза Тинк.

— Ще успееш. Ще отнеса всичко, които си обработила, в хладилното помещение и ще донеса цветята, които ни трябват за аранжировките — тъкмо вземаше първия контейнер, когато Джак влезе.

— О… Здравей.

— Здравей и на теб. Как си, Тинк?

— Ема е като робовладелец.

— Да, постоянно я тормозя — отбеляза Ема. — Можеш да й предложиш утеха, докато аз отнеса тези в хладилното помещение.

Господи, помисли си тя, колко добре изглежда в ботуши, избелели джинси и ръкави, навити до лактите.

Прииска й се да си гризне мъничко от него.

— Май е по-добре да ти помогна — той вдигна другия контейнер и тръгна към охладителя.

— Тази седмица е същинска лудница — обясни Ема. — Ангажимент извън имението в средата на седмицата и четири други през уикенда. Неделната сватба е истинско чудовище, в добрия смисъл — тя остави контейнера, който носеше, и посочи на Джак къде да остави другия. — Сега трябва да…

Той я извърна и я повдигна на пръсти с едно стремително движение. Ръцете й се сключиха около врата му инстинктивно, за да отговорят на желанието му, устните му потърсиха нейните.

Дивото и сладостно ухание на цветята насищаше въздуха, както желанието и удоволствието изпълваха тялото й. Жажда и нетърпение кипяха в кръвта й.

Не само една хапка, помисли си тя, и в никакъв случай — бърза. Искаше глътка след глътка.

— Тази врата заключва ли се отвътре?

Тя прокара пръсти в косата му, за да придърпа устните му обратно върху своите.

— Каква врата?

— Ема, убиваш ме. Нека само да…

— О, вратата. Не. Почакай. По дяволите. Само още една — този път тя улови лицето му в дланите си и се остави да потъне в целувката, в уханието и жаждата. После се отдръпна бавно.

— Не можем. Тинк. А и… — тя въздъхна със съжаление и се озърна наоколо. — Наистина няма никакво място тук.

— Кога си тръгва Тинк? Ще се върна.

— Не помня точно, но… Чакай.

Сега той обгърна лицето й, вгледа се в очите й.

— Защо?

— Аз… виж, не мога да се сетя за основателна причина, но това сигурно е, защото изгубих хиляди мозъчни клетки по време на целувката. Не мога да си спомня дали имам ангажименти тази вечер. Главата ми е празна.

— Ще се върна около седем. Ще донеса храна. Освен ако не ми се обадиш и не кажеш да не идвам. В седем, тук.

— Добре. Ще проверя в бележника си, когато си върна способността да мисля трезво. Но…

— Седем — повтори той и отново я целуна. — Ако трябва да говорим, значи ще говорим.

— Може би ще се наложи да използваме къси изречения. Дори едносрични думи.

— Може би — усмивката му предизвика топла вълна в стомаха й. — Искаш ли да изнеса нещо оттук?

— Да, но не мога да си спомня какво. Дай ми секунда — тя приглади косата си, затвори очи. — Добре, да. Тези и онези. После наистина трябва да си тръгваш. Не мога да работя, ако мисля за теб.

— На мен ли го казваш! Седем — повтори той и й помогна да изнесе цветята.

— Аз, хм, ще ти се обадя за онова — каза Ема, когато той остави контейнерите до работния плот. — Когато не съм толкова… заета.

— Чудесно — топлите му сиви очи се задържаха върху нея само още миг. — До скоро, Тинк.

— До скоро — Тинк подряза няколко стъбла, докато Джак си тръгваше, после ги остави в контейнера за съхранение. — Е, и откога го правите?

— Какво да правим? О! Тинк — Ема поклати глава и се извърна към рафта, за да подбере подходящ съд за аранжировка за камина. — Няма такова нещо.

— Ако ми кажеш, че не те е нацелувал преди малко, ще те нарека лъжкиня.

— Не знам защо… — глупаво е, каза си Ема, после се протегна за поставката на букета. — Как позна?

— По това, че очите ти още бяха замъглени, когато се върна, а той изглеждаше като човек, който едва-едва е близнал от ястието, макар да е готов да го изгълта наведнъж.

— Наведнъж. Ха-ха.

— Защо не го правите? Той е суперготин.

— Аз… ние… Ти знаеш, че сексът не ме обърква. Имам предвид разговорите за секс, защото ако самият секс не те обърква поне малко, значи изпускаш нещо. Но този път наистина съм объркана.

Тинк кимна мъдро.

— Да минеш от приятелски отношения към приятелство с привилегии, има известни предимства. Поне знаеш с кого си лягаш.

— Има го и това. Но може да бъде и доста неловко, нали? След това.

— Само ако единият от двама ви се държи като задник — тя отново пукна едно голямо балонче от дъвката си. — Така че моят съвет е — не се дръж като задник.

— Това всъщност е мъдър съвет — Ема остави пиафлората да се напои с вода. — Трябва да проверя нещо в бележника си.

— Добре. Но на твое място бих насрочила секс рандевуто за тази нощ — викна подире й Тинк. — Утре ще бъдеш щастливата фея на цветята.

Това също беше уместен съвет, помисли си Ема.

Видя, че според бележника й тази вечер е свободна. Бе отбелязала датата с голямо „X“ след пет часа, което бе нейният начин да си напомня да не приема покана за излизане същата вечер. Прекалено много работа я чакаше, за да си позволи среща.

Но това не бе точно среща, каза си тя. Той щеше да дойде, да донесе храна, а после… каквото стане. Не се налагаше да се преоблича, нито да мисли какво да си облече или…

Кого заблуждаваше? Естествено, че щеше да се притеснява какво да облече. Каквото й да се случеше между нея и Джак, нямаше да се случи, докато е с работните си дрехи и ноктите й са зелени от листата на цветята.

Освен това щяха да й трябват свежи цветя и нови свещи за спалнята. И щеше да е по-спокойна, ако успее преди това да си вземе една хубава ароматна вана. Изборът на тоалет бе елемент от решаващо значение в подобна вечер. Особено като се включи и онова, което щеше да сложи под дрехите.

Затвори бележника.

Явно срещата, която не бе истинска среща, щеше да изисква повече подготовка от истинската.

Побърза да се върне към цветята. Трябваше да приключи работния ден, да даде най-доброто от себе си на клиента. А после се нуждаеше от достатъчно време преди седем, за да подготви всичко перфектно, без да е очевидно, че е положила някакви усилия.