Барбара Делински
Откровения (8)

Осма глава

Когато се събуди на следващата сутрин, Диандра се чувстваше странно свенлива. Да спи гола в едно легло с Грегъри Йорк бе едновременно познато и напълно ново. Въпреки че го бе познавала цял живот, никога не го бе познавала по този начин и с първите утринни лъчи реалността на това усещане се стовари върху нея.

Грег или проявяваше невероятно разбиране към нейните чувства, или и самият той ги изпитваше, защото не би могъл да се държи по-добре. Целуна я нежно, подаде й ръка да стане и я заведе в банята, после продължиха с най-нормалните неща — обличане, оправяне на леглото, приготвяне на закуска, сякаш нищо особено не се бе случило предишната нощ. Тя би могла и да се обиди, ако всеки път, когато бе близо до него, Грег не я докосваше — слагаше ръка на рамото или на гърба й, леко я целуваше по бузата, прегръщаше я през кръста, когато искаше да я насочи. Един или два пъти, когато изненадано вдигна поглед, Диандра долови в изражението му предизвикателство, но така и не протестира. Без да го анализира, усещаше, че близостта му й бе приятна.

Имаше страст, ала тя бе укротена от новата нежност между тях. Бяха в мир един с друг, удовлетворени от ситуацията, каквато беше през тези няколко мига, часове, може би дни извън времето — което бе добре, защото след като свършиха закуската и достатъчно дълго си губиха времето със сутрешния вестник, трябваше да стигнат до задачата, за която бяха изпратени.

Заеха се с нея неохотно. Насилиха се да опишат съдържанието на официалната столова, но когато дойде време да минат на дневната, с която, както и с кабинета, и двамата имаха свързани много топли чувства, Грег се дръпна.

— Почивка — оповести той и я вдигна от пода, където бе седнала с бележника, който и двамата бяха намразили.

Диандра изтегли ръката си и не му позволи да я издърпа през вратата.

— Трябва да свършим с това. Вече е четвъртък.

— Знам.

Тя се огледа отчаяно.

— Не сме стигнали и до половината.

Грег я придърпа към рамото си.

— Знам.

Диандра вдигна умолително очи към него.

— Исках в понеделник да съм се върнала на работа.

— Аз също. Обаче имам нужда от почивка — погали я по ръката. — Хайде, Диандра. Не мога да понасям тази работа. Искам да поиграя тенис. И не казвай, че нямаш екип, защото можем да вземем в спортния клуб. Знам, че играеш… Поне навремето играеше. Почти ме биеше.

В нея веднага се събуди състезателният дух.

— Нали?

— Ала така и не успяваше. Искаш ли да опиташ пак? — за един, както й се стори, безкраен момент бе изгубена в очите му. Той бе нейното минало, но сега бе много повече и това много повече изпращаше през нея горещи потоци удоволствие. Харесваше й тялото му да е притиснато към нейното, харесваше й сладостният му мъжки аромат. Не мислеше за това, че бяха съперници за Сан Франциско, нито че родителите им бяха имали трагична връзка, нито че от години бяха врагове. Мислеше, че се чувства защитена, притежавана и притежаваща. Приятно й бе да знае, че през тези моменти извън времето Грег бе тук. Ако изборът бе да го изпрати сам да плува или да отиде да играе тенис с него, значи изобщо нямаше избор.

Бавно кимна и когато той я възнагради с целувка, тя с готовност би преразгледала избраната от него физическа дейност, ала когато очите й му го казаха, Грег я погледна строго и я изведе навън.

Както и към почти всичко друго, което правеше в живота си, той се отнасяше към играта с усърдие. Но пък Диандра също. Единственият проблем бе, че Грег бе физически по-голям, по-тежък и по-силен от нея и следователно имаше вродено предимство. Въпреки това тя играеше похвално добре. Не успя да спечели нито един сет, ала много се приближи до победата, като в два от трите сета, които изиграха, го принуди да играят повече от минималните шест игри.

Когато отстъпиха корта на следващата група играчи, бяха уморени и потни. Душовете в съблекалнята се справиха с потта, а един спокоен обед в ресторанта на клуба разсея умората. Но когато се върнаха в къщата, отново не кипяха от желание да се заемат с дневната.

— Това, което е нужно тук, е самодисциплина — заяви Грег със стиснати зъби, придърпа един празен кашон до чекмеджето с детските играчки и започна да съобщава имената на игрите, които опаковаше.

По средата на втория кашон Диандра се обади:

— Стой! — скочи от стола си, бръкна в кашона и измъкна играта, която той току-що бе сложил вътре. — Харесвам „богъл“. Хайде да поиграем.

— Аз мразя „богъл“.

— Това е защото не го играеш така добре, както тениса. Обаче бъди честен. Аз играх тенис, както през цялото време знаех, че ще загубя, и играх добре, нали?

— Сама си си виновна, че загуби. Беше толкова заета да гледаш краката ми, че нямаше време да погледнеш към топката.

— Не е вярно!

— Видях те, Ди. Харесва ти как изглеждам по шорти.

Определено й харесваше, ала нямаше намерение да си го признае. На корта се бе старала с всички сили. Е, разсея се един или два пъти, но повече по време на почивките.

— Просто си връщах. И ти ме гледаше.

— И през цялото време се наслаждавах — отвърна Грег със сладострастен поглед. Тя стисна очи срещу изкушението, ала веднага ги отвори, защото той добави: — Добре, ще играя, но при едно условие.

— Какво? — попита Диандра, моментално нащрек.

Грег изправи рамене.

— Който загуби, сваля по нещо от облеклото си.

— Гол „богъл“?! Грег, това е неприлично! Имам предвид… — тя сниши глас до шеговит шепот: — Покерът е едно, ама „богъл“…

— Сигурно ще бъде забавно.

Диандра не можеше да оспори това. От самото предложение започна да усеща вътре в себе си изкусителни тръпки. А може би причината бе в начина, по който стоеше той, толкова самоуверен и мъжествен. Или може би в начина, по който цял ден я докосваше. А може би все пак в краката му, дълги и стройни, точно колкото трябваше мускулести, точно колкото трябваше космати. Искаше й се да ги пипне, ала те бяха далеч.

— Какво ще кажеш? — попита Грег.

Очите й се вдигнаха от бедрата му към лицето и страните й поруменяха. Малко отвратена от себе си заради собствените си похотливи мисли, се постара да изкупи вината си.

— Ще се съглася да играя гол „богъл“ при едно условие. Който загуби, отговаря на един въпрос.

Сега бе негов ред да застане нащрек.

— Какъв въпрос?

— Всеки, който зададе победителят.

— Всеки?!

Тя кимна.

— Като например съвсем лични неща?

Диандра сви рамене.

Той не бе сигурен, че иска да отговаря на определени лични въпроси. От друга страна, имаше десетина лични въпроса, които искаше да зададе на Диандра. На секундата би се съгласил с нейното условие, ако имаше повече вяра в способността си да спечели.

— Какво има, Грег? — подразни го тя. — Криеш някакви страшни тайни ли? Или те е страх, че ще останеш гол като тояга, преди да съм си свалила и ризата?

— Ти не си толкова по-добра от мен — успокои се той, молейки се да бе вярно, защото вече знаеше, че ще се хване на играта. Щеше да се хване, защото искаше да зададе на Диандра тези въпроси. Рискът да се разкрие си струваше.

— Ще играем ли? — попита тя.

— Ще играем.

Избутаха кашоните настрани и разчистиха място на килима, после отвориха кутията и всеки взе по един бележник и по един молив. Диандра раздруса кубчетата с буквите и ги хвърли, а в същото време Грег пусна часовника и през следващите три минути работиха мълчаливо. Когато времето изтече, тя прочете на глас своя списък и задраскаха тези думи, които бяха намерили и двамата. Преброиха оставащите и победител бе Диандра.

Той бе решил да е също толкова добър партньор, какъвто бе тя на тениса, и не мигна.

— Сега какво, първо дрехите или първо въпрос?

Диандра се страхуваше, че ако бяха първо дрехите, особено в крайните етапи на играта, нямаше да може да се съсредоточи върху въпросите.

— Въпрос — бързо пресметна, че Грег носеше чорапи, риза, джинси и слипове. Четири неща. Това бе всичко. Значи трябваше да измъкне колкото може повече от всяко от тях. След малко попита: — Къде беше преди две седмици в събота вечерта в единадесет и половина?

Той не бе сигурен какво бе очаквал, но във всички случаи не това. Почеса се по брадата и се намръщи:

— Преди две седмици в събота вечерта в единадесет и половина? Наистина ли се предполага да помня?

— Да.

Грег затвори очи и се съсредоточи.

— Ако не отговориш на въпроса — предупреди го тя, — губиш още една игра, което значи, че ще трябва да свалиш нещо друго.

Очите му рязко се отвориха.

— Ти променяш правилата!

— Не, просто ги уточнявам. Отговори на въпроса.

Без да се замисля, той отвърна:

— Преди две седмици в събота вечерта в единадесет и половина си бях в леглото.

— С кого?

— Това е друг въпрос — подчерта Грег. Диандра бе любопитна и това бе добре. Щеше да е добре също и да чуе неговия отговор. — Бях сам.

Не й бяха казали точно това.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Защо?

— Какво значи защо? Бях сам, защото исках да бъда сам. Имах тежка седмица, тази вечер трябваше да отида на коктейл на Лонг Айлънд и бях изтощен.

— С жена ли отиде на коктейла?

— Отидох с Керълайн Ман — точно това бе чула и Диандра. — Ала с нея сме само приятели. Годеникът й бе на гости при роднините си в Париж и на нея не й се ходеше сама. И двамата спечелихме от ангажимента. Хората решиха, че сме заедно. Това ми спести някои неприятности.

— Искаш да кажеш, от други жени?

— Животът невинаги е лесен за един ерген.

Бе й толкова приятно от това, което й каза за Керълайн, че го подразни:

— Горкичкият!

— Говоря сериозно. Има някои безразсъдни жени, които могат да бъдат истинска напаст. Онази вечер не бях в настроение — той сложи капака на кутията и раздруса кубчетата с буквите.

— Чакай! — извика тя. — Трябва да свалиш нещо. Грег наистина бе забравил. С крива усмивка свали часовника си.

— Часовниците не се броят — възрази Диандра.

— Разбира се, че се броят. Поне — добави той с чувствен тон — винаги са се брояли на гол покер. И освен това, така ще можеш да ми зададеш още един въпрос.

Въпросът, който й се искаше да му зададе точно в момента, бе колко често и с кого бе играл гол покер. Но от мисълта за събличането вътрешностите й се разтреперваха и трябваше да се съсредоточи. Грег отново заразбърква кубчетата.

Буквите паднаха, той махна капака. Тя пусна часовника и се заеха за работа. Когато Диандра спечели и тази игра, Грег зачака въпроса й.

— Какво имаше между теб и Джени Маклайн?

Грег се намръщи.

— Джени Маклайн е моята секретарка.

— Твоята лична секретарка. Чух, че си имал връзка с нея.

— От кого си го чула?

— Няма значение. Вярно ли е?

Той помисли, че е бил на гребена на мълвата. Очевидно бе пропуснал нещо.

— Не, не е вярно.

— Тя е красива млада жена.

— И страхотна секретарка. Освен това случайно е омъжена — погледът му стана по-остър. — Въпреки всичко, което си чула или ти харесва да вярваш, никога не съм имал връзка с омъжена жена. Дори ако оставим настрани моралната страна на въпроса, аз съм много чувствителен, когато става дума за партньорка в леглото. Идеята да я деля с някого ме отблъсква.

Диандра почти видя как се изкривиха устните му под мустаците със същото отвращение, което се четеше в очите му. А към това отвращение бе примесено предупреждение. Чакаше го да каже нещо на тема какво бе очаквал от нея като партньорка в леглото, ала въпреки че отговорът дойде бързо, в него вече нямаше острота.

— В случая с Джени има и още нещо. Тя има шестгодишно дете, което е тежко болно. Трябва да работи, защото двамата със съпруга й имат нужда от пари да плащат за специални грижи за него.

Диандра веднага почувства разкаяние.

— Не знаех — прошепна тя.

— Повечето хора не знаят. Джени така иска. Тя е горда жена и не търси съжаление.

— Но клюките…

— Мисля, че и Джени, както и аз, не е имала представа.

— Ала тя е млада и красива. Никога ли не си се чудил каква би била…

— В леглото? Не. Противно на общоприетото мнение, не гледам на всяка срещната жена като на потенциална любовница. Никога не съм възприемал Джени от тази страна и никога няма да я възприемам така — смъкна единия си чорап и го хвърли настрани.

Диандра погледна към крака му, после към другия, който бе още обут. Когато видя, че Грег не мърда, вдигна очи към него.

— Всеки чорап поотделно?

Той кимна.

— Това ти дава още един въпрос. Помни това.

Тя го помнеше и сигурно това я разсея, защото загуби следващата игра.

Грег отпразнува победата си със самоуверена усмивка, която угасна, когато попита:

— Кой е Макензи Поуст?

Диандра не трепна.

— Знаеш кой е. Уредникът на музея. Работих с него в една кампания за набиране на средства през януари.

— Но кой е за теб?

— Един много симпатичен човек. Много чувствителен. Той ми е приятел.

— Не е женен.

— Не е.

— Гей ли е?

— Поне аз не знам да е.

— Спала ли си с него?

Тя поклати глава отрицателно.

— Защо?

— Защото не искам.

— Защо?

— Защото не ми действа.

— Както аз?

Диандра го погледна и страните й поруменяха. После със свенлива усмивка промълви:

— Предполагам, че няма смисъл да го отричам, нали?

Грег поклати глава. Очите му се плъзнаха по лицето й надолу по шията, спряха се върху намигащото зелено, което се показваше изпод яката на ризата й. Представи си я без нищо, само по колие, и тялото му веднага реагира. Прокашля се.

— Взаимно е — вдигна очи към нейните. — Свали нещо.

Малко разтреперена от огледа, тя стисна устни и преглътна. Грег бе започнал с часовника си, ала Диандра бе оставила своя горе в банята. После той бе свалил един чорап, но тя не носеше нито един, какво остава два. Вдигна ръка към колието, ала не искаше — не можеше — да го свали.

— Това не е честно. Ти имаш повече неща от мен.

Грег доволно сви рамене:

— Ти го знаеше от самото начало.

Всъщност не бе знаела. Бе преброила колко неща имаше за сваляне той, но не бе и помислила за себе си. Нещо повече, не бе смятала, че ще загуби някоя игра.

Отново стисна устни, като този път преди това ги облиза. Нямаше кой знае какъв избор.

Без суматоха застана на колене, разкопча джинсите си, седна обратно на пода и ги смъкна. Ризата покриваше бикините й, ала краката й бяха голи. Диандра ги подви под себе си.

— Студено ли ти е? — попита той подигравателно.

Тя поклати глава и посегна към кутията с кубчетата, разклати ги и ги изсипа. Грег включи часовника и започнаха.

Бе й се случвало по време на семейни ваканции да играе „богъл“ часове наред, така че съвсем не бе новак. Знаеше какви думи да търси и лесно можеше да разпознае и сложно разположени кубчета.

Тези не бяха сложни. Удобното разнообразие от гласни и съгласни щеше да й даде достатъчен брой трибуквени, четирибуквени и петбуквени думи. Ръката й сякаш не спираше да пише, но когато времето изтече, списъкът й не бе толкова дълъг, колкото бе очаквала.

Списъкът на Грег бе много по-къс.

Диандра с облекчение остави молива и попита тихо:

— Имаш ли напоследък сериозна приятелка?

Не бе любопитна, бе несигурна, почти сякаш не искаше да зададе този въпрос, ала имаше нужда да знае отговора. От това Грег се почувства по-добре.

— Не. Нищо сериозно.

— Защо?

— Трудно се намират жени за сериозна връзка.

— Коя беше последната, с която си имал отношения?

— Какви, сексуални или връзка?

Тя се поколеба само за миг.

— И двете.

— Корин.

— След Корин мина доста време — забеляза Диандра, изненадана, че след това не бе имало никоя. — На мен Корин ми харесваше.

— На мен също.

— И какво стана?

— Тя започна да ме задушава.

Лошо бе подбрал думите. Диандра реагира с бърз сарказъм:

— Заплашила е свободата ти. Трябвало е да се внимава.

— Не беше така, както го изкарваш. Тя започна да ме натиска за брак и семейство, а аз не бях готов.

— Не беше готов?

— Не го исках. Не и с нея. Ние не бяхме един за друг.

— Но в леглото не беше зле.

Той объркано насочи поглед през прозореца.

— Защо трябва да свеждаш всичко до най-малкия общ знаменател? — погледна я осъдително. — Да, в леглото не беше зле. Не просто не беше зле, беше наистина хубаво. И добре се разбирахме няколкото вечери седмично, които прекарвахме заедно. Ала не можех да помисля, че ще остарея с нея, а нали точно това е бракът.

Диандра нямаше какво да отговори. Бе изненадана, че Грег мисли за неща като остаряване. Бе още по-изненадана, че мисли за остаряване с някоя жена. Бе смятала, че той не би имал нищо против някой и друг флирт от време на време. Толкова години бе свободен, че според нея щеше да му е трудно да се задоми.

Все още мислеше какво да каже, когато Грег с кавалерски жест събу другия си чорап, захвърли го и я погледна очаквателно.

— Един по един чорапите — измърмори тя и размърда голите си крака. — Наистина много евтино минаваш.

Той се засмя, сви рамене и посегна към кубчетата. Диандра отново спечели.

— Разкажи ми за спалнята си — пожела тя.

Грег тъкмо се чудеше за коя клюка ще го разпитва. Не бе предполагал, че ще е любопитна за стаята му.

— Просто спалня. Какво мога да кажа?

— Хубава ли е?

— Предполагам. Професионално обзаведена, като твоята. Не съм обръщал голямо внимание на подробностите.

— Защото си зает е друго, когато влезеш там?

— Не — обясни той внимателно, — защото когато влизам там, обикновено съм изтощен, а когато сутринта се събудя, много бързам.

— Кога си лягаш?

— След новините.

— Вечерите, когато си вкъщи. А когато си навън?

— Не съм толкова често навън.

— Колко често?

— Един или два пъти седмично. Най-вече по работа. А ти?

— Същото. Голяма ли е спалнята ти?

— Достатъчно голяма, за да се събере легло, два скрина и един стол.

— Голямо легло?

Грег кимна.

— А какви са цветовете?

— Тъмносиньо и сиво. Това е просто стая. Наречи я хубава модерна, шик или както още искаш, но е просто една стая. Малко студена, ако питаш мен.

Диандра искаше да го попита дали някога не бе мислил да я стопли, ала в момента тя самата имаше желание да бъде стоплена, а това щеше да стане, когато спреше да говори.

Затова спря да говори. Погледна Грег право в очите и зачака.

Едно по едно той разкопча копчетата на ризата, свали я и я пусна на килима.

Диандра спря поглед на гърдите му. Бяха широки и обилно изпъстрени с къдрави тъмни косъмчета. Раменете му над тях бяха прави и силни, с гладка кожа и оформени твърди мускули. Кръстът му бе тънък, бедрата дълги и стройни.

Когато отново вдигна очи към лицето му, тя дишаше малко учестено.

— Добре ли си? — попита Грег дрезгаво.

Диандра кимна. Твърде късно осъзна, че не бе добре. Загуби следващата игра.

— Кой беше първият ти любовник? — попита той. Бе се чудил. Осъзна, че от години се бе чудил.

— Всъщност не те интересува — промълви тя малко притеснено.

— Интересуваме.

Диандра се поколеба.

— Наистина няма значение.

— Обаче това е моят въпрос.

— Не е свързано с нищо.

— Нищо от нещата, които говорим, не е свързано с нищо. Обаче аз спечелих. Отговори на въпроса.

Тя за момент го погледна, после отвърна очи и каза:

— Томи Нолън.

— Моля?

Диандра отново го погледна и произнесе по-ясно:

— Томи Нолън.

Грег бе изненадан. Бе и малко обиден, макар че нямаше право да бъде. По едно време Томи Нолън беше един от най-добрите му приятели. Заедно учеха в началното училище и макар пътищата им да се разделиха, когато отидоха в колеж, все още се срещаха от време на време. Очевидно в един от тези моменти Томи бе срещнал и Диандра.

— Томи Нолън — повтори той тихо и малко сухо. — Добрият стар Томи.

Тя сви рамене. Чувстваше се неловко.

— На колко години беше?

— На двайсет и три.

Очите му се разшириха.

— Толкова много?! Искаш да кажеш, че докато си завършила колежа, си била девствена?

Диандра вдигна глава.

— Да има нещо лошо в това?

— Не, не, просто съм изненадан — напълно бе очаквал, че бе загубила девствеността си на седемнайсетгодишна възраст. Двайсет и три бе забележително. — Защо Томи?

— Томи наистина ми харесваше.

— На мен също, но не съм спал с него.

— Радвам се да го чуя.

— Не мога да повярвам, че ти си спала.

— А защо не?

Грег сви рамене.

— Томи беше мой приятел.

— Трябваше ли да не го харесвам, защото не харесвах теб?

— Не, може би точно наопаки. Може би си тръгнала с него напук на мен.

Тя изсумтя:

— Глупости! По това време вие двамата не бяхте толкова близки. Нямаше откъде да разбереш какво става между него и мен, така че ако съм искала да те ядосвам, нямаше да се получи.

Грег се замисли и тъжно повтори:

— Томи Нолън… Никога нямаше да ми дойде наум — точно тази тъга я трогна.

— Правиш от мухата слон — забеляза Диандра. — С Томи ми беше спокойно. Той донякъде ми беше почти като роднина. Беше висок и красив, амбициозен, интересен. Много ми приличаше на теб.

— Затова ли го направи? — попита Грег импулсивно. Въпросът отекна в съзнанието й и тя загуби ума и дума.

Мисълта, че Томи може да й е харесвал, защото й е напомнял за Грег, никога не й бе минавала през ума. Това беше безсмислено. Толкова не харесваше Грег.

Обаче пък никога не й бе минавало през ума и че сега ще бъде с Грег, а когато се опита да си спомни всичко, които не бе харесвала в него, се почувства объркана. Прекалено много неща се бяха случили прекалено бързо. Трябваше й време да помисли.

Наведе глава, притисна пръсти към слепоочията си и затвори очи.

— Диандра?

Тя вдигна поглед.

Погледът му красноречиво се спусна към ризата й.

Играта. Диандра си спомни за играта и я обзе вълнение. С леко треперещи ръце разкопча ризата си и я пусна да падне от раменете й.

Сега Грег бе този, който се разтрепери. Тя бе красива, толкова красива. Седнала срещу него с подвити под себе си крака, само с дантелени бикини, сутиен и изумрудено колие, бе достойна за гледане картина. Кожата й бе гладка и млечнобяла, ръцете и краката й грациозни. Крехкото й тяло имаше най-женствените извивки. Не би могла да бъде по-секси, дори ако бе чисто гола.

Той се прокашля.

— Е?

Диандра кимна.

Грег с усилие насочи погледа си към кубчетата. Раздруса ги по-силно, отколкото бе нужно, после сам пусна часовника. Този път буквите се бяха наредили много неудобно. Той успя да състави няколко думи, после изви глава да погледне буквите от друг ъгъл. Когато времето свърши, бе сигурен, че бе написал рекордно малък брой думи. Тя не се бе справила много по-добре, ала въпреки това печелеше.

— За какво мечтаеш? — попита Диандра тихо. Според Грег това бе най-личният въпрос, който досега му бе задавала. Тя си имаше мнение за неговите мисли и когато ставаше дума за това, той бе уязвим. Но и Диандра изглеждаше уязвима, както седеше по бикини и сутиен и чакаше отговор. Изумруденото колие окуражаващо премигна и му даде последния тласък да заговори.

— Мечтая да успея — подзе Грег. — Искам да се справя добре с компанията.

— Това вече го знам. Кажи ми нещо друго.

— Искам да успея не само в компанията.

Тя леко се намръщи.

— По какъв начин?

— Почти петнадесет години компанията е моят живот. Това не е здравословно. Искам да го променя.

— Как?

Той се поколеба. Можеше за минута да свали дрехите си, да се разголи пред очите й. Да разголи мислите си бе по-трудно. За част от секундата се зачуди дали би имал смелостта да го стори. После осъзна, че ако не го стори, ще е истинският губещ в играта.

— Искам семейство — продължи Грег. — Искам да мога вечер да се връщам вкъщи при жената, която обичам. Искам децата, които ще имаме, и искам да съм до тях, когато растат — замълча, стисна замислено устни и погледна надолу. — Мечтая си да лежа на ливада в топъл летен ден. Жена ми е в прегръдките ми и гледаме как нашите деца играят — сви рамене, без да вдига поглед. — Мечтая да седя край топлия огън през студената зима. Пак същото — жена ми в прегръдките ми, децата играят — вдигна очи. — Искам дом, който да ми е убежище от света, и искам да знам, че никой и нищо не може да ми го отнеме.

Потокът на думите му пресекна също толкова бързо, колкото бе започнал, и остави Диандра със заседнала в гърлото й буца. Тя и за секунда не се съмняваше, че той говори искрено. Доказателство за това бе сърцераздирателният му поглед. Това, което не можеше да разбере, бе защо никога не го бе познавала откъм тази му страна, защо никога не си го бе представяла. Сигурно бе прекалено заета да се кара с него, за да се замисли защо Грег правеше това, което правеше. Бе прекалено заета да търси лошото, за да види хубавото.

Усети как в очите й напират сълзи и отвърна поглед. Ала той забеляза. Почувства тези сълзи като отломки от болка дълбоко в душата й.

— Диандра?

Тя вдигна ръка. Имаше нужда от тази минутка, за да се овладее. Грег седна на колене до нея и протегна ръка да докосне бузата й.

— Какво има?

Диандра поклати глава, пое дълбоко въздух и вдигна очи.

— Няма нищо.

— Ти почувства нещо.

Тя кимна и много тихо каза:

— Твоите мечти не са много по-различни от моите. Не е ли смешно? И двамата в службата си имаме положение, достойно за завист, но въпреки това искаме още нещо. Докога, как мислиш? Ако намерим убежище, и тогава ли ще искаме още нещо?

— Не мога да си представя какво бих искал след това.

— Аз също — Диандра неуверено пое дъх. — На моменти обаче ми се струва невъзможна мечта. Мислиш ли, че някога ще стигнем там?

Той не знаеше отговора, ала нещо странно току-що го бе озарило. Когато описваше мечтата си на Диандра, тя бе жената в нея. Диандра подхождаше на неговата мечта. Погледна я и изведнъж я пожела на безброй различни нива.

Не бе способен напълно да разбере какво означаваше това и избра едно от тях, което му бе най-ясно. Наведе глава, целуна я леко по устните, после седна на пети и посегна към ципа на джинсите си.

Тя затаи дъх. Грег свали ципа, изправи се и смъкна джинсите по бедрата си, измъкна единия крак, после другия. След това се върна да седне на килима, но преди това Диандра бе научила две неща. Първо, че той изглеждаше чудесно само по тесни бели слипове. И второ, че бе възбуден.

Очите й бързо се вдигнаха към неговите.

— Не можеш да си изненадана — смъмри я Грег.

Тя кимна и също толкова бързо поклати глава.

— Ти винаги можеш да ме изкараш от кожата ми повече от всяка друга жена, която познавам — добави той.

Това бе едно от тези твърдения, които в миналото биха я предизвикали гневно да отговори. Сега обаче Диандра премълча. Мина й през ума, че иска да го изкара от кожата — и емоционално, и физически. Това я развълнува и сигурно затова загуби следващата игра.

— Разкажи ми една своя фантазия — заповяда Грег с пулсиращо нисък глас.

Тя преглътна.

— Каква фантазия?

— Сексуална.

— Нямам такива.

— Разбира се, че имаш. Не ставай глупава. Ако ми разкажеш за твоите фантазии, аз ще ти разкажа за моите.

— Нямам такива.

— Всеки има сексуални фантазии.

Диандра поклати глава:

— Не и аз.

— Хайде, Ди, ти си като огън в ръцете ми. Ти си много страстна жена.

— Никога не съм мислила така за себе си — видя недоверчивия му поглед и добави: — Аз съвсем не съм толкова опитна, не можа ли да разбереш?

Сега като си помисли, можеше. Реакциите й към него бяха невинни. Тя го бе следвала, по пътя бе набирала смелост. И въпреки това бе много страстна жена.

— Със сигурност си си представяла разни сексуални неща.

Диандра отново поклати глава:

— Знам, че ако си ги представя, ще ги поискам и ако не мога да ги получа, ще ми бъде неприятно.

Тя говореше за миналото си и той трябваше да е глух, за да не го чуе. Можеше да се обзаложи, че в неговите прегръдки би могла да реализира всяка фантазия, която пожелаеше.

— Мисля, че просто се срамуваш — подразни я Грег, ала не продължи да настоява, защото умът му вече бе другаде. Диандра бе загубила играта. Още една дреха трябваше да си отиде. — Сутиенът — прошепна той и сведе поглед към дантелата. — Свали сутиена.

За минута тя не помръдна. После ръцете й се срещнаха на закопчалката отпред. Разкопча я, разтвори сутиена и смъкна презрамките от раменете си. Въздухът върху голата й кожа хладнееше, но Диандра бе толкова разгорещена отвътре, че почти не забелязваше.

Грег направо го побиха тръпки. Не бе сигурен колко още би издържал да гледа как Диандра се съблича дреха по дреха. Ако бе помислил, че тя бе секси по сутиен и бикини, трябваше да измисли нова дума, за да опише как изглеждаше сега. Бе седнала скромно, извила грациозно колене на една страна. Брадичката й бе леко наведена и косите й падаха върху лицето. Раменете й бяха изправени и определено царствени заради изумруденото колие, което пулсираше около шията й, а под него бяха гърдите й. Твърди и красиво заоблени, те белееха като алабастър в меката светлина на угасващия ден, която се процеждаше през прозореца.

Ако не бе човек със самообладание, би се нахвърлил върху нея тук и сега. Ала играта не бе свършила.

— Още ли си добре? — прошепна той. Почти му се искаше Диандра да поклати глава, за да може да я грабне в прегръдките си.

Тя кимна. Играта бе стигнала почти до края. Още един рунд, и един от тях щеше да бъде гол. Диандра откъсна очи от него и се съсредоточи върху кубчетата с букви.

Никой от тях не бе във форма. Но пък и никой от тях не се бе съсредоточил върху играта. Когато тя успя да събере десет точки повече от Грег, сякаш вече не се интересуваше от победата.

— Последен шанс — предупреди я той тихо, докато чакаше въпроса й.

— Твоята фантазия — промълви Диандра беззвучно. — Искам да знам твоята фантазия.

— Имам повече от една.

Гласът й спадна до шепот.

— Разкажи ми най-еротичната.

Шепотът й го изгаряше. Вече бе болезнено възбуден, а тя искаше да й разкаже най-еротичната си фантазия. Би се разсмял, само дето във фантазията нямаше нищо смешно. Нямаше нищо смешно и в това, да я разкаже на Диандра. Никога досега не бе споделял с жена най-интимните си мисли. Бе многозначително, че бе на път да ги сподели с Диандра.

— Представям си — започна тихо, — че съм затворен в една стая с жена, която не познавам. Не мога да я видя, защото е нощ и в стаята е тъмно като в рог. Животът ни е в опасност. Имаме нужда един от друг, за да оцелеем, което означава пълно доверие, ала единственият начин да изградим това доверие е като правим любов — гласът му стана по-нисък и по-дрезгав. — И ние правим любов. Правим любов отначало по традиционните начини, после по по-чувствени начини, после по по-рисковани начини. Аз все още не мога да я видя, но ръцете и устните ми я познават. Тялото ми я познава. Тя е топла и нежна, малко авантюристка и аз си я представям много красива — замълча и добави тихо: — Доверявам й дори живота си.

— Обичаш ли я? — чу се Диандра да пита.

— Това е само фантазия.

— Ала обичаш ли я?

— Вярвам й. Предполагам, че бих я обикнал, ако имах този шанс, но фантазията винаги свършва прекалено бързо.

— Тъжно — прошепна тя.

Ала Грег вече не мислеше за фантазията. Той мислеше, че тялото му болезнено желаеше Диандра и точно в момента отчаяно имаше нужда от нея. Прекалено възбуден, за да позволи на гордостта да го спре, смъкна слиповете и ги хвърли настрани. После, пулсиращ от сърцето до слабините, седна на пети и зачака тя да направи следващия си ход.

Диандра не можеше да откъсне очи от него. Никога не бе виждала толкова прекрасен мъж и знаеше, че никога няма и да види. Грег бе въплъщение на мъжествеността в най-добрата й форма. Той бе Грегъри Йорк и я желаеше, желаеше я по много красив начин.

В нея избухнаха диви емоции. Тя се надигна и прекоси малкото разстояние, което ги разделяше. Допря пръсти до устните му, плъзна ги внимателно вътре, изтегли ги и едва тогава устните й покриха неговите. Влажните й пръсти се спуснаха надолу по тялото му, затвориха се върху него и започнаха нежно да го галят.

— Искам те, Грег — прошепна в устните му. — Прави любов е мен, както си я правил с нея. Вярвай ми така.

Той я желаеше повече, отколкото бе желал каквото и да било досега. Опита се да укроти страстта си, като я прегръщаше леко, но докосването на зърната й до гърдите му го довърши. Когато устните му взеха нейните, вече нямаше сдържане. Докато страстта му стана нейна, доверието бе горивото, което ги изстрелваше все по-високо и по-високо в нощта.