Ан Уийл
Следи по пясъка (3)

Трета глава

Той вървеше по брега и говореше с втория моряк. Стори й се, че ще подмине, без да погледне застаналите наблизо туристи европейци.

Маник беше полуевропеец. Баща му бил норвежец, изхвърлен от ураган на брега заедно с океанска яхта. Майка му бе красиво и умно малдивско момиче — най-малката дъщеря на вожда на острова, който не й прости, че бе позволила на един чужденец да я прелъсти, и я изгони от дома си. По-късно тя стана слугиня в дома на дядото на Шарлот, която почти не я помнеше, защото жената беше починала, когато синът й навърши девет години.

Както често се случва при смесване на две различни раси, момчето се бе превърнало в много красив и висок мъж — не чак толкова висок, колкото англичанина, но много по-едър от малдивец.

Минавайки съвсем близо до тях, Маник внезапно погледна Шарлот и очите им се срещнаха. Тя тъкмо се канеше да извика името му, но неговият поглед се плъзна към Ричмънд. Маник му кимна с учтива полуусмивка и продължи нататък. Очевидно не бе познал приятелката си от детски години! Чак тогава тя се сети, че все пак трябва да каже нещо на Ричмънд и измърмори:

— Някакво насекомо ме ужили…

— Госпожа Уорън също се оплака на обяд, че я е ужилил комар. А в ресторанта видях хора, нажилени от комари. Очевидно е, че на този остров не се борят с насекомите. Но щом излезем в открито море, проблемът ще отпадне — каза той и след кратко мълчание добави: — Струва ми се, че нашият капитан е онзи, по-високият от двамата.

— Защо решихте така?

— Облечен е с джинси и истинска риза, а не с фланелка. Освен това не прилича на обикновен моряк. Когато един мъж е способен да ръководи, това лесно се забелязва, но трудно се определя с думи. Същото важи и за благия характер на една жена.

— Да не сте психолог по професия, господин Ричмънд?

— Опазил ме Господ! — засмя се той. — Просто мога да позная, кой е лидерът.

Тя си спомни своето първо впечатление от него…

Ричмънд я изгледа отгоре до долу и каза:

— Щом двамата с вас ще бъдем в една каюта, редно е да се наричаме по имена. Аз се казвам Дийн. А вие сте…

— Шарлот.

— За първи път ли се качваш на кораб, Шарлот?

— Не… Само че съм плавала на по-малки кораби. А ти, Дийн?

— Като момче бях в отбора на един приятел, който имаше двуместна състезателна лодка… Сигурно обичаш пътешествията, след като си тук, нали?

— Зависи какво наричаш пътешествия. Никога не съм прекосявала пустини, нито съм се провирала през непроходими джунгли. Посещавала съм главно туристически обекти. А ти?

— Докато бях момче, баща ми доста обикаляше света. Понякога взимаше мен и сестра ми да го придружаваме. За нас това бяха истински приключения! В Тайланд видяхме как живеят планинските племена и как слоновете работят в гората, преди това да се превърне в туристическа атракция. А Непал прекосихме надлъж и нашир, още когато хиляди хора дори не подозираха за съществуването на тази страна…

— Значи си видял много повече от мен… Моите пътешествия са от летището до някой курорт…

— Кой от тях ти хареса най-много?

— Харесвам всичките, дори тези в Испания, макар мнозина да смятат, че са безнадеждно опропастени от многоетажни хотели. Но и там има прекрасни девствени долини и уютни селца, и то на две крачки от безумните курорти от рода на Калпе и Торемолинос.

— Познавам Мадрид, но никога не съм бил по прочутото крайбрежие. А от европейските страни най-много обичам Франция и Италия.

Към тях се присъединиха Джанет и Бил, които се включиха в разговора. Изведнъж Джанет забеляза, че на пясъка са сложени няколко туземни стола и тръгна към тях с думите:

— Искам да опитам как се седи на това!

Като малка Шарлот прекарваше цели часове в подобен джоли, представляващ груба дървена рамка, върху която се хвърляше едра мрежа от кокосово влакно.

Четеше книгите, донесени от Англия от дядо й, пристигнал някога на Малдивските острови като пълномощен представител на кралството на този британски протекторат.

Когато тя се премести да живее при него, той вече бе пенсионер и се беше оттеглил на едно островче — Малък Табу — подарено му от малдивския султан като награда за заслугите му пред страната, преди тя да стане република…

След смъртта на дядо й жителите на малкото рибарско село бяха преместени на друг остров и Малък Табу запустя. Дали имам някакви права върху това островче, питаше се често Шарлот.

Джанет заяви, че столът е изненадващо удобен, и останалите отидоха при нея. За Шарлот усещането отново да седи върху джоли беше странно; още по-странно обаче бе, че Маник е тук и не я позна… Или пък само се е престорил, че не я познава?

… Когато те се разделиха за първи път, тя тъгува много. Сигурно и Маник е тъгувал, но по-малко — на своите тринадесет години той вече беше на път да стане мъж и се нае да работи на търговски кораб. Винаги бе мечтал да обикаля далечни морета и пристанища…

След около година се беше върнал на острова в отпуска, но през това време Шарлот и дядо й бяха на Цейлон. След още една година тя и Маник се срещнаха, но и двамата бяха доста променени. Той беше възмъжал, а тя беше влязла в пубертета и слабото й като на момче тяло беше започнало да се развива.

Според книгите, най-възхитителното приключение в живота на една жена била любовта, последвана от брак. И Шарлот започна да мечтае за единствената и вечна любов, а когато отново се раздели с Маник — да мисли за него.

Тогава дядо й изведнъж реши да я изпрати да учи в девически пансион в Англия. Може би се е досещал за нейните тайни копнежи, а може би вече е знаел, че има болно сърце, което може да спре всеки момент…

През първата година в пансиона тя силно страдаше по дома си и за утеха си представяше, че Маник ще научи за нейните несгоди, ще дойде да я спаси и те заедно ще избягат от Англия…

Постепенно свикна с пансиона и понеже не искаше да огорчава дядо си, наблегна на ученето, като започна да мисли по-малко за любовта и повече — за добри бележки.

Сегашното завръщане на островите пробуди спомените й за Маник, макар да не очакваше да го срещне тук още през първия ден, нито пък да прекара близките две седмици в неговата компания.

Проблеми, проблеми…

Преди малко й се бе наложило да решава дали да приеме предложението на Дийн, а сега — и тази неочаквана среща…

А ако след някой и друг ден Маник се сети коя е тя, ще си помисли, че тя умишлено не му се е обадила, защото не иска да възобнови старото им приятелство.

От друга страна, ако му се обади, всички ще научат, че е живяла на Малдивските острови и знае местния език, а на Шарлот никак не й се искаше да става гид и преводач на цялата група.

Освен това Маник ще знае, че тя разбира всичко, което говори екипажът, и това няма да му е приятно. И може би споменът за старото приятелство само ще го отегчава. Тя не знаеше какво мисли и чувства той след толкова години. Така че най-добре засега бе да изчака и да види как ще се развият нещата…

 

 

Лодката извози пътниците до шхуната на групи. В първата група бяха Вик, Оли, Даян, Дийн и Шарлот.

Двама моряци спряха лодката пред корабния трап, подадоха багажа на други двама, които чакаха на шхуната, а след това помогнаха на пътниците да се качат на борда.

Оли първа се покатери по трапа и стигна на палубата безпроблемно.

— Сега е твой ред, Даян — каза Вик.

— О, Господи! Това никак не е приятно! — възкликна тя и се хвана за него, защото лодката леко се поклащаше върху вълните.

Късите панталони откриваха не само бедрата, но и меката заобленост на ханша й. Шарлот помисли, че такава гледка би хвърлила в шок жителите на Малък Табу, макар че тукашните малдивци сигурно са свикнали да гледат доста разголените туристи и да не им обръщат внимание.

Шарлот се изкачи на палубата с лекота и без помощта на моряците. Въпреки това им каза: „Благодаря“.

Практичната Даян се сети, че след като каютите не са номерирани, може да си избере каюта, и докато другите се бавеха, тя вече се бе настанила.

— От коя страна шхуната се клати по-силно в лошо време, Вик? — попита Оли.

— Не зная, но тук, по-далеч от кухнята, ще е добре — каза той и хвърли чантата си в каютата до тази на Даян.

— Оставям на теб да избереш нашата каюта, Шарлот — каза Дийн. В очите му искряха присмехулни пламъчета.

Тя усети как сърцето й изведнъж заби по-силно, а въздухът сякаш не й достига. Сведе глава, за да скрие руменината, заляла страните й. Знаеше добре какво означават тези симптоми…

— Ето тази ще ни свърши работата, нали и без това няма да я ползваме… — отвърна тя и прекрачи прага на една каюта.

Под илюминатора имаше вграден скрин с чекмеджета, а вътрешността на каютата не се виждаше от палубата. Двете легла, разположени едно над друго, бяха застлани с чисти чаршафи и възглавници. От други завивки нямаше нужда, защото дори при отворен илюминатор в помещението беше горещо и задушно. Шарлот отвори гардероба.

Дийн влезе след нея и хвърли чантата си на горното легло.

— Ще те оставя да се оправиш с багажа, а аз ще подредя моя по-късно. Този вентилатор дали работи? — той го включи и след миг в тясното помещение стана по-прохладно. — Ще се видим горе — добави Дийн и излезе.

Шарлот остави вратата отворена и започна да подрежда вещите си. Втората група се качи на шхуната, но Маник сигурно не беше с тях, защото тя чу, че лодката отново тръгва към брега.

Бързо подреди нещата си по чекмеджетата, като остави върху леглото само книгите, блокчето за рисуване и плоска тенекиена кутийка с пастелни моливи — коледен подарък от Кей.

Шарлот си представи как би реагирала нейната приятелка, ако беше принудена да дели каютата си с непознат мъж — окото й нямаше да мигне в подобна ситуация! Кей си признаваше, че се среща с мъже от шестнадесетгодишна възраст. И понеже бе красива, весела и остроумна, можеше да избира сред доста ухажори.

Нейните любовници също бяха хубави и привлекателни мъже. Някои от тях бяха женени, но това не я притесняваше — тя никога не си поставяше за цел да привлече вниманието на мъжа, ако той има щастлив брак. И на първия етап от отношенията изцяло предоставяше активната роля на партньора.

Ако бе попаднала в положението на Шарлот, Кей щеше да каже, че високият англичанин е дар от небесата…

— Тези стаички са доста тесни, нали? — на вратата стоеше Оли. — Слушай, мила, наистина ли си доволна? Беше права, че не се нанесе при Даян, защото там вече цари пълен хаос. А ти си прибрано момиче като мен. Едно не мога да разбера — защо Дийн не отиде при професора?

— Дийн не пожела. Но това всъщност няма значение. Нали ще спя на палубата, така че не вярвам да има проблеми.

— Дано! — Оли поклати глава. — Стига горе да ти е удобно… Двамата с Вик се посъветвахме и ако нещо не е наред, можеш да дойдеш при мен, а той ще отиде при Дийн.

— Благодаря ти, Оли — Шарлот поклати глава с усмивка. — Много си добра, но не искам да ти развалям почивката.

— Не се притеснявай, мила. В тази жега и на тези тесни легла… Искам да кажа, че обстановката не е подходяща за… меден месец — засмя се Оли. — Ако си готова, хайде да се качваме горе и да пийнем по нещо студено!

Шарлот я последва по стръмните стълби към салона, откъдето още една стълба водеше към десния борд. Там се намираха останалите каюти и камбузът.

Оли беше по джапанки, а Шарлот — по навик от детските си години — се събу боса с твърдото намерение да не обува обувки до края на пътуването. Освен, разбира се, когато слиза на брега.

Вик вече беше горе и приказваше с Дийн.

— Ние пием бира. А вие какво ще пиете, момичета?

Оли също поиска бира, а Шарлот помоли за бутилка минерална вода. Тя знаеше, че в този климат трябва да се пие не по-малко от два литра вода на ден. Дори по европейските курорти, където температурите бяха по-поносими, й се бе налагало да оправя туристи, попрекалили с алкохол, но забравили да поддържат баланса на други течности в организма.

Четиримата седнаха под навеса, който пазеше от слънцето част от палубата, предназначена да служи за столова. Вик запита:

— А къде ли е нашият капитан?

— Струва ми се, че това е онзи човек на брега — отговори Дийн.

Шарлот погледна и видя как Маник прекосява плажа, стъпва в лодката и тя се понася по тихата прозрачна вода към шхуната. Когато пристигна, Маник се изкачи на палубата с лекотата на човек, прекарал целия си живот в морето. Забелязал пътниците, той отиде при тях, огледа ги и спря погледа си върху Вик.

— Добър ден, дами и господа, добре дошли на борда. Аз съм вашият капитан и се казвам Маник. Ако имате някакви въпроси или проблеми, моля да се обръщате към мен без колебания. Бих искал да си починете добре на „Морската птица“.

— Тъй вярно, капитане, точно това ще правим — засмя се Вик.

Сериозното лице на Маник се озари от усмивка.

— Моля да ме извините — каза той и забърза нанякъде.

— Капитанът говори много добър английски — забеляза Оли. — Но нали му се налага, щом вози чужденци… Това е голяма отговорност. Дали е и собственик на кораба?

— Едва ли — отвърна Вик. — Шхуна с този тонаж струва цяло състояние. По-скоро собственик е някой богаташ от Мале. Какво мислиш, Дийн?

Шарлот не чу отговора, защото в този момент Оли започна да я разпитва за плажните кремове. Моряците свалиха сенника, моторите забръмчаха, а Маник вече беше на рула и внимателно извеждаше кораба през тесния проход към открито море.

Когато се отдалечиха от острова, задуха попътен вятър и екипажът вдигна платната. Маник наглеждаше работата на моряците, а Шарлот наблюдаваше него.

Неговите някогашни буйни черни къдрици сега бяха подстригани. Момчето, което тя познаваше, с прекалено големи за тънките му китки ръце и твърде широки за слабичкото му тяло рамене, вече не съществуваше. Пред нея стоеше мъж, способен да завърти главата на всяко момиче не само на Малдивските острови, но и в някой европейски курорт!

Тънките му гъвкави пръсти съвсем леко докосваха рула. Колко ли момичета са били милвани от тях? Той даваше заповеди с тих и равен глас, а моряците му отговаряха също така тихо — очевидно бяха свикнали да работят заедно и се разбираха идеално.

Някой докосна ръката й и тя се стресна.

— Отивам долу да подредя багажа си — съобщи й Дийн.

— Аз съм заела горното и долното чекмеджета и ти оставих двете средни. В гардероба имаме по пет закачалки за всеки.

Той кимна и се наведе, за да прекрачи прага на стълбите, без да удари главата си.

 

 

Два часа по-късно наближиха необитаемо островче, край което трябваше да прекарат първата нощ. Хвърлиха котва и Маник обяви:

— Мястото е идеално за плуване, а течението не е силно.

Шарлот заяви на Дийн, че слиза до каютата и няма да се бави. От трите бански, които беше взела, избра един черен цял — с него можеше спокойно да плува и да скача. Плуването и скоковете във вода бяха единствените видове спорт, които й се удаваха блестящо в пансиона. Бе равнодушна към всички колективни игри, но играеше тенис с удоволствие.

Тя успя да се приготви първа, излезе на палубата и стъпи върху лакираните перила до трапа. След секунда се потопи в прохладните дълбини. Гмурна се, ала въздухът й свърши и тя изскочи на повърхността. Един от моряците и Маник я гледаха от палубата. Сигурно екипажът бе задължен да държи плувците под око. Тя им се усмихна:

— Водата е разкошна!

На мургавото лице на моряка се появи широка усмивка. Маник не каза дума. На палубата излезе Даян.

— Ще плувате ли? — попита Маник.

Тя му хвърли кокетен поглед и отвърна:

— Тук е много дълбоко. Не обичам несигурни води, защото не съм добър плувец.

— Тогава Маумун ще ви закара до брега — и той даде нареждане на моряка.

Шарлот чу как Даян казва:

— Не искам да ви създавам излишни грижи, капитане!

— Няма нищо. Не всички плуват като нея — посочи Маник с ръка към Шарлот.

Тя се изкатери по трапа. На палубата излезе Дийн. Той бързо огледа тялото й, очертано от мокрия бански костюм, и отмести поглед. Сигурно я е намерил за твърде слаба, а гърдите й за малки. Шарлот знаеше, че не може да се конкурира с пищните форми на Даян.

Дийн застана на покрива на салона, приклекна и скочи във водата с грациозността на човек, за когото океанът е родна стихия. Шарлот остана на палубата, като наблюдаваше как той изскочи на повърхността и загреба към шхуната с мощни движения.

— Добър плувец е… вашият съпруг — каза Маник.

— Да, той плува добре… Но не ми е съпруг.

Маник се намръщи.

— Но вие спите в една каюта!

— Не, и двамата ще спим на палубата. С резервациите е станала грешка и… каютите не стигат за всички. Затова Дийн Ричмънд — посочи тя с пръст — и аз ще използваме каютата само за преобличане… Поотделно — и понеже лицето му бе все така намръщено, тя попита: — Разбирате ли ме?

— Не, не разбирам, защото ако Ричмънд не ви е съпруг, по-добре е да отидете при жената… която не може да плува. Или пък той да се премести при възрастния мъж с брада. Макар че един млад мъж няма да спи в една каюта с някой дъртак, ако има възможност да спи при жена…

Шарлот се ядоса.

— Той няма… лоши намерения!

— Може би вие нямате такива намерения. Но откъде знаете какво иска той?

— Не съм глупачка и виждам, че не е такъв човек!

— Всеки мъж изпитва силно влечение към младите и красиви жени — строго каза Маник.

Напуши я смях, ала се постара да отговори сериозно:

— Истинските джентълмени обаче не преследват порядъчните жени. Той е джентълмен, а аз съм порядъчна жена. Така че не се притеснявайте!

На палубата излязоха и останалите членове на групата. Професорът и Нийдсън слязоха във водата по трапа. Вик скочи. Оли и госпожа Нийдсън казаха, че ще отидат да плуват около брега заедно с Даян.

Като се наплува, Шарлот се изплакна с подвижния душ, монтиран на палубата, и слезе долу да се преоблече. Тя си сложи саронг, който Кей й бе донесла от Малайзия. Един моряк изнесе на палубата табла с безалкохолни напитки в кутийки, а малко по-късно се появи и Маник с голяма тетрадка в ръце.

— Моля ви да запишете тук имената си и да отбележите какви напитки предпочитате. Те се плащат в края на обиколката — той подаде на Вик тетрадката заедно с вързания към нея молив.

— Слушам, капитане! Ще бъде изпълнено! — каза Вик, записа името си и предаде тетрадката на Шарлот. — Сигурно ти липсва редовния джин с тоник, нали, мила?

Тя се засмя:

— Не, защото в каютата имам тайно пренесени запаси.

— Ти ли? Не може да бъде! Не си човек, който да пренесе незаконно дори бутилка алкохол през границата напук на митничарите. Виж, аз бих го направил, обаче си имам Оли, а тя не ми позволява да извършвам митнически нарушения — той побутна Дийн с лакът. — Слушай какво ти казвам, приятелю, и пази свободата си! Ожениш ли се, край! И душата вече няма да ти принадлежи изцяло!

— Внимавай какво говориш, Вик. Тук може да има феминистки! — засмя се Дийн.

— Кой, Шарлот ли? Ами! Ако беше феминистка, нямаше да те пусне с багажа в своята каюта, а щеше да те прати по-надалеч. Аха, ето че се връща моята госпожа. Извини ме, но трябва да й помогна да се качи.

Оли бе облякла върху банския си тениска, госпожа Нийдсън се беше увила с плажна кърпа, но Даян се появи на палубата в целия си блясък по бански, който не оставяше нищо скрито за въображението…

Вик започна демонстративно да примига, сякаш беше заслепен. Дори професорът вдигна поглед от книгата и се втренчи в Даян. Дийн бързо огледа всичко, което тя излагаше на показ, но дали го е харесал бе невъзможно да се каже. Какво си мислеха Маумун и неговият колега, докарали лодката, също не беше ясно, защото на Малък Табу девойките се обличаха с дълги до глезените рокли. Даян кокетно се усмихна на всички.

— Ние прекарахме чудесно, нали, Силвия?

— Да, много добре — тихо каза госпожа Нийдсън, която си отваряше устата само за да отговори на нечий въпрос.

Шарлот съжаляваше такива жени и знаеше, че попаднали сред група туристи, те не допринасят за добро настроение, но и не създават на околните толкова грижи, колкото техните съпрузи. Защото жени като нея често се омъжваха за мъже, които обичаха да се налагат на всяка цена…

Верен на себе си, господа Нийдсън заяви:

— Щеше да е по-добре, ако бяхте плували до кораба. Но щом като се страхувате за фризурите си… — той високомерно сви рамене.

Силвия посърна, но Оли не се предаваше лесно.

— Всеки с проблемите си, Стенли. Ти също трябва да внимаваш с голото си теме и да го мажеш с плажно масло да не изгори. Хайде да слизаме, Силвия! — тя намигна на Вик и поведе другата жена към стаите им.

Шарлот взе сока си, облегна се на перилата и се загледа в далечината. Като момиче прекарваше цели часове, като съзерцаваше вечното движение на океана и мислеше за огромния свят, който се намира отвъд хоризонта… Сега вече знаеше какво представлява този огромен свят, в който не си беше намерила място… А може би то бе тук, на островите?

— Като слушам Нийдсън, в мен се събужда феминист — тихичко каза до нея Дийн. — Ще се нагледаме на страшни битки между него и веселата Оли.

Шарлот кимна.

— Много харесвам Вик и Оли. С тях не може да се скучае. Случайно да знаеш с какво се занимава професорът?

— С политическа философия.

— Никога не успях да разбера какво точно означа това. Дали е отегчителен, когато не чете?

— Не зная. Двамата с него почти не сме разговаряли. Решила ли си, в кой край на палубата ще се разположиш за нощувка?

— Може би тук — посочи тя в краката си. — Подозирам, че когато всички си легнат, екипажът прибира столовете и спи в отсрещния край на палубата.

— В такъв случай, ако не възразяваш, ще се настаня от другата страна на гика.

Под гика имаше голям сандък за резервни въжета, който разделяше палубата на две.

Изведнъж право пред шхуната от водата се показаха няколко делфина, които също така внезапно изчезнаха…

— Не е много лошо да возиш туристи на обиколки край островите — каза Дийн. — Чудя се какво ли мислят за нас моряците…

Шарлот усети върху себе си нечий поглед, обърна глава и погледна право в загадъчните златисти очи на Маник. С едната си ръка той се държеше за мачтово въже, другата беше сложил в джоба си. Лицето му беше навъсено.

— Хубава вечер е, нали? — каза Шарлот.

След кратко мълчание той попита:

— Тук е по-хубаво от Европа, нали?

— Много по-хубаво — потвърди Дийн. — Когато заминавахме, там валеше сняг…

— Зная, че снегът съществува, но никога не съм го виждал. Бил съм в много страни, в които обаче не вали сняг.

Шарлот отиде по-близо до Маник и приседна върху перилата.

— В кои страни сте били? — попита тя.

— В Малайзия, на Ява… — изведнъж, решил, че е казал твърде много за себе си, той бързо изрече: — На много места по света — после добави тихо: — Вечерята скоро ще бъде готова — обърна се и се отдалечи.

Шарлот се изчерви. Не й стигаше това, а и Дийн изкоментира:

— Очевидно нашият капитан не обича пътничките да флиртуват с него…