Нора Робъртс
Легло от рози (11)

Десета глава

Докато Тифани обработваше новата доставка, Ема довършваше третия малък букет за ръка. Обожаваше комбинацията между къдрави лалета, азиатско лютиче и хортензия. И макар нанизването на мънички кристали между цветовете да израняваше пръстите й, знаеше, че е направила добър избор. Както и с предложението за лентите от дантела и перличките, с които бе закрепила стъблата.

Изпипването на детайлите, даже и при нейния опит, отнемаше близо час на букет. Нима не беше истински късмет, помисли си тя, че обожава всяка минута от работата си?

За нея не съществуваше по-добра работа на света. И тъкмо в този миг, докато поставяше основата на следващия букет и Тифани кротко работеше в другия край на плота, а въздухът бе изпълнен с лека музика и благоухания, тя реши, че е най-щастливата жена на планетата.

Завъртя цветята в дланта си, добави още лалета с различна височина, разположи лютичето така, че да придаде формата, към която се стремеше. Прибави мънистата и се наслади на нежния им блясък. Времето минаваше неусетно.

— Искаш ли да започна с аранжировките за масите?

— Хм? — Ема вдигна поглед. — О, извинявай, бях се отнесла някъде. Какво ме попита?

— Наистина е красив. С тези различни нива и дълбочина — докато се възхищаваше на творението й, Тифани отпиваше от бутилката с минерална вода. — Трябва да направим още един. Бих го започнала, но не съм толкова добра в малките букети. По-добре да се захвана с тези за масите. Имам списъка и модел.

— Давай — Ема използва пластмасова връзка за кабели, за да пристегне стъблата, после отряза излишната дължина с клещите си. — Тинк би трябвало да дойде в… Е, всъщност закъснява, вече трябваше да е тук — смени клещите с ножица и започна да подрязва стъблата. — Ако ти поемеш аранжировките за масите, тя би могла да се заеме с букетите за големите урни.

Ема уви стъблата в дантела, която закрепи с перлени фуркети. След като букетът вече бе във вазата за съхранение и пренесен в охладителя, тя изми ръцете си за пореден път, намаза ги с антибиотичния крем — за пореден път — и се захвана да подрежда последния от букетите за носене в ръка.

Когато Тинк най-сетне се появи с бавна стъпка, надигнала жадно бутилка с газирана напитка, Ема само повдигна вежди.

— Закъсняла съм — обади се Тинк — и така нататък, и така нататък. Ще остана до по-късно, ако имаш нужда от мен — и се прозя. — Легнах си, или по-точно заспах едва след три. Този мъж, Джейк… Направо е като Железния човек — в най-добрия смисъл. А тази сутрин… — тя провлече последните си думи и духна един розов кичур, който бе паднал пред очите й, когато наклони глава. — Явно и на някой друг му е излязъл късметът снощи. Джак, нали така? Хей, Джейк и Джак. Готино.

— Аз извадих късмет, но направих и четири букета. Ако искаш да изкараш достатъчно пари, за да продължиш да си купуваш газирани напитки, най-добре веднага се залавяй за работа.

— Няма проблем. Толкова ли е добър, колкото и изглежда?

— Не съм се оплакала, нали?

— Кой е Джак? — поиска да разбере Тифани.

— Знаеш го. Онзи с опушеносивите очи и страхотния задник — Тинк отиде да измие ръцете си.

— Онзи Джак ли? — Тифани само зяпна и замръзна с хортензия в ръка. — Уха. Аз къде съм била?

— Новината е съвсем гореща, така че си напълно в час. Ще има ли още? — попита Тинк Ема.

— На работа — измърмори Ема. — Това е работно място.

— Значи ще има — заключи Тинк. — Хубав букет — добави тя. — Лалетата изглеждат така, сякаш са от друга планета, но в романтичен смисъл. С какво да започна аз?

— Големите букети за терасите. Трябват ти…

— Хортензии, лалета, азиатско лютиче — започна Тинк и продължи да изрежда бързо останалите цветя и зеленина, което припомни на Ема защо я държи на работа.

Към пет часа тя освободи Тифани и остави Тинк да твори вълшебства с цветята, а тя самата реши да си почине и да проясни мислите си. Излезе навън и се запъти към студиото на Мак.

Приятелката й тъкмо излизаше от дома си, преметнала ремъка на фотоапарата през рамо, с кутия с диетична кола в ръка.

— Имаме репетиция в пет и половина — викна й Ема.

— Тъкмо натам съм се запътила — Мак се отклони и тръгна към нея.

— Можеш да кажеш на булката, че цветята за утре са фантастични — когато се срещнаха по средата на алеята, Ема се спря и разкърши гърба си. — Денят беше доста дълъг, а утре ме очаква същото.

— Носят се слухове, че госпожа Г. прави лазаня. Ще има големи порции. Двамата с Картър смятаме да се натъпчем здраво.

— Бройте и мен. Всъщност мисълта за лазанята ме вдъхнови. Тинк тъкмо привършва с нейните аранжировки. Ще помогна на теб и Паркър за репетицията, после ще се поглезя, а след това ще поработя още час-два вечерта.

— Отличен план.

Ема сведе поглед към работните си дрехи.

— Много зле ли изглеждам?

Мак я огледа, докато отпиваше от колата си.

— Приличаш на жена, която е имала тежък ден. Булката ще бъде във възторг от теб.

— Имаш право. Не ми се иска да се преобличам, а после отново да слагам тези дрехи — хвана свободната ръка на Мак и заедно поеха към голямата къща. — Знаеш ли какво си мислех днес? Че съм най-щастливата жена на света.

— Толкова ли е добър Джак в леглото?

Ема се засмя и побутна с хълбок приятелката си.

— Да, но това не е всичко. Уморена съм, ръцете ме болят, но целия ден върших онова, което обичам. Днес следобед ми се обади клиентката, която поръча цветя за бебешкото парти, нали си спомняш? Жената направо се разтапяше от удоволствие. Трябвало да ми се обади веднага щом видяла цветята, за да ми каже колко са прелестни. Кой друг получава това, което имаме ние, Мак? — тя въздъхна и повдигна лице към слънцето. — Имаме прекрасна работа.

— Това е едно от нещата, които най-много харесвам у теб. Ти си способна да забравиш всички чудовищни булки, луди майки, пияни шафери или нахални шаферки и да помниш само хубавото.

— Хубавите моменти са много повече.

— Така е. Въпреки кошмарната фотосесия за годежен портрет, която имах днес. Щастливата двойка си спретна злобна кавга още преди да направя първия кадър. Ушите ми продължават да парят.

— Мразя, когато става така.

— Ти ли го казваш? Имаше викове, сълзи, гневно на пускане, още по-гневно завръщане. Обвинения, заплахи, ултиматуми. Още сълзи, извинения, съсипан грим, притеснения и ужасно смущение. Направо ми провалиха целия ден. Освен това заради зачервените и подпухнали очи се наложи да определим друга дата за снимките.

— Драмата придава интересен привкус на деня. Но виждаме и такива неща — Ема махна с ръка и посочи бъдещия младоженец, който тъкмо бе вдигнал утрешната булка на ръце, за да я завърти във въздуха, докато двамата вървяха по алеята към голямата къща.

— По дяволите. Подранили са. Не спирай, не спирай — мърмореше си Мак, бутна рязко колата си в ръката на Ема и измъкна фотоапарата от калъфа му.

— Нямат търпение да поемат пътя си — измърмори Ема. — И са щастливи.

— Освен това са много сладки — добави Мак, след като успя да снима с приближение няколко импровизирани кадъра. — И като говорим за красиви хора, виж кой пристига.

— О! — забелязала колата на Джак, Ема инстинктивно приглади косата си.

— Виждал те е и много по-разрошена.

— Много ти благодаря. И двамата имахме много натоварен ден днес, така че не очаквах…

Изглеждаше толкова хубав — днес бе със спортен панталон в цвят каки и изгладена риза на тънко райе, които предполагаха срещи с клиенти и работа в офиса, а не по строителните обекти. Уверената походка, златистата коса, блеснала на слънцето, светкавичната му зашеметяваща усмивка — всичко това, взето заедно… о, боже.

— Дупето ми изглежда голямо в този панталон — просъска тя към Мак. — Той е добър за работа, но…

— Дупето ти не изглежда голямо в този панталон. Щях да ти кажа, ако беше така. Нали се сещаш за червения памучен панталон със скъсените крачоли? Ето в него дупето ти изглежда голямо.

— Напомни ми да го изгоря — Ема върна колата на Мак, после се усмихна по-топло, когато Джак се приближи към тях.

— Дами!

— Господине — отвърна му в тон Мак. — Имам работа. Ще се видим после.

Тя хукна нататък.

— Репетиция — обясни Ема.

— И ти ли си включена?

— Само като допълнителна подкрепа. Свърши ли за днес?

— Да. Трябваше да се отбия при един клиент, който живее недалеч оттук, затова… Преча ли ти?

— Не. Не — смутена, тя отново приглади косата си — тъкмо почивах и реших да се отбия на репетицията, за да видя дали няма да имат нужда от помощ.

Той пъхна ръце в джобовете си.

— Държим се странно един с друг.

— Господи. Да. Хайде да престанем — тя се надигна на пръсти и решително го целуна. — Радвам се, че се отби. Затънала съм в работа от осем сутринта и ми трябваше почивка. Госпожа Г. ще прави лазаня. Искаш ли да я опиташ?

— О, да.

— Тогава върви да я очароваш, пийни бира и ще се видим, след като приключим.

— Така и ще направя — той улови брадичката й в дланта си, наведе се и отново я целуна. — Ухаеш като работата си. Хубаво е. Ще те видя после.

Когато се разделиха, усмивката й разцъфна още по-широко.

 

 

Ема влезе в къщата, където се носеха изкусителните и многообещаващи миризми на вечерята, както и гръмкият и заразителен смях на госпожа Грейди. Тази комбинация повиши бездруго приповдигнатото й настроение. Чу Джак да разказва края на някаква случка.

— И тогава, след като разбра за какво става дума, тя каза: „О, добре. Не може ли просто да преместите вратата?“.

— Не може да бъде.

— Кога съм те лъгал?

— Винаги, а в неделя по два пъти. Ще преместите ли вратата?

— Ще я преместим и това ще й струва двойно повече, отколкото скринът, в който се е влюбила. Но клиентът е цар.

Отпи глътка от бирата и погледът му се закова в Ема, която тъкмо влизаше.

— Как мина?

— Леко и забавно, което винаги е добър знак за истинското събитие. Решиха да се доверят на късмета си и на прогнозата за времето, според която очакваните дъждове ще почакат до късно вечерта, затова няма да има шатри. Така че трябва да им стискаме палци.

Ема отиде и си наля чаша вино, както би направила в собствената си кухня.

— Сега всички са на вечеря. Но мисля, че ние имаме нещо много по-хубаво тук — подуши въздуха. — Мирише прекрасно, госпожо Г.

— Масата е сложена — отвърна госпожа Грейди, докато бъркаше салатата. — Ще се храните в трапезарията като цивилизовани хора.

— Паркър и Мак ще слязат след малко. Не съм виждала Лоръл.

— Бърка нещо в собствената си кухня, но много добре знае кога сервирам вечерята.

— Ще ида да я видя.

— Добре. Джак, свърши нещо полезно, щом ще ядеш от храната ни, и занеси това на масата.

— Да, госпожо. Здрасти, Картър.

— Здравей, Джак. И другите идват след мен, госпожо Г.

Тя го прикова с поглед.

— Днес научи ли хлапетата на нещо полезно?

— Надявам се.

— Изми ли си ръцете? — попита строго тя.

— Да, госпожо.

— Тогава вземи това вино и отивай да сядаш на масата. И никакво ядене, преди всички да седнат.

Вечерята бе сервирана като за голямо семейство в просторната трапезария с висок таван и големи прозорци. Тук важеше законът на Грейди, който забраняваше мобилните телефони. Дори Паркър оставяше смартфона си в кухнята.

— Лелята на неделната ни булка се отби — започна Паркър. — Донесе хулата — еврейския сватбен балдахин, тъкмо го завършила снощи. Истинско произведение на изкуството. Държа го горе. Ема, можеш да го погледнеш, в случай че решиш да промениш нещо в аранжировките. Картър, в един от твоите класове е и момчето на снахата на лелята. Дейвид Коен.

— Дейвид? Умно хлапе, което в момента използва цялата си изобретателност, за да кръшка от задълженията си в клас. Миналата седмица ми представи „За мишките и хората“ в стила на комедиен актьор.

— Как се справи? — поинтересува се Мак.

— Не съм сигурен как би се почувствал от това Стайнбек, но аз му писах отличен.

— Тъжна книга. Защо в училище трябва да четем толкова тъжни книги? — запита се гласно Ема.

— Утре с първокурсниците ще обсъждаме „Принцесата булка“.

— Защо и аз не съм имала учители като теб? Харесвам приятните истории с щастлив край. Ето, ти например намери своята Палечка.

Мак вдигна очи към тавана.

— Да, добре казано. Аз съм истинска Палечка. Но утрешното тържество наистина има приказен привкус. Заради всички тези гирлянди от малки лампички и свещи, и белите цветя.

— Тинк се оплаква, че щяла да получи „снежна слепота“. Но са страхотно красиви. Още час-два тази вечер и ще бъдат готови. Тези аранжировки имат много оплитане и връзване на ръка и гълтат часове труд. И кръв — тя вдигна ръка, за да покаже новите одрасквания и убождания.

— Човек не би повярвал, че професията ти е от опасните — Джак взе ръката й и я огледа. — Но имаш сериозни бойни белези — и целуна кокалчетата на пръстите й.

Последва дълга пауза, в която се разменяха въпросителни погледи.

— Престанете — засмя се той малко неловко.

— Не може без това — все така загледана в двамата, Лоръл бодна от салатата си. — На всички ни се налага да свикваме. Мисля, че трябва да я целунеш, както си му е редът, още сега, за да можем да използваме и визуален образ в помощ на пренастройката.

— Чакай! Чакай! — Мак размаха ръце. — Първо да си взема фотоапарата.

— Подай ми лазанята — каза само Джак.

Паркър се облегна назад и замислено отпи от виното си.

— Доколкото ги познавам, тези двамата може и да си правят шега за наша сметка. Преструват се, че са заедно, за да могат после да ни се изсмеят зад гърба, че сме им повярвали.

— Ооо — измърмори Мак. — Бива си те.

— Така е — съгласи се Паркър. — Но ако е сериозно, никой от двамата не е чак такъв срамежливец. И определено не е прекалено стеснителен за една малка публична проява на чувства, при това сред приятели — тя сви рамене, а устните й се разтеглиха в хитра усмивка. — Затова клоня към теорията за шега за наша сметка.

— Целуни момичето — нареди госпожа Грейди — или тези проклетници няма да ви оставят на мира.

— Нито пък ще получите лазаня — отсече Лоръл. — Целувка! — тя запляска с ръце. — Целувка!

Мак поде тона й. Но дори когато сръчка с лакът Картър, той само се засмя и поклати глава.

Джак се предаде и се обърна към усмихнатата Ема, след което я прегърна и целуна под одобрителните възгласи и аплодисменти на всички около масата.

— Май някой е организирал парти и е забравил да ме покани.

Шумът стихна, всички се обърнаха към вратата и видяха Дел. Той се бе вторачил в Джак и само вдигна ръка, за да спре Паркър, която понечи да стане от мястото си.

— Какво става тук, по дяволите?

— Вечеряме — тонът на Лоръл бе хладен. — Ако искаш да вечеряш с нас, ще трябва да си вземеш чиния.

— Не, благодаря — също толкова хладно отвърна той. — Паркър, трябва да прегледаме няколко документа. Ще го направим друг път, след като вече си заета с нещо, което очевидно не ми влиза в работата.

— Дел…

— А с теб — прекъсна сестра си, без да отмества поглед от Джак — ще говорим по-късно.

Когато Дел излезе навън, Паркър въздъхна дълбоко.

— Не си му казал.

— Опитвах се да намеря подходящ начин… Не съм му казал — призна си Джак. — Трябва да оправя тази каша — каза той на Ема.

— Ще дойда с теб. Мога да…

— Не, по-добре недей. Може да ни отнеме известно време, така че… ще ти се обадя утре — стана от масата. — Извинете.

След като той излезе, Ема изтрая на мястото си цели десет секунди.

— Трябва поне да опитам — тя скочи и хукна след Джак.

— Изглеждаше много ядосан — отбеляза Мак.

— Разбира се, че е ядосан. Нарушено е перфектното му равновесие — Лоръл само сви рамене, когато Паркър я измери с поглед. — И това е част от проблема. Допълнително е ядосан, че Джак не му е казал. Има пълното право да се вбеси.

— Мога да отида при тях — предложи Картър. — Да вляза в ролята на посредник.

— Посредниците често получават удари и от двете страни.

Той се усмихна мрачно на Мак.

— Няма да ми е за първи път.

— Не, остави ги да си излеят яда — Паркър отново въздъхна. — Така правят приятелите.

 

 

Тъй като загрижеността на Ема го задържа поне десет минути, Джак не успя да настигне Дел в имението. Но знаеше къде ще отиде. У дома, където можеше да ругае, да ръмжи и да беснее далеч от чужди очи.

Почука и нито за миг не помисли, че Дел може да не отвори. Първо, той самият имаше ключ, а и двамата знаеха, че щеше да го използва, ако се наложи. Но по-важното бе, че Дилейни Браун не бе от хората, които избягват конфронтацията.

Когато той отвори рязко вратата, Джак го погледна право в очите.

— Ако ме удариш, ще ти отвърна. И двамата ще се нараним и няма да решим нищо.

— Върви по дяволите, Джак.

— Добре, ще вървя. Но и ти също, Дел, задето си такъв задник по отношение на…

Юмрукът го улучи право в лицето, понеже не го очакваше, и той отвърна със същото. Двамата стояха на прага и по лицата им се стичаха кървави струйки.

Джак избърса челюстта си.

— Къде предпочиташ да продължим — вътре или вън?

— Искам да знам какво, по дяволите, правиш с Ема.

— Вътре ли да ти отговоря, или тук, навън?

Дел просто се обърна и гневно закрачи към хола, за да си вземе бира.

— Откога я сваляш?

— Не съм я свалял. По-скоро привличането е взаимно. За бога, Дел, тя е голямо момиче, сама взема решенията си. Не ме карай да се чувствам така, сякаш съм откраднал невинността й.

— Внимавай — предупреди го Дел и гневът в очите му стана убийствен. — Спал ли си с нея?

— Дай да се успокоим малко — лошо начало, каза си Джак. — Да се върнем отначало.

— Да или не, по дяволите!

— Да, по дяволите. Спах с нея, тя спа с мен. Спахме един с друг.

В погледа на Дел светна смъртна заплаха.

— Заслужаваш да те пребия като куче.

— Можеш да опиташ. И двамата ще се озовем в спешното отделение. А когато изляза оттам, аз пак ще спя с нея — в погледа на Джак проблесна също толкова силна увереност. — Това изобщо не те засяга.

— Засяга ме, по дяволите.

Съзнавайки, че има по-голяма вина за станалото, отколкото Дел, Джак кимна.

— Добре, предвид обстоятелствата, наистина те засяга. Но нямаш право да казваш на нито един от двама ни с кого да се вижда.

— Откога?

— Просто се случи. Постепенно се зароди в мен, в нас, през последните няколко седмици.

— Няколко седмици — Дел изплю думите. — И не си ми казал нищо за това.

— Не, не съм, най-вече, за да избегна удара в лицето — Джак отвори рязко хладилника и също си взе бира. — Знаех, че няма да ти хареса и се мъчех да намеря начин да ти обясня.

— Явно не ти е било трудно да го обясниш на всички останали.

— Не, никак даже. Но и никой друг не е имал намерение да ми разбива челюстта само защото спя с красива и интересна жена, при това с нейно съгласие.

— Тя не е коя да е жена. Говорим за Ема.

— Знам — объркването се бореше да надделее над гнева. — Знам коя е тя и какво изпитваш към нея. Към всички тях. Затова си държах ръцете далеч от нея до… неотдавна — завърши той и притисна студената бутилка до пулсиращата си челюст. — Винаги съм бил увлечен по нея, но се борех с това. Повтарях си: „Просто стой настрана, Джак“. Защото на теб нямаше да ти хареса, Дел. Ти си най-добрият ми приятел.

— Бил си увлечен по много жени.

— Вярно е — отвърна с равен глас Джак.

— Ема не е от момичетата, с които можеш да се забавляваш, докато се каниш да хукнеш след някоя друга. Тя е от онези, на които даваш обещания, с които правите общи планове.

— За бога, Дел, аз още не съм свикнал с идеята, че… — той не даваше обещания и не правеше планове — никога. Плановете се променяха, нали така? Обещанията се нарушаваха. Свободните отношения бяха честни.

— Били сме заедно само една нощ. Все още не знаем какво става. А и не бъди толкова жесток с мен. С колкото и жени да съм бил, никога не съм лъгал някоя от тях и не съм проявявал друго, освен уважение.

— Ейприл Уестфорд.

— Господи, бяхме в колежа, а и тя ме преследваше. Беше лунатичка. Опита се да проникне в къщата ни. Надраска с ключ колата ми. Надраска и твоята кола.

Дел замълча и отпи голяма глътка от бирата.

— Добре де, за нея имаш право. Ема е различна. Съвсем различна е.

— Дел, нали те помолих? Знам, че е различна. Да не мислиш, че нямам чувства към нея? Че става дума само за секс? — тъй като не можеше да стои на едно място, Джак крачеше от бара до плота и обратно. Това го разстройваше, силата на тези чувства. И бездруго всичко бе достатъчно заплетено, нямаше нужда най-добрият му приятел да му говори за обещания и за това колко е различна Ема.

— Винаги съм бил загрижен за Ема. За всички тях. Знаеш го. Ти поне си наясно, по дяволите. И с останалите ли си правил секс?

Джак отпи голяма глътка и си каза, че е най-добре да скочи отвисоко.

— Целунах сестра ти Паркър, понеже сега мислиш за всички като за твои сестри. Беше още в колежа, когато веднъж се засякохме на едно парти.

— Налетял си на Паркър? — сега от очите му не струеше гняв, а истински шок. — Познавам ли те изобщо?

— Не съм й налетял. Само допряхме устни. Тогава ни изглеждаше добра идея. Но понеже се оказа, че е все едно да целувам собствената си сестра, а и тя изпита почти същото, двамата се посмяхме хубаво и това беше.

— Опита ли после и с Мак? Ами с Лоръл?

Очите му бяха жестоки и изгарящи, пръстите му инстинктивно се свиваха в юмрук.

— О, да, минах през всички. Така правя аз. Употребявам жените като носни кърпички, после ги захвърлям и търся нещо ново. За какъв, по дяволите, ме мислиш?

— Точно сега изобщо не знам. Трябваше да ми кажеш, че мислиш за Ема по този начин.

— О, да, представям си го. „Здрасти, Дел, мисля си за секс с Ема. Какво ще кажеш?“

Сега по лицето на Дел нямаше гняв, нито шок. Изражението му бе ледено, което според Джак бе още по-страшно.

— Да опитаме по друг начин. Как би се почувствал, ако ти беше влязъл вместо мен тази вечер? Опитай, Джак.

— Щях да съм ядосан. Да се почувствам предаден. Искаш да ти кажа, че съм сгрешил? Добре, сгреших. Но както и да го погледна, винаги свършваме дотук. Мислиш ли, че не знам какво ти е? Че не знам с какво се нагърби, след като починаха родителите ти? И какво означават всички те за теб? Всяка от тях. Аз бях до теб през цялото време, Дел.

— Това няма нищо общо с…

— Всичко е свързано, Дел — Джак замълча за миг, после заговори по-спокойно. — Знам, за теб няма значение, че Ема има свое семейство. Тя ти е сестра.

Ледът по лицето му леко се размекна.

— Запомни това. И запомни още нещо. Ако я нараниш, аз ще нараня теб.

— Така е честно. Оправихме ли отношенията си?

— Не още.

— Кажи ми, когато решиш, че си готов — Джак остави наполовина изпитата бира и излезе.

 

 

Тъй като нямаше друг избор, Ема се зае да довърши работата си за тържеството в петък. Тя и целият й екип започнаха рано в петък сутринта, за да подредят и подготвят цветята за останалите събития през уикенда. Късно следобед тя започна да изнася цветя от хладилното помещение, да прибира други и да товари микробуса, за да могат помощниците й да започнат с украсяването на терасите и къщата.

След началото на тържеството тя щеше да се върне и да довърши останалото сама.

Точно преди пристигането на булката двете с Бийч напълниха големите вази на верандата с огромни бели хортензии.

— Прелест. Идеални са. Върви и помогни на Тифани във фоайето. Аз ще ида отзад при Тинк.

Хукна нататък, пресмятайки набързо колко време имат, като проверяваше останалите вази и аранжировки по пътя си. Излезе на терасата и се покатери на стълбата, за да окачи топката от бели рози в центъра на перголата.

— Не мислех, че ще ми хареса — Тинк издърпа огромните украсени саксии по местата им. — Бялото е толкова, ами… бяло. Но се оказа наистина вълшебно. Здрасти, Джак. Божичко, кой те подреди така?

— Сбихме се с Дел. Правим го от време на време.

— За бога.

Ако очакваше от Ема да се притесни за насинената му челюст, щеше да остане разочарован. Движенията й издаваха гняв, докато слизаше по стълбата, а после само сложи ръце на кръста си.

— Защо мъжете си въобразяват, че могат да решат нещо, като се сбият?

— Защо жените си мислят, че хапването на шоколад помага? Такава е природата ни.

— Тинк, хайде да довършим гирляндите. Шоколадът поне те кара да се чувстваш добре — каза Ема и продължи да работи, — юмрук в лицето — не. И оправихте ли отношенията си?

— Не съвсем. Но и това е някакво начало.

— Дел добре ли е? — тя стисна устни и се обърна да погледне Джак. — Паркър се опитала да се свърже с него, но той е в съда цял ден.

— Той ме удари пръв — Джак взе стълбата от ръцете й, премести я, където му посочи, после потупа подутата си устна.

Тя само вдигна очи към небето и го целуна лекичко.

— Точно сега нямам време да те съжалявам, но обещавам да го направя, ако решиш да останеш.

— Мислех само да се отбия, за да ти кажа, че нещата… не са съвсем в ред, после да се махна от очите ти. Знам, че си страшно заета през целия уикенд.

— Така е. А и ти сигурно можеш да си намериш по-забавно занимание от това да се мотаеш наоколо.

Сигурно щеше да се чувства гузен, малко нещастен и все още ядосан, помисли си тя. За нея това означаваше, че ще има нужда от приятелите и близките си.

— Но… можеш и да останеш. Да идеш при Картър или в моята къща. Ако искаш. Каня се да се измъкна по време на тържеството и да довърша някои неща за утре.

— Можем да опитаме и да видим какво ще се получи, нали?

— Става — отстъпи назад, огледа перголата, после пъхна ръка под лакътя на Джак. — Какво мислиш?

— Не съм подозирал, че на света има толкова бели цветя. Много елегантно и същевременно приказно.

— Добре казано — обърна се към него, погали с пръсти косата му, а устните й докоснаха ъгълчето на наранената му уста. — Трябва да проверя как е Голямата зала, както и Балната.

— Ще отида да видя дали Картър иска да си поиграе с мен.

— Ще се видим по-късно, ако…

— Ако — съгласи се той и рискува с една по-сериозна целувка. — Добре. Ще се видим по-късно.

Тя се засмя и хлътна в къщата.