Черил Аргайл
Светът е пълен с хубави жени (8)

VIII

Мариза остави четката на палитрата и отстъпи две крачки назад. Огледа критично картината на статива, после смръщи чело. Не, положително нямаше да бъде толкова лесно, както се беше надявала. Въздъхна и започна внимателно да разучава рисунката. Не беше съвсем сигурна дали й харесва.

Над тази творба тя работеше с много любов. Беше коледен подарък за Тод. Тод! Само при мисълта за името му дори я полазваха приятни тръпки. Обърна се и се приближи до масата в средата на ателието, където стоеше чашата й с изстинало кафе. Отпи разсеяно една глътка, гледайки безцелно през прозореца. В мислите си се връщаше към преживяванията от последния месец.

Бяха великолепни дни. С всеки изминал час дори Тод и тя се сближаваха все повече. Правеха заедно дълги разходки, ходеха на кино, излизаха вечер до някое заведение, но главно — часове наред разговаряха. Той беше удържал думата си и не се бе опитал да спи с нея. Би трябвало да му бъде благодарна за това, но кой знае защо вместо благодарност изпитваше разочарование. Причината да се въздържа не беше липсата му на желание — всеки път, когато я погледнеше, тя ясно го виждаше в очите му. От онази нощ в нейната стая преди месец Тод само веднъж я беше целунал. Направо отчайващо! Доизпи кафето и се зарече самата тя да предприеме нещо, за да промени статуквото. Не че съжаляваше за поставеното от нея условие, но чак пък толкова стриктното му спазване не й беше по вкуса.

От мислите й я изтръгна слабо почукване на вратата. Бързо покри платното с кърпа и извика:

— Влез!

Обикновено не обичаше да я гледат, докато работи, а сега имаше двойно основание да не показва работата си — творбата й беше прекалено лична, а и трябваше да бъде изненада.

В ателието влезе Ема.

— Няма да ти преча. Исках само да ти кажа, че ще излизам. Питър ме покани на вечеря.

— О-о, пак ли? — Мариза взе четката и тръгна към умивалника в ъгъла.

Ема смутено замълча. Мариза й хвърли изпитателен поглед и забеляза червенината по страните й. Остави четката в мивката и изтри ръце в джинсите си.

— Нещата май са доста сериозни, нали така? — не беше точно въпрос. — Знам, че вече те питах, но ти не ми даде ясен отговор. Вярно е, нали?

— Да — колебливо отвърна Ема. — Поне на мен така ми се струва. Надявам се, че и той така чувства нещата. О, Мариза, никога не съм предполагала, че отново ще мога да изпитвам подобни чувства. Ние се разбираме толкова добре, като че ли се познаваме от години.

— Знам какво имаш предвид. Същото изпитвам и аз към Тод.

Двете жени се усмихнаха едновременно, съзнавайки, че са щастливи по една и съща причина.

— Ема — предпазливо започна Мариза — искам да ти кажа за нашия годеж с Тод… — тя млъкна. Гузната й съвест я измъчваше. Никога досега за нищо не бе лъгала леля си. Независимо какво щеше да каже Тод, не можеше да продължава повече да я заблуждава.

Ема развеселена я прекъсна:

— Ако искаш да ми кажеш, че изобщо не сте сгодени, откажи се. Отдавна знам — тя се ухили при вида на стъписаната си племенница. — Забравяш, че аз те възпитавах през последните четиринадесет години. От самото начало знаех, че е някакъв номер. Трябваше ми само малко време, за да се досетя защо го направихте.

— Сърдиш ли ми се?

— Не, разбира се — Ема помълча малко. — Парадоксалното в случая е, че ми разказваш това точно сега, когато наистина започва нещо между теб и Тод.

Мариза въздъхна.

— Не съм сигурна, какво ще излезе от тази работа. Струва ми се, че държи на мен. Но при мъжете никога не знаеш…

— Глупости, погледни мен. Години наред чаках истинския мъж и сега искам да се наслаждавам на всяка минута. Между вас всичко ще бъде наред, можеш да се осланяш на интуицията ми. Тод е много добър и много те обича — Ема погледна часовника си и установи, че вече закъснява.

— Ще се оправиш без мен на вечерята, нали? Има кой да сервира — благодарение на Тод — Ема й изпрати въздушна целувка и изхвръкна през вратата.

Мариза въздъхна още веднъж и се зае да прибира четките и боите. Мислеше колко много й липсва Тод. Беше заминал за Лондон, за да направи някои разследвания. Липсваше й много повече, отколкото някога би могла да си представи.

Изгаси осветлението в ателието и слезе долу. Надяваше се вечерята да премине бързо. Тод щеше да се върне утре, тогава тя щеше да говори с него и да му каже, че вече се познават достатъчно добре. Той щеше да разбере…

 

 

Когато се събуди на следващата сутрин, Мариза се чувстваше бодра и радостна. Изливащият се пороен дъжд не бе в състояние да помрачи ведрото й настроение. Тод се връщаше довечера! Само след няколко часа щеше да го види отново?

Застана пред огледалото и се вгледа в отражението си. Очите й заблестяха, бузите й се зачервиха, когато си припомни първата нощ с Тод. „Тази нощ — обеща си тя — ще видим дали магията е още тук“.

Слизайки тичешком по стълбите, за малко не се сблъска с Анджела, новото момиче.

— О, извинете ме, мис Бренер — учтиво каза Анджела — но много бързам, защото трябва да почистя горния етаж. Днес идват нови гости и трябва да подготвя номер осем.

— Вината е моя, аз не внимавах — измърмори Мариза и заобиколи натоварената със спално бельо камериерка.

Минутите и часовете се нижеха мъчително бавно. Мариза не можеше да се концентрира върху нищо, дори и върху картината, която рисуваше за Тод. Раздразнено захвърли четката и тръгна да търси Ема. Дано й намереше някаква работа, за да мине по-бързо времето. От очакването нервите й бяха опънати до пръсване. Той скоро щеше да бъде тук!

 

 

Тод продължително и ядно натисна клаксона, защото едно синьо мини му пресече пътя. С мъка се овладя да не се разпсува и задиша дълбоко. По дяволите, това проклето задръстване! Загледа се с отчаяние в дългата колона от автомобили пред себе си. Ако вървеше все така, половината нощ нямаше да му стигне, за да се добере до хотела. А толкова бързаше да види отново любимото лице, да притисне крехкото тяло на Мариза до сърцето си! Колко много му бе липсвала тя през последните няколко дни!

Най-сетне зави по алеята пред входа. Фоайето беше ярко осветено и, когато Тод натисна спирачката, вратата се разтвори с трясък и Мариза се втурна презглава към него. Той излезе от колата точно в мига, когато с разтворени ръце тя се хвърли и го сграбчи в прегръдките си. Успя да види само сияещата й усмивка, тъй като тя се повдигна на пръсти и впи устни в неговите. Малко изненадан, но и зарадван от този бурен изблик, Тод я стисна в силните си ръце и притисна трептящото й тяло към гърдите си. Отговори на целувката й с настойчива страст.

Мариза щастливо простена. Толкова беше хубаво отново да лежи в обятията му. Останаха така цяла вечност.

Когато най-после устните им се отделиха, тя смутено сведе поглед към земята. Не знаеше, какво да каже след този красноречив и страстен поздрав.

Тод вътрешно се усмихна и я погали по косата.

— Колко хубаво е да бъда посрещан така от дамата на сърцето ми — той разхлаби прегръдката си и я погледна в очите. — Липсваше ми — каза тихо, галейки с поглед скъпото лице.

— Ти също ми липсваше — промълви тя поруменяла.

Тод ефирно я целуна по челото и й прошепна нещо, което тя не успя да разбере. После я пусна, извърна се и взе от колата чантата си.

— Как прекара, докато ме нямаше? Имаше ли много работа? — вървейки към хотела, той продължаваше да я отрупва с въпроси. Вече във фоайето, хвърли чантата си на едно кресло и грабна Мариза в прегръдките си, като не й даде възможност да отговори на нито един от тях. Отново я целуна, без да се опитва да скрие пламналото си желание. Обхвана я през ханша и силно притисна бедрата си към нейните.

Останала без дъх, тя едва се освободи от ръцете му. Не искаше някой да ги види така.

— Всичко е наред, макар да имах много работа — гласът й леко трепереше, когато отговори наведнъж на всичките му въпроси. Тя също имаше милион въпроси към него. Отвори уста, но Тод не й даде възможност да каже нищо.

— Чудесно — грабна чантата си от креслото и забърза към стълбите. — Ще отидем да вечеряме някъде. Ужасно съм гладен, а и искам да останем насаме с теб.

 

 

Един час по-късно двамата седяха в едно закътано сепаре в любимия им индийски ресторант и пиеха превъзходното вино, което Тод бе поръчал. Дълго време мълчаха и само се гледаха.

— Напредваш ли с работата по книгата? — първа наруши Мариза приятното задушевно мълчание.

— Определено — усмихна се той. — Почти съм готов. Трябва да отида още веднъж до Лондон, за да проверя някои факти. След това остава да препечатам на чисто последната глава и да я изпратя на Сюзън. Краят вече се вижда. И без това ми отне много повече време, отколкото си представях в началото.

Мариза не каза нищо. Тя мразеше мисълта, че книгата скоро ще бъде готова. С Тод никога не бяха говорили, какво щеше да стане след това. Тя само си спомняше, как той някога в началото бе споменал, че ще напусне хотела, щом свърши работата си. Ръцете й конвулсивно стиснаха винената чаша, но тя правеше усилия да не му показва безпокойството си.

— Мариза — предпазливо я повика той. — Мечтаеш ли? Изглеждаш така, като че ли си много далеч оттук — кафявите му очи изпитателно я оглеждаха.

Тя неволно потръпна и сви рамене.

— Извинявай, мислех, че си изморен. Сигурно много си работил днес.

— Да, вярно е — Тод се огледа за келнера, за да поръча кафе и тогава видя доктор Едмънд Райт — обожателят на Мариза, да се приближава към тяхната маса.

— Добър вечер и на двамата — прозвуча бодрият му глас. Очите му засияха, щом съгледа Мариза.

— Добър вечер, Едмънд — вежливо му отговори тя. Тод само бегло му кимна с глава, за което получи един укорителен поглед от Мариза. Изглежда докторът не забеляза нищо и все така сияещ, без да чака покана, се настани на масата им.

Келнерът донесе двете кафета и запита Едмънд дали ще поръча нещо.

— О, да — живо отвърна той — мисля, че и на мен ще ми дойде добре едно кафе.

В този момент Мариза се наведе напред през масата, за да подаде сметаната на Тод, при което деколтето й се отвори и се бялнаха голите й гърди. Докторът ококори очи като котарак, хванал беззащитно малко птиче. Тод стисна юмруци под масата.

Естествено Мариза бе облякла най-хубавата си рокля. Виненочервената коприна меко обгръщаше безупречната й фигура, подчертавайки изящните й форми. Дълбоко изрязаното деколте откриваше алабастровите й рамене и основата на гърдите й. Тод намираше, че роклята й стои великолепно. Но — о, господи! — той мразеше да вижда как и другите мъже показваха, че са на същото мнение.

Докторът и Мариза поговориха няколко минути за незначителни неща, като през това време Едмънд се радваше на възможността да хвърля крадешком лъстиви погледи в деколтето й, докато внезапно забеляза предупредителния блясък в очите на Тод. Той се разбърза, изпи на един дъх горещото кафе и се изправи.

— Е, трябва да тръгвам. Утре рано имам приемни часове. Желая ви приятна вечер и лека нощ.

— Ама че е смешен — засмя се Мариза, гледайки след отдалечаващия се доктор. — Как изведнъж се разбърза — тя премести погледа си върху Тод. Не й беше убягнало резервираното му отношение към ухажора й. — Не харесваш ли Едмънд!

Той недоволно я изгледа.

— Трябвало е да станеш ясновидка — процеди най-сетне, хвърли една банкнота на масата и се изправи, изчаквайки нетърпеливо да стане и тя, за да си тръгнат.

— Но защо не го понасяш? — невинно попита Мариза.

Тод пропусна въпроса й покрай ушите си и тръгна към изхода. Когато го настигна, вече бе й отворил вратата на колата и едва дочакал я да влезе, силно я затръшна. Тя с недоумение поклати глава. Той също се качи, тресна и своята врата и се обърна към нея. В тъмното Мариза не можеше да различава добре чертите на лицето му, но и без да го вижда, достатъчно ясно усещаше, че е много разгневен.

— Защо не харесваш Едмънд? — повтори въпроса си.

— Защо ли? — в гласа му се долавяше далечен гръмотевичен тътен. — Защо не обичам добрия доктор? Ще ти кажа: не мога да понасям как се увърта около теб. Та той през цялото време те изяждаше с очи! Особено много го заинтересува деколтето ти.

Изръмжаването на запаления мотор заглуши изненаданото й възклицание. Тод рязко потегли.

— Не знам за какво говориш — дрезгаво каза Мариза. „О, не — мислеше тя — само не скандал! Толкова много те искам сега, тази нощ!…“ Но не посмя да го каже на глас.

— Така ли? Значи не знаеш! Но тогава трябва да си сляпа. Той се беше втренчил като хипнотизиран в гърдите ти! — Тод й хвърли бегъл поглед. — А ти направи всичко възможно, за да го насърчаваш!

— Да го насърчавам ли?! — извика възмутено тя. — За бога, та аз само се държах учтиво. За разлика от твоето абсолютно отвратително държание към него!

Двамата млъкнаха. Бяха прекалено ядосани, за да говорят. Все така мълчаливо слязоха от колата, влязоха в хотела и се заизкачваха по стълбите.

— Лека нощ и благодаря — навъсено каза Мариза, когато стигнаха до стаята й. Отвори вратата и влезе. Тод я последва. Тя не го очакваше и изненадано се извърна. Той превъртя ключа в бравата.

— Какво значи това? — ядосано се обърна Мариза.

Тод се облегна на вратата и я загледа настойчиво.

Погледът му се плъзгаше жадно нагоре-надолу по тялото й и тя уплашено отстъпи крачка назад. Агресивното излъчване на тялото му я накара да потрепери.

— Ела тук! — басово й заповяда той.

Мариза нервно запреглъща и отстъпи още назад. Тя наистина го бе пожелала, бе поискала да бъде с него тази нощ, но, за бога, не така! Изправи глава:

— Не, искам да си отидеш. Късно е. Имахме известно разногласие, мисля, че трябва да изчакаме до утре и тогава да поговорим спокойно.

Тод тихо се засмя и се приближи към нея.

— Нямах предвид да говорим. Има по-добри начини за изглаждане на противоречията.

Тя отвори уста, за да му извика да изчезва, но от гърлото й не излезе нито звук. В следващия миг устните му се впиха в устата й. Тод смъкна мантото от раменете й и го остави да се свлече на пода. Ръцете му намериха ципа на роклята й и го разтвориха. Целувката му стана по-настоятелна.

— Тод, спри, това не е най-добрият начин да се изясним — прошепна тя едва чуто, когато устните му се отлепиха от нейните, но само за да се плъзнат нежно по оголената й шия.

— Напротив — горещо зашепна той. — Напротив, любов моя. Искам те тази нощ. Искам да чувствувам, как се разтапяш в ръцете ми. Искам да усещам, че и ти ме желаеш толкова страстно, колкото и аз теб.

Без да обръща ни най-малко внимание на протестите и съпротивата й, той смъкна надолу роклята й и тя остана почти напълно разголена пред него. Привлече я към себе си и силно притисна слабините си в нейните. Мариза неволно изстена, усещайки неопровержимото доказателство за силната му възбуда. Нейното собствено желание също се разпали.

— Виждаш ли, какво правиш с мен — със задавен шепот промълви Тод, смъквайки с треперещи ръце последните остатъци от облеклото й. После я вдигна на ръце, отнесе я до леглото и внимателно я положи в него. Запали нощната лампа, бързо се освободи от дрехите си и легна до нея.

Взе я в прегръдките си и започна да я целува. После ръцете му нежно обхванаха гърдите й и той поред зацелува и замилва с устни ту едната, ту другата. Тялото й се заизвива под неговото в сладостни спазми. Тод започна тихо да стене, усещайки разгарящата се в нея страст.

— Да! — изохка тя, гърчейки се в ръцете му. — Да, хайде! — искаше да усеща навсякъде горещите му докосвания.

— О, скъпа! — Тод погали корема й, после се спусна надолу… Езикът и устните запълзяха по меката й плът, разпалвайки я до лудост. Мариза сграбчи косите му и силно притисна главата му към скута си. Ръцете му се плъзнаха по вътрешната страна на овлажнелите й бедра и тя, борейки се за въздух, започна да стене с отворена уста. Той повдигна глава и устните му намериха нейните. Мариза започна да гали с ръце гърба и хълбоците му. Искаше да го накара да изпита същото удоволствие, което й доставяха неговите ръце.

— Не! — изохка той и се освободи от тях. — Ако продължаваш да ме докосваш така, ще свърша след секунди. Не, мила, спри!…

Наведе се отново над нея, обхвана леко със зъби и устни зърното на едната й гърда и лудешки завъртя езика си около него. Тя закрещя от неизмеримата, непозната за нея досега наслада. Тялото й изгаряше в огнена жарава.

— Тод, моля те, моля те!… — страстното й желание крещеше за освобождение, за облекчение, което само той можеше да й даде.

Тод пусна китките й и тя отново замилва гърба и бедрата му. Устните му бяха зад тила й. Отново я прониза силна тръпка, когато ръцете му с нежен натиск разтвориха бедрата й. Тя повдигна таза си нагоре, търсеща пламналия му член. Когато той рязко влезе в нея, Мариза нададе вик на облекчение и наслада и обви коприненомеките си бедра около кръста му, боейки се сякаш да не го изпусне. В отговор на буйните му първоначални тласъци Мариза започна да движи ритмично бедрата и ханша си подобно на морска вълна, която се надига и отдръпва при прилив и отлив. Взаимното им опиянение растеше с всеки миг, задъханото темпо на телата им накара старото легло да застене в такт с бесните им движения и с един задавен вик, избликнал от две гърла едновременно, те сляха момента на най-висша телесна наслада с мига на неповторимото душевно единение, което са в състояние изобщо да постигнат двама души…

Телата им задълго останаха слети. Никой не искаше да освободи любимото тяло на другия от обятията си. Мариза бавно възвръщаше нормалното си дишане. Беше замаяна, изтощена, очите й се затваряха непреодолимо. Обзе я странна отпадналост и сънливост. Тод се изтърколи встрани, но веднага отново я взе в прегръдките си и тя се сгуши в широките му гърди.

— Ох… — изтръгна се и от нейните. Не знаеше какво да каже, нито какво да мисли.

— Ох ли? — гърлено се засмя той. — Това ли е единственото, което можеш да кажеш за чудото, току-що преживяно от нас? — притисна нос в слепоочието й и гальовно го размърда. — Мариза… — гласът му внезапно стана сериозен. — Ние наистина трябва да поговорим. Има някои неща между нас, които трябва да бъдат изяснени.

— Сега ли? — сънливо проточи тя. Единственото, което искаше в този момент, беше да заспи в ръцете му. Цялото напрежение тази вечер, копнежът й за тялото му, тревогите за неясното бъдеще на отношенията им бяха изчерпали силите й. — Не може ли да говорим утре? Моля те. Смъртно съм уморена…

— За съжаление утре рано аз заминавам. Дойдох си само, защото непременно трябваше да те видя — Тод замълча, замислен дали да продължи, после каза — Добре, мисля, че мога да почакам до другата седмица, когато ще се върна. Спи сега, любов моя. Не се плаши, ако мен ме няма, когато се събудиш. Заминавам за Лондон, защото имам важна среща утре сутрин в издателството.

Две минути по-късно по равномерното й дишане той разбра, че Мариза е заспала. При него сънят не идваше. Лежеше буден в тъмнината с очи, вперени в тавана и се питаше, дали нямаше да е по-добре да я събуди. „Не — каза си той — няма да е по-добре“. Тя беше прекалено уморена, за да го изслуша.

„Ама че работа — измърмори полугласно след минута — нямах намерение да спя с нея. Не беше честно от моя страна“. Беше се върнал, за да й обясни, ме не може да има деца и че без да са наясно по този въпрос, не биваше да градят никакви по-нататъшни планове за съвместен живот. Щеше да бъде най-щастливият мъж, ако тя бе в състояние да го приеме след това обяснение със същите чувства, които показваше сега към него. Затова я бе завел в кръчмата, но този проклет доктор и досадният спор заради него (който между впрочем беше изцяло по негова вина, както сега признаваше в себе си) объркаха плановете му. А и не беше лесно да се реши да започне този разговор. Когато по-късно Мариза се озова гола в ръцете му, беше безнадеждно късно.

Тод затвори очи. „По дяволите, скоро ще й кажа — обеща си той. — Ще й обясня всичко, когато книгата ми бъде готова. Много хора живеят щастливо и без деца. Освен това съществува възможност да си осиновим. Аз ще я направя щастлива и никога няма да съжалява, че се е влюбила в мен!“ С тази оптимистична мисъл най-сетне заспа.

 

 

Мариза се събуди, протегна се бавно, а ръцете й опипаха мястото, където бе лежал Тод. През прозорците се промъкваше слабата сива светлина на настъпващото утро. Прецени, че е рано и може още няколко минути да се излежава в топлото легло. Помисли си, че има нужда от едно силно кафе, за да може по-добре да мисли. Снощното й еуфорично състояние беше факт, но беше време да се върне в действителността. В съвсем обозримо бъдеще книгата щеше да бъде готова и Тод щеше да я напусне. При тази мисъл я полазиха студени тръпки и тя с мъка овладя треперенето си.

А и защо да не я напусне? Той дори и не подозираше, какви чувства изпитва тя. Никога не му беше казвала, че е влюбена в него. За нея вече нямаше никакво съмнение, че е така и сега изведнъж почувства облекчение да го признае открито пред себе си. Да, тя обичаше Тод Лоурънс. Каквото и да й донесеше бъдещето, нямаше да се разкайва нито за миг, че е било така.

Шумът от стъпки в коридора я откъсна от мислите й. Мариза се насили да стане и да се облече.