Ан Уийл
Следи по пясъка (7)

Седма глава

Концертът започна с боду-беру — големия барабан. Шарлот си спомни разказите на дядо си за мъжките танци, довеждали танцьорите до транс, в който те си нанасяли удари с кинжали; по-късно тези танци бяха забранени.

Самата тя като малка имитираше малдивските момичета и се полюшваше заедно с тях в ритъма на бандия дясехун — женския танц.

Тази вечер танцът се изпълняваше от група момичета, облечени в традиционни дълги рокли с дълги ръкави и високи бродирани якички. Коленичили върху рогозки, момичетата ритмично почукваха с пръстени по метални гърнета. Народната песен Раивару не хареса на спътниците на Шарлот, но в програмата бяха включени и любовни песни, по-мелодични и приемливи за европейския слух.

Цялата група седеше в една редица на бамбукови столове в концертната зала — просторно помещение без стени и с покрив, подпрян върху дървени колони. Шарлот се огледа да види реакцията на своите спътници и забеляза Маник.

Той беше застанал със скръстени ръце до една колона и вместо да гледа сцената, гледаше нея. Тя му се усмихна, леко учудена, че е дошъл на представление, което вече е гледал многократно. Може би е харесал някоя от танцьорките? Всички те бяха красиви, имаха буйни черни коси, дълги мигли и се усмихваха чаровно и закачливо.

Маник отговори на нейната усмивка с леко кимване. Малко по-късно тя отново го погледна и отново срещна очите му, впити в нея.

В залата влезе един от служителите на италианския офис и прошепна нещо на ухото на Дийн, след което Дийн се изправи и на пръсти — за да не безпокои околните — излезе от залата. Шарлот реши, че на телефона го викат хората, с които е говорил преди малко.

Концертът свърши и групата потегли към бара. Някой докосна Шарлот по ръката. Тя се обърна и видя Маник.

— Трябва да поговоря с теб — прошепна той на английски.

По пешеходна пътека те прекосиха плажа и излязоха на дълъг вълнолом, също защитен с покрив от палмови листа. В момента там нямаше никой, но целият вълнолом добре се виждаше от брега.

— Търсих те този следобед — започна капитанът на кораба. — Мислех, че си отишла да плуваш. Но ти лежеше на плажа с Ричмънд. Вие се целувахте.

За последен път Шарлот бе изпитала силно чувство на вина в пансиона, когато искаше да докаже, че не е страхлива, и се бе изкатерила по бръшляна, с който бе обрасла сградата на пансиона, до третия етаж. Това, разбира се, бе строго забранено. Класната наставничка я беше хванала и Шарлот се беше изплашила, че това ще доведе до изключване…

Сега сърцето й подскочи по същия начин, макар че този път не бе извършила нищо лошо, нередно или забранено.

— Може би неправилно съм разбрал — продължи Маник. — Мислех, че вие с Ричмънд не сте се познавали, преди да дойдете в на островите.

— Действително не се познавахме — потвърди тя. Колко ли време ги е наблюдавал?!

— Какво би казал дядо ти?

— Вече не съм дете, Маник. И дядо не би се месил в моя личен живот.

— Искаш да кажеш, че не трябва да говоря за това?

— Ти си капитанът на „Морска птица“, но това не ти дава правото да ми казваш какво да правя и какво — не.

— Някога ти бях като брат. Смяташ ли, че нямам право да те предпазя, ако вършиш глупости? Зная, че европейците не живеят като нас. Виждал съм как белите жени ходят чисто голи пред погледите на мъжете, които пък се напиват. Това е отвратително. Нашият начин на живот е по-добър.

— О, не, недей да ми четеш лекции по морал! — възкликна тя. — Много добре знаеш, че преди ислямът да стане главна религия на островите, жените тук също са ходели с разголени гърди. И процентът на разводите не е по-нисък от Европа, ако не е и по-висок. Някои мъже на Малък Табу се развеждаха по шест-седем пъти. И макар че алкохолът е забранен, сокът на раа може да ферментира и се превръща в спиртна напитка. Човешката природа е еднаква по целия свят и недей да ми разправяш, че европейците са аморални, а малдивците са светци!

— Ядосваш се, защото знаеш, че не си права… Не биваше да позволяваш на Ричмънд да те целува… — говореше с тих и равен глас, но тя съзнаваше колко е ядосан.

Също така знаеше, че обикновено сдържаният Маник рядко се ядосва, но когато това се случи, ядът му преминава в неовладян гняв. Въпреки това дръзна да го предизвика:

— Защо да не ме целува, ако го харесвам?

— Защото ще помисли, че следващия път може да прави и друго с теб… Да те докосва по гърдите и… Не зная как да се изразя по-прилично на английски.

— Приличният израз е „да те люби“ — услужливо подсказа тя.

Приятелят й от детинство учтиво кимна.

— Благодаря ти, Шарлот.

Това беше толкова неочаквано и абсурдно, че тя весело се разсмя. Изведнъж Маник я сграбчи за раменете и за нейно изумление я целуна.

За разлика от тази на Дийн, целувката на Маник беше внезапна и бурна като ураганите в морето и свърши така внезапно, както бе започнала.

Няколко мига той продължи да стиска раменете й болезнено, като я гледаше презрително с присвити очи. След това рязко я пусна, обърна се и изчезна в мрака, без да промълви и дума…

 

 

Зашеметена от случилото се, Шарлот остана закована на място. В гърдите й бушуваха противоречиви чувства, които й пречеха да мисли. Едно обаче беше ясно — и този факт не й беше никак приятен, че целувката на Маник не я остави равнодушна.

Сърцето й биеше лудо, след като през същия този ден бе препускало до пръсване от прегръдките на Дийн…

„Но нали не мога да се влюбя и в двамата!“, с отчаяние помисли тя и започна да си спомня с подробности сцената на плажа…

Внезапно видя Дийн, който вървеше право към нея. Дали е забелязал как Маник я целува? А останалите? От вълнолома ясно се виждаше барът и посетителите в него. Шарлот се надяваше, че са увлечени от разговора или, ако са забелязали сцената на вълнолома, не са разпознали участниците в нея…

Що се отнасяше до Дийн, след малко щеше да разбере как стоят нещата.

— Съвсем сама ли си? — попита Дийн.

Сарказъм ли беше това? Тя реши да му отговори с въпрос:

— Предполагам, че си говорил по телефона, нали? Какви световни събития са станали след нашето заминаване?

— Ако е имало такива, никой не ми е споменал за тях — говореше разсеяно и тя си отдъхна. — Какво ще кажеш за едно капучино, сок или нещо алкохолно?

— Капучино ли? С удоволствие.

Повечето от италианците в бара бяха облечени скъпо и елегантно, особено момичетата. В сравнение с тях Даян с нейната червена рокля изглеждаше твърде претенциозно. Съдейки по погледите, които тукашните жени хвърляха към Дийн, той едва ли би оставал без компания, ако беше дошъл сам.

А и Маник също. Би трябвало да се гордее, че двамата най-привлекателни мъже са предпочели нея. Всъщност тя действително се чувстваше поласкана, но в същото време изпитваше смътна тревога.

Години наред бе чакала своята голяма любов и вече мислеше, че никога няма да я открие, и трябва да търси някой по-обикновен мъж. А сега изведнъж един красавец бе хукнал да й носи капучино, а друг беше побеснял от ревност!

Капитанът на шхуната си тръгна, макар че копнееше да остане и да прави с нея всички онези блажени неща, за които не знаеше приличния израз на английски, докато тя не му го подсказа…

Мислите й бяха прекъснати от Дийн:

— Сега ще донесат капучиното. Освен него поръчах по едно кампари с газирана вода и лимон. Случайно да мразиш кампари?

— Не, напротив — отвърна Шарлот.

Спомни си за един турист, който не можеше да се прибере в стаята си, след като беше изпил няколко чаши разредено кампари, твърдо убеден, че някаква розова течност, сервирана във висока чаша, не може да бъде алкохолна напитка. Дали Дийн не й кроеше някакъв номер с това питие?

Келнерът донесе поръчката. По уредбата обявиха, че дискотеката е отворена и хората започнаха да напускат бара.

— Имаш ли настроение за танци? — попита Дийн.

— Не съвсем. А ти?

— Обичам да танцувам блусове, но такава музика ще пуснат чак след час-два. А никак не ми се правят енергични движения в този климат.

Италиански турист от съседната маса попита дали почиват на острова. Жена му не разбираше английски, но и Дийн, и Шарлот говореха италиански. Разговорът потръгна. След около половин час Шарлот забеляза, че Бил с Джанет и Вик с Оли стават от местата си. Даян, разбира се, беше отишла на дискотека.

— Нашите се прибират на кораба, Дийн — каза тя. — Дали да не тръгнем и ние?

— Но защо? — възрази техният съсед. — Още е рано. Бих искал да ви почерпя. Нали не бързате да се приберете?

— Да не си изморена, Шарлот? — попита загрижено Дийн.

— Не, не съм, но Маумун сигурно е грохнал от умора… Той трябва да ни превози с лодка до шхуната… Малдивците си лягат рано.

— Няма проблеми, ще му платя. Предполагам, че ще остане доволен.

Шарлот се зарадва. Разговорът с италианската двойка беше интересен за нея, особено след като се оказа, че Лучано е собственик на туристическа агенция в Милано, а Клара притежава два магазина за дрехи: един — в Милано и друг — във Флоренция.

Около единадесет часа се появи Даян.

— Този Джорджио е страшен дявол — весело заяви тя. — Кани ме да остана в неговото бунгало и сега ме дебне на кея. Искам да се прибера с вас двамата.

Шарлот посрещна тази новина с облекчение, но когато излязоха на кея, в лодката ги чакаше не Маумун, а Маник.

— Здравейте, капитане! — приветства го Даян, която беше доста пийнала. — Какво правите тук?

— Чакам ви, госпожице Бейкър.

— Трябваше да дойдете на дискотека. Хващам се на бас, че танцувате страхотно.

Без да обръща внимание на думите й, Маник й помогна да се настани в лодката и протегна ръка на Шарлот. Вместо да я поеме, тя само леко я докосна, стъпи в лодката и седна до Даян. Дийн се качи без чужда помощ. Капитанът отвърза въжето, отблъсна лодката и пусна мотора. Когато наближиха шхуната, той го загаси, за да не събуди пътниците.

Лодката продължи да се движи по инерция и спря точно до кораба. Маник беше пресметнал разстоянието прецизно. Шарлот забеляза това и беше сигурна, че и Дийн го е забелязал.

На палубата Вик, Оли и Уорънови играеха карти.

Другите си бяха легнали. Шарлот се изми и помъкна завивките към палубата.

Там седеше Маник. Очите им се срещнаха и тя помисли, че ще й каже нещо, ала имаше и други хора.

— Лека нощ — пожела му тя.

Той не й отговори…

 

 

Шарлот прекара неспокойна нощ и през цялото време сънуваше детството си. В последния сън двамата с Маник слушаха разказите на дядо й за викингите, далечните предци на момчето, което не познаваше баща си — как те търгували с Цариград, прочутата столица на император Константин, и охранявали неговия дворец…

Тя се събуди по тъмно и дълго не успя да заспи. Сега разбираше, че дядо й е разказвал тези истории, за да повдигне самочувствието на момчето. Пак той му уреди работа при един норвежец — капитан на търговски кораб, който доставяше на острова хранителни продукти от Сингапур.

Без намесата на дядо й Маник в най-добрия случай щеше да си намери работа на някое риболовно корабче… А животът на рибарите беше труден и беден. По-голямата част от улова се прибираше от собственика на кораба, останалото се разделяше между членовете на екипажа. Ако уловът беше оскъден, техните семейства нямаше какво да ядат…

След смъртта на майка си Маник остана пълен сирак. Шарлот и дядо й бяха единствените му близки хора. Когато беше съвсем малка и често падаше, момчето я вдигаше и изтупваше от пясъка, а когато тя порасна, лекуваше натъртванията и одиранията й от кораловите рифове… Веднъж дори я спаси, когато тя се давеше…

Заедно с дядо й Маник бе изградил у Шарлот представата за момчето и мъжа — силен, смел, верен защитник, избухлив, но добър по душа. Вече много по-късно, в Англия, тя научи, че не всички мъже отговарят на нейните представи…

На разсъмване отново заспа. Събуди я нечия ръка, отпусната върху рамото й. Отвори очи. Над нея се бе надвесил Дийн.

— Ако не искаш да изпуснеш закуската, време е да ставаш.

Шарлот с мъка се изправи и разтърка очи.

— Благодаря… Сега ще стана.

Тя набързо се топна в морето, изми се, среса косата си. Вече се чувстваше значително по-добре. За нейна изненада Джанет я приветства с комплимент:

— Много си свежа и изглеждаш прекрасно. Какво чудно нещо е младостта! Прекарах нощта отвратително и се чувствам така, сякаш съм на сто години.

— Личи ти — обади се Бил, макар че очите му се смееха.

Джанет го смушка в ребрата и попита:

— Не си ли чула как викаше Даян?

— Не. Кога е било това?

— В два и нещо. Тя се е събудила, включила лампата да види колко е часът и намерила до възглавницата си огромна хлебарка. Професорът дотича пръв, защото беше буден — нали чете по цели нощи. След него дойдоха Маник, Дийн, аз и моят непохватен съпруг. Долу стана като в метрото на Пикадили през пиковите часове. Нали, Дийн? — той кимна и тя продължи: — Три часа я успокоявах. И реших да не й казвам, че тази хлебарка едва ли е единствената. В този климат не може да няма хлебарки, макар че екипажът поддържа чистота. Кухнята направо блести, проверявала съм.

— Горката Даян — забеляза Бил. — Дано следващия път не срещне някоя акула, макар рекламната брошура да твърди, че тукашните акули са дружелюбни към хората…

— Не бих искал да проверявам това на практика — усмихна се Дийн. — Капитане, вярно ли е, че малдивските акули не ядат хора?

Маник, който се бе запътил към кърмата, спря.

— Акулите не са гладни, защото тук има много риба. За туристите са опасни само силните течения и високите вълни край рифовете при силен вятър. Ако постъпвате както ви съветват, няма да пострадате — наблегна на последните думи и погледна към Шарлот.

Тя се досети, че нарочно е вложил двусмислие в думите си, и има предвид това, за което я беше предупредил снощи…

— Каква е програмата за днес? — поинтересува се Бил. — Ще стоим ли още тук, или ще продължим с плаването?

— Днес отиваме на един много малък остров. Край него е идеално за подводно плуване…

 

 

Следващите няколко дни минаха без произшествия. Въпреки голямата разлика във възрастта Шарлот се сприятели с Джанет, която много й допадаше. И двете бяха изненадани и учудени от растящото приятелство между Даян и професора. Двойката се разхождаше по плажа, а Джанет коментираше:

— За какво ли толкова имат да говорят помежду си? Но щом Дийн не е на разположение, остава само професорът!

— Защо да не е на разположение? — полюбопитства Шарлот.

— Дийн е мъж с високи изисквания и освен красивото тяло се интересува от ума и характера на една жена.

— А професорът?

— Той е само умен, а това не е същото. Извън главната сфера на своите интереси, умните хора много често са наивни като деца. Професорът се радва на гледката от разкошна плът, а за Даян е по-добре да бъде с такъв мъж, отколкото без никакъв.

— Но Маник, например, е по-привлекателен като мъж!

— Да, но е твърде сдържан. Той е внимателен и отговаря на всеки въпрос, но ни държи на разстояние и тя усеща това.

Дали наблюдателната и досетлива Джанет беше забелязала необичайния триъгълник между по-младата си приятелка, Маник и Дийн?

След посещението на италианския остров Шарлот се стараеше да отбягва и двамата. Сега смяташе, че на Бодуити отношенията й с Дийн се бяха развили прекалено бързо и вече съжаляваше за целувките.

Някои момичета се любят с непознати, след като само веднъж излязат да вечерят с тях.

Тя обаче никога не бе постъпвала по този начин. А и Дийн повече не се опита да остане насаме с нея, а при добро желание все би могъл да измисли нещо…

Вероятно той също съжаляваше, че се е поддал на порива. А може би не обичаше жените, които лесно се предават, и бе загубил интереса си към Шарлот…