Черил Аргайл
Светът е пълен с хубави жени (7)

VII

Изливащият се пороен дъжд не беше точно онова, което би подобрило настроението на Мариза. Тя изтича бързо надолу по стълбите, защото телефонът звънеше. Вдигна слушалката, но не се обади никой. Беше разстроена. Мразеше да бъде разстроена. Но вече цяла седмица не й се удаваше да се концентрира изцяло върху това, което правеше. Тод се държеше с нея мило и внимателно, като че ли наистина бяха сгодени. Но и до днес не бе наел камериерка, както бе обещал. Не й се искаше да му напомня за това, но така повече не можеше да продължава. Трябваше да говори с него и то сега.

Тя се насочи към стълбите, за да се качи до кабинета му, но в този момент влязоха нови клиенти и трябваше да ги приеме и настани.

Едва след вечеря Мариза намери малко свободно време, за да го потърси. Беше много изморена и ядосана.

— Надявам се, че не ви преча — сърдито започна тя, влизайки в стаята му. Без да чака покана, взе един стол и седна пред писалището му.

— Изобщо не ми пречите, дори се радвам, че ще мога да отдъхна малко във ваше присъствие. Искате ли една глътка? — Тод измъкна бутилка шери от долното чекмедже на бюрото си. — Подайте ми, моля ви, чашите — посочи й към лавицата за книги, където имаше няколко кристални чаши. Мариза взе две от тях и му ги подаде.

— Виждам, че искате да ми кажете нещо — каза той и издуха въображаем прах от чашите, преди да ги напълни.

— Да, така е — колебливо започна Мариза. Чудеше се как да го каже по-тактично. — През последните дни нямах много време за рисуване. Питам се дали имате намерение да наемете някого.

Отпи от шерито и за кой ли път се ядоса на себе си. Нямаше намерение да поставя така остро въпроса.

Тод повдигна едната си вежда, учуден от резкия й тон. После се усмихна:

— Не съм забравил ангажимента си. Просто, как да ви кажа, бях много погълнат от работата си и не ми остана време.

— На мен също не ми остава време. Работата в хотела всекидневно се увеличава.

— Виждам — каза той успокоително. — Скоро ще се погрижа за това. Няма да ви карам дълго да чакате.

Тя се изправи и го изгледа, внезапно обзета от силен пристъп на раздразнение.

— Не е ли това типично за мъжете! — избухна невъздържано. — Много лесно обещавате, когато искате да получите нещо, а след това не смятате за необходимо да удържите на дадената дума! Господи, каква глупачка излязох, да ви помагам! Очевидно изобщо не сте имал намерение да назначавате, когото и да било.

Лицето му придоби по-твърдо изражение и Тод също се изправи.

— Вие реагирате малко прибързано — спокойно рече той. — Аз естествено ще спазя обещанието си. Наистина бях много зает, а и още съм. За бога, Мариза, не съдете всички мъже толкова строго, само защото някой някога се е отнесъл зле с вас.

Мариза задиша тежко.

— Изобщо не ви засяга, кой как се е отнесъл с мен! Онова, което знам, е, че дадохте обещание и не го изпълнихте — рядко се бе чувствала толкова ядосана.

— Ще говорим по този въпрос тогава, когато не се държите толкова истерично — безизразно каза Тод.

Това вече беше премного! Мариза рязко се извъртя и с високо изправена глава напусна стаята му.

Когато вратата се захлопна с трясък зад гърба й, Тод се разсмя. „Добре — каза си той — вече много по-лесно губи самообладание, отколкото преди седмица“. Втората част на плана му се реализираше по-успешно, отколкото бе предполагал.

 

 

Часове по-късно Мариза все още кипеше от яд. Отиде в стаята си и се приготви за лягане. Ех, ако знаеше телефонния номер на Сюзън! Едно-единствено обаждане и с кариерата на Тод като писател беше свършено. „Не — сепна се тя — колкото и да съм му сърдита, не мога да постъпя толкова долно.“

На вратата се почука. Мариза хвърли поглед към огледалото, пред което разресваше косите си и извика:

— Момент, моля!

Наметна пеньоара си, защото късата прозрачна нощница не предоставяше кой знае колко материал за фантазията, отиде до вратата и отвори.

Пред нея стоеше Тод с огромна кутия шоколадови бонбони в ръка. Имаше разкаян вид.

— Приемете това като предложение за помирение.

Мариза объркано гледаше златистобялата кутия.

— Благодаря — измърмори най-сетне тя и го погледна в очите. — За извинението и за бонбоните — допълни след миг.

Той кимна.

— Тод — бавно продължи Мариза, защото сега беше неин ред да се извини за темпераментното си избухване. — Аз също ви моля за прошка. Нямах право да ви обвинявам в непочтеност. Знам, че наистина бяхте много зает.

— Моля ви, не трябва да ми се извинявате. Напълно сте права. Още утре ще наема някоя жена.

Мариза сви рамене и отнесе бонбониерата на нощното си шкафче. Обърна се към Тод в очакване той да се сбогува, но не забеляза у него подобно намерение. Той продължаваше да стои в рамката на вратата.

— Късно е вече — измърмори тя подканващо.

— Да — потвърди той. — Но мисля, че има още нещо, което трябва да направим, преди да ви пожелая лека нощ.

— И какво е то?

— Да ми простите с целувка — тихо й отвърна. Пристъпи в стаята, затвори вратата и бавно се приближи към нея. Спря на две крачки разстояние и повдигна ръка да я погали по бузата. — Това е стар обичай.

Мариза нервно преглътна, заглушавайки вътрешния си глас, който й казваше — не, крещеше, че трябва да се пази от опасния допир до тялото му. Не можеше да се вслуша в него. Ръцете й сами искаха да докоснат силните му мускулести рамена. Обхвана я настойчиво желание да усети топлината на плътта му. Нерешително сложи ръка зад тила му и леко го притегли. Застина за миг, изплашена от жадния му поглед. В този момент той нежно я обгърна и непреодолимо я привлече към напрегнатото си тяло. Сведе глава, за да я целуне.

Докосването на устните му предизвика приятна тръпка по цялото й тяло и тя затвори очи. Той я целуна нежно, а прегръдката му стана още по-здрава, сякаш нямаше намерение изобщо да я пусне. Зави й се свят и сърцето й тъй силно заблъска в гърдите, че се изплаши да не би Тод да го чуе. Разсъдъкът й се замъгли и не искаше нищо друго, освен да продължи да го усеща навсякъде.

Ръцете й се сключиха по-здраво около шията му и тя по-скоро усети, отколкото чу, че устните му очакват отговор от нейните. Чу и глухото му стенание, когато за миг прекъсна целувката.

— Мариза…

Някак от само себе си двамата едновременно се свлякоха на леглото й.

— Тод, по-добре да не…

— Не, мила, не можем да спрем. Отпусни се, ти знаеше, че ще се случи. И двамата го знаехме, още от първата вечер в бара…

През главата й светкавично премина споменът за онези няколко секунди, в които сякаш погледите им се бяха слели в едно. И сега, както и тогава, я изплаши мъчителното желание, което всеки от тях събуждаше в другия, но беше неспособна да се противи на чувствата си. Не искаше той да спира и точно от това се боеше.

Тод бавно покриваше лицето й с леки целувки.

— О, Мариза… — простена в ухото й. — Толкова дълго копнях за теб. Още от първия миг.

Тя потрепери, когато погледите им се срещнаха и с леко стенание той отново впи устни в нейните, притискайки я немилостиво към себе си. Тялото й като че ли бе създадено за неговото.

Натискът на меките й гърди, топлината на тялото й замъглиха погледа му. Тод пъхна ръце под нея и обхванал закръглените й полукълба, плътно притисна хълбоците си към слабините й. Накара я да усети силната му възбуда.

Мариза се задъха.

— О, Тод!… — прошепна тя, усетила големината на еректиралия му член. Той раздвижи ханша си, а езикът и устните му терзаеха чувствителните части зад ушите и по шията й. Под затворените й очи избухваха огнени светкавици, тялото й се разтърси в конвулсивни тръпки.

— Да, мила, ти ме желаеш. Усещам страстното ти желание. Не отричай! И двамата го искаме!

Не осъзнаваше добре какво говори, сякаш бе изгубил разума си. Никога не се бе чувствал толкова възбуден. Устните им отново се срещнаха в стремителна, настойчива целувка.

В главата на Мариза сякаш всичко се преобърна. Не можеше, а и не искаше да мисли. Искаше само да чувства, да се предаде изцяло на томителния възторг да бъде милвана, целувана и обичана. Всичко беше толкова просто: Тод я желаеше, тя също го желаеше, и то толкова силно, че дори не можеше да го проумее.

Е, добре, тази нощ Мариза щеше да се остави на чувствата си, ще се предаде на усещанията, които той събуждаше в нея; ще отстъпи пред болезненото си желание да приеме онова, което този мъж искаше да й даде.

— Искам да те милвам, искам да усещам как тялото ти се събужда под моите ласки… — думите му предизвикваха нови тръпки по гърба й.

Мариза трескаво съблече пеньоара си и видя как Тод със свистене си пое дъх при вида на тъмносинята изкусителна нощница и още повече на онова, което прозираше изпод нея. Той простена, докосвайки гърдите й и жадно затърси с устни набъбналите им зърна. Ръцете му се плъзнаха под нощницата и бавно я повдигнаха нагоре, докато я измъкнаха през главата й. Мариза потрепери. Сега пръстите му се върнаха на бикините й и с нежен натиск ги изхлузиха по дължината на бедрата й. Устните му не преставаха да възпламеняват плътта й.

— Господи, колко си хубава! — шепнеше унесено Тод. — Ние сме създадени един за друг. Кажи ми, че ме искаш! Кажи ми! Моля те!

— Да… — промълви тя. — Искам те!

Той бързо стана и се съблече, без да откъсва поглед от голотата й. После легна до нея и я взе в обятията си. Ръцете му милваха копринената й кожа и тръпнеща Мариза се изви към него. Тя искаше да попие топлината на жилавото му тяло, задъхания пулс на играещите под мургавата кожа мускули. Устните му целуваха и галеха гърдите й, гальовно се сключваха около кафявите им зърна. Ръката му се плъзна между бедрата й, оставяйки парещи следи по вътрешността им. Тя усети да я обливат ту горещи, ту студени вълни. Страстта й се разпалваше все повече и повече, ръцете й в ускорен ритъм галеха плещите му:

Устните му отново намериха жадно полуотворената й уста.

— Да, мила, сега… — промълви Тод, усетил непреодолимия повик на горещата й плът. Легна върху нея и когато поиска да разтвори бедрата й, Мариза внезапно се сгърчи.

— Не, почакай! Трябва да спрем, аз не вземам противозачатъчни хапчета! — тя отчаяно го гледаше. Едва сега й мина през ума, че това, което правеха, можеше да има ужасни последствия.

Той не се отмести.

— Не се безпокой — прошепна й. — Няма да забременееш. Обещавам ти.

Мариза нерешително го гледаше, питайки се дали можеше да му се довери. Прочел мислите й, той каза:

— Можеш да ми вярваш. Няма да те излъжа, повярвай ми. Няма никаква опасност.

Тя бавно се отпусна и той внимателно се намести между краката й.

— Дръж ме здраво — дрезгаво й прошепна и с лек тласък вкара набъбналия си пенис в нежната й бледорозова плът.

Прониза я неописуема наслада, примесена с лека болка. Вкопчи се здраво в него и изкрещя, не можейки да удържи напора от сладострастни усещания. Никога не беше й се случвало такова нещо. Когато тялото му започна да се движи, тя отново усети устните му върху своите. Внимателно той проникваше все по-дълбоко в нея…

Постепенно темпото на движенията му се засилваше и тялото й започна да отговаря на неговия ритъм. Под затворените й клепачи бясно се въртяха цветни кръгове. Мариза зарови пръсти в косата му, докато напрежението в долната част на тялото й с всяка секунда се увеличаваше. Застена високо, мислейки, че не издържа повече. Беше невероятно изживяване; струваше й се, че ще умре…

— Тод, о-ох, моля те, моля те!…

— Да — простена той в ухото й. — Да, скъпа, не се спирай. Просто се отпусни и не спирай.

В този миг светът около Мариза експлодира и тя изгуби всякакво чувство за време и пространство. Имаше само едно-единствено нещо, което беше обидно слабо да бъде наречено „върховна наслада“. Секунда след нея и Тод достигна своя връх.

Известно време двамата останаха слети, напълно изчерпани… Нощната лампа хвърляше бледа призрачна светлина в помещението, но Мариза не виждаше нищо, защото държеше очите си плътно затворени. Не смееше да погледне към Тод. Минаха няколко минути и най-после пълната му неподвижност й вдъхна смелост. Отвори очи. Тод лежеше върху нея и изглеждаше заспал. Тя внимателно се опита да се измъкне изпод тежестта на тялото му, но ръцете му мигновено се сключиха по-здраво около нея.

— Къде искаш да отидеш? — прозвуча развеселеният му глас. Той се извъртя на хълбок, без да я пуска.

— Никъде — тя усети, че се изчервява. — Само исках да ти направя повече място — измънка, тъй като не й хрумна нищо по-добро. Какво се казва, когато лежиш гола в леглото в прегръдките на един практически непознат мъж?

Като че ли Тод отново отгатна мислите й:

— Не говори нищо, любов моя, спи. Преди да разсъмне, ще се върна в стаята си — момчешка усмивка озари лицето му. — Не се страхувай, ще бъда дискретен. Не искам да опетня името на дамата на сърцето ми.

Изненадващо Мариза си даде сметка, че й е безразлично дали ще бъде опетнено името й. Сега искаше само да се сгуши в прегръдките му и да не мисли за нищо. Утре щеше да има достатъчно време за това…

 

 

Тод лежеше буден и се вслушваше в равномерното дишане на заспалата в прегръдките му жена. Не можеше да спи. Искаше да мисли за Мариза, за това, което току-що бяха преживели двамата. То не беше чисто и просто един пълноценен полов акт, не беше само добър секс, а нещо неизмеримо повече. Той предварително знаеше, че с нея щеше да се получи нещо великолепно, но не беше очаквал такъв изблик на дива страст.

 

 

На сутринта Мариза колебливо отвори очи. Не знаеше как да погледне мъжа, с когото бе прекарала нощта. За щастие другата половина на двойното легло беше празна. Тя с мъка раздвижи крака, изправи се и се затътри под душа. „Проклета глупачка! — тихо се изруга тя — Лудост беше да се впускам в такова нещо. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Защо постъпих така? Защо спах с мъж, когото не обичам?“

„Но ти го обичаш“ — смаяна, тя внезапно осъзна този факт, който й нашепваше вътрешния й глас. Обичаше ли го наистина? Спря водата и остана като вкопана на мястото си, докато хладният утринен въздух не накара кожата й да настръхне.

Уви се в хавлията и се върна в спалнята. Отпусна се уморено на леглото. Не, не можеше да е вярно! Тя не беше влюбена в Тод Лоурънс! Както и той не беше влюбен в нея.

Реши да не разсъждава повече за чувствата си към Тод. Облече се бавно. Дано поне той проявеше достатъчно порядъчност и запазеше дистанция. Сигурно беше свикнал с подобни мимолетни приключения.

Когато малко по-късно прекрачи прага на трапезарията, здраво стиснала устни, първото, което забеляза, беше Тод. Седнал на обичайното си място, с препълнена чиния пред себе си, той сърдечно й се усмихваше. Тя кимна леко в отговор. Тод с глава й посочи свободния стол до него.

Мариза отчаяно се огледа в помещението. Всички маси бяха заети и това беше благовиден предлог да отклони поканата му за съвместна закуска… Побърза към кухнята.

За пръв път сутрин се радваше, че има толкова много работа. След като закуската свърши и всичко беше оправено, удаде й се да изчезне незабелязано през задната врата. Знаеше, че Тод иска да говори с нея, беше прочела намерението в очите му.

В такъв случай той нямаше късмет, защото тя щеше да направи всичко възможно да не се срещнат. Вдишвайки дълбоко свежия утринен въздух, Мариза закрачи по улицата към магазина на Джонатан. Ако побързаше, щеше да успее да се върне, преди някой да е забелязал отсъствието й. Една дълга разходка щеше да й се отрази добре.

 

 

И през следващите два дни Мариза успяваше да се изплъзне от Тод. Нито желаеше, нито беше в състояние да обсъжда обърканите си чувства с него. Просто изместваше от съзнанието мисълта за случилото се. Повтаряше си непрекъснато, че се касае за една малка авантюра. Тя беше зряла жена, а зрелите жени понякога се поддават на своите потребности. Това беше всичко.

Тод кипеше от гняв. Вече трети ден Мариза му убягваше. Все нещо имаше да прави спешно или пък се обграждаше с хора, когато той се опитваше да я доближи. Не отговаряше и на тихото почукване по вратата й късно вечер. Дори не работеше вече денем и в ателието си от страх, че той може да я открие там.

Но днес най-сетне успя да я свари сама в кухнята. Прокрадна се тихо зад нея, хвана я за раменете и я извървя с лице към себе си.

— Не можеш вечно да се криеш от мен! Не разбираш ми, че рано или късно ще те намеря и ще те принудя да разговаряме?

Тя вирна брадичка.

— Не знаех, че имаме да обсъждаме нещо, и, ако мислиш, че се крия от теб, лъжеш се. Ние наистина имаме много работа, не се ли забелязва?

— Не се опитвай да ме заблуждаваш — Тод нетърпеливо я сграбчи за ръка и я повлече към задния вход. — Отиваме в кръчмата на спокойствие.

Той грабна якето от гардеробчето в коридора и го наметна на раменете й, преди да я изтика навън в студената есенна вечер.

Мариза тъпо гледаше право пред себе си, докато Тод я водеше към ярко осветеното заведение. Никой не пророни нито дума на улицата.

В кръчмата Тод поръча шери за Мариза и бира за себе си. Когато им донесоха напитките, той я попита:

— Защо ме избягваш?

— Не те избягвам — вяло се възпротиви тя. — Наистина имаме много работа в хотела.

— Глупости! — той се наведе заплашително напред и хвана ръката й. — Трябва да поговорим!

— Казах ти, не знам за какво толкова има да говорим.

Тод стисна по-силно ръката й и припряно заговори с блеснали очи:

— Не можеш току-тъй да се правиш, че между нас нищо не се е случило. Не можеш просто така да махнеш с ръка и да отминеш факта, че се любихме.

Тя притеснено се огледа наоколо, но, изглежда, никой, освен нея не бе чул думите му.

— Това между нас беше нещо много особено — продължи той. — И ти също го знаеш. Както и да е, ние трябва сега разумно и спокойно да обмислим нашите взаимоотношения.

Мариза стисна зъби и изтръгна ръката си от неговата.

— Никакви по-особени взаимоотношения няма между нас. Това, което се случи, беше недоразумение. И ако ти си джентълмен, няма изобщо да споменаваш за него.

— Бъди разумна, Мариза. Престани да се самозалъгваш. Не беше недоразумение, прекрасно разбираш това. Нямам ни най-малка представа, защо така упорито ми се противопоставяш, но се надявам да ми обясниш. Това, което преживяхме, далеч не беше само сексуално удоволствие и аз знам, че те интересувам повече, отколкото искаш да покажеш.

Извън себе си от ярост, Мариза кресна:

— За какъв, по дяволите, се смяташ ти? Какво си въобразяваш? — тя скочи и понечи да си тръгне, но не беше достатъчно бърза. Ръцете му обхванаха талията й и със сила я принудиха отново да седне на стола.

— Остави ме да си ида! — извика вбесена.

— Не — твърдо отговори Тод. Любопитните погледи на посетителите му бяха безразлични, както не го трогна и нейното раздразнение.

— Стой мирно и си затваряй устата! Не съм свършил! — той я пусна и отпи голяма глътка бира. — Разкажи ми за него — гласът му беше равен и безстрастен.

Тя го погледна изумено. Изобщо не бе очаквала такъв въпрос.

— За кого? — попита неловко.

— Ти знаеш. За мъжа, който се е отнесъл толкова лошо с теб, че не искаш повече да имаш връзка с никой друг.

Мариза пребледня и задиша прекъслечно. Мускулите й бяха сякаш парализирани.

— Това не те засяга — беззвучно пророни тя.

— Засяга ме дори много — нетърпеливо я прекъсна Тод. — Разкажи ми какво се е случило. Дявол да го вземе, може би мога да ти помогна. Нека обсъдим твоя проблем.

— Не знам за какво говориш. Няма нищо, което да обсъждаме заедно. Единственото, което ни свързва, е една прекарана заедно нощ. Но какво значение има това?

— Я престани, та аз много добре знам, че ти не се хвърляш с първия срещнат в леглото. Още по-малко пък мога да приема, че се люби с мен, защото си имала нужда да го направиш.

Мариза скочи с пламнали страни и напусна заведението. Тод бързо я последва.

— Мисля, че достатъчно говорихме за днес — отблъсна тя ръката му, когато той се опита да я спре.

— Не съвсем — той с две крачки изскочи пред нея и я хвана за рамената. — Съжалявам, че не се овладях. Но ти ме побъркваш. Чуй, Мариза, аз искам от теб много повече от секс, искам една истинска връзка между нас, а мисля, че и ти го желаеш, но се страхуваш да го признаеш дори на себе си.

Мариза не усещаше пронизващия я студ. Беше ли възможно наистина той да се интересува от нея не само като жена за мимолетно задоволяване на сексуалните си желания? Тя напрегнато се взираше в лицето му, търсейки да се убеди, че е искрен. Това, което видя на слабата светлина на уличните лампи, накара сърцето й да забие в ускорен ритъм. Той я гледаше с неподправена любов и нежност.

— Не искам нищо друго, освен взаимно да се опознаем по-добре. Дай ни този шанс.

Един безкраен миг те стояха така, безчувствени към мразовития вятър на ноемврийската нощ. Внезапно Мариза потрепери и Тод бързо я притисна до топлото си тяло, разтривайки гърба и раменете й.

Можеше ли да си позволи да рискува? И какво щеше да стане, ако отново се излъжеше? Мислите прелитаха несвързано в главата й. От друга страна, той изглеждаше искрен. Но тя мислеше същото и за Ник.

О, господи, но тя го искаше! Искаше го повече, отколкото Ник, отколкото всички други мъже досега!

— Е? — гласът му звучеше дрезгаво. — Значи ли мълчанието ти, че ще ни дадеш шанс? — Тод отстъпи малко, за да я изгледа от упор в очите.

— Нека бъде така. Но имам едно условие — тя спря и затърси верните думи. — Смятам, че трябва да се въздържаме от… плътски контакти, за да можем трезво да съдим един за друг.

Надяваше се той да не забележи избилата по страните й руменина.

Ъгълчето на устата му издайнически трепна.

— Ако това е най-тактичният начин да ми кажеш, че не искаш да се любиш с мен, значи съм те разбрал. Не мога да кажа, че ми харесва, но те разбирам. Имаме нужда от повече време, за да се опознаем. Искам да ти предложа нещо — продължи той, когато тръгнаха към хотела. — Да започнем от утре да прекарваме следобедите си заедно. Можем например утре да излезем и да отидем на кино в Кетеринг.

Мариза кимна разсеяно, без да вниква особено в смисъла на казаното от него. Той тихо се засмя и по-силно се притисна към нея, когато влизаха в слабо осветеното антре на хотела. Мариза леко се освободи от него.

— По-добре да надзърна в кухнята, за да видя дали всичко е готово за закуската — промълви тя.

— Добре. Аз също имам горе още работа — той се заизкачва по стълбите.

Мариза влезе в кухнята. Не беше много изненадана, когато завари вътре леля си да си приготвя чай.

— Добре ли прекара вечерта? — попита я Мариза. Ема беше излизала с Питър Бийл. Напоследък двамата все по-често бяха заедно.

— Превъзходно. Питър познава всички добри ресторанти в околността. Само като си помисля колко много яде — би трябвало да се издуе като балон, но нищо подобно не стана. Искаш ли и ти една чаша? — без да дочака отговора й, Ема се обърна към печката.

— Ти напоследък много често се срещаш с Питър. Нещо сериозно ли е?

Чайникът кипна, Мариза се загледа в гърба на леля си, която наля горещата вода в малката каничка, пусна вътре две пакетчета чай и ги натисна с лъжичка.

— Е, така ли е, кажи? — повтори въпроса си Мариза.

— Кое дали е така?

— Хайде, Ема, не се занасяй. Сериозно ли е? — всъщност това не я засягаше пряко, но искаше да знае със сигурност, как стоят нещата.

— Не знам, какво точно имаш предвид с твоето „сериозно“. Питър и аз много се харесваме. Хубаво ни е заедно. Що се отнася до бъдещето, е, ще видим по-нататък — тя се облегна на кухненската маса. — А какво става с теб и Тод? Определихте ли дата?

Мариза отмести поглед и заразглежда шарките на застлания с линолеум под.

— Не, все още нямаме окончателно становище за датата. Стана късно, по-добре да отивам да спя. И двете ще ставаме утре рано.

— Нека поне да изпием чая си. Освен това, вече имаме ново момиче, което ще ни замества на закуска. Защо утре да не поспим по до късно? Сега вече можем да си го позволим, благодарение на щедростта на Тод.

Мариза зяпна от изненада, но не каза нищо.